България и Балканите: страсти и действителност

Актуални коментари, политически анализи и реалистични прогнози, свързани със събитията на Балканите. 

Владислав Кацарски: Това, което се случва на Балканите в последната година, това, което се случва в България в последните шест месеца и това, което става в съседна Турция – в началото на годината направихме обзор какво очакваме да се случи. Разбира се, тогава нямахме никаква идея, че Турция ще бъде разлюляна от толкова жестоки земетресения, но какво да се прави, природа. И понеже ние в Брайл ФМ разглеждаме обстановката на Балканите, от което сме заинтересовани много, за да можем да изясним живота си в контекста на това, което се случи около нас. Сега искам да разгледаме това, което стана в България в последните няколко дни и това, което стана в Турция като резултати от изборите. 

Тази сложна конструкция, която виждате между мен и Христо, е връзката, която ще имаме с нашия приятел Руми Рафет. Руми, здравей.

Руми Рафет: Здравейте на всички в студиото и на слушателите на Брайл ФМ.

Владислав Кацарски: Преди да заговорим с теб за това, което се случи в Турция, нека да направим едно малко интро. Да въведем неизкушените наши зрители за какво става въпрос. Г-н Петров като специалист по Близкия Изток имаше един лек пресантиман, че Ердоган може и да не спечели тези избори. Не се случи така.

Христо Петров: Това не беше само моето усещане. Редица анализатори, дори и политици преди две седмици, непосредствено след първия тур на изборите, когато стана ясно, че разликата е само около 5%, заложиха на Синан Оган, третият, който се класира, с предчувствие, че може би част от неговият електорат ще бъде прехвърлен към Кемал Калъчдароглу. Но още миналата седмица имаше индикации, че Синан Оган категорично застава на страната на Ердоган. Явно е имало политически договорки и резултатите от вчерашното гласуване бяха предначертани преди началото още. Искам да акцентирам върху един друг момент, без да влизам в детайли и да проявявам някакво пристрастие. Но фактите, които искам да споделя, бяха много впечатляващи, а именно че още преди полуофициалното обявяване на резултатите, Ердоган получи поздравления от Великобритания, от Франция, от Европейския съюз, от Русия в лицето на техните лидери и така, следвайки натрупания опит в подобни изборни ситуации, когато един политик се избира в продължение на 20 години и променя по такъв начин законодателството и политическата палитра в своята страна, че да си осигури всеки следващ мандат. Трябва да сме наясно, че зад тази победа на Ердоган стоят не само неговите политически съмишленици. Тази победа беше изкована и в сътрудничество, с подкрепата (ведома и неведома) и на част от големите играчи в този регион. Имам предвид Русия, Катар, Саудитска Арабия. Другият интересен момент е, че под плаката за демократични избори Ердоган и неговият опонент от светската опозиция Кемал Калъчдароглу излязоха на платформата на демокрацията. Абсурдно е, ако мога така да кажа, че Ердоган, яхвайки знамето и коня на демокрацията, в последните година и половина напъха в затвора всичките си опоненти, които можеха да представляват някаква имагинерна или директна, или индиректна заплаха за неговата политическа победа. Имам предвид журналисти, интелектуалци. Така че, говорейки за изборите в Турция, трябва да сме наясно, че това бяха едни избори, които използваха инструментариума на демокрацията, за да утвърдят съмнителна победа, но това е факт. За пореден път сме свидетели как механизмът на демокрацията се използва за извършване на не толкова демократични (да не кажа по-силна дума) процедури, които затвърждават господството на един такъв лидер вече второ десетилетие.

Владислав Кацарски: И понеже в Брайл ФМ сме като граничарите – не сме врагове и не сме приятели на никого. Изказваме мнения. Сега да чуем какво е мнението на Руми Рафет за обстановката в Турция, а след това вече ще ти задам въпросите, които ме вълнуват и които бих искал да прозвучат в това предаване.

