Aсен Йорданов – Трънният венец на истината

„Ние нямаме в момента свободни журналисти.” (А. Йорданов)

Разговор със създателя на „Бивол”, разследващия журналист Асен Йорданов, за разстреляните мечти на свободните журналисти. 

Политици, олигарси, задкулисие. Медиите – инструменти на властта. За безпрецедентните репресии срещу свободата на словото.

Христо Петров: Стана практика политици и бизнесмени да тормозят журналисти и граждани със съдебни дела. Завеждането на такива съдебни дела с цел тормоз и оказване на натиск с изявени граждански позиции е един от любимите инструменти на определени политици и бизнесмени в България. Делата-шамари (или на английски slap) срещу журналисти и граждански активисти в България продължават средно около три години. Според анализ, публикуван от антикорупционния фонд „България”, авторите на изследването Лора Георгиева и София Желева, които са и правни съветници във фонда, установяват, че в България са заведени 64 дела в периода 2020-2023 година, като някои от тях продължават повече от 5-6 години. По разгледаните дела за същия период български журналисти, медии и граждански активисти са прекарали в съдебните зали общо 181 години. Съдебната разправа обикновено протича през всички съдебни инстанции, което води и до продължителност в повечето случаи, както казахме, повече от 5-6 години. Дълбоко смущаващо е, че съдебното преследване се утвърждава като водещ начин за тормоз върху неправителствени организации, граждани и журналисти в България чрез сплашване и финансово изнудване с абсурдни искания. Исканията са с единствената цел заведените дела да сплашат не само медията, но и цялата журналистическа общност и всеки независим глас да бъде смачкан, което води до натиск, смущение и страх да се говори за проблемите със системата в България. Само няколко примера. Делото, което „Лев Инс” заведе в Софийския градски съд срещу медия за 1 000 000 лв., на базата на информация от открити източници и протоколи от заседание на Министерски съвет. Действието на полицията срещу журналиста Димитър Кенаров, който беше задържан и бит, докато отразяваше протести срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев през септември 2020 година. А също другият публично известен съдебен произвол и опит за разправа срещу национална медия за непосилно огромната сума от 1 000 000 лв., което заведе „Еврохолд”, собственик на застрахователя „Евроинс” срещу сайта „Бивол”. За подмолните камъни и течения, в които плуват гражданските организации, хората, дръзнали да надоволстват, и разкриват факти за безобразията и беззаконието в България, в студиото на Брайл ФМ днес сме поканили доайена на разследващата журналистика, нашия колега, журналиста Асен Йорданов – един от създателите на сайта „Бивол”. Гражданинът, който повече от 30 години са бори със системната корупция и беззакония на политици и бизнесмени в България.

 Добре дошъл, г-н Йорданов, в нашето студио.

Асен Йорданов: Добре заварили.

Владислав Кацарски: Г-н Йорданов, влизането в нашето студио може да значи и нещо друго – че ние като по-малки сега ще понаучим някои неща за разследващата журналистика и ще бъдем два пъти по-силни след срещата с Вас. Това, което прочете Христо, звучи толкова страшно, че едва ли можем да говорим за свобода на словото в България. Всъщност може ли да говорим за свобода на словото в България?

