Явор Дачков: В големите медии не можеш да изразиш гледната си точка

Разговаряме с Явор Дачков, журналист и общественик, за свободата на медиите в България. Медии, цензура и автоцензура. За политическите игри с (не)очакван край.

Владислав Кацарски: От 10-ия етаж, така ще започне „Приемната” днес, малко по-силно политизирана. Разбира се, че има защо. Това, което се случва в България, това, което ще се случва тепърва в Европа и в света, няма как да не го отразим тук, ние от 10-ия етаж. Какъв е погледът оттук? 

Христо Петров: От по-високо се вижда по-надалеко и в принудителната изолация и безветрието, в което е изпаднала нашата държава, сме свидетели как войната в Украйна принуди Брюксел да увеличи темпото на работа на чиновниците си. След периода на болезнените рани от Брекзит, пандемията от Ковид, в Брюксел си представяха 2022 година като година на спокойствие, на увереност, възможност за плавно усвояване на парите по програмата за възстановяване, на възраждане на икономиката към растеж, към укротяване на инфлацията и плавното начало на изпълнение на венеца на тези финансови операции, така наречената „Зелена сделка“. Но нещата не се развиха по този начин. Ние сме свидетели, през миналата година, как на 24 февруари се промениха плановете на около 50 европейски институции. Бяхме свидетели как за пръв път Брюксел заработи на малко по-високи обороти и затлачени с години проблеми, изпаднали от дневния ред на Европейския съюз, заради невъзможността или нежеланието, или неизгодата да се намери общоприемен изход, бяха игнорирани или отлагано във времето тяхното решаване. Така избутаните проблеми на енергетиката, на миграцията, за разширяването, свободното движение, еврото, качеството на демокрацията, в което влиза и свободата на медиите, неразделна част от елементите на демокрацията, всичките тези проблеми се върнаха обратно като бумеранг в Европейския съюз и започнаха да изскачат един по един в дневния ред, но този път не в спокойния дневен ред, а дневният ред, който беше заобиколен от усложнената международна обстановка, отделно с икономическите затруднения, които се стовариха върху Европа. Сега ще бъде интересно да видим по какъв начин всички тези проблеми има шанс да бъдат придвижени напред, или другият ъгъл е по какъв начин ще бъдат решени, защото един проблем, когато се придвижва, това не значи, че води автоматично до решаването му.

Владислав Кацарски: За мен лично е интересно това, което се случва там, дали идва тук медийно в чист вид. И другото нещо – това, което се случва в България, дали медийно се отразява в чист вид, защото има наблюдение, че като се заговори за българския национален интерес, едни определени гласове започват да крещят: „Ти си русофил.”

Христо Петров: Или националист.

Владислав Кацарски: За националисти особено много не ни обвиняват. Обикновено ти измислят някакви грехове и започват да говорят за европейски ценности, които всъщност са неща, на които преди не им казвахме европейски ценности, а ги наричахме национални ценности, които  са общочовешки и са били валидни винаги.

 Казвам добре дошъл на Явор Дачков.

Явор Дачков: Здравейте, радвам се, че съм при вас. Здравейте и на вашите слушатели.

Владислав Кацарски: Благодаря, че приехте поканата да дойдете при нас и да коментираме този наистина много наболял проблем напоследък за свободата на медиите, медии и цензура. Сигурно ще засегнем и автоцензурата, но това е вече болестно състояние. Да говорим първо за медии и за цензура.

Колко са свободни медиите в България, г-н Дачков?