Руми Рафет: Както каза г-н Петров, наистина имаше очаквания след много тежките земетресения и изключителната инфлация от последните години в Турция, икономическите проблеми, обедняването на населението, позициите на Ердоган да се разклатят. Имаше някакви социологически проучвания в тази посока и мнения на анализатори, разбира се, от лагера на Ердоган. Доколкото прочетох, твърдяха, че социологическите проучвания са били манипулирани. Той даже доста ехидно коментираше математическите познания на опонента си Кемал Калъчдароглу. Дори вчера в победната си реч, така да се каже, на площада в Истанбул веднага след обявяването на първите резултати, се видя, че все пак позициите на Ердоган не са никак разклатени. Може би ако правим сравнение с  последните президентски избори през 2018 година, когато тогавашният опонент на Ердоган – Мухарем Индже, представител също на Републиканската народна партия, изостана доста от него и загуби още на първи тур.

Владислав Кацарски: Тогава инфлацията беше 4-5%.

Руми Рафет: Точно така. Но друго искам да кажа. Доколкото си спомням, тогава Ердоган спечели на първи тур с около 52 на 30% разлика, но имаше и други опоненти, които сега се обединиха под шапката на опозиционен алианс.

Владислав Кацарски: Защо според теб никой не говори за наказателен вот? Това е страхотна избирателна активност – 64 милиона, казват хората.

Руми Рафет: 64 са имащите право на глас, гласували са близо 54 милиона. Избирателната активност все пак е много висока, почти 84%.

Владислав Кацарски: Както се казва в този случай: „За 10 милиона няма да се пазарим.” Ние в България не можем да го докараме до милион и половина напоследък. При тези съсипващи земетресения, при тази висока инфлация, бежанска вълна от Сирия, всичко това на наша територия предполага апатия и никаква активност, а виждаме какво става там. Как да си го обясним?

Руми Рафет: На мен ми е трудно да си го обясня, но явно турските политици успяват да запазят по-голямо доверие, да бъдат по-харизматични. На Ердоган харизмата никой не може да я отрече. Изключителен оратор, много добре владее народа във всяка една реч, във всяко изказване. Той печели от това изключителни точки. Успява да наелектризира всички, събрани по площадите.

Христо Петров: Той притежава изключителни умения да въздейства на емоциите на публиката около себе си.

Владислав Кацарски: Какво искате да кажете – още не е отминало времето на ораторите ли?

Руми Рафет: В Турция – не.

Владислав Кацарски: И толкова ли е голяма разликата между манталитета на българина и на турчина?

Руми Рафет: Според мен има съществени разлики. Трудно е да се генерализира. Навсякъде има и такива, и такива хора, но Ердоган се възползва добре от религиозните настроения в обществото. Един много силен аргумент, който според мен повлия на избирателите в тази кампания, беше ЛГБТ говоренето на Ердоган. Дори и вчера бе един от най-важните акценти на победната му реч. Първото му важно послание беше: „Днес победи цяла Турция.” А второто накара тълпата да крещи в неговия стил с въпроси и отговори, изброявайки имената на партиите от двата алианса – Националния и Народния алианс. Задаваше въпроса: „Те поддръжници ли са на ЛГБТ?” Тълпата екзалтирано отговаряше: „Да.” В ролята му на защитник на традиционното семейство, на анти ЛГБТ, със сигурност е игра и опитите му да обвини опозицията във връзки с терористи. Двата му коза. Накараха хората да забравят за инфлацията и за щетите от земетресението до някаква степен явно.

Владислав Кацарски: Ако позволите да вметна и една обща на фона на тези разлики, които бяха изтъкнати. Общото, което аз забелязвам, е службата и подчинението на медиите на каузата, на платформата на Ердоган. Този успех, този апломб, с който той ги използва, и правя веднага сравнение със ситуацията в България – как нашата журналистика и преса също обслужва интересите на тези, които са на власт.

Руми Рафет: Много добро наблюдение. И аз щях да го спомена. Медиите, както знаем, играят важна роля и в Турция доста неудобни журналисти бяха отстранени, уволнени, репресирани. Чели сме за тези случаи. Почти всички важни турски телевизии са близки до властта, освен 1-2 вестника и 1-2 не много влиятелни телевизии. 

