Войната по пътищата: безхаберието и задкулисието

„Когато безпомощността на управляващите стане ежедневие в една държава или се правят революции, или се свиква с мисълта, че народът е под робство…“ Вл. Кацарски

Владислав Кацарски: Когато безпомощността на управляващите стане ежедневие в една държава или се правят революции, или се свиква с мисълта, че народът е под робство. 

Те ни убиват, мачкат ни, подиграват се с нас и ние сме безпомощни. 

За какво гражданско общество можем да говорим, когато никой не го иска. 

Лактите, грубостта, сервилността, подлизурството – това са новите принципи днес. 

Крадецът вика „дръжте крадеца”, предателят крещи „хванете предателя”. 

Превърнатите форми са норма. За тези и други неща ще стане дума днес в „Приемната”. Слушайте ни! Започваме. 

Това е Брайл ФМ, „Приемната”. Брайл ФМ – гледай по радиото. Това е мотото на нашето радио: „Брайл ФМ, радиото, което си говори с теб”. Започваме днешната „Приемна”. Днес е 13 ноември. Обикновено нямаме практика да съобщаваме датите на „Приемната”, тъй като тя има повторение и след това се излъчва в нашия YouTube канал, където започва да живее своя втори видео живот. Но днес няма как да не отбележа датата, защото първо е Международният ден на слепите и, второ, в България се случват неща, за които, честно казано, аз наистина се чудя дали не сънувам, тук ли съм, какво се случва. За такива неща ще си говорим днес. Когато държавната власт, когато управляващите вдигат рамене и казват: „Какво да направим?”, тогава вече мисля, че нещата са отишли много далеч.

На 11 ноември 2023 година до село Шереметя беше убит по особено жесток начин българският футболен треньор Ферарио Спасов. Той е роден през 61-ва година в Дупница. Един много етичен мъж, един много способен човек. Играл е първо в „Кърпачев” (Ловеч). Той е футболист, който е играл изключително и само в „Б” група, и е неин голмайстор. Така и не знам защо Ферарио Спасов не стигна до големите български грандове. Може би пък и не е искал. Историята мълчи по въпроса. Но той е шампион на България с „Литекс”, носител на Купата на България с „Литекс”. Беше треньор и на ЦСКА, и на „Ботев” (Пловдив), които доведе до бронзовите медали и е един от хората, които работеха в Академията на „Литекс”. Оттам излязоха много талантливи футболисти на българския футбол. Това е Ферарио Спасов – един много етичен, много възпитан мъж. И когато на 11 ноември се е прибирал от мач на неговия „Дунав” (Лом) с „Локомотив” (Горна Оряховица), на пътя го е помел (не може да се разбере от българските медии, как се казва този долен убиец) Начо Атанасов или Начо Стоянов. 

Христо Петров: Днеска излезе, че е Начо Пантелеев.

Владислав Кацарски: Начо Пантелеев, който го е помел буквално на пътя, и след това е изпотрошил сумати знаци.

Христо Петров: Със 150 км се е движел. Но тепърва експертизата ще доказва сигурно, че е била „по-малка” скоростта.

Владислав Кацарски: Ще докаже, че той не е карал колата може би.

Христо Петров: Бях не толкова изненадан, колкото възмутен от думите на неговия адвокат, тъй като днеска е бил в съда. Нощеска са го извели и са го завели в полицията да снемат показания за нещо, което са извършили – посещение в дома му, постфактум. 

Владислав Кацарски: Обиск е имало в къщата му.

Христо Петров: Адвокатът се казва Венцислав Фотин, нека да му кажем името. Той е длъжен да защитава своя клиент, но интересна е гражданската позиция на адвоката. Всяко едно служебно лице се предполага, че има някаква гражданска позиция. Та той заяви, че „може би моят клиент е виновен, но има много неясни гледни точки за пътнотранспортното произшествие.” Само където не е заявил, че Ферарио Спасов е „малко убит”. Ето, това е една илюстрация за нивото и ценностите на служебните лица, някои от тях, естествено, (но конкретно тука, в случая), които са в Съдебната система – прокурорът, който го е освободил непосредствено след това убийство, с мотивите, че е произшествие по непредпазливост.  

Владислав Кацарски: Със 150 км в час на мокър път удряш кола отзад и това е по непредпазливост. 

Христо Петров: Аз мисля, че ударът е челен. Той е навлязъл в насрещното платно. 

Владислав Кацарски: Нищо не може да се разбере от българските медии. Първо казаха, че е ударил отзад. Аз така чух. Това ми направи впечатление, противоречивостта на… 

Христо Петров: Прав си. Цялата тази информация е много странно поднесена. Днес има официално становище на говорителя на окръжното управление там, областното управление на полицията, на контролните органи. Но за жалост, това което се е случило, е необратимо – смъртта на този достоен треньор, Ферарио Спасов. А пък положението с вината, ситуацията с анализа на такива произшествия,защото това е скандално произшествие. На всеки може да се случи да се подхлъзне, да катастрофира, да се удари, но когато се движи със 150 км в час, няма начин да бъде без жертви. Мисълта ми е, че липсата на адекватен анализ, както от специалисти, така и медиите, които повтарят странни заключения на различни експерти, без да преминава тази информация през тяхната собствена оценка. Защото всеки един журналист има право да подложи на съмнение мнението и на най-големия специалист, за да може да се сравнят определената информация и към аудиторията, към потребителите – да бъде поднесена най-достоверната и правдива новина, която всеки един може да изработи и да я представи на хората.

