Ники Кънчев: Радиото ви е на европейско ниво

Празнуваме с приятели деветия рожден ден на радио БРАЙЛ ФМ.

Въпросът на г-н Кънчев: „Какво искате да направите до края на живота си?“

Владислав Кацарски: Николай Кънчев. Ники, страхотно е, че дойде. Благодаря ти.

Ники Кънчев: Мерси, Влади. Още веднъж честит рожден ден на теб, на всички, които се занимават с Брайл ФМ. Девет години са доста сериозен период. Не могат да се сравнят с моите 30 години стаж в Дарик радио. Но едно такова социално радио, социално предприятие, каквото е Брайл ФМ за хора, които не виждат, си е повече от успех. Радвам се на всички твои гости, които са отвън и с които ще вдигнем по една наздравица за ваше здраве, за духовното ви здраве и да продължавате да виждате всички проблеми в обществото, всички проблеми на незрящите хора, на хората с увреждания, на аутистите. Това е един широк спектър от нашето общество, които ние от години наред се правим, че не виждаме, загърбваме, но малко по малко нещата се променят. Завесата се вдига, и така да се каже, борбата е неравна, но накрая ще победим. Така че, честито!

Не знам за кой пореден път идвам , но много ви обичам.

Владислав Кацарски: Щом трудно ги броим, значи идваш често. Погледни сега от 10-ия етаж. Оттука се вижда всичко.

Ники Кънчев: Ами готина ви е гледката.

Владислав Кацарски: Виждаме всичко от 10-ия етаж. Понякога не е удобно на много хора, че виждаме всичко. Ти самият каза: „Вие сте едно социално предприятие”. За тебе – да, за държавата – не. Не можем да им докажем, че сме социално предприятие, но както се казва, „млъкни сърце”. Това е отделен въпрос.

 Аз сега ще те помоля да бръкнеш тука, в тази чашка, наречена „урна”.

Ники Кънчев: Какво има? Кинти ли?

Владислав Кацарски: Кинти няма, има въпрос. Въпрос, който може да ти донесе кинти, между другото.

Ники Кънчев: Нали в „Стани богат”, в „Голямото преследване” е така.

Владислав Кацарски: Много хубаво предаване правиш.

Ники Кънчев: Много го слушат и много го обичат незрящите хора, защото за тях няма никакъв проблем да отговарят, да знаят.

Владислав Кацарски: Даже мисля, че наш приятел беше при тебе – Руми Рафет. Той беше колега в радиото. Изпуснахме го малко, предпочете друга работа.

Ники Кънчев: Ти ще разкажеш сега какво става с историята на радиото, защото и аз ще те поразпитам – Крис идва ли, другите ми приятели? Нормално е и тука да има движение. 

Въпросът ми е: „Какво искате да направите до края на живота си?” 

Владислав Кацарски: Като се има предвид, че пред тебе са някъде към 123 години, какво искаш да направиш до края на живота си? 

Ники Кънчев: Като костенурка. До 140, ако искаш да живея. Бях в Занзибар, там, където е роден Фреди Меркюри. И бях на едно много хубаво място -Призън Айлънд, което е Островът на затворниците. Там още стоят прангите. Не са минали 100 -150 години от тези събития – пранги, на които робите са били връзвани с вериги. И беше много вълнуващо за мен. На същия остров видях и костенурки. На корубите им отзад са написани 140-150. Не са автомобилни номера, а е номерът на годините им. Лили Иванова я нямаше, но други имаше. Да ни е жива и здрава Лили.

Какво искам да направя до края на живота си? Искам да ходя на много концерти на Лили Иванова. Само това искам и сега пак ще отида през декември. Велика е, със страшно чувство за хумор. Имам удоволствието да сме приятели. На 1 ноември имаме една традиция, която не искам да издавам, защото ще ми я гепиш. Ти си много умен и хитър. Но ето, казвам ти на тебе, като на мой приятел. Звъня на хора, на които дължа това, което съм, без дори да съм работил с тях – ментори, духовни учители. Сещаш ли се? Имаш ли такъв човек, който не си виждал? Или си общувал един-два пъти с него.

Владислав Кацарски: Имам – учителя ми Стоян Пушкаров.

Ники Кънчев: Бил ти е учител. Аз казвам примерно за хора като Кеворк Кеворкян, които аз като дете да съм виждал. Видях го преди 10-15 години за първи път.

Владислав Кацарски: Аз съм се учил и виждал само два пъти в живота си, Георги Папакочев например. Един много як журналист за мене.