Асен Йорданов: За свобода на словото можем да говорим навсякъде и по всяко време. Проблемът е, че в България нещата девалвират от години и процесите са отрицателни. Имаме една ескалация на липсата на демокрация в България. Съответно липса на свободата на словото, защото всъщност свободата на словото и свободната журналистика са едни от основните жалони на всяко едно демократично общество. Парадоксът е, че вместо в България нещата да стават по-добри от гледна точка на имплантиране на демокрацията в нашия живот, в нашата обществено-политическа система, се случва точно обратното. Като вододелът, мога да кажа като човек от този бранш, е от 2007-ма година, когато България стана член на Европейския съюз, за съжаление. Това е един абсолютен абсурд, но след тази година България се срина до под 100-тно място. В момента мисля, че е на 111-то място, или някъде там. Но тя стои твърдо на това място – около 100-тно, или под 100. Този парадокс има своето обяснение, защото до 2007-ма година, въпреки че не бяхме членове на Европейския съюз, ние бяхме на едно относително добро място в средата на таблицата на европейските страни – 36-то, 35-то, 34-то място. Движехме се доста добре по критериите, по параметрите на свобода на словото. И това мога да го заявя като човек, който е работил в този период от време, когато наистина може да се каже, че журналистите имаха възможност да работят по съвест. Натискът върху българските медии и по-точно овладяването им от олигархичните кръгове, от задкулисието започна след като България беше приета в Европейския съюз, което означава, че дотогава родната мафиотска система, която управлява страната, пазеше едно благоприличие и показваше една фалшива фасада, за да можем да бъдем приети за членове на ЕС.

Христо Петров: Не съвпадна ли това с европейските фондове, когато след приемането ни, започнаха да влизат паричните потоци в България?

Асен Йорданов: Естествено, че съвпадна, защото след 2007-ма година примерно Делян Пеевски започна на практика безконтролно изкупуване на цели прес групи, на български медии с неограничения финансов ресурс на Корпоративна търговска банка (КТБ). А огромно количество медии бяха поставени под пряката зависимост на тази групировка, тоест те от медии се превърнаха в нещо друго. Превърнаха се в рупори на определена пропаганда, превърнаха се в оръдия за различни кампании на линч, на политическо бичуване на определени личности. Загубиха своя медиен профил.

Владислав Кацарски: Мислех, че страшното време за България е било 1994-1999 година, когато мутрите вилнееха наляво-надясно, а то какво се оказва?

Асен Йорданов: Мутрите, когато вилнееха, беше много тъмен период, но това бе началото на овладяването на посттоталитарното общество. Тези групировки бяха създадени с определени икономически интереси, които след като изпълниха, след като овладяха определени сфери от българската икономика, техните лидери бяха ликвидирани, както знаете. Те бяха елиминирани и тяхното място беше заето от определени олигархични структури, но вече тези сфери бяха трансформирани. Тоест от общодържавна социалистическа собственост попаднаха в ръцете на една малка част, на една плеяда олигархични структури. Ако разделим периода до 2007-ма, при първоначалното образуване на т.нар. организирана престъпност в България, което беше провокирано от горе надолу. Тоест това не е организирана престъпност от италиански тип, типичната мафия, която се появява отдолу и постепенно расте нагоре, за да овладее върховете на държавата. При посттоталитарната държава процесът е обратен. Организираната престъпна група започва да се генерира отгоре, от висшите етажи на властта, като постепенно пуска корени във всички сфери на обществено-политическия живот. Това е обърнатият процес на тоталитарната мафия от олиграфичен тип с класическата италианска мафия. Но ако до 2007-ма година тези структури се финансираха главно от криминални дейности като трафик на наркотици, контрабанда на цигари, проституция, хазарт, сенчестата приватизация на редица клонове, (примерно на туризма), на различни клонове от държавната икономика, тоест те се хранеха вътрешно от вътрешните ресурси на държавата. След 2007-ма година тези структури, които вече имаха властово представителство, започнаха да се захранват основно с европейски средства и с европейски фондове. Финансирането от Европейския съюз на една страна като България направи българската мафия много по-силна, много по-мощна, много по-могъща. Това е обратният процес, който очакваше цялото българско общество. И ако сега наблюдаваме една много голяма фрустрация в българското общество спрямо тази ценностна система, на която то се надяваше, че ще излекува раните на нашата постткомунистическа действителност, то тази фрустрация се дължи именно на този лош кумулативен ефект, който се получи, след като родната организирана престъпност и задкулисие се добраха до европейските фондове. От тези европейски фондове много малка, незначителна част наистина отива за благото на хората, и това нещо мисля, че се забелязва от всички, за съжаление.

