Архитектурните колоси на Древността

По пътя на времето с Анелия Велинова, която ще ни отведе до архитектурните колоси на древността – едни от най-вълнуващите свидетелства за впечатляващо инженерно майсторство на древните цивилизации.

Знанието за тях предоставя възможността да се насладим на красотата и величието на тези съоръжения и да разберем значението им за историята, културата и наследството на човечеството.

Анелия Велинова: И подхванахме един разговор с продължение за архитектурните колоси на древния свят, защото искам да ви кажа, че нашите предшевственици не са пестили средства, човешки труд и въображение да създадат едни от най-великите архитектурни чудеса на древния свят. Друг е въпросът, че много от тях не са запазени. Но битката и за съвременния свят, за други седем чудеса (даже осем), и за още други мегалитни съоражения, построени вече в новото хилядолетие, само за 23 години от 21-ви век, е огромна. Има фантастични обекти, за които може би във времето ще намерим възможност да поговорим. 

 Но сега да се върнем към предишното издание. Говорихме за пирамиди, набелязахме кои са „седемте чудеса на света” – така са кръстени още от древността, от древните историци. Но днес ще поговорим за три големи обекта, оставили следа в писанията, някои от тях без физическо присъствие в съвременния свят. Започвам с Мавзолея в Халикарнас – огромна гробница, която се датира около 353-351 пр.н.е. Това е гробница на цар Мавзол (стана дума в предишното издание на „Седемте чудеса на света от древния свят”), който е бил владетел на Кария. Но ще кажа после и кой е той. Намира се в днешна територия, в Турция – град Бодрум. А всъщност Мавзол е сатрап на Персийската империя. Той става владетел на Кария, близо за 25 години – от 377 до 352 г. пр.н.е. Взема участия в бунт срещу Артаксеркс Мнемон в 362 година. Така заграбва голяма част от градовете-острови Ликия и Йония и няколко от гръцките острови. Затова си позволява да премести столицата от Миласа в древното седалище на всички карийски царе в Халикарнас. Този огромен мавзолей-гробница не е издигнат от него, а от неговата съпруга след смъртта му, която се казва Артемизия. Казахме преди (и сега да повторим), че думата мавзолей, която е свързана с такъв тип съвременна гробница, произлиза от името на същия този цар Мавзол. И днес се използва доста, особено в специални режими, където трябва да се възвеличи личността на определен управник. Тази гробница, построена 353-352 г. пр. Хр., представлява солиден храм, който е заобиколен от 36 колони в юнийски стил. Освен това мавзолеят бил висок 45 м. Тогава мярката е била в стъпки – 135 стъпки (надявам се, че не великански). Бил е изключително богато украсен между тези колони с релефи и множество скулптури. Всичките те са дело на четирима прочути гръцки майстори в архитектурата. Техните имена са Скопас, Леохар, Тимотей и Бриаксис. В Британския музей са изложени много фрагменти от тази гробница. Две от статуите се предполага, че са на самите Мавзол и Артемизия. Каква е историята на построяването? Царят на Кария е забележителен в своето царуване, затова