Христо Петров: Така че наистина конотациите са много силни между състоянието на пресата и политиците в Турция и в България.

Руми Рафет: Да вметна – покрай земетресението, в чужди медии се излъчи, че помощта не стига навреме, реакцията на управляващите не е от най-адекватните, най-бързите. Видя се, че не са достатъчно подготвени, имаше сериозни проблеми. Доколкото знам, това в турските медии малко стигна до хората, които не са в зоната на пострадалите.

Христо Петров: Така е. Да си спомним картините, които се излъчваха с посещението на Ердоган в районите и срещите му с пострадалите там. Непрекъснато се показваше как се появява спасителят.

Руми Рафет: Той на самите места спечели. Мисля, че на първи тур 7 от 10 области, което също е интересно. И на втори тур има превес.

Владислав Кацарски: Да спечелиш избори след такава тежка ситуация, да спечелиш избори след високата инфлация в момента, колкото и да са съмненията за манипулиран вот и за някакви задкулисни неща, все пак спечели. Казват, че той е машина за избори и може би е така. Последен въпрос – как се случва така, че още вчера в 18:00 часа (при положение, че урните бяха затворени в 17:00) знаехме, че той печели с 52%. Кога ги преброиха тези бюлетини? Как се случва това нещо? В България изборите са в неделя, в петък още не знаем окончателните резултати.

Руми Рафет: Не знам, но са изключително ефективни при броенето на бюлетините и в това отношение аз поне не съм чул оплаквания от опозицията за проблеми с това броене, както при нас.

Владислав Кацарски: При нас го превръщат в някакъв фундаментален проблем, а те имат съвсем друго предвид, когато казват, че тези избори са нечестни.

Руми Рафет: Кемал Калъчдароглу се оплакал от медийния и от институционалния натиск срещу техни избиратели, гласоподаватели, симпатизанти, но аз лично не чух от него дори и намек за фалшифициране на самите резултати. Само още един акцент да вметна – Ердоган спечели тези избори, но опозицията успя да спечели в почти всички големи градове, ако не се лъжа, без Бурса. Измир, Анкара, Истанбул – важни градове.  Анталия, Адана. Ключовите градове бяха спечелени от опозицията. Те спечелиха и местните избори в Истанбул през 2019 година.

Христо Петров: Оттук нататък е интересно какви ще бъдат следващите стъпки на турската държава в икономическата област за излизане от тази ситуация. И моят въпрос е какви биха били приоритетите? Имам предвид реално ли е да се очаква скоростната реализация на енергийния проект на Ердоган за превръщането на Турция в енергиен център между Азия и Европа? И вторият ми въпрос е – ще се реализира ли изграждането, разширението на атомната електроцентрала, която Русия построи в Турция?

Руми Рафет: Заявките на Ердоган са, че ще продължи да работи в тази посока. В несигурната световна ситуация, какво ще се случи, малко ми е трудно да прогнозирам. Но той ще направи всичко възможно за реализирането и на двата проекта, защото се нуждае от такива успехи и такива новини да се появяват.

Владислав Кацарски: А както се видя, има и силата, и енергията.

Руми Рафет: И успява да лавира.

Христо Петров: Успешната реализация на тези проекти ще окаже също влияние и в енергийния пазар в региона и непосредствено в България.

Владислав Кацарски: В заключение по темата за Турция само искам да вметна, че трябва да имаме предвид положението в Сирия и завръщането ѝ евентуално в Арабската лига. Съседи са, а това винаги оказва влияние, колкото и Турция да се абстрахира от такива неща. Аз предлагам тук да сложим край на този разговор. Разбира се, когато става въпрос за съседи и за балкански отношения, никога не можем да кажем, че този разговор няма да има продължение. 

Продължаваме да се занимаваме с тукашните наши нрави, които, разбира се, ще съпоставим и със северната съседка Румъния.

