Импресия за Барселона

Разстоянията са пътища, по които приближаваме и нашите различия…

За Барселона, град със собствен чар и неповторима архитектура, разказва Анелия Велинова.

Признавам си, че това е един уникален град. Не съм била там, но само по фотосите и по това, което чета, разбирам, че поне веднъж в живота си човек трябва да отиде там. Един град, който е изключително оригинален по своята красота, много екзотичен (и ще ви кажа защо), в който хората през цялото време се опитват и се забавляват. Град на туристи, препълнен със стотици хиляди хора, които ходят пеша по улиците, защото едва ли не всяко кътче там е ценно – човек да се спре, да го разгледа, да го види. Но и един град, превърнал всяко кътче в изкарване на пари. Така че ако тръгнете натам, пригответе си не само жълти стотинки, а една солидна сума. Но ще попаднете изведнъж като в сънищата, в един фантастичен свят. 

Веднага започвам с една любопитна новина. Британската компания Online Mortgage Advisor определя Барселона като третия по красота град (като е направила проучване на над 45 града с над 2 500 сгради и то по целия свят), защото Барселона е построен по законите на „златното сечение”. Или този фантастичен архитект, за който няма как да не кажа няколко думи в моето много експанзивно и вдъхновено изложение за Барселона, е направил всичко по перфектната, „божествена” пропорция, която се наблюдава навсякъде в природата. Скоро ще видите моето предаване за „златното сечение” и ще чуете доста интересни неща. Тука не говорим само за клъстерите, за структурата на водата, тука говорим примерно за охлюва, неговата къщичка, за всяко едно нещо, до което природата се е докоснала. Всичко е създадено в тази божествена пропорция, която е цялото към едно цяло шестотин и осемнайсет хилядни.

Барселона – градът на Антонио Гауди. Това е едно архитект, който използва в стила си смесица от неоготика, белези на сюрреализъм, на кубизъм. Работи в края на ХІХ век и в началото на ХХ. Една водеща фигура в архитектурата, която не малко е ядосвала градската управа със своите „фантасмагорични”( както те са определяли) идеи на човек, който се е докоснал до толкова уникални неща, които днес говорят за този визионерски поглед върху архитектурата, изключително повлияна от природата. Това са сгради, които приличат на вълни. Това са църкви, които приличат на лиани. Това са животни, които са поръчани от богаташите на Барселона навремето. Роден на 25 юни 1852 година, усещайки в себе си този заряд, нещото, което иска да остави след себе си, и наречено впоследствие „каталонски модернизъм”. Той се премества от дълбоката провинция в Барселона, за да продължи своето образование. В началото започва в Училище по изящни изкуства. Когато завършва, вече става Факултет по архитектура и градоустройство. Но е роден на брега на Средиземно море. Барселона също се опира в тази област Каталуния, на брега на Средиземно море. Преместват се първо заедно с брат си, а по-късно към тях се присъединява и баща им, защото той държи на обучението на тези две негови деца. Когато отслужва военната си служба, веднага започва с на най-ниското стъпало като чертожник, но при няколко видни архитекта. Тоест той започва да се учи поетапно. И след като почиват родителите му, още когато са били млади с брат му, 76-та година, той вече, едва завършил, една-две години след факултета, е сред първите 10 каталунци, които са изключително уникални. Започва с декорация на църкви. Знаете, там е католицизъм. Всичко е огромно, грамадно. Човек се чувства много дребен, много нищожен в някои случаи. И в същото време една уникална красота. Това е градът на Гауди. Те се гордеят с това нещо. Попадат в ръцете му не само църковни сгради и общински, ами жилищни сгради, манастири, благоустройствени елементи в Барселона по един изключително впечатляващ, нов начин, който се превръща сега в богатството на архитектурния фонд на този град – много представителен и много монументален. И затова хората на тълпи прииждат там за по няколко дена. Пет дена не са достатъчни, за да разгледаш чудесиите, които е направил Гауди. Първата му свободна работа, извън църковните манастирски поръчки, които имал и чертожническата къртовска работа, е била къщата на Висенс. Строежът на къщата започва от една тясна уличка, а днес тази уличка се нарича „улицата на Каролингите”. Поръчката е от агент на недвижими имоти, който се наричал Мануел Висенс и затова тя така се казва, на неговото име. Гауди тогава е бил почти без опит, току-що получил сертификат (те не са имали диплома от Архитектурния факултет) и се заема със страшен размах и фантазия, като от сънищата. Всичките му сгради и неща, които е направил, са наистина като видения, не са реални. Така изглежда цяла Барселона. И това нещо го поставя сред скандалното общество на новаторите, на които не им е било лесно. Но за сметка на това пък, целият град, когато го блъска трамвай през 1926 година (тогава е бил вече на преклонната 73-годишна възраст), излиза и всеки един, с нужното движение и с нужната почит, отдава своето възхищение към това, което е оставил след себе си. Наистина като разглеждате, има пътеводители, има хора, които са пътували, които споделят – това е една страна, която умее да живее. Но за каталунците специално и за Барселона, една характеристика ще ви дам. Мирише на вкусно и на портокали. Искам да ви дам едни усещания, такива, които са – и как вечер на малки площадчета, на по-големи площадчета се събират майки, бащи с колички, омесват се с туристите, които са дошли в града. С емигрантите и мигрантите, които са на всяка крачка и са пазени от много сериозна полиция, да има ред и дисциплина в града. Всички започват да танцуват тяхната музика. Няма такова почитание, преклонение към американската, към английската. Те си танцуват и пеят тяхната музика. 