неговата съпруга прави проект на тази сграда и по всяка вероятност строежът е започнал (така се предполага), докато царят все още е бил жив. Може би е завършен 350 г. пр. Хр., три години след смъртта на Мавзол и една година след тази на Артемизия (има такива следи). Самите участници в построяването на гробницата виждат, че съоръжението става изключително мащабно, изключително красиво, влагат душа в него. И жената, която живее само две години след смъртта на съпруга си, тръгва си от този свят, е трябвало да стане така, че да бъде погребана в една недовършена гробница. Самите майстори (и според историка Плиний) решават да продължат работата си, докато завършат обекта, защото техните покровители са им оставили доста средства, макар  че са починали. Плиний казва, че това го правят в чест едновременно на тяхната слава, и в чест на изкуството, което е изключително похвално (и на скулптурата). Аз не знам, ако днес някой започва някакъв мащабен обект и починат хората, които си влагат парите в това, дали толкова съвестно ще бъде довършен обекта и след смъртта на тези, които са го поръчали. Задавам си този въпрос. Нямам отговор на него, честно казано. Гробницата се намира на хълм над града. Вижда се отдалече. Цялата структура е поставена в обградено място, нещо като огромен двор. В центъра на този двор е поставена каменна платформа, огромна плоча, слепена, върху която се намира сградата на гробницата. Това е може би първата сграда, която е изградена от бял мрамор навремето. Имало е части, отделни елементи и отделни скулптури, статуи и т.н. Предполага се, че това е първата сграда, която е изградена от бял мрамор. Стълби, с каменни лъвове от двете страни, водят към върха на тази платформа. По протежение на външната стена са разположени колоните, които крепят покрива, който е зашеметително тежък. Разположени са много статуи, които изобразяват различни богове и богини от вярванията на хората в този момент. А във всеки ъгъл на гробницата има поставени каменни воини, които са на кон – конници, които символизират охраняването на гробницата. Изключителна фантазия и красота. В центъра на платформата се намира (казахме) зданието, изработено от мрамор, постамент и квадратна основа, но нагоре блокът е заострен. Разделена е все едно на три части във височина. Едната трета от размера на мавзолея е примерно към 45 м. Тази секция е със сцени от гръцката митология. Отгоре има малки колонки (тези 36 и по девет от всяка една страна), за да оформят следващата трета височина. А пък част от последната трета, която е най-висока, представлява покрива. Между всяка от тези колони, малките, в средната част на височината има допълнително и друга статуя. А зад колоните – масивен блок, който поддържа грамадната тежест на покрива на това съоръжение, защото покривът представлява по-голямата част от последната третина от височината на гробницата. Покривът е под формата на пирамида. Най-отгоре се намират четири огромни коня, които дърпат карета и в нея са изобразени самият Мавзол и неговата любима съпруга Артемизия. Представете си за какво чудо става дума.