Днес сутринта си мислех да пусна и едни записи за това как Кирил и Асен се кълнат, че няма да има някаква никаква коалиция с ГЕРБ, как Делян Добрев щеше „да сече ръката” и т.н. Искам да направя уговорката, че Брайл ФМ не сме съдници на никого. Ние изразяваме собствено мнение и нямаме приятели, нямаме врагове. Това е нашето мнение. На когото то не харесва, съжаляваме, но не сме се появили на екран, или на ефир да ни обичате, а да изпълняваме дълга си да изразяваме свободно мнението си и да даваме информация, която когато достигне до нас, и е достоверна, тя трябва да стигне и до вас.

Та аз мисля, Христо, че Бойко Борисов отново успя да надхитри главните си опоненти.

Христо Петров: Съгласен съм с теб, но едно надхитряване не значи победа. Това са познати трикове, защото тези две планетарно различни сили, движения ГЕРБ и коалицията ППДБ са формации с различна ценностна система. Различни хора са. И аз бях много учуден и изразявах като теб съмнение, че едните ще изиграят другите. Ясно е кой беше победител в това изиграване засега, но трябва да анализираме и да изведем какви са били мотивите на тези млади момчета да тръгнат на този рискован опит да се договорят с ГЕРБ за едно коалиционно управление. И случайно ли беше това, че в самото навечерие на постигане вече на съгласие и подписване на съответните документи, се изля лавина от съвпадащи едно след друго събития с компромати и с други активни, добре обмислени и добре режисирани актьорски (още по-добре изпълнени) действия.

Владислав Кацарски: Обаче не Делян Добрев и не Деница Сачева казаха, че са съгласувани нещата с посолствата, не те казаха, че са направили „ала-бала” с президента. Това не са документи, които са написани от друг, и да ни бъдат показвани като фалшификати. Ние го чухме и колкото да се опитват някои да кажат, че това нищо не значи, това значи нещо.

Христо Петров: Не искам да влизам в подробности и да анализираме кой какво е казал, но това е един изказ на политици, в който няма нищо скрито и нищо потайно. Самият факт, че този запис е направен и е излязъл, и никой не оспорва неговата автентичност или неговата законност, показва, че действително разговорите са били открити, хората са си казали какво мислят. Въпросът е как беше използвано това нещо, за да се спре процесът, който беше тръгнал, и кой се изплаши от евентуалното реализиране на този процес с ясно обявените рамки за съдебна реформа, за смяна на прокурора, за приоритетите за плана за развитие, приоритетите за финансовата стабилност на държавата? Кой беше разтревожен, че е много близко такова споразумение, за да се случи…

Владислав Кацарски: Мисля, че малко се спекулира с това нещо и ще ти кажа защо. Защото в момента не може да бъде свален Гешев по простата причина, че ВКС са извън закона. Те са с изтекъл мандат.

Христо Петров: Да, но за пръв път беше от „редиците на неговите съпартийци и съмишленици”, така да кажем. Да не политизираме тази институция. Видяхме как и Висшият съвет, тези, които до вчера го подкрепяха много артистично, излязоха и се обявиха срещу него. 

Владислав Кацарски: Ние можем да кажем примерно, че Бойко жертва и него. Той ще извади ли сега нещата от куфарчето?

Христо Петров: Никой нищо няма да извади в тази ситуация. Което трябваше да бъде извадено, беше извадено, за да не се допусне влизането на ППДБ във властта по никакъв начин. И самият факт, че президентът бави мандата, самият факт, че Мария Габриел със странни действия присъстваше непрекъснато с Бойко Борисов зад гърба си.

Владислав Кацарски: Добре де, ама Денков не е ли кадър на ГЕРБ?

Христо Петров: Всеки е кадър на някого. Бойко Борисов на кого е кадър? На школата в Симеоново. Важно е в момента кой какви позиции защитава.

Владислав Кацарски: Има и такова твърдение, че Денков е едва ли не командирован от ГЕРБ там. Конспиративни теории ли са?