Искам да ви кажа, че това е един град, който ражда ексцентрици. Дали защото Средиземно море и полъхът, който идва от него, дали защото планината, която е Монсерат. И тука веднага ще кажа. Представям си следната картина. Тези, които са я видели, няма как да я забравят – не е само, защото аз обичам Фреди Меркюри – една уникална сценография, която наподобява произведенията на Антонио Гауди. Едни стръмни стълби и на най-голяма височина отгоре – Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе, които пеят „Барселона”, уникалната песен за града. Които възпяват Барселона. Това няма как да го забравиш. И самата обстановка, самият начин, в който се преплитат. Фреди направи тогава пръв експеримент, да преплете класическо пеене, класически маниер (защото Монсерат Кабайе е оперна певица) с поп музика и направи такова уникално нещо. Сега „Бонд”, които идват тука и свирят джазирана класика, просто пътят им е отворен. Те пеят по друг начин.

Барселона няма как да не се свърже със Саграда Фамилия. Това е една уникална сграда, която е висока 172 метра, която е разгърната на огромна площ и която завършва отгоре с така наречената „Кула на Иисус”. Представете си Иисус Христос с разпънатите ръце на Рио де Жанейро, огромната фигура. Тука върху Саграда Фамилия е същият. Правиш аналогия веднага – Иисус Христос с разперените встрани ръце. Понеже имам хора, които пътуват и са ходили там, попитах – толкова манастири, толкова уникални църкви, такива осветления в църквите, такива органи, такива витражи, такава светлина, която се преплита, дори когато е тъмно и тя влиза отвън през сините, червените стъкълца на витражите – тези хора вярват ли, вярващи ли са? Защото католицизмът, знаете, че е доста „свирепа институция”, така да кажем. Тя е, първо, определящата начина на мислене и на живот на целия католически свят, за разлика от православния, където тука е бога, царят, императорът и чак тогава е църквата. Нещата са подредени там по друг начин. Не можаха да ми отговорят. Защото аз съм била в католическа страна, каквато е Полша. Привлечена от органа, влизам в Краков, в един прекрасен храм (в центъра на града) и всички поляци са на колене, и бият чела долу в пода. И ние нахълтахме като хуни, защото влизаме като в паметник на културата. Не навлизаме като в място на Бога. Щяха да ни линчуват. Там е толкова туристическо всичко, така е превърнато – в капанчета, в хъпчета, във всякакви уловки. Магазинчета, викачи те спират на всеки ъгъл и те привличат да дойдеш при него. Тази изкусителна храна (с миризмата на вкусно и на портокали), няма как да не седнеш и да ядеш. Всичко обаче е превърнато в пара. Аз се изненадах, че когато се качваш по етажите на Саграда Фамилия, плащаш за всеки етаж. В Англия музеите са безплатни. Това е едно от достъпните изкуства, защото опера, балет, театър, всичко е страшно скъпо на Запад. Докато тук, в Барселона, всичко се плаща. И даже хората си купуват онлайн билети, защото тълпите са толкова големи, опашките  грандиозни. И се спазва часът. Те ти дават билет, да речем, от 9:00 до 10:00. Ако ти не влезеш в този интервал в определения музей, няма как да си използваш билета. Просто го губиш. А той, да кажем, е 13 евро. Едно сядане да ядеш е 30 евро. Някак си за нас това, разликата в стандарта, се усеща. Но пак ви казвам, там мисленето е такова, че е изключително. Да, ние ценим това, което притежаваме. Но ако ти искаш да го видиш, ще плащаш. Това е погледът.

