Живопис

„Гласът на картините“ на Фондация „Равностойно партньорство“ и радио БРАЙЛ ФМ, финансиран от Национален фонд „Култура“ по програма „Социално ангажирани изкуства 2020“. Живописта на Меглена Божанова – Петрова е стилна, разпознаваема и ярка не само като визуално въздействие, но и с проявата на елементи на екзотичност  и емоционален заряд. Смелите, обемни мазки раздвижват платното, попиват и излъчват светлината в идейния си и цветови колорит. Въвличат , разказват, пренасят  в себе – понякога със закачка ( както е в картините „ Сплетни” или „Крадци на сладко”) , друг път с очарованието на виталната си алегория (като в ”Трудни решения” или в опита за автопортрет с име „Широко затворени очи”), но не те оставят „безучастен”.  Застиналият миг на равносметка в „ Урбанизация” или „Нишката на живота – разплитане” контрастират на палитрата от динамика, бликнала в цикъла с африкански мотиви или сцени от Куба и Чили… Художничката, преминала в етапа си на обучение през специалността „Текстил”, сякаш променя реалността до неузнаваемост – картините „дефилират ”  извън платната, населвайки пространството с живописност и ритмика. Една красива носталгия по изгубените ценности или спомени от детството, нотки  на сблъсък с непреодолимото, като например в картината „ Фобии”, разбиват традиционализма и логиката на реалността. Съзерцанието, ако има такова проявление, третира високи нива на екзистенция с неподправената искреност на авторката. Там тя е гид или тактуващ оракул, който стимулира сетивата ви до най  – наситена  чувствителност, но не ви оставя да се изпълните с тъга, а напротив – провокира към „преодоляване” или отмества акцента. Трескавата красота се превръща във възможност  да „видиш” остротата на проблема и „алармира” търсенето на спасителен брод…  Меглена Божанова – Петрова е автор, който не е обременен с рамката на академизма и живописта при нея е сцена, до която ти се иска да се докоснеш и усетиш у себе си. Темите и заглавията са […]