Христо Петров: Това са част от механизмите и от арсенала на медийната манипулация и на дезинформация. Най-големият враг пуска слух. Както се казва, когато някой изкаже такова мнение от нашите политици, първо трябва да погледнем слънцето от коя страна изгрява.

Владислав Кацарски: А спекулата с имунитета на Бойко Борисов? Той толкова време нямаше имунитет.

Христо Петров: Той беше министър-председател, как да има имунитет?

Владислав Кацарски: През 2022 година, когато управляваше служебното правителство, той нямаше имунитет.

Христо Петров: Той нямаше имунитет, но съдебната власт, службите бяха и продължават да бъдат на негова страна. Кой да го подгони? Това да не е Румъния, когато Агенцията за борба с корупцията може да поведе разследване срещу всеки, включително и прокурора, и министър- председателя, и министрите, шефове на комисии. Такива са приоритетите на тази структура, създадена в Румъния, много преди да влезем двете страни в ЕС. 

Владислав Кацарски: И сега понеже каза Румъния, да погледнем на нещата от един такъв ъгъл. Хващам се веднага за думите на Кирил Петков „съгласувано с посолството” и ти предлагам да видим схемата в Румъния, които също имат коалиционно правителство на ротационен принцип. Само че те го постигнаха преди година и осем месеца. Отварям „балканска” скоба, че в момента трябва да сдадат властта тези, които са се разбрали да управляват година и половина, но те не искат да го направят. Дали ще стане същото в България, не знам. Но как стана така, че изведнъж и в България заговорихме за същия модел? И това не се ли дирижира отнякъде?

Христо Петров: Как стана, аз нямам представа, но като съпоставим фактите, това, което се случи в Румъния и България…

Владислав Кацарски: Аз ти предлагам като книжка за оцветяване – ето ти тук коалиционно правителство в Румъния, ето коалиционно правителство и в България, и помежду стои фразата ”съгласувано с посолството”.

Христо Петров: Бях свидетел на създаването на румънското КПКОМПИ за борба с корупцията и организираната престъпност. Това не съм го разказвал и не съм го споделял в ефир никъде. Тук за пръв път пред нашата аудитория искам да го споделя. Тогава имаше едно списание „Правен свят”, където направихме един материал и аз бях изпратен да се срещна с първия председател на тази комисия – Даниел Морар. После той беше изгонен. Кьовеши зае неговия пост впоследствие. И, отивайки при Даниел Морар, комисията вече беше вкарала в затвора бивш министър-председател, двама министри. Още със самото ръкостискане с Даниел Морар, през ръката ми потече ток. Знаеш, има такива хора. Срещата трябваше да протече протоколно за 20 минути със снимки, с кратки отговори на предварително зададени въпроси. Аз останах повече от 45 минути при него. Той извика своите заместници с перфектен английски и каза: „Ние сме създадени по проект на USAID, американската агенция. Аз не съм от Букурещ, а от Тимишоара. Завършил съм там университета. Идвал съм в Букурещ на екскурзия в зоологическата градина като ученик. Дойдох тук, никой не познавах.” Попитах къде е семейството му. Отговори, че са там, в Тимишоара, защото е много ангажиран. Казвам: „Виждам пред вашата сграда (тя е като нашия Дом на българската армия на „Руски”) в центъра на Букурещ, където се е помещавал Кралския генерален щаб на времето, две коли „Ауди” отвънка.” Питам: „В Тимишоара каква кола карате?” Отговаря: „Фолксваген Голф” на 15 години. А защо питаш?” – „Защото преди да дойда тук при вас, с колеги направихме справка в българската прокуратура, следователи – личните им автомобили с какви цени са. Установихме, че се движат между 25-30 000 лева по онова време, което си беше сериозна сума.” Разказвам тази история във връзка с посолствата. Да, Румъния тогава беше напред. Тя продължава да е напред. Това, което се случва в Румъния, след време се случва и в България. Кога успешно, кога не толкова успешно. Да се надяваме, че и този модел на коалиционно правителство, на коалиционни споразумения ще проработи и в България. Но тука влиянието на силите, които нямат интерес да има стабилност в България, е много по-силно. Тук не сме разрешили проблема с корупцията, с организираната престъпност. Известно е в каква глуха улица сме затънали. Така че не е много приятно да чуеш, че някой ти решава съдбините на държавата. Дълбоко се съмнявам, че някой може да реши бъдещето на България, в което и да е посолство. Ако можеше това да се случи, досега да се е случило и да не провеждаме този разговор.

