Афганистан – по колко от всичко
Владислав Кацарски: Ще разговаряме с г-н Христо Петров, специалист по Близкия изток, особено Афганистан. Да разгледаме ситуацията там – какво се случва, какво ще се случи? 20 години, 3 000 000 $ и животът на 4200 американци не бяха ли достатъчни да се наложи демократичният ислям в Афганистан? Христо Петров: Явно 20 години не стигат и може би още 20 нямаше да стигнат. Сега виждаме целия абсурд на ситуацията, защото през 2001 година американците и НАТО влязоха в Афганистан под претекст да унищожат Ал Кайда, да заловят Осама бин Ладен и да поведат страната към по-демократичен път. Днес виждаме, че не може да се променя една държава отвънка, в чиято промяна участваше и българската страна, защото ние през цялото това време имахме наш контингент, български мъже и жени бяха в Афганистан. Държавата ни беше ангажирана не само политически, но и финансово с участието си там. От перспективата на тези 20 години трябва да си извлечем поуки, но за да си научим добре урока, трябва да анализираме причините, какви са грешките и защо цивилизованите държави не успяха в Афганистан. Ние ли сме виновни като цивилизация, ние ли сме толкова калпави, или те са толкова добри. Владислав Кацарски: И в такъв случай ще продължи ли опитът да се подобряват нещата? Световната банка нарича Афганистан „най-нещастната държава в света”. Христо Петров: Да, има основания, защото за 20 години и похарчени около 2 трилиона долара Афганистан в момента е един огромен склад на оръжие. Това е най-силният актив на Афганистан след подземните природни богатства, които не са разработени. Реално целият актив, с който талибаните разполагат, са огромното количество оръжие и обучени бойци. Това е сериозна заплаха не само за хората в Афганистан, които не са съгласни с управлението на талибаните. Голяма част от тях се опитват да избягат в момента, защото знаят, че няма да им […]
