Зрението свърши, но музиката не свърши…

Светлин Карагьозов и Звезделина Каравелова

„Не обича да говори много за себе си. Такъв е и в музикалните си изяви. Има своята китара и приятели, своята музика и това го прави щастлив. За него нищо не е на всяка цена, но това, към което се стреми, го постига. Земно момче – от онези, които (ако се наложи) ще спасят света.”

(Вл. Кацарски)

Разговаряме със Светлин Карагьозов за музиката, за избора на стила на свирене. Защо рок, джаз, фюжън, фънк? За клубното и ресторантьорско музициране. За любовта на живота му.

Владислав Кацарски: Нека да започнем оттам – зрението свърши, но музиката не свърши. Ти си музикант от моето поколение, премина през „фунията”на 90-те и не направи компромис. Какво ти струваше това – в поп фолка има много пари, ти предпочете друг стил?

Светлин Карагьозов: В края на 90-те години пострадах с едното око, после с другото и загубих зрението си.

Владислав Кацарски: След ослепяването никога ли не си изпитвал желание да захвърлиш всичко, да мислиш, че си половин човек и нищо не става от теб?

Светлин Карагьозов: Много пъти са ме притискали мрачни мисли, но благодарениена семейството ми, на приятелите и на музиката успях да превъзмогна отчаянието. 

Свиря от 5-6 годишен, продължих в училище, а после – с групи. В училище учителят по музика много ми помогна за музикалното образование. Видя, че съм талантлив и имам много силни очи. Моят баща и брат също свиреха. Те ми предадоха любовта към рока. Срещата ми с музиканти от „Слънчев бряг”беше благотворна за мен,  научиха ме на полезни и важни за музикалния занаят неща. Свиря в различни стилове, универсален музикант съм. Не е достатъчно да съм в света на рока и да го пресъздавам. Мога да се справя и с други стилове, без чалгата – естрада, поп, джаз, рок, блус, фюжън, фънк.

Владислав Кацарски: Защо не свириш поп фолк?

Светлин Карагьозов: Рокът е в душата ми, той е голямата ми любов и не мога да му изневеря с чалга. Ние сме рокаджии и не ни съблазняват големите пари на поп фолка.

Владислав Кацарски: Разкажи за твоето ежедневие и за семейството си. Как живееш извън свиренето?

Светлин Карагьозов: Опитвам се да работя с компютъра. Не съм бил незрящ винаги. През последните 5 години започнах да губя зрението си и синът ми помага да ползвам помощни средства и програми. Слушам постоянно музика в Ютюб, обогатявам знанията си, стремя се да съм непрестанно ангажиран. Интересувам се от музика, която не е за всеки слушател – джаз, фънк, фюжън и други стилове, които не са сред масовата музика. Слушам много китарна музика.

Владислав Кацарски: Какво са приятелите в твоя живот?

Светлин Карагьозов: Времето и изпитанията оставиха само истинските приятели, другите си отидоха. Малко са приятелите ми и Звезделина е сред тях. Тя ми помага много в живота.

Владислав Кацарски: Хората, които живеете край морето, сте други – малко по-различни от нас, сухоземните. Никога ли не си искал да свириш в голяма група, да правиш големи концерти?

Светлин Карагьозов: Липсва ми голямата банда. Свирил съм в такава група в центъра на „Слънчев бряг”, в Ютюб има качен видеоклип.

Владислав Кацарски: Да направим паралел между клубното сирене и свиренето в заведения?

Светлин Карагьозов: Усещането е много различно, макар да имат допирни точки. Има моменти, когато съм в ресторанта и свиря, но дърпам струните така, сякаш съм в клуба и това създава различно звучене и атмосфера, която докосва хората по различен начин. Виждам реакцията им и това силно ме радва.

Владислав Кацарски: Кажи ми кога си бил тъжен?

Светлин Карагьозов: Тъжен съм, че новите технологии замениха грамофонната плоча и романтиката на времената, когато я държахме в ръце и пускахме грамофона.

Владислав Кацарски: Имало ли е нещо, което те е провокирало да се разбунтуваш? Гневлив човек ли си?

Светлин Карагьозов: Имало е такива моменти на бунт, но гневът ми е кратък и винаги съжалявам,  ако го проявя. Не съм злопаметен човек. Изнервен съм от загубата на зрение, от зависимостта, пред която съм изправен. Всеки е ангажиран и трябва да чакам свободното време на другите, за да ми помогнат да свърша своята работа. 

Владислав Кацарски: Към нас се присъедини и Звезделина Каравелова. Жените с тази фамилия обикновено са фатални жени. Откога пеете заедно?

Звезделина Каравелова: Той е мой музикален педагог от 2010 година. От 5 години си изкарваме и прехраната заедно. С него се познаваме от 12 години и сме си взаимна подкрепа. Когато се запознахме, имах необходимост от пътеводна светлина в живота. По-късно осъзнах, че и аз на него мъничко съм повлияла.

Владислав Кацарски: Кой е по-острият от вас в дуета?

Звезделина Каравелова: Преодоляваме всичко с шеги и забава. С него сме повече семейство, отколкото колеги.

Светлин Карагьозов: Както при всяко семейство понякога излиза пушек през комина и е гръмотевично от време на време. Така е и при нас, но шегите и компромисът решават проблемите.