Явор Дачков: В България са по-свободни от Европа и от САЩ, което за мен е парадокс. Но тук, поради една или друга причина, се налага съвсем умишлено тезата, че България едва ли не е на последно място по свобода на словото. Миналата година в САЩ бяха уволнени около 300 журналисти от водещи частни медии, разбира се, само защото са си позволили в Туитър или някъде другаде в социални мрежи да кажат и то съвсем меко нещо, което не се харесва на движението „МиТу”, не се харесва на трансджендърите или на ЛГБТ общността, или на други политкоректни теми. В това отношение ние тук можем свободно да говорим колкото си искаме. А проблемът със свободата на медиите, особено изпъкна след началото на войната в Украйна и ще ви кажа защо. Защото оттам насетне се налага официално на Запад само една гледна точка и тя е, че Путин вероломно е нападнал Украйна, защото е луд и иска да превземе Европа. Оттам започнаха да следват различни стъпки, санкции, изпращане на оръжие в Украйна, нещо което започна да съсипва европейската икономика и да удря сериозно и американската. Когато кажеш, че нещата не са толкова черно-бели, че за това има причини, които са започнали още в 2014 година и може би трябва да се преосмисли цялото отношение към този проблем, ти казват, че си путинофил, или вземаш 4000 рубли на месец и си платен агент на Путин. От това затваряне на медиите ние получаваме икономически последствия. И в България ние го усетихме директно. След спирането на руския газ, той поскъпна много, с пъти, а оттам нататък всички стоки поскъпнаха, инфлацията се увеличи и ние в момента плащаме директно от джоба си цената за това, че правителството на Кирил Петков прекъсна един договор, който можеше да си продължи до края на годината спокойно. Може да бъде предоговорен за следващите години, без да е необходимо да се правят безсмислени и пропагандаторски лозунги за това, че ние вече едва ли не сме се освободили от руската зависимост и от руския газ. Ние пак внасяме руски газ, това трябва да е ясно на всички слушатели, само че през фирми посредници, които го опаковат по друг начин, тоест наричат по друг начин. И ето ви едно пряко следствие от това, че няма свобода. В големите медии не можеш да изразиш гледната точка, която аз изразявам в момента. Това не може да се дискутира, това не може да бъде обсъждано и се получава този капан, в който всички ние сме хванати. Наскоро във вестник „Фигаро” проби, много рядко в последната година, интервю с един голям френски антрополог Емануел Тот, който каза следното: ”Западът обърка сметките с Путин. Мислеше, че той има огромна военна сила и никаква икономика и че ако започне войната в Украйна, ще я приключи за един ден, но след това ще рухне под напора на санкции. Само че се оказа, че армията му не е толкова непобедима, защото Украйна и досега дава сериозен отпор, въпреки че Русия владее територия колкото България в Украйна. Но санкциите удрят единствено и само Европа. Те въобще не действат в Москва, в Русия и това е голям проблем, защото ние съсипваме нашите икономики, защото сме в плен на една пропаганда, която казва Путин е лош, а Украйна и Щатите са добри. Путин не е нападнал  Украйна, защото е луд, нито иска да превзема Европа. Путин защити собствената си територия, защото на 150 км от Москва имаше натовски войски. Украйна се превърна в натовска държава в последните 6 години неофициално, но е публична тайна, че Америка и Англия обучават украински войници, модернизират украинската армия и се приближават все повече до границата на Русия. Нещо, което тя отдавна е заявила, още от 2007 година, че няма да допусне. В този случай Русия не изчака САЩ да я нападнат през Украйна, просто защити руското население, което се намира в Донбас.

Христо Петров: Имаше дипломатически анонси, че това няма да бъде допуснато.

Явор Дачков: Наскоро стана ясно, Меркел си го каза в прав текст, че прословутите Мински споразумения от 2014-2015 година са били повод само за да се забави руска инвазия и да се отклони вниманието от модернизирането на украинската армия.

Христо Петров: Споменавайки Минските споразумения, ние бяхме свидетели как украинската част от тях (с подкрепата на Европа) не се изпълняваше по никакъв начин. Това са факти, не говорим пристрастно, както е и факт, че именно руската страна прекрати доставките на газ за България с тези искания за плащане.

Явор Дачков: След като ние отказахме да плащаме. Точно така, това са фактите. Но проблемът идва оттам, че само западната гледна точка беше наложена в официалните медии и политиците не приемаха друга гледна точка, се стига дотам, че всички плащаме от джоба си… Мисля, че това е най-малкият проблем. По-големият проблем е, че Европа затъва икономически между тази битка, между САЩ и Русия, които на всичкото отгоре водят неформален диалог. Все още не са окончателно скъсали и накрая от цялата история ще се окаже, че печеливши могат да бъдат и САЩ, и Русия, а Европа да загуби, а заедно с нея и ние. 

Владислав Кацарски: Всъщност това не е ли целта на големите?

Явор Дачков: Така изглежда сега.