Христо Петров: А този подход, за който Вие споменахте, тази уникалност на българската организирана престъпност и уникалността на функционирането на нашето абсурдно общество, не е ли това една от причините да се водят такива дела срещу граждани, медии, специалисти, дръзнали да изявят не само несъгласие, но и да влезнат малко по-дълбоко в документирането на целия този процес?

Асен Йорданов: Точно и заради това започна и овладяването, слагането на българските медии, на българската журналистика в джоба на олигархията. Защото след като България стана пълноправен член и получиха достъп до фондовете, вече тяхната цел беше друга – не да демонстрират свобода на словото и свободна журналистика и някакъв разцвет на демокрацията в страната. Те вече имаха за цел да подчинят, да дресират, да опитомят родната журналистика и родните медии. Така че за всички тези неща и главно за кражбите, за престъпленията, които стават в страната, огромната корупция, която изсмуква не само българския ресурс, но вече и ресурса на европейския данъкоплатец, да не се чува нищо, да няма информация и тя да не става международно достояние. Поради тази причина 2007-2008 година аз окончателно загубих работата си в български медии, без никаква възможност повече да започна да работя в такава българска медия, след като ми беше казано, че съм перфектен, брилянтен журналист, но вече моята работа не отговаря на новата концепция на медията, в която съм работил тогава. И оттогава никога повече не можах да започна работа, в която и да е медия, която минава за национална, за голяма, по някакъв начин казионна, или както искате го наречете, но която има голям достъп до публиката. Това наложи и създаването на „Бивол” две години по-късно като една абсолютно свободна и независима трибуна не само на разследващата журналистика, но основно на разследващата журналистика в България. Защото аз по никакъв друг начин нямаше как вече да практикувам тази професия в страната и този процес продължава и до днес. Трябва да сме наясно, че този процес не е свършил, напротив, той продължава и се генерира именно от всички тези политически партии, субекти, правителства, които са на власт в страната. Не само изпълнителната власт, но и трите вида власти в България в момента генерират огромна корупция и съответно имат интерес да няма свободна и независима журналистика, която да им бъде коректив. Затова тези дела, които се появяват в страната, и които са примерно не само от политици, но и от частни субекти, са в интерес на действащата система на гигантска корупция и задкулисие в страната. Това се забелязва, разбира се, от партньорите в Европейския съюз. Забелязва се от всички международни организации, които се занимават с анализиране на демокрацията по света. Няма смисъл да ги изброявам – „Репортери без граници”, Freedom house, Европейския медиен център за свобода на словото и т.н. Но въпреки техните анализи, въпреки убийствените доклади, които излизат за България, както виждате, до момента няма политическа воля и за съжаление, няма и обществена воля за някаква наистина съществена коренна промяна в нашия обществено-политически живот. Така че аз от тази гледна точка не съм оптимист.

Владислав Кацарски: По-тъжното е, че няма обществена воля.

Христо Петров: Исках да Ви попитам съществува ли гражданска, журналистическа солидарност срещу такива актове не само към Вас персонално, актове срещу Вашата медия? Защото колко дела са водят срещу Вашата медия досега? 