Казахме, че Антонио Гауди се е заел с какво ли не. Едно от дивните неща, с много чудновати конструкции, което е плод на абсолютно неизчерпаемото въображение на Гауди, е Паркът Гуел. Той също носи името на своя собственик, един богаташ. Започва като затворен комплекс в това място (собственост на Гуел), а Гауди е смятал да направи 60 еднофамилни къщи и то да изглежда абсолютно уникално. Всяка една къща да бъде със самостоятелна визия. Но самите хора, които после биха си купили къщите, не са останали доволни от това, че тази къща трябва да прилича на дърво, че друг стълб, колона трябва да бъде с друга природна форма. Тогава не са харесали проекта и той успява да построи само две къщи. Но наистина тяхната форма е като нещо от сънищата. Всичко, което той върши, е компактно, събрано е в града, така че 20 км може да вървиш пеша. Макар че площадът, който е в центъра, площад „Каталуния”, той е като някакъв транспортен хъб. Там се събират метро, автобуси, трамваи, всякакъв вид транспорт. И ако ти решиш да стигнеш до центъра, или да тръгнеш от центъра към другите забележителности на града, нямаш абсолютно никакъв проблем. Имаш право да си купиш една карта, било за една седмица, за целия транспорт, за един месец и да пътуваш. Иначе е много скъпо. Плащането е на всеки отделен транспорт и билет.

Тези две къщи са също голяма забележителност. Но площадът„Каталуния”, ето това вече е място много просторно, голямо, с много гълъби и с много уловки – за хапване, за пийване. Казах ви, че вечер хората танцуват. Тъй като е многолюдно, всичко става в боклуци. На сутринта е излизано и изчистено за новия ден. Денят започва. „Ла Рамбла” – това е една пешеходна зона (като нашата „Витошка”), където също върви поток от хора. Тя завършва в морето. Около морето, с поглед и с ръка, насочен към морето, е паметникът на Колумб, т.нар. „Коломб”, както той държи да се казва. Особеността на тази улица е, че е изградена върху пресъхнало корито на река и всъщност в името ѝ има арабско значение, арабска дума. 

Но имайте предвид, че Барселона е и средище на джебчиите. Толкова са бързи, така жонглират с нещата, че трябва да си стискаш чантичката много стабилно отдолу под мишницата и да се оглеждаш на четири страни. „Готическият” пък квартал (той така е кръстен) с много тесни улички, кафененца, магазинчета, църквички, с едни малки, дребни, закътани площадчета, е друга атракция в града. Най-големият пазар в цяла Испания се намира в Барселона – „ЛаБукерия”. Там има от пиле мляко, от свежи плодове и зеленчуци до какво ли не. А сергии на това място имало още през ХІІІ век. Но много по-късно, чак през  ХІХ, става 1835 година, като градското средище, пазарище, където официално е разрешено вече на хората да осъществяват своята търговия. 

„Пласа д’ Еспаня”, втора по големина в страната, се намира в подножието на известния хълм Монтжуик. Това е постройка, която е правена за второто световно изложение, което се провежда в Барселона. Той е град с две световни изложения. Едното е през 1888 година, а другото е 1929 година. 

И нещо, което искам да ви кажа. Всички знаем за Гражданската война 1936-1937 година. И Франко, и убийствата, и издавателствата. Всичко е непокътнато. Градът е останал в тази си красота, в тази си първичност, която Антонио създава със своя ум и със своите ръце. Две венециански колони поддържат величието, а една арена по средата е служила за екзекуции по времето на Средновековието. Там е много силна инквизицията също. Събирало се е цялото многолюдие, бедни и богати са присъствали на екзекуциите. По средата има червена сграда, която пък е била използвана за бикоборство. Знаете, че бой с петли, с бикове – за тях това е пълна стихия. Но бикоборството е забранено със закон от 2012 година. Сега червената сграда представлява много модерен и пак търговски център. Просто не се двоумете, че там търговията не върви. На всяко кътче върви. На тази червена сграда за бикоборство, на покрива има ресторантчета. Качваш се отгоре и градът е твой. Може да видите Магическия фонтан, може да видите Националния музей на каталунското изкуство, може да видите също двореца Гуел (на този индустриалец Гуел). Тази сграда е вбесила, аз ви казах, консервативните архитектурни слоеве на времето, но не само тя. Защото то са комини, причудливи форми, мозайки, витражи, осветление. Наистина едно мащабно въображение, което няма да се види на друго място. Известната вълнообразна къща, която прилича на вълните на морето – Каса Мила, така се казва. Огромна по площ и наистина вълнообразна. Тя е собственост пък на най-голямата банка. В момента се е разположила, защото е доста висока и доста грамадна, и доста пари вървят в Барселона. Така че трябва да има такова пространство. Къщата на костите – тя пък е на текстилния магнат Батийо. Той наема Гауди да реставрира имота му и да го попревърне в нещо по-необичайно. Първо иска основните  части от имота му да бъдат с вид на чудовища. И наистина колоните представляват кости, балконите изглеждат като черепи. Гледаш и се дивиш как единия иска нещо и как другия го превъплъщава. 

Те си имат също Триумфална арка. Няма само Париж да казва, че има Триумфална арка. Тя е построена в Барселона в началото на ХХ век за световното изложение, като почит към всички, пристигнали в града. 