Христо Петров: Ние бяхме свидетели и сме свидетели как Европа в ускорен ритъм демонстрира едно удивително единомислие и единодействие в санкциите, които последователно и в схемата, която прилага и към момента по отношение на Русия, в политически и в икономически аспект, и във финансов най-вече.

Явор Дачков: Това не мога да си го обясня, защото очевидно е, че тези санкции не работят.

Христо Петров: Не работят така, както се иска на Европа.

Явор Дачков: Точно така. Те засягат нейния интерес, единствено и само.

Христо Петров: Това създава напрежение и във Франция, и в Германия.

Явор Дачков: Социално напрежение.

Христо Петров: Виждаме в Германия как много бързо, както винаги, немските политици се организираха с възстановяване производството с лигнитни въглища на електроенергия.

Явор Дачков: Което искат, ние да спрем. 

Владислав Кацарски: Като идвах насам слушах, че някакъв проект са направили организацията „Електронна камера” или нещо подобно, който проект се казва „Голяма работа”. Там стана въпрос за закриването на „Мариците” и едва ли не вече започва облъчване за тяхното затваряне. Ние пак ще искаме предоговаряне. Това на кого беше нужно да се случва, да се докараме дотам да искаме предоговаряне, при положение, че толкова много хора ще останат на улицата. 

Христо Петров: Имаше и прецедент – Полша, която си отложи тези срокове и договори по-добри финансови условия.

Владислав Кацарски: И ако ви върна 20 години назад ще стигнем до идеята (извода), че Чехия например не си затворите „Темелин”, а ние си затворихме 1-ви, 2-ри, 3-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”.

Явор Дачков: Сега с въглищата е същият въпрос. Става дума за смешни пари, защото Европа ще даде на България някакви пари, които са, първо, нищожни, второ, голяма част от тях България ще връща, защото това е под формата на безлихвен заем и, трето, „Мариците” произвеждат огромна част от българската електроенергия. Ние от износител на ток ще се превърнем във вносител на ток. Той ще поскъпне, така че никой няма да може да си го позволи в тази бедна страна и това е безумие. Не мога да разбера защо политиците се съгласяват.

Христо Петров: Имам един въпрос по този повод, защото и аз не мога да си обясня. Но има една тенденция, която не е нарушена в последните 30 години, да не кажа и повече. Това е, че политиците, за които вие споменахте, използват непрекъснато по най-бруталния начин така наречения народ или хора, или общество, за да налагат своите цели на хората, на обществото, а не да се вслушват в интересите и нуждите на същото това общество. Конкретно визирам тези прословути мини „Марица-изток”, където са стотици хиляди хора, защото със семействата са толкова, цял регион. Но това не е отделно взета дейност, така е и в селското стопанство. Защо се получава това в нашата страна, родна, мила България, че политиците са тези, които налагат и които определят какво да правят хората. Не ги ли избираме за това да изпълняват повелите на самите избиратели?

Явор Дачков: Така е, ние затова ги избираме, но изглежда, че контролът след това ни се губи. Не можем да контролираме как те изпълняват желанията си, защото никой не е дошъл на власт като е казал, че ще затвори „Мариците”, нали така? 

Христо Петров: Ако не се намери механизъм, това нещо да бъде обърнато, не казвам прекратено, нещата ще се повтарят безкрай.

Владислав Кацарски: Защо няма референдуми в България? Защото тогава ще се разбере, че ние се разминаваме коренно с мнението на политиците.

Христо Петров: Референдумът е мръсна дума у нас. Имаше такива наченки, но самият факт, че не се даде възможност това нещо да цъфне дори, не да върже, категорично говори за това, че гражданското ни общество е много хлабаво, да не кажа неразвито.

Владислав Кацарски: Понеже си говорим за свободата на медиите и за цензурата, която всъщност е много интересна у нас. Никой не ти казва „няма да правиш това“, само че като кажеш нещо, което не изнася, се надига много организиран вой, да те смелят. Или другия момент, който също съм наблюдавал с малките медии като нашата – „говорете си, не ни пречите”. 

Явор Дачков: Да, тук проблемите са два. В големите медии има истинска цензура, а в малки, като вашата, може да се говори свободно, но аз мисля, че това е бъдещето, защото публиката ви ще се увеличава все повече и повече. Но в големите медии, забележете, че ходят около 10 души, едни и същи.