Асен Йорданов: Много дела съм имал преди да се създаде „Бивол”. Аз съм един от най-съдените български журналисти може би през годините. Въпреки десетките дела, които са водени срещу мен, за да бъда заглушен по някакъв начин, за да бъда психически причупен, за да спра да се занимавам с неудобната професия на изобличител на тази престъпна система, няма нито едно дело, въпреки огромния натиск върху съдебния състав, огромния финансов ресурс, който се е хвърлил, нито едно дело което да съм загубил. И това се дължи изключително на обстоятелството, че аз до педантичност спазвам професионалните изисквания на разследващата журналистка. Тоест не мога да си позволя една запетайка да напиша, без да мога тройно да я докажа, защото знам, че има сили, които биха тържествували, ако могат да ме удавят в една капка вода. И затова не се учудвам на това дело от 1 000 000 лв., което „Еврохолд” заведоха. Но забележете, това дело не е по същество. Тоест делото не е заради това, че в разследванията на „Бивол”, които излязоха за връзките на „Еврохолд” с банката на КГБ, Внешторг банк (ВТБ), която е една от първите санкционирани банки, за връзката с Атанас Тилев, прословутия и легендарен агент Румянцев, и т.н. За тези връзки с бившата Държавна сигурност на тази структура „Еврохолд”, а то е дело за това, че с тези публикации, изобличавайки, използвайки тяхната скрита дейност, връзките, бизнес контактите, те са претърпели видите ли щети на фондовата борса. Тоест това е един принос в slab делата – тебе не те съдят, че си написал нещо грешно. Това, което ние сме написали, можем да го докажем, защото има документ. Те могат да кажат: „Не е вярно”, но в този документ така пише и край. Пред фактите и боговете, и „Еврохолд” трябва да замълчи. Тоест ние не сме обвинени – „Бивол” имам предвид и аз директно. Защото делото е на практика срещу мен, тъй като съм негов собственик и нося цялата отговорност за това, че има нещо невярно, манипулация, фалшива новина, заблуда на публиката, а заради това, че сме изнесли истината и сме казали нещо, което не е било лицеприятно за тях, и претърпели някакви имагинерни щети за техните акции. Сринала им се стойността на акциите и те изчисляват тези щети на 1 000 000 лв. в цялост на иска. Това е претенцията срещу „Бивол”. Нещо абсурдно.

Владислав Кацарски: Което значи, че ние ще си правим каквото си искаме, а вие недейте да говорите, защото ние ще претърпим загуби. И така до края на света. 

Асен Йорданов: Това е една индикация към цялата журналистическа гилдия – вижте какво ще се случи, ако някой дръзне да се занимава с нас. Това е едно публично линчуване, за да видят всички и да си правят сметката какво ще им се струпа на главата.

Христо Петров: Ако не си затварят устата.

Владислав Кацарски: Защото на някои колеги, дето се правят на много смели в момента, им гръмнаха колите. Как им гръмнаха колите, като те не са в тях и няма да се качат в близките 14 часа? Гръмна колата и те повече не се занимават примерно с футбол. Сега говорим за политика, защото там говори си, колкото искаш. 

Христо Петров: И другото, което е – вашата медия съществува на благотворителни финансови начала и един такъв иска от 1 000 000 за вас е страхотен удар.

Асен Йорданов: Това не е единственото дело срещу „Бивол”. Има още поне две-три, което означава, че в момента общият размер на исковете надхвърля 1 300 000 примерно по отношение на „Бивол”. Той съществува по чудо. Той е, както беше написал един голям германски вестник: „Бивол” е като НЛО на българския медиен небосклон.” Тоест неидентифициран летящ обект. Те не знаят изобщо как съществува „Бивол”, защото няма никакво финансиране, няма никакви реклами и се прави само със зъби, с опъване на сухожилия и с жертвоготовност примерно от моя страна, от страна на мои колеги и на мои близки. И въпреки цялата репресивна мощ на българската държава, която се изсипва срещу „Бивол” повече от 10 години, имам предвид данъчни агенции и прокуратура, полиция, МВР, ДАНС, Агенция за държавна финансова инспекция, тоест целият ресурс на държавата е впрегнат, което означава, че тя обслужва тази организирана престъпна структура, която ние непрекъснато разобличаваме. Това означава, че олигарсите разполагат с целия ресурс на държавата и в съдебната система, и в изпълнителната власт, целия инструмент на държавата, за да репресира и да унищожи „Бивол”, той да изчезне. Така че ние се борим първо с липсата на финансов ресурс, който е нормално да нямаме, и да правим всичко само с една чиста идея, почти ирационална в условията на България. А пък ако тези хора спечелят поне едно дело, това е екзекуция. На практика не само че „Бивол” няма да може да съществува, това е екзекуция в личностен план. 1 000 000 лв. примерно – за мен това нещо би било абсолютна екзекуция. Но въпреки това, аз знам, че такива дела се правят не защото те очакват, че ще получат тези пари от нас. Те няма откъде да ги вземат. Правят го за психическо пречупване. Това е стара система, която се изучава в учебниците за обществено влияние на бившата Държавна сигурност, и се нарича „психическо пречупване”. Това са специални операции, в които човекът трябва да бъде поставен в немилост. Той трябва да бъде обществено опозорен. Той трябва да бъде изолиран от обществото, трябва да му се струпат всички проблеми, включително и абсолютна невъзможност финансово или материално по никакъв начин да може да удовлетвори своите нужди. Или пък да му се поставят изисквания, които той не може да изплати, за да се стигне до психическо пречупване. И когато психически пречупиш този човек, в случая този журналист, оттам нататък вече решаваш този проблем. Аз имам опити за физическо ликвидиране, които се оказаха неуспешни. Но те видяха, че когато се опитаха да ме ликвидират физически…

