Таня Иванова: Опитомяването на хора ги лишава от тяхната идентичност

Въпросът от празничната томбола в студиото, който изтегли Таня Иванова (политик и общественик): „Кого сте опитомила?“.

Анелия Велинова: На гости ни е една наша приятелка, която много обичаме. Може ли да се представиш, без мотора?

Таня Иванова: На мен също ми е много приятно и благодаря за поканата. Винаги е истинско удоволствие и празник  да гостувам във вашето студио. Таня Иванова се казвам.

Анелия Велинова: Таня си изтегли два въпроса, защото ние сме подготвили на нашите гости малка викторина и сега да чуем въпросите.

Таня Иванова: „Кого сте опитомила?” Първото нещо, за което се сещам, е за една част от моето сърце, която е много голяма. Това е кучето ми, моето лично куче, защото от дете винаги вкъщи е имало кучета, но те са били семейни. А Елин, тя е питободобна, микс между питбул и стафордшир, е първото мое лично куче. Това е една много специфична порода и аз успях да я опитомя, а пък тя успя да запълни едно много голямо пространство от моето сърце.

Анелия Велинова: Какво изпитваш с кучето си и то с теб? Животните придобиват малко човешки качества.

Таня Иванова: Направо сме си като идентични двете. Това, което изпитвам, е, че кучетата те научават на грижа и на любов, и обич към едно същество, което е напълно зависимо от теб, защото за разлика от хората, дори от децата, те в нито един момент от живота си не се научават да говорят. И тази симбиоза, която сме постигнали с нея в годините, да я усещам във всеки един момент как се чувства, ми помогна много да се справя по-лесно с отглеждането на сина ми, който вече е на 2 години и половина.

Анелия Велинова: Ще израсне човек, който обича животните, а пък тя ще се грижи за него. Човек опитомила ли си?

Таня Иванова: Не и не искам. Опитомяването на хора ги лишава от тяхната идентичност, а в крайна сметка смятам, че това разнообразие и противоположности между нас е нещото, което реално ни привлича помежду ни.

Анелия Велинова: Добре. Да видим другия ти въпрос.

Таня Иванова: „Какво бихте купила?”.  Ако имам безмерно средства ли?

Анелия Велинова: Всякакви варианти и какво може да се купи?

Таня Иванова: Ами това, което най-много ми се ще да се купи, не се продава и това е човечността.

Анелия Велинова: Тя може ли да се купи?

Таня Иванова: Не.

Анелия Велинова: Има неща, които не могат да се купят.

Таня Иванова: Точно така. Едно от нещата, които не се продават, но би било страхотно, ако имаше как.

Анелия Велинова: Това ми напомни за песента „Продава се надежда”.

Таня Иванова: Да, както и „Продава се любов”. В съвременния материален свят какво бих купила? Идват коледните празници и ми предстои тази предколедна треска, която винаги се случва в рамките на последната седмица. Надявам се този път да съм малко по-подготвена и да реагирам по-рано. 

Анелия Велинова: Подаръкът, който приготвяш за друг човек, когото обичаш, какъв символ има?

Таня Иванова: Трябва да бъде нещо, което този човек е искал през цялата година и не му са му достигали финанси или кураж да си го закупи. Положителната изненада за мен, разбира се, е по-важна от стойността на самия подарък. Не е важно да бъде много скъпо, но да е нещо, което човекът си е пожелал, и дори да е забравил за него, то е останало като едно неизпълнено желание.

Анелия Велинова: Благодаря ти много за този индиректен поздрав към нашето радио и за това, че ни уважи празника, и че си наш приятел.

Таня Иванова: Аз много ви благодаря още веднъж за поканата и все пак да отправя едно пожелание. Пожелавам ви винаги да бъдете толкова човечни, толкова мили и добри, и не знам как успявате, дали това е добрият професионализъм, но предразполагате хората да се чувстват адски комфортно сред вас.

Водещ: Анелия Велинова

Написано от Anelia Velinova