Владислав Кацарски: Навремето имаше едно предаване по Националната телевизия на Денис Ризов (баскитариста на „Ахат”), който каза, че „един бус ги разкарва по всички медии”.

Явор Дачков: Виждате как елегантно се налага този тип цензура и повечето са от една и съща гледна точка. Но медия като вашата, интернет, въпреки че и в социалните мрежи вече има много силна цензура, все пак е възможно да се говорят и казват неща и това трябва да се използва.

Христо Петров: Трябва да сме наясно, че както в централните медии, където Вие имате опит, така и в интернет пространството, „майсторите“ на медийната манипулация са много добри. Там се създават групи. Има технология, която е много добре развита и много добре работи. Може би това е една от причините в централните медии да виждаме едни и същи хора, или различни имена с почти едни и същи физиономии да говорят, както Вие казахте, едни и същи неща. И панически, когато се наложи, да обикалят сутрин по блоковете на телевизиите. Това е опит да се унижи аудиторията, защото хората не са неграмотни в днешно време.

Владислав Кацарски: Ако се върнем преди 10-ти ноември, какво точно се промени след тази дата?

Явор Дачков: Мисля, че сега пропагандата е по-лоша оттогава, защото тогава знаехме, че това, което говорят официално, са лъжи и глупости и не им обръщахме внимание. И си беше официална пропаганда. Докато сега се опитват да подменят реалността. Не просто да лъжат за реалността, а да подменят самата реалност, да подменят самия човек, да казват въглищата са вредни и трябва да ги махнете. А това, че Господ те е дарил с тях, за да се топлиш и да имаш светлина, няма значение. Казват ти, че няма мъж и жена, има много различни полове. Няма баща и майка, има „родител 1” и „родител 2”. Тук вече нещата опират до по-сериозна подмяна, която е подмяна на самата реалност, на самия човек, на самата същина и затова за мен е много по- опасна сегашната ситуация. Аз съм достатъчно възрастен, за да помня времената на социализма, особено в последните години, помните, това беше един хлабав строй, в който всеки можеше да си говори каквото си иска в частни малки събирания.

Владислав Кацарски: Напоследък забелязвам хора, които създават ново минало. А аз съм живял в онова време и знам какво беше то. Спомням си онези години, в които „Коса” например влезе отначало без преведени песни и след това с  преведени. Обаче някой се опитва да създаде ново минало. 

Христо Петров: С това, че помниш нещата си много и опасен. Такива хора са опасни. Не може така да се помни миналото и хората да имат историческа памет. Това не е достатъчно европейско.

Владислав Кацарски: Това, което каза Явор, е много  страшно – за подмяната на човека и най-лошото е, че то набира скорост.

Явор Дачков: Набира, защото го виждаме през официалната медийна пропаганда. Аз мисля, че все пак и в САЩ, и в Европа има достатъчно хора, които не са съгласни, и рано или късно това ще вземе реванш, защото тук нещата са изметнати до такава степен, че стават уродливи и в един момент махалото ще се върне обратно. Въпросът е да не се върне с такава унищожителна сила, че да се случи сериозен катаклизъм. 

Христо Петров: Не мислите ли, г-н Дачков, че една от причините да се използват такива практики в централните медии, големите медии, дори и в печатните, е обстоятелството, че в България не сме наясно със собствеността на медиите?

Явор Дачков: Формално е ясна собствеността, неформалните връзки са важни – кой къде влияе.

Христо Петров: Според мен в последните години тя е много флексибъл, много е подвижна тази собственост.

Владислав Кацарски: Аз съм слушал в големите медии да казват: „Тази медия е ясно на кого е…” Но никой не казва името.

Христо Петров: Това в България е някакъв феномен, ужасна ситуация, с която хората се примириха. Това във Франция възможно ли е? Ние бяхме свидетели там какви скандали, включително и с бившия президент имаше по отношение на медиите, дори и САЩ по натиска, скандала с Тръмп, с Капитолия. Сега това се знае – тази медия е лява, тази е дясна. Тук сме републиканци, тук сме демократи и никой не се крие.

Явор Дачков: Това в България въобще го няма все още.

Христо Петров: Не знам какъв е този български модел. Аз мисля, че и в Русия няма такъв модел. 