Владислав Кацарски: Звучиш много логично. Има ли нещо вярно, че в предприсъединителните фондове за магистрали са 500 милиарда. Това може ли да бъде според теб? За толкова милиарди колите трябваше да вървят по кадифе.

Христо Петров: И мраморни бордюри да имаме. Специално за магистралите, тази болна тема за България, където всеки ден загиват хора по една или друга причина. Не може да обвиним само строителите, калпавото строителство за тези безумия, това е друга тема. Но бяхме свидетели как точно правителството на Гълъб Донев анулира спирането на средства за автомагистрали, спира превеждането на средства за строителство, които правителството на ПП беше спряло с много силни аргументи и доказателства за безумни нарушения по изпълнението на тези програми. Стотици милиони левове, които бяха спрени, след това правителството тихомълком върнаха тези герои строители и продължиха да строят, и да ходят по тънкия асфалт. Така че там, където има пари, винаги има корупция. Това е човешка закономерност. И затова в демократичните държави, каквато за жалост ние не сме, са разработени железни правила за спазване на законността – да се запазят тези пари, защото те принадлежат на цялото общество и тяхното отклонение е не само материално вредно, но е и част от разклащане на националната сигурност на всяка една държава.

Владислав Кацарски: И понеже вече сме към финала, да попитам пак – ще има ли според теб правителство? Защото ако сега отидем на избори (ще бъдат през август или през септември примерно), според мен ППДБ ще бъдат някъде четвърта-пета сила.

Христо Петров: Аз мисля, че няма нищо драматично и няма нищо нередно, защото изборите са механизъм на демокрацията. И през два месеца да има избори, нищо драматично няма, освен материални загуби и ангажирането на хората, общественото внимание и т.н. На твоя въпрос дали ще има правителство, отговор могат да дадат само играчите, които са в момента и които не изгарят от желание, открито да дадат отговор. Но ние трябва да следим техните действия и мотивите, които ги обуславят и които ги водят за това дали личните им, корпоративните приоритети ще надделеят, и ще им позволят да се състави такова правителство, дори и коалиционно.

Владислав Кацарски: Понеже каза за средствата, ще ти разкажа история за едно световно първенство по лека атлетика, когато даваха на всеки златен медалист „Мерцедес”. Състезаваше се кубински състезател и имаше реални шансове да спечели златен медал. Тогава Григор Христов коментираше и каза: „Да ви кажа честно, аз не искам кубинецът да спечели златен медал. Не защото не го заслужава, а защото ще му дадат „Мерцедеса”, и като се прибере в Куба някой партиен другар ще му го вземе.” Понеже каза за средствата, приемаш ли такава моя теза, че ако тези средства не бяха дадени за избори, ще ги присвои някои от спечелилите партии.

Христо Петров: Нищо чудно, не е невъзможно, но на фона на европейските фондове и големият поток, който се очаква около предпресъединителните програми, програмите за стабилизиране на икономиката, огромните средства – те са много по-атрактивни от тези мижави суми за едни избори. Така че целта и борбата е с много по-висока ставка в момента и затова трудно се постига някакво съгласие, дори и привидно, за осъществяване на правителство, на което ще му се даде възможност да извърши реални реформи в нашия живот.

Владислав Кацарски: Христо Петров и Владислав Кацарски се опитаха да направят един анализ на случващото се в България и на Балканите в изтеклия час. Какво ще се случи оттук нататък, разбира се, ще следим. А вие ни слушайте, за да научите нашето мнение, ако това ви интересува.

В студиото: Владислав Кацарски, Христо Петров 

Руми Рафет (по телефона)

Написано от Anelia Velinova