Продължаваме с още една историческа личност – цар Крез, от когото идва фразеологическото съчетание „богат като Крез”. Това достига и до днес като фразеология. Става дума за цар Крез, по чиято заповед е построен Храмът на Артемида в град Ефес. Сега географски се намира в Турция. Няколко думи за цар Крез, който е бил последният цар на Лидия в Мала Азия от 560-546 г. пр.н.е. Казахме, че е познат със своето богатство, затова става нарицателен като име. Но от 550 година се датира храмът на Артемида, тоест по средата на неговото владичество. Казах ви, че хората са пръскали огромни пари, за да остане следа след тях. Това за пореден път е нещо, което символизира мегаломанските интереси на хората от древността. Може би това е най-големият храм. Сградата е била толкова впечатляваща, че Филон Византийски, един пътешественик, пише: „Виждал съм Висящите градини на Вавилон, статуята на Зевс Олимпийски, Родоския колос, Пирамидите и храмът на Мавзол, но когато видях Храмът в Ефес да се извисява в облаците, всички други неща избледняха“. В него са почитали богинята Артемида, подчертавам Артемида, древногръцката богиня на лова, сестрата на Аполон, която е защитавала непорочността на младите девойки, както и жените в брака. Многогърдата – защото е свързана със защитата на жената. Първият храм на тази богиня е бил построен вероятно около 800 пр.н.е. Тя се свързва освен с горите, с дивите животни, стрелбите с лъка, но също и с блатата, с изворите, с реките. Мисля, че е имало три храма на Артемида, построени в блатна местност, кален терен близо до реката в Ефес. Но първият храм е бил 500 години преди този, за който споменах. Ефеската Артемида, понякога я сравняват с римската Диана, но трябва да знаем, че едната е повече символ на войната, а другата – на плодородието. Едната е богиня на лова. За този храм другата известна забележителност е някакъв камък, който древните наричат „свещения камък”. Предполага се, че това е парче от метеорит, с чужд, неземен произход. Според религиозни предания този камък е „паднал от Юпитер“ (това е римският вариант). През следващите столетия храмът е бил разрушаван и построяван отново няколко пъти, все в такива размери. В 600 г. пр.н.е. самият град Ефес става главно търговско пристанище. Архитектът с име Херзифон от Кносос е бил ангажиран да построи този храм, който остава в историята, пак посветен на Артемида. През 550 г. пр.н.е. Херзифон конструира сграда с основа от почти 112 м на около 60 м. Замисля покривът да е от кедрово дърво. Той се крепи от 106 мраморни колони с височина 19 м. Ефес, като един от най-големите градове в Мала Азия, по това време не пести никакви разходи за построяването на новия храм. Всичко е много мащабно и според Плиний Стари храмът е „чудесен паметник на гръцкото великолепие, който заслужава нашето искрено възхищение“. Казахме, че храмът е построен на блатисто място, както всички предходни. Сградата е направена изцяло от бял пароски мрамор. Извисявал се е сред огромно храмово пространство. Също е построен на платформа, върху блатна движеща се отдолу основа. Не знам как би могло такова тежко съоръжение да бъде закрепено. Плиний отбелязва, че дължината на храма е 425 стъпки, а ширината – 225. В днешните мерки с метри означава около 150 м е дължината, а ширината – 80 метра. Имал е 127 колони в йонийски стил, високи по 20 метра. За сравнение може да се каже, че Партенонът е бил само 230 на 100 стъпки и е имал 58 колони. Виждате за каква величественост става дума.