Явор Дачков: Тук нещата винаги са мътни, неясни.

Христо Петров: С полуистини и това създава удобен фон хора, като тези гости, за които споменаваме, включително и наши колеги, да се поставят под натиск. Създава една възможност за подмяна на ценности, което е най-лошото. 

Владислав Кацарски: Ние 30 години нямаме политици, а имаме някакви членове на парламента. Един политик мисли за бъдещето на страната, мисли в перспектива. Един член на парламента иска да остане по-дълго там.

Христо Петров: Всички искат да си създадат ореол и затова използват, както г-н Дачков спомена, медиите и затова е натискът върху тях да представят политиците в желаната от тях светлина, а не така, както ги виждат самите избиратели.

Явор Дачков: Обикновено това е механизмът.

Владислав Кацарски: Преди да преминем към анализ на това, което предполагаме, че ще се случва в близките дни в България, да поговорим още малко за свободата на медиите. Специално за Явор Дачков ще кажа, че тук беше Мехмед Юмер преди Нова година, за да си говорим за това как един журналист беше уволнен, само защото спомена турски спортен журналист. Бе свален от ефир на почивката между двете полувремена, защото спомена името на Хакан Шукур. А Хакан Шукур е страшният враг на Ердоган.

Явор Дачков: Беше много добър футболист.

Владислав Кацарски: Хакан Шукур е легендата на Турция. Човекът го спомена чисто статистически, отбелязвайки, че най-бързият гол е вкаран от Хакан Шукур в 11- тата секунда. На почивката на мача е отстранен. Дано това не случи в България. 

Христо Петров: Като гледаме какво се случва по света, ни принуждават да привикваме с това, че се санкционират журналисти. По-добре да санкционират журналисти, отколкото да бъдат убити. Алтернативата, пред която сме изправени, е изборът. 

Владислав Кацарски: Както казваше един приятел: ”Шамарите все някога ще свършат, за да започнат ритниците.” 

Христо Петров: Политици като Ердоган и Путин успешно използват ореола, който създават за своите врагове. Те ги подбират много внимателно и ги преследват до гроб. Жалко е, че в днешно време сме свидетели на такива архаични подходи и разправи.

Владислав Кацарски: Времето е динамично, безспорно, но Вие пък бяхте журналист в едно друго динамично време в една голяма национална медия. Кога Ви е било най-трудно да отразявате?

Явор Дачков: Никога. Това зависи от журналиста. Никога не ми е пукало, затова и ме уволниха на няколко пъти от медии, но аз се справям сам. Това е било винаги за добро. Когато ме уволниха от БНТ, след това от ТВ Европа, след това от РеТиВи и от всички медии, които не помня, ме принуди да се хвана сам, да направя сайт и да се издържам, без да съм зависим, без да имам началници, без да трябва да ходя на работа от 8 до 17 ч.Така че тези неща винаги са били за добро. В България, пак казвам, това не е толкова жестоко, колкото на Запад, защото там, ако те махнат отнякъде, изпадането е много по-тежко, защото е социално – губиш осигуровки, нямаш село и близки със зимнина, които да помогнат, или не може да плащаш наема, или ипотеката и т.н. Там е по-суров свят от тази гледна точка. Разбира се, аз не казвам, че всичко там е лошо. Напротив, но идеализацията също не ни върши работа. Но тук човек може и сам да се оправя, а и откакто има социални мрежи, това че не си в голяма медия няма никакво значение, защото има много алтернативни канали. Например на Карбовски канала се гледа много повече, отколкото някакви предавания на БТВ и на Нова ТВ. Не мога да се оплача. За мене всичко, което ми се е случвало, е било за добро, независимо дали са ме уволнявали. И тук вече зависи от личната нагласа на самия журналист. Вие споменахте за автоцензурата, дали да започне да си налага автоцензура, съобразявай се с другите, или да отстоява своите червени линии, докато може. 

Владислав Кацарски: Това е много страшно нещо – автоцензурата. Ако не се бориш с нея, тя никога не си отива. Дреме там. Голяма работа, че отнякъде ще те уволнят. На друго ниво ти е тази автоцензура, която дълбоко, подсъзнателно действа.