Христо Петров: Имаше нападение срещу Вас, доколкото помня. Бяхте ранен.

Асен Йорданов: Опит за убийство. Аз оцелях, само защото цял живот съм се занимавал с бойни изкуства. В казармата бях инструктор на отряда за борба срещу тероризма. Имам 5-ти Дан карате. Не го казвам, за да се хваля. Просто нападателите, които са били ангажирани, и им е било платено, за да ме ликвидират, защото наистина това е опит за убийство (по член 115 е заведен в прокуратурата), те не успяха, само заради това, че можах да се защитя. Имаше втора поръчка, която успях да разкрия, и да предотвратя още в периода, в който тя се организираше. Полицейското разследване доказа, че зад нея стои високопоставен прокурор като поръчител. А в първия случай стои политик. Няма да му казвам името, защото полицейското разследване не стигна доникъде. Тази информация я имам от свои вътрешни източници. Лидер на политическа партия стои в първото покушение, а високопоставен прокурор стои зад второто. Нито единият, нито другият случай стигнаха до съд, в който тези виновници да бъдат наказани. Как ще изправиш един прокурор, който е член на институцията, която е призована да защитава твоите права, да защитава правата на гражданите в случая, да следи за законността. А се оказа, че имаме прокурори, които са в ролята на „кръстници”, и които оперират и си служат с организирани бандитски групировки за изпълняване на мокри поръчки. Това е уникалната, безумна, жалка ситуация в нашата държава.

Владислав Кацарски: И какво се оказва сега – някои романи, които четем, са самата истина. Така ли?

Асен Йорданов: Преди 89-та година излезе поредицата „Октопод” по българската телевизия. Гледахме го като нещо, което става все едно на друга планета. Не подозирахме изобщо, че това нещо в много по-голям размер и в много по-страшни измерения ще ни се струпа на главата и целият ни живот ще мине в този ужас. 

Владислав Кацарски: Имаше един филм „Четвърта власт”, който беше много добър сериал, но го спряха. Как няма да го спрат, като доста хора се познаха там.

Асен Йорданов: Аз го гледах. Имаше наистина много точно моменти, в които се улучваше покриване с нашата реалност.

Владислав Кацарски: Казахте, че вододелът е 2007-ма година. Народът 90-та година беше изключително окрилен. Удариха го по носа 1995-1997 година с момчетата с гофрираните вратове. След това пак понадигна глава и се надяваше на Европейския съюз. 2007-ма смазан. Каква е разликата, понеже казахте за психологическото пречупване, едни червени момчета през 50-та година правеха същото. Каква е разликата оттогава (50-те години) и сега?