Паркът, който се нарича „Цитаделата”,също е място в сърцето на града, с великолепен фонтан. Този фонтан е вдъхновен и е по подобие на римския фонтан „Ди Треви”. Тук се намира, в тези старинни сгради за нас, Каталунският парламент, зоологическата градина. Има езерце. Може да си наемеш лодка. Вътре плуват патици, лебеди. Но пак ви казвам, всичко е пари, приятели. Всяко удоволствие се заплаща. 

С какво още може да свържем Барселона? Плажове, палми, слънце, море. Така де, отиваш на почивка. Средиземно море е доста притегателен център. „Порт Вел” е старият порт на града, който в момента толкова много е реконструиран, толкова хотели има, такива яхти богати, могат да се видят закотвени. Всички световни вериги на магазинчетата са там. Даже има лифт, направен за по-мързеливите, да изкачат хълма Монтжуик.

 Свещената планина Монсерат – там пък се намира бенедиктинският манастир „Санта Мария де Монсерат”. Там е Черната Мадона. В София също имаме Черна Богородица и тя се намира на Бъкстон, в един бивш параклис, който старозаветници казаци превърнаха в голям храм, изключително красив. Построен с мрамор, много добре обзаведен, постепенно рисуваха иконите. Уникално. Пред погледа ни (аз живея в Бъкстон) израстваше този храм. Там има Черна Богородица.

Другото, което трябва да се знае – че е много влажно и че е много горещо. Но няма как да не стане дума, че в Барселона се намират шест уникални музея на изкуството. Казах ви, че това е град, който ражда ексцентрици. Ще спомена няколко от тях. Там се намират такива велики произведения на испански известни творци, че просто запълваш една дупка в своята култура, ако имаш празнота. Пикасо. Музеят на Пикасо е едва ли не от младежките му години със скици, с първите му опити, с всичко, което той надгражда после и развива до „синия” му период. Миро – уникален. И живописец, и скулптор, и какво ли не. Тапиес. В Барселона се намира Националният музей на изкуствата, в който е събрано всичко. Фондация „Жоан Миро” действа. Центърът на съвременната култура в Барселона е там. Музеят на съвременното изкуство е там. Фондация „Антони Тапиес” също работи в тази област.

Искам да ви кажа за един друг ексцентрик – Салвадор Дали. Имаше наскоро филм, също биографичен. Преди даваха за Пикасо, сега за него. Той стига дотам, че даже си измисля, че има арабски произход.

Музеят на Пикасо е разположен в 22 стаи. Представете си за какви мащаби става дума. Площта му е 11 000 и половина квадратни метра. Има постоянни, има временни експозиции, които се сменят. Има 4 251 произведения в тази постоянна експозиция – картини, скици, керамика, всичко, в което се е пробвал. Това е една много подробна колекция за първите творчески години на художника. В музея може да се видят още фотографии, които представят бурния му живот. Кореспонденция между него и между Сабартес под формата на писма. Разни тематични и временни експозиции, да се получи много информация.

Музеят на Миро, един от най-значимите художници на ХХ век. Не е маловажно да се знае, че той е бил много комерсиално настроен в началото на ХХ век и явно това е жилка на барселонци. Аз стигам до този извод. Всичко, което се произвежда, веднага се пласира. Уникален декор. Интериорът, който е направен, е фантастичен. Много красота и космополитност, и много милионери, които са работили. Тази обширна колекция на фонда на „Жоан Миро” проследява пък неговата творческа траектория. Започва от първите му плахи експерименти на попрището на изкуството и стига до крупно мащабните му платна в последните му години на живот. На фонда принадлежат повече от 14 000 обекта – 225 картини, 169 скулптури, 9 произведения от текстил, 4 от керамика. Това са много мащабни творци. Разни графически произведения, които са създавали през целия си живот. 

Дали с неговото необичайно поведение, на мене, честно казано, Пикасо ми е (лично мнение казвам) доста неприятен във взаимоотношенията с хората. Защото това са хора, които са индивидуалисти. Те са нарцисисти, мегаломани, които имат за цел да привлекат общественото внимание и наистина го правят много успешно. Ексцентризъм, който граничи с лудост направо. Той проявява обаче любов към всичко, което е позлатено или златно. Има страст към лукса, и казахме, че даже си приписва и малко ориенталско потекло, арабско.

Смятам, че с тези няколко щрихи, които направих за Барселона, съм предизвикала вашето любопитство. Моето вече е на 200 и наистина бих искала да посетя този уникален град. Нищо, че е мръсен. Нищо, че има нотка на неуважение към тези, които идват – туристите. Аз бих го посетила, да видя какво стои в съкровищницата на човечеството.

Водещ: Анелия Велинова

Написано от Anelia Velinova