С балон до стратосферата. Ерата на Цепелините – атракция на ръба на живота.
Летящи балони, цепелини и дирижабли. През 1999г. двама пътешественици – авантюристи обикалят Земята с балон. Полетът им трае 478 – часа. За близо двадесет дни швейцарецът Бертран Пикар ( роден в Лозана през 58-ма г. ) и британецът Брайън Джоунс изминават 45 755 км. Излитат на 1. 03 от Швейцария и кацат в Египет. Бертран е имал честта да отпразнува рождения си ден в началото на пътешествието (1.03 ), а 6 дни преди рождения ден на британеца те са кацнали в крайната точка – Египет. После – награди, фанфари, като е редно, но така или иначе заветната им мечта да бъдат първи в този въздушен маратон се сбъдва. Ще кажете – колко вълнуващо? – не зная, понеже това си е балон, а не уютната зала – първа класа на удобен самолет. Някой беше казал, че мечтите трябва или да са на ръба на лудостта, или да са неосъществими. Иначе се превръщат в обикновен план за бъдещето… Сега, обаче, ще си говорим повече за миналото или как се стига до стратосферата, повян от щурма на въздушен балон. За Икар сме чували всички. Самозабравил се, той полита прекалено високо и крилата му се слепват и стопяват от слънцето. Баща му неслучайно го предупредил , излитайки първи от остров Крит и Лабиринта, но Икар се увлякъл в полета и заплатил с живота си това безразсъдство… Балони хвърковати – да се върнем на тях… За разлика от първите въздушни балони, създадени от братята Монголфие, където горещият въздух се набавял чрез изгаряне на влажна слама, парчета плат, а според някои източници и дори късове развалено месо, по – съвременните начини са къде – къде по ефективни. Използват се газове като водород, генераторен газ, светлинен газ, амоняк или нагрят въздух, за което се използват горелки. Между другото, околосветските пътешественици, с които започнахме днес, са били оборудвани […]
