Младежката секция и Дружеството на ООН в България

Дружество за ООН в България е член на Световната федерация на Асоциациите за ООН (WFUNA) заедно с над 160 други национални асоциации. Също така е част и съосновател на Българската платформа за международно развитие. Още от самото създаване на Национален младежки форум, Дружество за ООН в България е сред активните му членове.

Гости в студиото са д-р Мариян Карагьозов и Кристин Красимирова.

Владислав Кацарски: Предстои ни много интересен и вълнуващ разговор. За мене лично е много любопитно, защото гостите, които са при нас, ще ни отворят едни нови хоризонти – Дружество за ООН в България. Те са член на Световната федерация на Асоциациите за ООН (WFUNA) заедно с над 160 други националния асоциации. Също така е част и съосновател на Българската платформа за международно развитие. Още от самото създаване на Национален младежки форум, Дружество за ООН в България е сред активните му членове. Към Дружеството има изградена и Младежка секция с информационен медиен портал – UNA News.

При нас в студиото са д-р Мариян Карагьозов, главен редактор на UNA News Bulgaria и Кристин Красимирова, изпълнителен директор и редактор на UNA News Bulgaria. 

Най-голямата глобална международна организация ООН е добре позната в България, особено при възникване на международни конфликти и други световни събития. Каква е мисията на вашата медия? Само транслация на посланията на ООН, или нещо по-различно, което е неизвестно за нас?

Мариян Карагьозов: Както отбелязахте UNA News Bulgaria е част от Дружеството за ООН в България. Защо има нужда от такова дружество? Знаете, че България не е била приета за член на Световната организация при създаването ѝ през 45-та година, тъй като не е имала статут на страна победител във Втората световна война и това става на един по-късен етап. За целта е създадено Дружеството за ООН в България, което има за цел да насърчи, да подпомогне приемането на България в Световната организация. Като и до ден днешен, ние продължаваме да работим в тази посока – сплотяване на българското общество около принципите и целите на ООН за ненасилствено решаване на международни конфликти, насърчаване на идеите за толерантност, за диалог, информиране за правата на човека. Така че всичко това е част от дейността на Дружеството на ООН. Но това, което Вие споменахте, българската платформа за международно развитие, участието на дружеството в националния младежки форум, са практическите реализации на тази работа. Какво ще рече това? Всъщност развитите държави, към които България се брои, че принадлежи по силата на членството си в Европейския съюз, са поели ангажименти да оказват помощ на по-слабо развити страни, като тази помощ не непременно може да бъде материална – може да бъде ноу-хау,  може да бъде добри практики, съвети, проекти.

Владислав Кацарски: Точно в днешния ден това ми се струва малко алогично.

Мариян Карагьозов: Имате предвид за България ли?

Владислав Кацарски: Да.

Мариян Карагьозов: Така е. Независимо от нашата оценка, към която аз също се присъединявам, донякъде в България имаме много нeрешени проблеми, има големи регионални неравенства, но такива са международните договори, които тя е подписала. Както споменахте, нашето дружество (Дружеството за ООН) – ние сме доброволна организация, която обединява хора, споделящи тези принципи. Тя има и Младежка организация, която работи активно в момента. 

Христо Петров: В този контекст, в какви алтернативни проекти, ориентирани към България, освен международните, в които участвате, се включва, както Дружеството на ООН в България, така и Младежката организация, включително и медийна активност, каквато проявявате. Защото ние сме свидетели в днешно време на глобална медийна манипулация, изкривяване на фактите, дезинформация, опити за глобално разединение на цели държави, на цели общности, от което и България не е подмината. И каква е вашата активност в тази насока?

Кристин Красимирова: Това, върху което в UNA News работим, е именно медийната грамотност и да разпространяваме една качествена журналистика сред младите хора, сред студенти. Насърчаваме също така обучението сред младите хора към международните новини.

Христо Петров: Имате предвид да могат да отсяват международните новини, да изграждат свой критерий за оценка на информацията.

Кристин Красимирова: Точно така. Да следят източници, които са надеждни. 

Владислав Кацарски: Онзи ден дъщеря ми сподели, когато казах, че Националната телевизия се предполага, че дава относително вярна информация – „сайтовете, които ползвам аз, дават по-достоверна информация.” Така ни приключи спорът. Това за нея беше постулат, край, толкова.