Владислав Кацарски: Искам да ти обърна внимание върху поведението на прокурора, който го освобождава с най-леката мярка – подписка. Няма под гаранция, подписка. И след освобождаването на Начо, през нощта полицията в дома му прави акция и нищо не намират. Някой ще поработи ли по хипотеза (изразявам само хипотеза), че парите, които е трябвало да отидат да плати Начо гаранцията, са отишли в нечий джоб. Да не говорим за невинността на прокурорите, защото такава няма. Имало е случаи, в които прокурорите са залавяни с добри суми пари. Български прокурори. Така че в тяхната неподкупност, не слагам всички под общ знаменател, не казвам, че този прокурор е взел, но изразявам такава хипотеза. А защо да не го е пуснал прокурора, също така изразявам хипотеза – не твърдя, че е било така, но много странно ми се струва. Пускат го, за да замете следите и след това полицията като мине да обискира, да няма нищо. Някой ще ми каже сега, момчето гледа много филми. Не гледам много филми, защото в България такива филми стават наяве? Тъй като Георги, дето удари момичетата на „Черни връх”, се оказа, че не е карал колата. И пак ли гледаме филми?

Христо Петров: Или убиецът на Милен Цветков е пил Кока-Кола.

Владислав Кацарски: Убийство по непредпазливост в абсолютно трезво състояние – човекът е карал със 150 км на този хлъзгав път.

Христо Петров: И крайно време е законодателите, имам предвид Народното събрание…

Владислав Кацарски: Какво Народно събрание, виж министърът на транспорта какво ти казва.

Христо Петров: Коментар от неговото участие вчера в една от телевизиите, когато каза, че в железопътният транспорт нещата са толкова зле, че не бива да се гледа назад, да не гледаме и в настоящия момент. Какво се случва, трябва да гледаме напред – какво ще стане, когато получим европейските пари и как всичко ще се промени много бързо. Това беше неговата теза. Оттам нататък нека всеки един от нас да си направи заключенията. Ако се върнем на тези случаи, които ти спомена – за убийството на момичетата на „Черни връх”, убийството на Милен Цветков, сега убийството на Ферарио Спасов.

Владислав Кацарски: Убийството на дечицата, на два невинни живота, на пешеходната пътека на бул. „Сливница” в София.

Христо Петров: И вчера, минавайки покрай Съдебната палата, имаше протестиращи родители, които очакваха съдът да се произнесе…

Владислав Кацарски: Сградата, която падна точно пък пред Съдебната палата, пред колата на момичетата и ги уби. И нито един осъден.

Христо Петров: В нашата държава сме свидетели (не знам как да го нарека) – кое е това лоби, кои са тези зли сили, които оказват натиск върху всяко Народно събрание. Ние виждаме колко пъти се промени – имахме избори, преминаха едни, после други – втори, сега са трети, поредните. Не се предприема нищо. Излиза един възрастен бивш началник на КАТ, който също по време на своето управление нищо не е свърши. И той сега излиза с някакви теории и непрекъснато него го показват по екраните. Не е нужно това да се прави, хора. Трябва в Народното събрание не комисии да се създават, а да са подбере такъв гражданин, такъв специалист и с един замах да се промени закона, да се въведат драстични глоби. Ние сме свидетели какъв рев има по отнемане на автомобилите на пияни и дрогирани шофьори. 

Владислав Кацарски: Направете списък с тези лекарства. Какво ви пречи? Щяло да отнеме половин година. И какво като отнеме половин година?

Христо Петров: Ето, споменавайки за лекарствата, значи търговците на дрога, пласьорите на дрога, това са силите, които пречат в Народното събрание да се предприемат законодателни промени и да се стигне до драстични наказания. Камерата не може да спре идиота, който кара със 150 км в час. Това са глупости. И после полицаите да го гонят, да го хванат и той да си плати глоба от 500 лв. Той кара Мерцедес. Защото същият този Начо Стоянов, Пантелеев и не знам какъв си още, който уби Ферарио Спасов, се оказва, че е един от известните търговци в сянка от определено етническо съсловие. Оказва се, че този скъп Мерцедес не се води на негово име, а е лизингова кола, която не се знае как изплаща, защото той нищо не работел. Така че факторите са много. Когато от комисията за незаконно придобито имущество не се самосезира, или не се сезира законодателно – органите да бъдат задължени да се обърнат към нея, когато имат съмнение, че някой водач кара скъпа кола и имат съмнение за произхода на неговите доходи, трябва да се автоматизира целият този процес. Не говорим да се гонят вещици. Свидетели сме на фрапираща несправедливост. Всеки от нас е бил очевидец как млади момчета или силиконови патешки джуки управляват мощни и свръх мощни скъпи автомобили по българските пътища, и карат брутално, и арогантно.