Христо Петров: Пътят, който сте поели след големите медии, показва, че все пак Вие сте човек, създал си име на открит журналист. И името е много важно нещо.

Явор Дачков: Да, така е, но много хора като чуят това име и се хващат за кобура.

Христо Петров: Свидетели сме на имена на наши колеги, на политици най-вече, които се свързват с доказателства с определени, меко казано, съмнителни връзки и дела. Те продължават да се налагат на обществото, както политици, така и журналисти.

Явор Дачков:Съвсем официално излезе, че една чужда фондация на чужда държава дава милиони на няколко български медии. Това се приема за напълно нормално и се казва, че то е в реда на нещата, защото е публично. А за други, за които няма никакво доказателство, казват, че си агент на Русия или на Путин, защото мислиш така, или говориш така. Тези неща са доста относителни и мисля, че не съдим еднакво и правилно за всички, тоест нямаме еднаква мярка за всички.

Христо Петров: Пак стигаме до механизмите на манипулиране, създаване на ореол за определени механизми, както се създава ореол срещу определени други държавни глави. Ние бяхме свидетели как се създава ореол срещу Башар Асад, срещу други функционери, които смениха много държавни глави от Европа, които си отидоха, те останаха. Много е важно самата аудитория, нашите слушатели и публиката да са наясно, че тези механизми работят и са много добре смазани, и много добре са премислени. 

Владислав Кацарски: Успокойте се, машината работи. От друга страна, защо да не се освободят влиятелни, големи медии от журналисти, които са непокорни?

Христо Петров: Затова тяхната гледаемост спада. Искрено искам да споделя, че присъствието на колегата Явор Дачков тук и контактите ни с други колеги, които сме канели в нашето студио, освен че е приятно в личен аспект, това е и една морална подкрепа за нашата работа.

Явор Дачков: С голяма радост и се надявам наистина да усилвате гласовете си, да стигате до по-голяма аудитория.

Владислав Кацарски: Дай боже!

Христо Петров: Защото истината е много важно нещо и когато лъжата се представя като истина, е много опасно.

Владислав Кацарски: Какво ще се случи сега с мандата, който БСП получи за съставяне на правителство? Кое е по-различното всъщност отпреди?

Явор Дачков: Нищо по-различно. БСП няма да състави правителство. Ще има нови избори, които по всяка вероятност ще бъдат в началото на април, а може и след Великден, в зависимост от това колко време Корнелия Нинова ще реши, че трябва да задържи този мандат, защото по конституция, знаете, тя може този път да не го върне след седмица, а да го държи в себе си, колкото си иска. Така че това беше предизвестено. След като ГЕРБ не успяха да направят правителство, стана ясно и от начина, по който различните  политици говореха в тази седмица и тези месеци, че няма да има сега правителство. Причината, освен в разположението на силите в Народното събрание, което е основното, няма ясно изразен полюс, който да привлече широка коалиция зад гърба си, са и предстоящите местни избори след година, които ще бъдат сигурно през края на октомври и началото на ноември. И големите политически играчи си правят сметката за правителство именно от гледна точка на това как ще се позиционират за местните избори, защото реалната власт е в тях. ГЕРБ бяха махнати от централна власт, но те продължиха да управляват почти в цяла България. И видяхте, че това им позволи да не бъдат отнесени от политическата сцена, затова в момента се изчисляват плюсовете и минусите. Служебното правителство очевидно не пречи на ГЕРБ, така както пречеше миналата година, а не пречи и на всички останали политически сили сериозно, дори и срещу „Продължаваме промяната” не се бавят сериозните им нарушения, които имаха. И от тази гледна точка аз не изключвам дори и след март да не се състави правителство, и да имаме нови избори за парламент, съчетани с тези за местна власт в края на ноември. Не трябва да го изключваме. Звучи много невероятно, но представете си, ако преди година някой беше казал, че за година ще има четири избора. Напълно възможно е, ако се повторят, както казват социолозите, резултатите отсега, какво по-различно ще бъде тогава? Тоест Кирил Петков ще тръгне да прави коалиция с Борисов ли или Христо Иванов? Така че не трябва да го изключваме. Аз не казвам, че това ще стане, но казвам, че не трябва да се случва и тази вероятност. Много вероятно е, разбира се, и с развитието на тези скандали, които сега започват около ДБ и „Продължаваме промяната” с тази фирма „Нексо”, която се разследва от САЩ, техният резултат да бъде снишен още повече, да бъдат ударени.