Мариян Карагьозов: Вие казахте преди малко, като че ли ООН е достатъчно известна у нас. ООН може би в масовото съзнание е едно цяло, но всъщност Световната организация има най-различни органи и агенции. Едни се занимават с екология, други – с икономическо развитие. Така че някои от агенциите са по-познати. ЮНЕСКО, УНИЦЕФ са агенциите, които говорят на всички. За други агенции, например Агенцията за космически проучвания (тя, разбира се, не търси извънземни), много хора се чудят с какво точно се занимава тази организация. Така че ние чрез нашите скромни усилия и това, което Кристин каза, се опитваме да работим в няколко посоки, да помагаме на младите хора да развиват вкус към това да четат и да се интересуват от международни новини, предоставяйки такива новини на български. Също така се стараем да информираме хората в България за дейността на ООН, на Световната организация, тъй като тя има присъствие на терен в различни точки. Например неотдавна българските медии почти не писаха, но в Непал имаше земетресение, при което загинаха много хора, около 150 души по първоначални данни. И първите агенции, които се отзоваха на терен, бяха спасителни екипи от ООН и беше оказана хуманитарна помощ.

Христо Петров: Имаше ли български участници?

Мариян Карагьозов: Доколкото ми е известно – не. Все пак Непал е далече.

Кристин Красимирова: Искам да допълня, понеже питахте, какви проекти са свързани с медийната грамотност. Част от проектите, които успяхме да създадем, например един от тях беше „Млади репортери за местна демокрация”, където се разпространяват демократичните принципи. Отново има обучение за качествена журналистика, за медийна грамотност. А сега имаме проект „Млади репортери за мир”, който пък разпространява принципите за мир – как да отразяваме новините така, че да можем да изразим един международен конфликт обективно. Мариян може да разкаже в дълбочина за самите проекти, за да стане по-ясно.

Владислав Кацарски: Как се случва това обучение, как го правите?

Христо Петров: Каква е аудиторията, към която са насочени? Каква е вашата таргет група?

Мариян Карагьозов: Основно тези проекти бяха насочени към колеги, млади хора в различни специалности, и ученици. Стараем се да има възможност в тях да участват хора не само от София, но и от страната. А това се получава чрез клубната мрежа, за която Кристин спомена. Клубната мрежа представляват доброволни сдружение на ученици в различни училища в страната, най-често техни учители или директори на съответното училище подкрепят и подпомагат тяхната работа. Целта е да обхване колкото може повече хора. В различни части на страната има клубове.

Владислав Кацарски: Какъв е възрастовият кръг, с който работите с младите хора? От-до?

Мариян Карагьозов: От 15 до 90. 

Владислав Кацарски: Това е добре. Понеже казахте, че имате клубове, много ме зарадвахте. А това извънучилищни клубове ли са или са на територията на училището? Защо ви питам? Обикновено в училищата има едни много работливи личности – библиотекарите. Това са много сладки хора, които наистина са влюбени в работата, която вършат. И те винаги са пренебрегвани от директорите. Не си ли учител, той не те смята много за човек. Обаче там се вършат много полезни и хубави неща. Това ме интересуваше – къде са ви клубовете?

Мариян Карагьозов: Те обединяват ученици в училищата, но в някакъв смисъл развиват и извънкласна дейност, защото примерно ученици могат да участват в т.нар. симулационни игри – модел ООН. Тоест ученици представляват различни държави или определен орган на ООН – Съвет за сигурност, Международен съд. По този начин те се запознават с дейността.

Кристин Красимирова: Дават си сметка колко сложно работи ООН, такава сложна структура като нея.

Мариян Карагьозов: Освен този познавателен аспект, това са извънкласни занимания, които се случват в извънучебно време. Но както казахте Вие, нисък поклон към читалищните и библиотечните дейци, които в много населени места са наистина един от малкото останали прозорци към света.

Владислав Кацарски: Можете ли да ни кажете за проблемите на младите хора? Какво точно се случва с институциите в България, как им съдействат за решаването на техните идеи и къде всъщност е вашата организация между институциите и младите хора? Имате ли изобщо такава мисия?

Кристин Красимирова: Разбира се, имаме такава мисия. Това включва членството ни в Национален младежки форум, където ние заедно с още 50 подорганизации търсим решения за младежките проблеми. Включително се опитваме да създаваме младежки политики. Имаше и проектозакони за младежки политики, но там вече може да Ви отговори повече председателят на Национален младежки форум , г-н Мирослав Цеков.

