Зрението свърши, но музиката не свърши…
Светлин Карагьозов и Звезделина Каравелова „Не обича да говори много за себе си. Такъв е и в музикалните си изяви. Има своята китара и приятели, своята музика и това го прави щастлив. За него нищо не е на всяка цена, но това, към което се стреми, го постига. Земно момче – от онези, които (ако се наложи) ще спасят света.” (Вл. Кацарски) Разговаряме със Светлин Карагьозов за музиката, за избора на стила на свирене. Защо рок, джаз, фюжън, фънк? За клубното и ресторантьорско музициране. За любовта на живота му. Владислав Кацарски: Нека да започнем оттам – зрението свърши, но музиката не свърши. Ти си музикант от моето поколение, премина през „фунията”на 90-те и не направи компромис. Какво ти струваше това – в поп фолка има много пари, ти предпочете друг стил? Светлин Карагьозов: В края на 90-те години пострадах с едното око, после с другото и загубих зрението си. Владислав Кацарски: След ослепяването никога ли не си изпитвал желание да захвърлиш всичко, да мислиш, че си половин човек и нищо не става от теб? Светлин Карагьозов: Много пъти са ме притискали мрачни мисли, но благодарениена семейството ми, на приятелите и на музиката успях да превъзмогна отчаянието. Свиря от 5-6 годишен, продължих в училище, а после – с групи. В училище учителят по музика много ми помогна за музикалното образование. Видя, че съм талантлив и имам много силни очи. Моят баща и брат също свиреха. Те ми предадоха любовта към рока. Срещата ми с музиканти от „Слънчев бряг”беше благотворна за мен, научиха ме на полезни и важни за музикалния занаят неща. Свиря в различни стилове, универсален музикант съм. Не е достатъчно да съм в света на рока и да го пресъздавам. Мога да се справя и с други стилове, без чалгата – естрада, поп, джаз, рок, блус, фюжън, фънк. Владислав Кацарски: Защо не свириш поп фолк? […]