Владислав Кацарски: Аз още в края на миналата година казах, че „Продължаваме промяната” на едни следващи избори няма да вземат повече от 10% .

Явор Дачков: Ако дотам се стигне, тогава по-лесно ГЕРБ ще направи правителство с БСП, с ДПС, с някоя друга политическа сила, но от днешна гледна точка това все още не може да стане. Защо? Защото ако ГЕРБ сега направи коалиция с БСП, с ДПС и с „Български възход”, те имат мнозинство да го направят, „Продължаваме промяната” и „Демократична България” веднага излизат на улиците и казват: „Ето „Орешарски 2”, комунистите се събраха с турците и с Борисов, корумпираните…” и т.н. Първо, ще се позиционират на едно ниво, под което няма да падат и, второ, ще могат да атакуват много по-лесно големите градове като София, Варна, Пловдив, обединени на изборите след година. Целта на Борисов е да привлече поне една от тези политически сили – или ДБ, или „Продължаваме промяната” в коалиция, за да може да ги стопи, както това направи вече със СДС, с Реформаторския блок, с десницата и се опита да направи с левицата, но Корнелия Нинова, преди нея Сергей Станишев не влязоха в този капан, не влязоха в коалиция с ГЕРБ.

Владислав Кацарски: Кое накара тогава Христо Иванов да говори почти категорично какво ще прави, ако получи мандата? Какво беше това?

Явор Дачков: Театър. Всички играеха театър в този месец и говореха не това, което се случва наистина, а това, което мислят, че очаква да чуе техният електорат. Никой не искаше да си признае: „Ние не сме достатъчно силни и затова трябва да влезем в неприятни за нас коалиции, за да управляваме”. Ако Христо Иванов беше направил това, което иска и смята, че е рационално, трябваше веднага да влезе в коалиция с ГЕРБ, защото и преди го е правил. Помните, че той беше министър на Бойко Борисов. Обаче знаейки, че неговият електорат ще каже „ти ни излъга и ни предаде”, говори такива неща. Но това е, пак казвам, част от този политически театър, който е доста неприятен и за мен, но който се разиграва при очевидно решение, което вече политиците са взели, но няма как да го кажат пред публиката и търсят най-лесния начин, така че да се измъкнат. А беше ясно от ден първи, че правителство сега няма да има. Казвам ви го като човек, който общува с политици. Има все пак и други канали на информация извън официалните и зная нагласите. Ако Борисов беше изчислил, че сега му е изгодно да има кабинет, той щеше да го състави. 

Христо Петров: Каква е според вас причината да се говори, че служебното правителство е меко и не предприема резки движения, подобно на предишното правителство за изкарване на доказани, документирани злоупотреби на предишното и на по-предишното, имам предвид правителството на ГЕРБ.

Явор Дачков: Хубав въпрос. Мисля, че президентът Радев преживя период на остра конфронтация и видя, че не спечели еднозначно от нея и в момента гледа да балансира, без да участва активно в тази политическа битка, защото на практика той претърпя инкасиран неуспех. Той излезе с юмрук, каза „мутри вън”, лансира Кирил и Асен, които направиха  политическа партия. Тя беше родена, разбира се, от недоволството на Румен Радев и от това, че ги назначи в служебното правителство и те получаваха безплатен достъп до медиите. Те ги показваха всеки ден по телевизиите и така събраха популярност. В началото, ако помните, те си партнираха да се гласува за Радев, но след това всичко крушира и сега се върнахме на момента, в който Борисов се връща на бял кон. А Радев, виждайки това, реши, че тази пътна конфронтация няма смисъл и той е губещ, и затова избра след като спечели втори мандат да пази баланс според мен, защото ще се пенсионират твърде млад. Тоест след втория мандат на една добра възраст няма да се оттегли от политиката, а ще се опита да направи собствен политически проект, с който да участва активно в политическия живот и затова сега гледа да се държи балансирано, с малки удари към „Промяната”. Но малки, не толкова, колкото те заслужават и колкото има за тях събрани неща в министерствата. Наблюдава се желанието му да не е толкова активен участник в политическата игра, както беше миналото лято.

