Приказна реалност или реална приказка: Моника Попова в „Гласът на картините“
Моника Попова е творец, който съчетава в себе си погледа на скулптор, приложник и естет. Доцент по художествена керамика в Департамент „Изящни изкуства” на НБУ и доктор по египтология – тази палитра от знания, умения и аналитични предпоставки дават особена насока в творбите ѝ. Експериментира с различни техники и свободно борави с апликацията, бродерията и специфични тънкости – смесва, доизгражда, развива образите в идеи и дава свободата на пространството да се мултиплицира в непредвидими обеми, алюзии, които все пак следват логиката на вътрешната ѝ интуиция. Копчета, шевици, обемни контури или ярък колорит, създават мащабни внушения и особена ритмика на платната. Този почти приказен свят, в който намират релации фрагменти от древността и съвремието; от фауната или флората и конструкциите на неефимерни понятия, бележи уникалния стил на авторката. „Магична кутия” или „калейдоскоп” – това е приказка в реалността или реалност в приказен сюжет! Именно там се пренася зрителят, но не остава „статичен” в идиома на цялостното внушение на всяка нейна картина. Художествените творби са средство за „изостряне на любопитството” – един пластичен пъзел, който шокира, понякога приковава, а друг път намига жизнерадостно, за да те предразположи към искреност или сарказъм, а защо не и към себепознание… Алегория без преднамереност, светло упование и житейска философия – тези фрагменти се разминават визуално, но едновременно се приближават като допълващи се концепции, обитават обща магична енергия в уникалния свят на Моника Попова. Тя го разчленява и съгражда буквално пред очите ни в една надсетивна сфера като въпрос – отговор, но с алтернативата да разменяш роли, посоки и начала. Независимо от епизодичната визия, вътре в атмосферата на всяко произведение, не спира да блика енергията на оптимизъм! Оптимизъм, който те провокира да си кажеш: „ В този свят има още какво да се случи и съм любопитен да го усетя, да го вкуся чрез апетита на […]