Ники Кънчев: Такива хора. И по телефона им звъня. И звъннах на кака Лили, поздравих я, всичко е точно. Иначе до края на живота си, искам да съм си същият човек. Не искам много да се променям, без резки движения. Аз съм доста консервативен, въпреки че съм на гребена на вълната на някои от най-интересните актуални предавания в България в последните 20-30 години. И „Стани богат”, и „Big Brother”, и „Голямото преследване”, и други, които дойдоха и си отидоха в годините. Винаги съм бил сред опитните зайчета на това нещо. Но нови неща много не ми се опитват. Опитах от магията на радиото, опитах от силата, мощта на телевизията, защото трябва да знаеш, приятелю, радиостанциите отстъпваме на телевизиите. Те са много силни, много гледани, достигат до много хора. Това е така. 

Владислав Кацарски: Тома Спространов веднъж го каза: „Толкова години водех „Пулсиращи ноти”, появих се два пъти по телевизията и се обърнаха.” Това е, нямаме спор по този въпрос. Ама работим лекичко и за нашите „тунелчета”. Исках да те попитам обаче, каквото и да си говорим, това са тежки предавания. Даже самият процес преди предаването е изключително изтощителен – „застани тука”, „дай сега”, „малко върни”…

Ники Кънчев: Това, дето го казваш е по-скоро формата, външната.

Владислав Кацарски: Да. Искам да кажа, че това също е много уморително. А ти вече оттам нататък като започнеш…

Ники Кънчев: Намекваш за моята възраст сигурно.

Владислав Кацарски: Ти си моя възраст. Няма като жените да си крием възрастта.

Ники Кънчев: Преди всичко продуцентите (и аз твърдо заставам зад тях) да ме юркат, да те юркат теб като водещ – да има съдържание това предаване.

Владислав Кацарски: Хората трябва да научат нещо. Трябва да си уважаваме публиката. Не може, както каза Георги Парцалев: „Хуморът е сериозна работа, не може да се подиграваме с хората.”

Ники Кънчев: Точно така. Трябва да има качествен хумор, качествено съдържание, качествени предавания, качествени новини, хубава музика, шоубизнес програми, политически програми, анализи.

Владислав Кацарски: Какво се оказа сега в един момент, че някъде нещата много тежко се размиха. Ако се съгласяваш с мен.

Ники Кънчев: В отношение на кое? Политиката?

Владислав Кацарски: Ще цитирам един политик, няма да му казвам името. Остави я политиката – изобщо. Благодарение на това, че простотията шества, хайде, да не кажем из България, защото тя шества по света, появиха се на екран и на ефир много хора, които никога не биха могли да се появят, ако критерият беше малко по-различен. 

Ники Кънчев: Така е. Много си прав. Сега ще го обясня от моя гледна точка, тъй като аз съм свидетел на тези процеси, възпитаник съм на предишната епоха – социализма. И ако не бяха промените, честно, откровено ти казвам, аз никога нямаше да водя тези предавания. Нито имах връзките (аз съм от един малък град – Червен бряг), нито баща ми е бил партиен секретар или член на ЦК на БКП и прочие, за да ме „вкарат”. А тогава беше невъзможно, приятелю. Не невъзможно, а мега невъзможно. Дори тука, в Брайл ФМ, да се попадне в медиите…

Владислав Кацарски: Нямаше да го има Брайл ФМ.

Ники Кънчев: Нямаше да го има. Щеше да стои БНР, БНТ и това е. И тогава щяхме да обикаляме. Аз съм обикалял като бедно сираче. Да ме види някой, да ме покани. Но с какъв акъл съм обикалял. Сигурно съм бил много красив. Шегувам се. Примерно в БНР носех грамофонни плочи, защото бях студент в Москва и донасях плочи. И те ги взимат, записват. Аз исках да видя Томата, другите музикални величия. Да ги видя, просто така, да подишам въздуха. Взеха ги, казаха „ела след 5 часа” и аз докато отвърна, поледва „довиждане”. Беше бетонирано, етажирано и много, много трудно човек да пробие. Камо ли да има негово предаване, камо ли пък в такова гигантско предаване като „Стани богат” да бъдеш водещ. Това беше невъзможно. Така че, на въпроса ти – нещата се отвориха. Всеки има Facebook. Аз наричам Facebook медия и то е така. Ти си стопанисваш твоя профил. Ти можеш да отидеш да гледаш новия филм „Наполеон” и да си кажеш мнението, ако си много печен и си чел история. И можеш да направиш едно сравнение дали Ридли Скот правилно е пресъздал епохата, върху какво е акцентирал. Защо „Наполеон” изведнъж в тези антипутински времена – руският цар Александър І е доста симпатичен във филма. Това политкоректно ли е, еди-какво си, еди-що си. И така може да излезеш с една статия. Ти можеш, аз мога, всички 500 000 души в България, които имат Facebook или 1000, или милион, могат. Друго – появиха се нови медии. Тези нови канали, нови телевизии искат водещи. Екранът продължава да примамва всички неустоимо. Те мислят, че това е път към рая, че това е еднопосочен билет да станеш известен, в тоя смисъл да си известен, и не подозират и опасностите, които дебнат по този път. Така че нещата много  се размиха. Границата падна, цензът за журналистика падна. 