Владислав Кацарски: Това е важно, защото има проектозакони, а в същото време, май не сме видели някакъв устойчив закон, който да решава проблемите на младите хора, поне част от тях.

Мариян Карагьозов: Всъщност това, с което Криси може би трябваше да започне, да каже, че Националният младежки форум е една организация, която обединява тези 50 различни младежки организации, които включват организации, които работят с нестопанска цел, младежките организации на политическите партии, други младежки организации. Идеята е – това е наистина мястото, което събира различни български младежки организации. Но като Дружество за ООН, ние имаме една друга програма, посветена на изпращане на млади хора, така наречени „младежки делегати”, като част от българската делегация в ООН. Това беше една инициатива на ООН. В момента около 30-40 страни имат активни програми за младежки делегати и българската програма за българските младежки делегати е доста интересна, защото е много прозрачна. Начинът, по който се избират делегатите, е силно конкурентен. Те минават през няколко кръга, в които участват – кръг по документи, интервюта, събеседване, симулационна игра. В тези кръгове участват членове на Дружеството за ООН, представители на Външно министерство. Така че стотици младежи са кандидатствали до момента за български младежки делегати и това позволява обикновено делегатите накрая да бъдат много силни и много добре подготвени. Те участват в работата на Икономическия и социален съвет като произнасят реч. Произнасянето на речта може би да е най-лесната част от тяхната работа. Подготвянето е по-сложно. За целта те пускат анкета, която се стремим да достигне до максимален брой млади хора, които да е попълнят и в нея да кажат какви са техните проблеми – с образованието ли, с реализацията ли, с работата ли, с институциите ли, с липсата на младежки политики. Така че анкетата е един вид барометър, който измерва пулса на българската младеж, дава някаква снимка в края на тази анкета. И тази снимка всъщност е това, което българските младежки делегати се стараят да представят пред Икономическия и социален съвет на сесиите му, като позиция на българските младежки делегати. В този смисъл, така се намира баланс между универсалното послание и това, което в крайна сметка интересува българските младежи.. Програмата вече навърши 15 години.

Кристин Красимирова: А ние навършихме 10, Младежка секция – 20.

Владислав Кацарски: 20 години е много сериозна история. 10 години – също. Ако сте работили с един човек, който е бил на 25 години, преди 10 години, сега вече трябва да бъде в активна възраст.

Мариян Карагьозов: Трябва да има деца.

Владислав Кацарски: Освен че трябва да има деца, трябва вече да има някакви кариера, която да ви дава обратната връзка за това, което сте работили с него. Има ли устойчивост, резултати?

Мариян Карагьозов: Първото хубаво нещо, е че UNA News, както казахме, е доброволна организация. В този смисъл ние по-скоро се отчитаме пред нашите членове и обществото.

Владислав Кацарски: Пред себе си как се отчитате?

Мариян Карагьозов: Пред себе си – това е по-важното. Не се отчитаме пред донори. През медията са минали доста млади хора, които са имали интерес към международните отношения, към ООН, към журналистиката, към писането. Някои от тях са продължили по този път, други са избрали реализация в частния сектор, трети са продължили с обществени дела да се занимават дали в дипломацията, дали в политиката. Така че са много и различни траекториите. Винаги се радваме, когато хора, които са правили стаж при нас, после пробият и в други медии. Така че, най-различни човешки съдби.

Христо Петров: Много възрожденска дейност, защото бях свидетел как Влади Кацарски организира един от неговите ученици да започне стаж тука от училището…

Владислав Кацарски: В събота събираме хора, които ще обучаваме за репортери. Така започна „Брайл ФМ”, така се създаде. Аз лично погледнах много скептично на това нещо – да обучаваш 7-8 ученици за радио репортери. Такъв беше проектът. И ето, „Брайл ФМ” работи. Много хора минаха през мен. Аз затова казах на Мариян – все едно слушам себе си. Защото ни е много хубаво, когато разберем, че някои, които са работили при нас, продължават на други места. С една дума, създаваме си конкуренция, защото когато тръгнеш да бягаш сам, не можеш да бъдеш втори.