И дотук се движим хронологично във времетo – стигаме до Родоския колос. Предполага се, че е направен в отрязъка от 292 до 280 г. пр.н.е. Той представлява масивна статуя в чест на бог Хелиос, поставена в залива на остров Родос. По онова време Родос е бил най-големият от Додеканезките острови. Той е източно разположен сред тези по-големи острови в Егейско море. Интересно е, че и сега се намира по-близо до Турция, само на 18 км, макар че се води гръцки остров. Родоският колос е дело на Харес от Линдос. Това е невероятна бронзова статуя, изобразяваща бога на слънцето с лъчи, горе на главата. Издигала се е на височина от около 35 м в самото пристанище на града Родос, не на острова. Разкрачена на двете суши, отдолу водата минава под двата крака. Уникално нещо. За времето си е била сред най-високите, ако не и най-високата статуя. Но как се стига до построяването? Александър Македонски минава оттука, след това държавата му се разпада. Родос е бил управляван от Птолемей I Сотер, който е бил по римска линия управник в Египет. Той сключва с града Родос съюз да контролира търговията на острова със Средиземни море. През 305 г. пр. Хр. синът на другия управител, диадоха Деметрий I Македонски, обсажда Родос, защото иска да си го върне, но една година по-късно е бил принуден да отстъпи отново пред флота на Птолемей. За да се отблагодари градът за застъпничеството на Птолемей, народът на Родос взима решение  да продаде счупените, унищожени оръдия от обсадата на града и с тях да построи статуя в чест на Хелиос. Така строителството е подарено на Харес от Линдос, който е участвал и преди в правенето на такива величествени, големи статуи. Негов учител е бил Лизип, който е направил малко по-ниска статуя – 22 метрова (70 фута) бронзова статуя на Зевс в Тарентум. Но 20 години се е трудил Харес над статуята, за да създаде почти 36-метровия гигант. Когато приключва, пред очите на Родос се издига строен, прекрасен юноша с лъчист венец на главата. Той е поставен върху мраморен постамент, леко наклонен е напред, гледа надолу, какво става в подножието на краката му. Това е било статуя директно на входа на пристанището и се е виждала от всички острови наоколо.  Много ми е интересно – строят върху глина. Тази статуя е толкова тежка, но е върху глина. Сега строят върху пясък, но ги виждаме наклонените конструкции. Значи върху глина направена, след това метално скеле, отгоре статуята е била покрита с бронзови листове. И за изготвянето на този грандиозен монумент са били нужни 500 таланта бронз и 300 таланта желязо, които са били в съответствие 13 към 8 тона. Родоският колос е породил своеобразна мода на правене на гигантските статуи през 2 век пр.н.е. Защото е имало повече от 100 такива, но по-ниски колосални скулптури. Каква е гибелта на статуята? Колосът се издига там, на пристанището, само 56 години. Който го е видял, не може да го забрави. През 226 г. пр.н.е. статуята пада, разрушена от земетресение. Както пише Страбон, един от другите известни историци на древността, „статуята лежала на земята, свалена от земетресението и счупена в коленете.” Но дори и тогава колосът удивлявал със своите размери. Плиний Стари например казва, че малко хора са успявали да обхванат с двете си ръце големия палец на ръката на Хелиос. Представете си за какъв баобаб става дума. Била е впечатляваща цялата конструкция и гледка. Птолемей III предлага да плати за реконструкцията на статуята, но Делфийският оракул предсказва, че това ще обиди жителите на Родос, ще обиди и самия Хелиос, и той се отказва. Отломките на Колоса останали на земята (и това е описано отново от Страгон) в продължение на над 800 години. И дори счупени, били толкова впечатляващи, че пътешествениците отивали да ги гледат и да се дивят. Но през 654 година, когато арабите превземат Родос, Теофан Изповедник пише, че арабите са ги продали на някакъв „еврейски търговец от Едеса”. Изборът на бога на слънцето не е бил случаен за Родос. Това е божество на острова, според легендите – негов създател. Разказва се как Хелиос изнесъл на ръце острова от морските дълбини. А пък създателят Харес цели 12 години се труди над нея собственоръчно. Близо 36-метровият гигант се издига над главите на гражданите и това е било толкова величествено, че те са се възхищавали -от всяка една позиция са гледали към него. Предизвиквал е възхищението на свои и на чужди. Това прекършване в коленете, може би е било най-слабата точка в целия торс. Не е понесъл от коленете нагоре тежестта явно, рухнал е на земята. Но исполинът е оставил огромна следа в дивните места на древния свят, и гърците до днес се гордеят с него. Даже имат намерение да го възстановят. Макар да е разрушен преди 2000 хилядолетия от земетресение, група млади архитекти и инженери имат вече идеен проект за нов монумент. Екипът е сборен. Той е от Гърция, Испания, Великобритания и Италия. И вече новината Гърция я разгласява. Самата идея да се възобнови Родоският колос и Хелиос на същото място е доста знаково. Те смятат обаче да се издигне 150-метрова фигура, не 36 (това цитират чужди агенции), като имат намерение статуята да има три опорни точки, да не е на два крака, за да е устойчива на земетресения. Освен двата крака на Родоския колос, третата опорна точка, новите, младите архитекти, смятат да бъде неговият плащ. Така че фигурата според тях ще стане доста по-устойчива, дори при силни земетресения. Заложено е използването на нови технологии, на нови материали, за да възстановят едно от „седемте чудеса на древния свят”. Няма да бъде бронзова статуя на Хелиос, няма да бъде от 36 м, а ще продължат делото на Харес от Линдос. Да видим дали това са само идеи, но след като вече има идеен проект и след като е международен екипът, явно хората много са се „навили”. Предизвикателството е огромно. Да видим какво ще натворят и какво ще направят. Дано да не е пак върху глина.