Владислав Кацарски: Нещо става в държавата – гнило и не наред. Още не знаят къде ще се играе квалификацията България-Унгария, защото ние сами поискахме да няма публика, тъй като тези хора се уплашиха от нейния протест за това, което случва с българския футбол. И сами поискахме да сме без публика. Хайде сега, УЕФА била наредила да се играе в Пловдив. УЕФА, понеже много добре познава всички български терени, и затова изведнъж нареди да се играе в Пловдив.

Христо Петров: Крайно време беше да се надигне и част от така унижаваната българска футболна публика, защото футболните олигарси непрекъснато разиграват какви ли не комбинации и използват тази маса от запалянковци, хора с чисти чувства, с желание и ентусиазъм.

Владислав Кацарски: След това си задаваме въпроса, защо нямаме хора по стадионите? Защо хората не отиват да гласуват?

Христо Петров: Да. Точно. В потвърждение на твоето заключение и обстоятелството, че това, което се случва (и по-точно това, което се случва на пътищата), е следствие на това, което не успява да се случи в държавата. 

Владислав Кацарски: Точно така. Да не ми обясняват, че това не можело, онова не можело. Вие, които сте там, в българското законодателство – искам да ви кажа, че сте едно Нищо. Нищо не струвате. Вие не може да намерите едно решение, което в цивилизована Европа отдавна са го намерили. Нищо не става от вас. Лошото е, че сте толкова нагли, че нямате доблестта да станете и да се махнете – вие, дето щяхте да „изметете”. Какво изметохте? Какво точно изметохте? Какво се случи за толкова време?

Христо Петров: С „метене” не става. Става с реформи и с компетенция.

Владислав Кацарски: Когато дойдеш да „метеш”, означава „стани да седна”. Това е.

Христо Петров: И не е нужно да се търсят и да се дискутират начини как да се оправят нещата. Има готови формули, готови модели в други държави. Аз неведнъж, по подобни тъжни поводи, споделям впечатленията си от опита в Грузия и реформата, която направиха там, непосредствено след тяхната революция. Когато първо изпълнителната власт беше реформирана и после законодателната власт се разпореди за промени в изпълнителната власт, където всички стари служители в службите за сигурност и в тяхната милиция дотогава, полиция и контролните органи по пътищата – всичките ръководители бяха сменени. Всички, които са на пенсионна възраст, бяха освободени. И тогава правителството на Грузия сключи договор с Германия да дойдат немски специалисти да обучат техните кадри, как да се справят с корупцията, с безобразията по пътищата, с убийствата, с криминалната обстановка в страната. И точно шест месеца им бяха необходими да настъпи тотална промяна на терена на Грузия. И от най-корумпираната постсъветска република, тя да стане с корупционен индекс по-нисък, дори и от някои европейски държави. Не говоря за България.

Владислав Кацарски: Има такава теория – не всички закони са приложими тук, за региона. Какво неприложимо има в един Закон за движение по пътищата? В медицината не знам какво точно е неприложимо за България. Сигурно нашият грип е много по-различен от немския примерно. Или нашите хемороиди не са като гръцките. Предполагам – нещо такова ще трябва да е. Но какво има в Закона за движение по пътищата? И десният завой си е десен завой, и 150 км са си 150 км. Какво неприложимо има? Тези некадърници са толкова некадърни, че не искат да оправят нещата. Не могат.

Христо Петров: Те никога няма да искат. Никой не иска да работи. И аз не искам да работя, ако не съм принуден. 

Владислав Кацарски: Те не са принудени.

Христо Петров: Те са облагодетелствани там. Много добре знаят, че колкото по-малко работят, толкова не създават конфликти със своите началници. Много често сме свидетели как на произшествия в София, в средата на кръстовището се събират по три-четири полицейски, катаджийски автомобили и не се заемат с организация на движението. Последното беше миналата неделя пред мола Paradise (на „Хладилника”), където се бяха събрали 4 патрулки и коли, и полицейски катаджии в средата на кръстовището. Беше неделен ден, хората се чудеха откъде да се измъкнат. И трима от тях седяха и говореха по мобилните си телефони с началниците, явно с въпроси какво да правят и как да го направят. Хората, които трябва да изпълняват закона, са толкова неподготвени, че направо е обидно да го нарушиш. Това е едно от обстоятелствата, което ме спира да го нарушавам, защото ми е обидно после да дойде някой и с абсолютна некомпетентност да ми каже, че съм направил някакво нарушение.

Владислав Кацарски: Благодаря ти за този разговор.

В студиото: Владислав Кацарски и Христо Петров

Написано от Anelia Velinova