Асен Йорданов: Разликата е, че тогава имаше ясно очертана граница между добро и зло. По времето на сталинизма, по време на култа към личността, по време на комунистическия режим хората горе-долу знаеха и можеха да дефинират злото и го виждаха в политическото управление на страната, и в тази сбъркана политическа система, която в крайна сметка се провали в глобален мащаб. Тя се срина и ни повлече с нейното срутване в бездната. И тогава беше ясно, че тази върхушка, тази структура, която се наричаше „комунистическа номенклатура”, в крайна сметка е еманация на това зло. И хората знаеха, че примерно като минат отвъд „желязната бариера”, там ще живеят нормално, там ще живеят в нормални общества. Сега тази ценностна система се обърка. Днес хората не могат да различат кое е добро, кое е зло. Обърнаха се ценностите. Хората се объркаха. До 2007-ма година нашето общество понасяше хиляди несгоди. То не беше хиперинфлация, то не беше ограбване на банките, то не беше тотално разграбване на държавния ресур, то не беше ликвидиране на селското стопанство, то не беше зверска демографска криза, пълно опустяване на райони в цяла България. Но тогава се повтаряше мантрата, че всичко това ние го правим заради заветната мечта да станем един ден членове на НАТО и на Европейския съюз. Това ни беше хоризонта. Хората гледаха на тази химера като на някакъв оазис, в който ще се спасим. Всеки човек и всеки народ, който е едно множествено число на отделния човек, на отделната персона, има нужда от това да вярва в нещо, да има някаква цел в живота. Лиши човека от цел, от вяра, от бъдеще, от перспектива, ти си го убил. Това е първата фаза на психическото пречупване. След това го постави в ситуация, в която той не вижда абсолютно никакъв шанс да се измъкне от това блато, и губи смисъл изобщо. Губи смисъл на живот, губи смисъл на съществуване. И тогава вече ти ще имаш една напълно аморфна и обществена маса, и личности, които няма да имат никаква воля, няма да вярват и няма да смеят дори да си помислят, че биха могли по някакъв начин да се противопоставят на такава безперспективност и на такова всевластно тържество на злото. Ето, това е.

Христо Петров: И ние се намираме горе-долу на втората фаза. Докарани сме в това положение, по-голяма част от обществото.

Асен Йорданов: Не знам дали е втора или трета, но ние сме в този тунел. Тоест ние не излизаме от този тунел, за съжаление, и няма изгледи да излезем. Защо? Защото, първо, няма обществени субекти, които да ни изведат от този тунел. Това е първото нещо. А второто нещо е, че няма предпоставки да бъдат създадени такива обществени субекти, защото няма критична маса, която да се противопостави, и която да създаде личностите, които са белите лястовици в случая. Защото винаги има такива изключения, които потвърждават правилото. Те са атакувани персонално, отстрелвани поединично, за да не могат по никакъв начин в някакъв момент да се превърнат в черния лебед, който да обърне ситуацията.

Владислав Кацарски: Взехте ми тука два въпроса. Аз вече не мога да Ви питам – как ще се случи това да се променят нещата? Единственото нещо, което мога да кажа на зрителите, е да бъдат така добри, ако имат остри предмети около себе си, да ги скрият, още докато тече този разговор. Защото, за съжаление, всичко това, което говорим, е вярно. И това е най-страшното, че е вярно. Светлината в тунела идва от задаващия се влак насреща, ама този влак е влязъл отнякъде. А то се оказа, че всъщност не сме в тунел. Има такива пещери, в които като влезеш, няма излизане.

Христо Петров: Аз донякъде не съм съгласен с г-н Йорданов, защото знам, че той е от Бургас и е свикнал, и знае как се плува в мъртво вълнение.

Асен Йорданов: В мъртво вълнение знам, ама в сярна киселина сега се уча да плувам. 

Христо Петров: Това вече е друго нещо. Защото от мъртвото вълнение многократно сте излизал на повърхността, преминавал сте през подмолните камъни, течения и самият факт, че сте в нашето студио и открито говорите за тези тревожни процеси и надвисналата безнадежност в нашето общество, ако наистина не се създаде и не помогнем да се създаде критичната маса, за която Вие споменахте, дори с нашите скромни усилия. 

Владислав Кацарски: На г-н Йорданов ще му кажа в потвърждение на неговите думи, че когато решим да пласираме някой наш материал и молим колеги от други медии да го разпространят, говоря за политическите ни материали, отговорът е: „Ще ви разпространим, ама нямате атрактивно заглавие.” Какво е атрактивно заглавие? Да кажем: „Отстреляният Асен Йорданов”. Или: „Неулученият, обаче отстрелян Асен Йорданов в студиото на Брайл ФМ”. Глупости. 