И още едно име от древността. Създателят на „най-младия” обект на седемте чудеса в древния свят – Сострат Книдски, който изгражда Александрийския фар. Датиран е през 280 г. пр.н.е. и се нарича Александрийски, защото е в град Александрия. И освен тази зашеметителна библиотека, която е била събрала навремето познанието на целия свят, на Изтока и на Запада, и която според много пророци е унищожена умишлено, за да не се ползва това познание за непозволени цели. Много малък отглас има от библиотеката, но ето – останала е информация за Александрийския фар. Той е определян като „най-младото” чудо на античния свят. Построен е може би през 280 г. пр. Хр. на остров Фарос, който се намира близо до град Александрия. Това е най-големият град в Египет. Светлината, която фарът излъчвал, е идвала от голям огън, който се е кладял всяка вечер вътре в него и чрез специално организирани огледала тази светлина, която огънят възпроизвеждал, се е насочвала навътре в морето. При земетресение през 1375 година Александрийският фар е разрушен, като от останките му в края на 15 век, султан Кайт бей издига цяла крепост. Представете си, тази крепост е там, на същото място и до днес. Много документи, много разкази на съвременници, които са успели да видят фара, дават ясна представа за размерите му, за историята на неговото построяване. В древната история е записано, че след смъртта на Александър Велики през 323 г. пр. Хр., империята му е поделена между неговите четирима генерали. Първият от тях е Птолемей Сотир, който получава властта в Египет и обявява построения от гръцкия архитект Динократ град за столица на страната. Издава заповед името ѝ да бъде Александрия – в чест на великия владетел и това име да остане за вечни времена. По време на своето управление Птолемей и гражданите на богатия град Александрия решават на общо събрание да построят фар на брега на морето, с който да улесняват пристигащите кораби. Там е течала страхотна търговия. Традицията по тези земи в онези времена повелявала внимателно да бъде проучен кандидата, който ще ръководи изграждането. Даже те са имали няколко кандидата. Именно така проекта за построяването на Александрийския фар печели архитектът от Книдос, заради доброто си име и богатия му опит. През 290 г. пр. Хр. той стартира проекта на фара, а го завършва може би през 285 г. пр. Хр. За тези пет или десетина години пред очите на света, на брега на прекрасното Средиземно море израства невиждан дотогава по своите размери фар, а светлина му на километри е направлявала мореплаването. Тази светлината е била спасителна за много кораби и затова гражданите на Александрия са се гордеели с пълно основание. От архитектурна гледна точка Александрийският фар е една кула, но била висока около 140 м, която за времето си (и за създаването от човешка ръка на такова съоръжение), е било много величествено. Бял мрамор и три етажа, сводове, като най-долният етаж представлява правоъгълна кула с квадратна основа със страна 30 м и височина между 55 и 65 м. Четирите стени били обърнати към четирите посоки на света. Вторият етаж се отличава с осмоъгълна форма – това били осемте главни вятъра. Там височината е още 40 м. Формата на цилиндрична колонада с 8 колони, вече носела купола с 8-метрова бронзова статуя на повелителя на моретата Посейдон. Знаете, че няма мореплавател, който да не се прекланя пред мощта на Посейдон (и който да не се плаши от русалки). В горната част на етажа имало метално вдлъбнато огледало, което денем отразявало слънчевата светлина, а нощем – горящ катран или масло. На два пъти през 950 г. и през 596 г., части от повърхността на тази огромна кула са се пропукали силно и притеснените строители предприемали всеки път мерки да я заздравят, защото е щяла да се срути. Те намалили височината ѝ с около 22 м, което значи и тежестта. Във вътрешността на Александрийския фар имал спираловиден път, по който са превозвали материалите за огъня. Те са се носели от роби, натоварени, магарета е имало. Зострат изградил този фар като невероятно стабилна сграда, за да може да устоява на големите бури, на високите вълни, на земетресенията в тази област. И той наистина устоял две хилядолетия. Но тъй като срещу природата сме безсилни, това архитектурното чудо в един момент от земетресенията се порутва. Прочутият за това време (през 13 век) султан Салах ел Дин се заема със задачата да възстанови полуразрушения фар. Но неговите стремежи се обезсмислят, защото следва още по-голямо от предишното земетресение през 1375 г., което окончателно събаря тази гордост на Александрия. Тогава друг султан (вече на Египет) Квайт Бей разчиства развалините на фара и построява на същото място своя крепост, която е там и до днес. Виждате, че няма нищо вечно. Но няма как да бъде изтрита и информацията за Александрийския фар – историята за архитектурата, техническото съоръжение, което е предизвикало такава огромна възхита. И така са се чувствали защитени моряците, които са пътували – това е било пътеводна звезда за тях.

Автор: Анелия Велинова

Написано от Anelia Velinova