Кристин Красимирова: Искам да отбележа нещо, тъй като попитахте за устойчивост. Аз лично 2019-та започнах с UNA News до 2022-ра. Включително до днес водя някакви проекти, но все пак ми се иска да кажа, че завърших „Медии и икономика” в УНСС, а тогава се говореше доста за това как има липса на кадри – международни журналисти, кореспонденти и т.н. Приех това като предизвикателство и започнахме да обучаваме именно стажантите в UNA News. Имаме доста кадри, които успяха да пробият дори в едни от най-сериозните национални медии у нас, спечелиха стипендии, за да учат в чужбина и да могат да продължат с международната журналистика. Така че смея да твърдя, че тук можем да се похвалим със сигурност. Включително и до ден днешен продължаваме да създаваме материали и с хора, които са приключили стажа си, но все пак имат желание да пишат. Мариян особено, с неговата експертиза, създават в момента страхотни текстове.

Христо Петров: Когато вие дойдохте в студиото и видях д-р Карагьозов, си обменихме впечатление, че сме се срещали и в студиото на една друга голяма телевизия, в която той коментираше актуални международни проблеми. Стана ми много интересно и съм изпълнен с надежда – може би вие нямате такъв опит, но бихме могли да намерим някакви общи точки, за да продължим в тази мисионерска дейност. Ние, чрез нашето радио, което е с широка аудитория (някои от тях с по-специфични потребности), и вие, като добри обучители, владеещи тези техники, и със своя международен опит, да намерим някакви форми, ако имате такава практика, които да са полезни и за нашата аудитория, респективно и за младите хора, които искат да поемат (както Влади каза) по пътя на обществената дейност, като журналистика или други специалисти и анализатори.

Мариян Карагьозов: Това би било страхотно. Аз не обичам ние да се вживяваме в ролята на някакви ментори. По-скоро сме хора, които сме ентусиасти по отношение на ООН, и бихме искали да го споделим с други хора. Но акцент в работата на Дружеството за ООН, което се прехвърля, разбира се, и към UNA News, е доколкото тя следва редакционната политика на UNA News, са принципите на Дружеството за ООН, а именно – права на човека, мирно решаване на конфликтите. Акцентът върху уязвимите групи и техните проблеми, според мен е една тема, която е по-малко застъпена в българските медии. Мисля, че вие имате повече експертиза от нас, но това би могло да е една от формите на бъдещо сътрудничество. Трябва да помислим какви могат да са конкретните форми, как това да се реализира.

Христо Петров: Това е част от духа на ООН – равнопоставеност между хората, шанс за всеки.

Владислав Кацарски: Това, което за мен и за нашите слушатели, и зрители ще бъде любопитно, е на кой адрес могат да ви намерят и къде да четат вашите материали? 

Мариян Карагьозов: Най-хубавото при нас е, че медията е некомерсиална. Това означава, че ние не търсим непременно заглавия, които да предизвикат шоу, бомба и т.н. Това ни дава възможност да пишем по теми, които не са толкова широко застъпени в други медии, тъй като няма голям интерес към други теми.

Кристин Красимирова: Имаме няколко канала, по които може да ни следите. Основният източник на информация – News.unabg.org.  Фейсбук страницата ни е UNA News Bulgaria, както и LinkedIn страницата. В Twitter също имаме акаунт. В Instagram може да ни следите на Instagram страницата на Дружеството за ООН в България, тъй като там събираме цялата информация. 

Мариян Карагьозов: Защо News? То е ясно – News за unabg ( Дружество за ООН), unabg. оrg. Оrg е възприетият в интернет света разширението, домейна за организации. Така че това е присъствието ни в социалните медии.

Христо Петров: Ние, в нашия YouTube канал, също ще качим линк.

Владислав Кацарски: Да, това е задължително. Още повече, че ние сме хора, които също не се занимаваме със сензационни новини. Гледаме, ако хванем проблема, да го хванем в неговата същност и да не си правим рейтинг от това, а да се опитаме да го решим. Защото това е смисълът на журналистиката. Аз съм се убедил в това и съм го чувал много пъти – „журналистът не е твой приятел”. Той си свършва репортажа или интервюто, прави си материала и заминава. А ти след това се оправяй. С мене се е случило това нещо. Дадох интервю за 15 октомври  за „белия бастун”, на БНТ 2. Изобщо не се свеня, че споменавам медията. Тогава аз работех като учител в училище за слепи и интервюто беше в края на двора на училището. Директорката ме извика горе пред всички. „Другарският съд” много ми „харесва”. Зададе ми въпроса откъде-накъде и защо аз съм дал интервю в двора на училището. Знаел ли съм, че е забранено да се снима там? Стана голям скандал. И аз се обадих на колежката от БНТ 2. Казах ѝ, че това интервю предизвика проблем. Попитах с какво могат да ми помогнат, или да се оправям сам. Тя ми каза: „Ние си взехме интервюто. Аз не виждам какъв е проблемът.” Обясних ѝ какъв е проблемът, тя отговори: „При нас проблем няма.” Така приключихме. Не, че не се оправих сам, но те си направиха материала и ме оставиха.