Христо Петров: А мислите ли, че Радев е по-добър политик като президент и като амбиция за политическо бъдеще след изтичането на мандата му от г-н Георги Първанов, който беше направил същата схема.

Явор Дачков: Същите стъпки и се провали.

Владислав Кацарски: Да обърна въпроса от другата страна. Всеки един президент, който е дръзнал да прави проект след своята президентска кариера, в България не работи. 

Явор Дачков:Така е. При Първанов обаче има една особеност, че той се опита да дръпне от 100-годишната си собствена партия електорат, и тя не му прости това. Костов също се опита да дръпне от СДС електорат и не му простиха това. СДС се разцепи на две равни части – ДСБ и СДС, и след това те умряха. Докато Радев се опита да тръгне от нищото, само че от толкова много партии и проекти, започваш да взимаш хора, които са били в НДСВ, в БСП, в ГЕРБ, в СДС.

Владислав Кацарски: Политически номади.

Явор Дачков: Скептичен съм, но какво ще стане, е твърде рано да казваме, но ще има ниша за това. БСП вече умира, левият електорат ще търси свои представители. Той ще ги намери във „Възраждане”, опита се да ги намери при Стефан Янев, който бързо се провали. Така че няма нищо чудно, ако Радев не се възползва от това и се насочи към център-лявото пространство, защото традиционно левицата е негов електорат. Той затова дава последователно само на БСП мандатите и поддържа връзка с този ляв електорат. 

Христо Петров: Изпълзяването на НДСВ от политическата сянка случайно ли е точно в този момент?

Явор Дачков: Мисля, че да… и е плод на недомислие. Те нямат шанс да вземат и 1%, дори за субсидия. Амбиции и няколко души да влязат и да се вкарат в оборот. 

Владислав Кацарски: Да видим какво се случва? Нов политически субект имаме. Това е партията на Борис Бонев „Спаси София”. 

Явор Дачков: Това е интересно от гледна точка на изборите в София. Борис Бонев беше популярен на последните избори и там обаче има голям проблем с демократичната общност, така наречената градска десница, защото „Продължаваме промяната” и „Демократична България” вече са се разбрали за друг кандидат. Борис Бонев се бори именно за общото, за обща кандидатура, докато „Демократична България” и „Продължаваме промяната” са се разбрали за един човек, сега ми излезе името от главата. Успешен бизнесмен от ИТ сектора, с добро семейство, добре изглеждащ, който има големи шансове, ако те го издигнат като общ кандидат, да спечели. И тук е голямата интрига, защото в тази ниша анти-ГЕРБ, която е от градската десница, има двама кандидати, които се борят да станат общ кандидат, но това ще се разгърне след следващите предсрочни парламентарни избори през март или април в пълната му сила. Но Борис Бонев атакува наистина София, правейки партия, която естествено в Русе ще звучи нелепо. Защо в Русе да гласуваш за партия, която се казва „Спаси София”, не е ясно? 

Но Борис Бонев ще атакува София. Тази партия са прави, за да има и общински съветници. Ако помните, на миналите избори той допусна тази глупост, че не направи общинска листа и получи огромен резултат, но без да има общински съветници и беше безсмислено. Сега това е интересен сюжет наистина, който ще наблюдаваме през тези и следващи месеци. 

Владислав Кацарски: ГЕРБ отписаха ли София в такъв случай?

Явор Дачков: Аз мисля, че са я отписали. В България всичко се променя много динамично, но след толкова провали, толкова скандали след 15- годишно управление, което все пак тежи, а и при липсата на лица в политиката, ми се струва, че загубата им е предизвестена тука.

Владислав Кацарски: Аз нямам повече въпроси.

Христо Петров: Аз имам въпроси, но да ги оставим за по-нататъшните ни срещи.

Явор Дачков: С удоволствие и друг път. Благодаря ви много за поканата и беше удоволствие да разговарям с вас.  

Владислав Кацарски: Ще Ви очакваме пак при нас, защото предстоят интересни неща, които би трябвало да отразим и да коментираме със специалист.

Благодаря Ви много за това гостуване!

Водещи: Владислав Кацарски и Христо Петров

Написано от Anelia Velinova