Христо Петров: За атрактивните заглавия има колеги специалисти.

Владислав Кацарски: Тук не става въпрос за атрактивни заглавия, а за нещо съвсем друго. Случаен ли е фактът, че след интервюто ми със Султанка Петрова в Националното радио, ме извикаха и казаха, че трябва да ходя с камера и да снимам по улиците. Това да кажеш на сляп човек да ходи с камерата и да снима по улиците, може да се случи само по Националното радио. На друго място не знам да има такива абсурди, но това е положението.

Преди да преминем към финала на разговора, предлагам друга версия, понеже Асен каза, че се учи да плува в сярна киселина. На сутринта домакинът гледа поразения си след гостите апартамент и казва: „Това, че като играха рокенрол, при едно премятане счупиха полилея, не е проблем. Това, че като играха туист, се блъснаха във витрината и счупиха половината чаши, не е проблем. Такива неща се купуват. Това, че прогориха и четирите табуретки с цигари, здраве да е, ще им сложа нова дамаска. Но като видях канарчето с тирбушон в човката и като попитах „Кой го направи”, и като ми казаха, че така си беше, тогава се предадох. 

Финални думи, г-н Йорданов. Успях ли да Ви онемя и аз?

Асен Йорданов: Това за канарчета с тирбушон в човката почти си го представих и ми стана много гадно. Ако беше моето детенце тука, щеше да се разплаче сигурно. Какви финални думи? Не бих могъл да кажа нещо оптимистично, пък не искам и да давам съвети, защото българинът е такова същество, че когато се опиташ нещо да му кажеш като съвет, той автоматично, по презумпция го отхвърля. Така че по-добре да не се дават съвети. Не искам да завършвам и философски, че единствено пътят на страданието ще доведе до някакъв катарзис, защото не съм сигурен дали ще доведе до катарзис, или ще доведе до тотално летален изход. Но истината е много тежка и затварянето на очите и пъхането на главата в пясъка като щраус, не само че няма да ни помогне. Това нещо ще ускори процесите, които за голямо съжаление, и не го казвам като лош пророк, според мен вече са станали необратими. Ние сме в тотална криза и всяка една криза не е следствие на някакъв глобален процес, а е следствие на този резултат, който сами си сътворихме в нашата държава. Ние сме архитекти на действителността, в която живеем и като личности, и като общество. Аз примерно цял живот съм се посветил на това по някакъв начин да давам едно изконно право на хората да знаят, да имат точна информация, да имат възможност да направят своя правилен избор. Защото по времето на Тодор Живков имаше един термин „средства за масово осведомяване”. Вестниците, списанията бяха средствата, с които да се осведоми обществото за нещо. Тоест ти да бъдеш осведомен, а не информиран. Функцията на медиите, на журналистиката е много голяма в момента. Това е глобалната война. Ние живеем в информационно общество. Вече голямата битка за смисъла на човешкия живот се печели на информационен план, на информационно поле. И аз с огромно съжаление трябва да констатирам и не мога да го скрия, че съм си посветил живота да давам възможност на хората да знаят, да имат истината пред себе си, истината такава, каквато е – неподправена от пропаганда, от фалшиви новини, от манипулация, за да могат да направят правилния избор, когато им се наложи. Защото един човек, който е информиран, той има правото да направи своя правилен избор. Това е право – правото да бъдеш добре информиран, което всеки режим се опитва да отнеме на обществото. Обаче аз, за съжаление, сега констатирам след толкова години усилия, саможертва, с цената на здраве, на живот, на пропилени възможности, убити мечти, че съм се провалил в тази мисия. Казвам го с огромна болка: „Аз се провалих в тази мисия. Аз не успях нищо да постигна. Хората, които съм разследвал, които съм изобличавал като престъпници, управляват тази държава, за съжаление.” Аз оставам във все по-тежко състояние. Не говоря само за себе си, а и за моите колеги. Много талантливи колеги си отидоха от този свят с отворени очи, защото затънаха в един голям ужас. Те не можаха да излязат напред като бойци. Трябваше да направят съдбоносния компромис да отидат и да работят примерно в медиите на Делян Пеевски. Да превърнат себе си в отрицание на това, заради което се започнали да стават журналисти. Плакали са пред мен, че трябва да направят този компромис, за да оцелеят. Заради хапката хляб, заради това да могат да издържат децата си. И умряха млади, защото живееха с една огромна неудовлетвореност и дискхармония в себе си, която се отрази на тяхното здраве. Не искам да посочвам примери, но това е тежкото положение на журналистиката в България. Ние нямаме в момента свободни журналисти. Всеки един, който работи в някаква медия, прави компромиси със собственика на медията, с икономическите интереси, с това, че някой ще му повлияе, с цензура и автоцензура . С това, че не може да загуби заплатата си, не може да хвърли оставката, ако му цензурират текст, или го подчинят по някакъв начин. И аз само от тази гледна точка съм спокоен, че имам лукса да работят в „Бивол” примерно, който съм създал и ми дава пълна свобода. И когато легна вечер, съвестта ми е чиста и спя спокойно. Защото като сложа главата на възглавницата, за мен най-важно е това да ми е чиста съвестта. И дори в обществен план да съм се провалил, и да не съм успял да постигна това, за което се боря в личностен план, аз съм спокоен, защото не съм изневерил на себе си, на нещата, в които вярвам и на каузата, на която съм отдал живота си. И в крайна сметка, това ми оставя единственото удовлетворение от цялата тази хамалогия, в която мина нашия живот.

