Мариана Алберт за Медицински колеж „Йорданка Филаретова“

„Проблемът за социалната реализация на незрящите не бива да се оставя на работодателите, а държавата трябва да има грижата да организира цялата дейност…“ ( Христо Петров )

Да си сляп е тежък удар на съдбата. Но в Германия незрящите имат шанс да водят съвсем пълноценен живот.

Владислав Кацарски: Ще ви покажем материал за слепите хора в Германия. Какво е да си незрящ там? Няма точни данни за броя на незрящите и слабовиждащите хора, които работят в германски фирми или учат във висшите учебни заведения на страната. За фирмите и учрежденията с над 40 служители важат специални квоти.

5% от персонала на фирмите в Германия трябва да са хора с увреждания. Ако по някакви причини фирмата не спазва въпросната квота, тя е длъжна да внася определена парична „неустойка“ в специален фонд, финансиращ интеграцията на хора с увреждания. 

Ескандар Ебади е политолог, журналист, завършил немска филология и лингвистика. Преподавал е в Марбургския университет, но далеч не всички незрящи хора в Германия могат да се похвалят с толкова успешна интеграция на трудовия пазар, казва Хайнц Бах. Работа имат едваоколо 25% от слепите хора на възраст от 18 до 65 години. Хайнц Бах признава, че не всички германски работодатели охотно взимат на работа хора с увредено зрение. „Но онези, които се решават на тази стъпка, винаги са във възторг от ангажираността, трудолюбието и мотивацията на незрящите хора”, казва Бах. 

В рамките на няколко години – докато незрящият свикне с новото си работно място – фирмата, която го е назначила, получава финансов бонус от Агенцията по труда. Разходите по специалното оборудване на работното място също се покриват от държавата. (И в България е така). Заплащат се и разноските по назначаването на асистент, който в началото помага на незрящия служител.

В Германия незрящите хора постъпват в университет на общо основание. У нас не е така, приемат ги в университет с оценка (2 +). В Германия са длъжни да си осигурят сами необходимите помощни средства, за разлика от България, където им се осигуряват тези средства. Те не са никак евтини, но студентите могат да разчитат на помощ от държавата. Много висши учебни заведения отделят от собствения си бюджет за подпомагането на незрящи студенти с ограничени финансови възможности, като освен това предлагат цяла палитра от интеграция в учебния процес. Така е в Германия.

Христо Петров: Това е още едно потвърждение, чепроблемът за социалната реализация на незрящите не бива да се оставя на работодателите, а държавата трябва да има грижата да организира цялата дейност. В Германия подходът е различен и резултатът е друг, всеотдайността е по-голяма.

Владислав Кацарски: В България също има отчисления за работодателите, които не искат да назначат незрящи хора на работа. Те се отчисляват в специален фонд, лично проверих. Но този фонд не работи. Дали в него има пари, не знам. Дали се събират пари и някой ги прибира, или се събират пари във фонда и никой не го стартира, е в процес на проучване.

Изпратихме Христо Христов в колежа „Йорданка Филаретова”, известен с много доброто обучение на незрящи студенти.

Какво видя там? 

Христо Петров: Това беше поредната ми вълнуваща среща с главен асистент Мариана Алберт и контакт с духа на колежа „Йорданка Филаретова”. Сградата е емблематична за благотворителността на българите, построена с доброволни пожертвувания на самата Филаретова, която има невероятна съдба. Тя е спътничката в живота на големия български възрожденски просветен деец и общественик Сава Филаретов.След смъртта на съпруга ѝ се включва в обществения и духовния живот на София. По нейна инициатива се образува Женското благотворително дружество „Майка“. В памет на сина си Владимир, който също умира много млад, дарява всички средства, заделени за образованието му, за строежа на Девическото стопанско училище, занимава се с книжовна дейност, публикува статии за насоките на женското движение, за девическото образование. Интересен факт от биографията ѝ е желанието ѝ да отиде в Кремиковския манастир, за да стане монахиня и в памет на своите близки да предостави цялото си недвижимо имущество за благотворителни цели. Изготвя завещание, според което оставя на църквата „Св. Крал“ в София всички свои недвижими имоти и средства. Условието е с дарението да се оформи фонд, от чиито доходи да се издържа дом за възрастни хора и да се учреди стипендия за получаване на духовно образование на името на Сава и Владимир Филаретови. Светият синод на Българската православна църква обаче отказва да изпълни волята ѝ с аргумента, че управлението на недвижимите имоти би било трудно. Тя обаче не се отказва от идеята и събира приятели и съмишленици, пред които излага желанието си да помогне на страдащите. Кани ги да образуват дружество, което да се заеме с построяването и издръжката за вечни времена на приют за „бедни, немощни и самотни възрастни хора“.

Дружеството получава от нея дарение, което се състои от 443  кв. м. място на площад „Съборни“ в столицата, върху което е разположено старо здание с 14 магазина. С приходите от тях е построен голям за времето си приют (днешният Медицински колеж, който носи нейното име).

Владислав Кацарски: Съюзът на слепите в България има няколко имота на централни софийски места. Познай дали им е дошло наум да строят търговски дом, за да издържат дейността си?

Христо Петров: На съвременния българин първото нещо, което му идва наум, е как да завърти далаверата. Всичко е въпрос на морал, възпитание и ценностна система.

Силно бях впечатлен от духа на преподавателите в колежа „Йорданка Филаретова”, безкрайно съм благодарен на главен асистент Мариана Алберт и нейната колежка. Имат желание и конкретни програми за привличане за обучение на хора със зрителни увреждания. Благородната кауза, за която е създаден този колеж и реализацията на тези специалисти, е много успешна.

Владислав Кацарски: Ако вашите деца още не са избрали къде да продължат образованието си, сега е времето да ги насочите натам. Ако вие, уважаеми зрелостници, не сте избрали къде да отидете, ето едно прекрасно място, където можете да бъдете.

„Ние имаме специално отношение към хората в затруднено положение. Имаме честта да сме единственото заведение в България, което обучава масажисти с нарушено зрение и много държим на тази професия. Даваме възможност на тези хора да бъдат самостоятелни, да имат самочувствие. Тъй като те имат много силно развито тактилно чувство, могат да станат отлични професионалисти„, споделя главен асистент Мариана Алберт.

Повече за дейността на колежа „Йорданка Филаретова”, който подготвя студенти в девет ключови специалности, ще научите от файла ТУК. 

Водещи: Владислав Кацарски и Христо Петров

Написано от Anelia Velinova