Съюзът на слепите – устрем към разпадане
Хари Хараламбов е юрист, работил е в неправителствения сектор, в Столична община и в Комисията за защита от дискриминация. Завършва средно образование в Специално училище за ученици с нарушено зрение във Варна, а след това „Право” в СУ „Св. Климент Охридски“. Разговаряме с Хари Хараламбов за своеволията или своенравността в Общото събрание на Съюза на слепите в България и за ефективността на ръководителите на организациите на и за хора с увреждания – напълно импотентни откъм идеи, но дори да имат такива, не могат да ги осъществят качествено. Владислав Кацарски: Разкажи ни за отчетното общо събрание, на който си член – как го видя? Хари Хараламбов: Пълномощник съм. Позицията ми по определени проблеми често беше посрещана с възгласи от залата „абе, докога ще ги слушаме тия” – те бяха насочени срещу мен и Маньо Алексиев. Владислав Кацарски: Защо не искат да ви чуят, с какво не бяхте съгласни? Хари Хараламбов: Ако не бяха нашите изказвания, събранието щеше да свърши в първата вечер. В отчета за дейността на Съюза председателят беше отбелязал чисто статистически, че е участвал в 168 заседания на всевъзможни комисии, комитети за наблюдение на оперативни програми и различни съвети. Мен ме интересува не броя на заседанията, а какво е постигнал, като е бил там. Необходимо е да разберем по-конкретно и точно за свършената от него работа. Имаше известни разминавания в броя на членовете на Съюза. Новината е, че Съюза на слепите в своя устрем към разпадане, премина психологическата граница под 10 000 членове. Сега те са 9 975. Не знам защо в отчета на главния счетоводител г-жа Янчева, все още фигурираха 10 001 (десет хиляди и един). Попитах и отговориха, че е допусната неволна грешка. Владислав Кацарски: Какво в социалната политика ще се промени следващата година? Хари Хараламбов: Това трябваше да е обект на програмата. Само по нея не се изказах и по новия глас. Владислав Кацарски: […]