Мариян Карагьозов: Това е пример за лоша журналистика.

Христо Петров: Това е т.нар. „безпристрастна журналистика”.

Мариян Карагьозов: Журналистика, лишена от сърце и емоции.

Владислав Кацарски: Има такива случаи. Но наистина, ние, в нашата медия се стараем, когато хванем един проблем, да го решим. Имаме си нашите малки гордости – няколко души, които сме възстановили на работа, уволнени несправедливо и т.н. Тоест това, което се опитваме да правим, да не сме само радио, а да бъдем и приятели на хората, които са се доверили на нас. Ние сме по-малки от вас, но девет години вече отстояваме принципите на честната журналистика.

Христо Петров: Скоро имаме рожден ден, така че може да се чувствате поканени.

Владислав Кацарски: На 28-ми имаме празник. Всъщност тази среща не е случайна. Ако прецените и решите, някои ваши стажанти могат да направят няколко репортажа и за нашето радио, което би било добре.

Христо Петров: И в потвърждение на думите на Влади ще кажа, че при нас, на 10-ия етаж, не идват случайни гости и не се случват нагласени неща.

Владислав Кацарски: Не би било честно спрямо нас. Когато обучавам млади хора, се опитваме да си говорим, че е много важно твоята съвест как работи. Това, което имаш отвътре ти. Оттам нататък вече, един слушател и зрител не можеш да го излъжеш. Той днеска ще бъде при тебе и когато го излъжеш или ще напише нещо гневно, или просто ще напусне твоя адрес.

Мариян Карагьозов: В международната журналистика има една категория колеги, наречени „фиксери”, които са местни журналисти и помагат с контактите си, с превод, с познаването на местния контекст, на международни журналисти, дошли до отразяват конкретно събитие, или на чужди кореспонденти, акредитирани от съответната страна. И много често фиксерите са една от най-уязвимите групи, защото кореспондентът си заминава, той си излъчва своя материал, прави го, но фиксерът остава на място и трябва да се справя с последиците, трябва да отговаря на въпроса на местните хора, пред службите за сигурност. Може някоя местна общност да се чувства недобре представена в даден репортаж, или ако е бил засегнат чувствителен въпрос, да задава въпроса, защо от семейната история такива неща са били извадени на показ? Така че за този тип чувствителна журналистика, според мене е важно да се говори. Журналистът не може да действа на принципа – „след мен и потоп след моя материал”.

Владислав Кацарски: Наистина трябва да имаш отговорност какво оставяш след себе си, защото може да настане „леш след теб” и да навредиш не на една съдба само.

Кристин Красимирова: Така е с човешките взаимоотношения.

Христо Петров: Тази дейност не е по-различна, но е много по-уязвима, защото в човешките взаимоотношения човек може да се скрие някъде, докато журналистът остава винаги на предна позиция.

Владислав Кацарски: Някъде прочетох „спеше и се усмихваше”. Така спят хората с чиста съвест.

Мариян Карагьозов: Много хубаво казано.

Владислав Кацарски: Аз нямам повече въпроси.

Мариян Карагьозов: Тогава не ни остава нищо друго, освен да ви благодарим и да се надяваме, че аудиторията на „Брайл ФМ” ще хареса и съдържанието на UNA News.

Владислав Кацарски: И ние се надяваме, и както се казва, оставаме отворени едни към други. Дано да е така, за да можем да си бъдем взаимно полезни. Благодаря ви, че ни оказахте честта да бъдете наши гости, а вече да се надяваме – и наши приятели.

Кристин Красимирова: И ние благодарим от сърце. 

Владислав Кацарски: Мариян Карагьозов и Кристин Красимирова в „Приемната” на „Брайл ФМ”.

Водещи: Владислав Кацарски и Христо Петров

Написано от Anelia Velinova