Владислав Кацарски: Благодаря Ви за това изключително откровение пред нас и пред нашата аудитория.

Асен Йорданов: И аз ви благодаря, че ме поканихте, защото съм маргинализиран от всички медии. Аз съм табу за всички. Записан съм в черния списък с един голям кръст и никой не смее да ме кани. Така че аз ви благодаря за това, че все пак ме поканихте.

Владислав Кацарски: Тук сте си вкъщи, както се казва. Пак заповядайте.

Христо Петров: Ние следим Вашите публикации в „Бивол”, коментарите, анализите, които публикувате. Определено са ни давали тон в нашата публицистика по определени актуални теми. Така че и аз като Влади се надявам, че тази наша първа среща няма да е последна.

Асен Йорданов: „Бивол” е отворена трибуна, казвам го публично, за всеки качествен, истински текст, показващ обществените недъзи, който другаде не може да излезе. Или някой друг ще го маргинализира, или ще го сложи в чекмеджето. Или няма да посмее да го публикува, или просто не го интересува. Той затова е създаден „Бивол” и заради това си струва жертвите да има една трибуна. „Бивол” е отворена трибуна, така че ако искате и ако може да ви помогне във вашите битки, във вашата кауза, той е отворена трибуна за такива неща. „Бивол” е създаден, за да върви с рогата напред срещу цялата тази система и атмосфера на безнадежност, в която се намираме.

Христо Петров: И да тегли колата.

Асен Йорданов: Кола не тегли. Той не е впрегнат в кола в момента, обаче гледа да рути и да събаря такива прегради, които изглеждат непреодолими, защото една биволска сила не е малка. Хората, които знаят що е бивол и са близко до земята, и са расли по някакъв начин в досег с животните и с природата, знаят че една биволска сила е доста сериозно нещо, доста сериозен ресурс и по някой път може да се окаже решаваща.

Владислав Кацарски: Много е хубаво да знаеш, че не си сам в това, което правиш. Вие не сте сам. Ние сме с Вас и Вие сте с нас. Може да не разместим нищо, но поне ще се опитаме.

Асен Йорданов: Много биволски сили ще станат, така че може да има ефект.

(Пълното интервю може да чуете във видеоматериала.)

Водещи: Владислав Кацарски и Христо Петров

Написано от Anelia Velinova