Анжела Димчева: Притеснява ме омразата в обществото и срива на моралните ценности

Владислав Кацарски: До мен е Анжела Димчева, за която преди седмица чухме, че е един от младите критици. Много ти благодаря, че си при нас. Ти си чест гост на нашите рождени дни и не само. Сега и теб ще те помолим да бръкнеш в паничката с въпроси. Какво изтегли?

Анжела Димчева: „От какво се притеснявате”?

Владислав Кацарски: Искам да ти кажа, че може да изглежда лесен въпрос, обаче за един критик в днешно време, това е много страшен въпрос. Защо? Защото някога, преди 10 ноември казваха „този го изяж” и  критикът пише, смачква и край. Единственото, за което може да се притесняваш, дали си угодил добре на поръчка. А сега при днешните сръдльовци, ако напишеш нещо и да не му хареса, ще те мрази до девето коляно. От какво се притесняваш?

Анжела Димчева: Мен ме притеснява най-вече омразата в обществото и срива на моралните ценности. То е свързано и с първото притеснение за омразата, защото когато хората се познават лично, те не биха си позволили да си  отправят такива грозни реплики, обиди, ненавист, на които сме свидетели в социалните мрежи. Социалните мрежи са една придобивка, която наистина предизвика мнението на най-разнообразни слоеве от обществото, да бъде достъпно, а не само до определените примерно политици или журналисти и писатели, хора на изкуството. Сега всеки може да си изкаже мнението, но какво е това мнение и защо се изказва по такъв грозен начин, никой не си задава този въпрос и затова сме свидетели на тази хейтърска вълна, която ме ужасява. Това би довело до ликвидиране на българската нация много по-бързо, отколкото ниската раждаемост.

Владислав Кацарски: Ти си човек, който пострада от това, че беше честен човек и изрази искрено своето мнение.

Анжела Димчева: Няколко пъти съм изразявала различни позиции и това е идвало като бумеранг към мен,  дотам, че получавах и смъртни заплахи на лични съобщения.

Владислав Кацарски: Това, че вече не влезе в парламента е най-малкото. Визирах, че наистина получаваше смъртни заплахи.

Анжела Димчева: Имаше и такива случаи. Според мен всичко това е резултат на сгрешеното образователно действие на министри, политици, законодатели. Преди години, моите деца бяха ученици, се говореше за вероучение или поне за предмет „Религия”. Нищо такова не се реализира на практика и расте едно поколение, без никаква вяра в нищо и никакъв страх от нищо. Няма промяна в тази посока  и на какво иначе ще отдадете това безпрецедентно поведение на учениците, сбивания, снимане с телефон, непристойни прояви, псувни и към учителите включително. Преди 70 години това е било недопустимо, да се обижда учителя. Той е бил светиня. Ето оттук тръгва всичко и съответно тези млади хора като пораснат, вече за тях няма никакви ограничения и по пътищата да проявяват тази агресия и не само там, но и в социалните мрежи към абсолютно непознати хора, да ги обиждат. Непрекъснато чета коментари „изпихте ли си хапчетата” или „ти си малоумна”, или „кой те е родил” и други обиди към непознати хора. Никой не си е позволил лично в лицето да ми каже такива неща, ако ме познава. Това е анонимно във Фейсбук и тази тенденция е омерзителна.

Владислав Кацарски: На пътя какво става? Ти правиш десен завой, пускаш мигач и онзи отсреща с ръката си прави знак, че си ненормален. И защо? Защото даваш мигач.  Правиш нещо абсолютно правилно, а той, понеже е карал шофьорските курсове на полигон за блъскащи се колички и си ги е платил там, и постъпва грозно като те обижда, че си ненормален.

Кажи ни за клуб „Димчо Дебелянов”, сега ще раздавате награди.

Анжела Димчева: Нека да поясня за вашите слушатели и зрители, че от 2015 година към Националния студентски дом съществува Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов”, който обединява стари възпитаници на този кабинет на младите писатели, съществувал от 70-та до 96-та година. Всички ние, бивши възпитаници на Георги Черняков, се събрахме и решихме да създадем тази организация, за да подпомагаме новите пишещи таланти в България. За 8-ма поредна година ще връчим наградите „Георги Черняков” за поезия и проза. Това ще се състои на 1 декември в Националния студентски дом на площад „Народно събрание” 10. Радостното е, че тази година участват 110 автори от цялата страна, от университети в София, Пловдив, Варна, Бургас, Шумен, Велико Търново, Благоевград. Всички големи университетски центрове са били информирани и съответно са обявили конкурса и техните възпитаници участват. Радостно е също, че поетите са доста добри. 74 поети участват, около десетина бяха много добри и от тях избрахме четирима, които ще наградим. По същия начин белетристите са 30, от тях избрахме четирима за награда. Участват и шестима хумористи. Тъй като ние връчваме и награда за хумор, но за съжаление оказва се, че този жанр е доста труден за младите хора. Вече три години подред не сме връчили награда за хумор и сатира и тази година също няма да връчим, защото те просто не знаят какво е този жанр. Пишат някакви неща, които си мислят, че са фейлетони и епиграми или хумористични стихотворения, но те всъщност не са и затова не връчваме награда за хумор. Дано следващите години се родят новите Георги Гълов или Михаил Вешим.

Владислав Кацарски: Какво да кажа на младите автори? Четете Георги Гълов и Михаил Вешим. Четете „Швейк”, четете Радой Ралин, талантливите хумористи. И Марко Ганчев да четете.

Анжела Димчева: И Георги Константинов, който е един от основателите на кабинета на младите писатели „Димчо Дебелянов” през 67-68 година. Той също има доста хумористични книги и на тази церемония на 1 декември нашето Общество ще връчи две специални награди – статуетки „Неостаряващо перо”, именно на доайените Георги Константинов и Недялко Йорданов. На 1 декември от 18:00 часа в Националния студентски дом.

 Бих искала да поздравя радио „Брайл ФМ” с осмия рожден ден и да предам специалните поздрави на Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, който ви пожелава поне още 88 години.

Владислав Кацарски: За последните 8 от 80-те не знам, но 80 ще изкараме, мисля. Благодаря много! Да сте ми живи и здрави. Анжела Димчева при нас. Ти си вкъщи тук, така че е хубаво, че дойде, въпреки това студено време. Пак да дойдеш, ще те очакваме. За нас беше много голямо удоволствие и голяма чест, че си тук при нас.

Анжела Димчева: Благодаря и светли празници, които предстоят за целия екип.

Водещ: Владислав Кацарски

Написано от Anelia Velinova