Владислав Кацарски: Имали ли сте желание да направите записи?

Звезделина Каравелова: Свързано е с технически средства.

Светлин Карагьозов: Да добавя и ситуацията с пандемията – всичко замря, особено през зимата. И сега скоростта е малка. Нищо не е, както преди да ни удари вирусът. 

Звезделина Каравелова: През последните 2 години накараха хората да стоят по домовете си и ги десоциализираха.

Владислав Кацарски: Нямате ли желание да направите ваши песни?

Светлин Карагьозов: Аз имам мои песни, имам и от бандата, с която записахме албум през 1998 година. Музикален подуцент ни беше Иван Крайчовски, записахме в студио „Фактор”част от албума и довършихме записа при  Иван Лечев.

Владислав Кацарски: Двамата сте от различни поколения.

Светлин Карагьозов: Тя принадлежи към нашето поколение, защото е възпитана в неговия дух и идеали.

Владислав Кацарски: Няма да говорим за политика, но какво искаш да видиш от България след 5 години?

Светлин Карагьозов: Искам България да върви напред с достойнство, да няма изнемогващи, бедни хора. Красива като природа държава, има ресурси,  но хората бягат и останахме 5-6 милиона. Младите продължават да напускат страната.

Владислав Кацарски: Какво би казал на нашите слушатели, които са сами вкъщи и са тъжни?

Светлин Карагьозов: Който изпадне в униние – като мен някога, трябва да се бори и да не се предава. Има решение на проблемите и всеки човек може да върши нещо полезно и смислено. Животът продължава!

Звезделина Каравелова: В житейския си път всеки човек има учители. Понякога те са в училище, понякога това са родителите ни или хора, с които съдбата ни среща случайно. В моята ситуация със Зоро Карагьозов съдбата ни срещна неочаквано и в един момент той стана мой пътеводител. Винаги съм била на мнение, че хората с някакво увреждане в 90% от случаите са по-силни от т.нар. „нормалнихора”.

Зоро се превърна в мой баща и ме научи да бъда по-силна от най-смелите си виждания за този живот. Често се случва да срещам хора с някакво увреждане, загубили зрение. Хората, които са се появили незрящи на този свят, винаги казват за онези, които впоследствие са останали без зрението си, че са загубили изключително много, защото знаят как изглежда света и той им е отнет в буквален и преносен смисъл. Много от тези хора не издържат психически, а изгубят ли силата на духа, губят и тялото.

Зоро преди 5 години започна изключително бързо да губи зрението си и осъзнах, че аз и младежката група, с която свирихме в читалището, сме били опора за него, утеха и сила да продължи напред. Срещите с хлапета, които искат да свирят поп рок, са движеща сила и мотивация за живот.

Кога те изоставят хора, които през целия живот са били до теб? Когато си изгубил нещо, се сбогуваш и с тях, защото им тежиш. В такъв момент трябва да намериш друг път, по който да продължиш.

Учителите можеш да намериш на различни места, въпросът е дали ще си извадиш поуката в точния момент и дали ще успееш да усвоиш, да осмислиш и приложиш това, което си научил.

Владислав Кацарски: На какво те научи Зоро?

Звезделина Каравелова: Научи ме да пазя детското в себе си. Когато ме попитат на колко години съм, отговарям – на вечните 13 и половина, защото това е една прекрасна възраст. Някои хора ми се смеят, че все още гледам детски филмчета, в което не виждам нищо лошо.

Зоро Карагьозов знае наизуст абсолютно всички стари български филми. Това е невероятно.

Владислав Кацарски: Вие имате свят, който ви съхранява от оръженосните сблъсъци навън, а ти си човекът, поел тежестта на ежедневието. Как ти помага твоят свят, за да превъзмогнеш бурите на другия – приказният ти свят със Зоро и онзи на грозната политическа обстановка? Какво пренасяш оттам в другото място?

Звезделина Каравелова: Това за мен са две взаимносвързани неща, защото за да можеш да подобриш обстановката, без значение в коя област, трябва да познаваш света на обикновения човек. Обиколила съм 17 европейски държави, в които съм наблюдавала най-доброто и най-лошото. По същия начин постъпвам и с хората, които ме заобикалят. Имам добра преценка за тези от тях, с които се срещам и натрупвам много впечатления и опит. 

За да можеш да промениш нещата, трябва да познаваш хората и техните затруднения. Това е проблем на политиката не само в България. Понякога обикновени хора влизат в нея и забравят откъде са тръгнали, какви са били и как са се променили. Те не знаят какви искат да бъдат, след като напуснат политиката. Често чуваме думите „всички са еднакви”.

В Парламента, за да се поправят нещата, трябва да има един незрящ, един, който не може да се придвижва самостоятелно, онкоболен, дори деца, защото те имат най-трезва преценка за всички околни. Трябва да си преминал през всички кръгове на Ада, за да знаеш за какво си изпратен и какво точно трябва да свършиш. Вече изгубих броя на годините, в които майките от „Системата ни убива”седят пред Парламента.

Владислав Кацарски: Следващият наш разговор да бъде за България и за това,  каква искаме да бъде тя.

Водещ: Владислав Кацарски

Написано от Anelia Velinova