Владислав Кацарски: Критерият падна.

Ники Кънчев: В спорта какво стана? Феновете станаха журналисти. Няма лошо, защото един фен натам върви. Той е фен на Левски или на ЦСКА и знае всичко.

Владислав Кацарски: Ти пред „Банята” бил ли си? Там какви чудесии се говореха.

Ники Кънчев: На „Кристал” съм бил, на „Синьото кафе”. Там пък музикантите се събираха. „Синьото кафе” беше там, където е спирката на метрото на стадион „Васил Левски”. Това е много близо до БНР. Защо? Като минават редакторките от БНР, нашите хора, музикантите, да ги викат, да ги черпят кафенце и да кажат: „Имам нова песен. Ще я вземеш ли, ще я пуснеш ли?” Разбираш ли – стратегическо.

Владислав Кацарски: А аз не можах да убедя музикалната редактори на Радио София. Дадох  им две песни на слепи момчета – „Весели момчета” се казваха.

Ники Кънчев: Помня ги. Гостували са ми в Дарик.

Владислав Кацарски: Те бяха записали две песни. Не бяха хитове, а най-обикновени песни, нормално слушаеми. Много по-идиотски и от тях звучат и в момента по БНР.

Ники Кънчев: Сигурен съм.

Владислав Кацарски: Не ги пуснаха, хем тогава работех в Радио София. Колега им бях.

Ники Кънчев: Виж как работят медиите – трябва медията да допре до тебе. Когато тя е заинтригувана, тогава им се продават зеленчуци, песни и всичко. А като звъннеш и кажеш „ние сме тези и тези”, на онзи отсреща не му дреме, не му пука. Трябва да има сърце. Малко са хората със сърце. Донякъде и ги оправдавам, защото той в момента сигурно води или е на пангара, или не му е до това. Не може да оцени какво му се предлага, но въпреки всичко той е призван да покани тези момчета. Като ги видях в подлеза на ЦУМ, спрях до тях и ги поканих в Дарик. И те дойдоха. Трябва да имаш очи за това нещо.

Владислав Кацарски: Запомни ми думата – този нов проект, за който ти споменах преди известно време (още не сме говорили в Брайл ФМ за него, защото от Нова година ще започне голяма полемика по този въпрос), ще мине през иглени уши. 

Ники Кънчев: Стискам ти палци. Не знам, ще се опитам да ти помогна там по една директива, но трябва да се борите.

Владислав Кацарски: Аз съм далеч от мисълта, че няма да се борим, или че нещо не става без борба. Но това, което каза ти – трябва да има сърце. Понеже ние попаднахме на сърцати хора в Брайл ФМ, ето го радиото. Ти в момента седиш в това студио, а оттатък е един голям човек – Петър Курумбашев, който „хвана нещата” и ти беше точно на този купон, от който започнаха всички неща.

Ники Кънчев: Поздравления за Петър Курумбашев. Това са средства, които и той лично е вложил – това помещение, съседното. Радиото ви е на европейско ниво. Така че, поздравления. Мога само да добавя, че миналата година не аз, а голямото Дарик Радио ви помогна. И то не Дарик, а хората, които участваха в благотворителния търг и ви платихме три наема. Трябва да ви се помага още. Не трябва да се изливат някакви средства. Трябва да ви има. За да ни има нас, които виждаме, трябва да ви има и вас. Ние сме едно цяло. Няма виждащи и невиждащи. Ти виждаш по-добре от мен в много други отношения. Ти имаш книги написани, аз нямам. Ето, ти ме биеш в много отношения.

Владислав Кацарски: Нямаме състезание, имаме сътрудничество. Пак да дойдеш.

Ники Кънчев: Аз само казвам какви са основанията нашето общество да се събуди още повече и да ви помага, и тук да ври и да кипи, да идват гости – да носят пити, сирене и мед.

Владислав Кацарски: И да имаме сили да записваме и пиеси, и книги. 

Ники, благодаря ти. Николай Кънчев при нас в Брайл ФМ на деветия ни рожден ден. Благодаря ти много. Пак да дойдеш.

В студиото: Ники Кънчев и Владислав Кацарски

Написано от Anelia Velinova