Парламентарни избори 2023: А сега накъде? 

Разговор за политическия спектър, който се случи в България в последните дни. Избори, прогнози, очаквания. Ще се сбъдне ли мрачният сценарий? Има ли надежда за България? 

Отговори на тези и други въпроси ще чуете в политическия коментар на журналистите Владислав Кацарски и Христо Петров.

Владислав Кацарски: Днешната „Приемна” започва. Това е „Приемната” след, правим уговорка, 3-ти април. Обикновено не казваме дати в нашата „Приемна”, защото предаването след това отива в канала youtube, за който ви призовавам да се абонирате, като напишете Брайл ФМ слято на латиница и по този начин ще станете един от нас. А нашето семейство е хубаво, защото си говорим истината. Тя понякога боли, понякога търни, понякога ти изтръпват ръцете от нея, но честно казано, експериментално проверено е, че така се живее по-лесно. Затова не казваме дати, тъй като на повторението, което ще слушат някои хора на 9-ти април, да им кажеш, че е 3-ти април, някак си… няма как. В днешния ден имаше избори. Това е денят след изборите, денят след като някои хора упражниха правото си на глас. Какво се случи? Какви коментари получихме и докъде сме стигнали? Резултатите не са окончателни, но обикновено в България екзитполовете рядко грешат. Виж, прогнозите понякога се разминават, но понякога. В този случай прогнозите не се разминаха, за мое голямо разочарование, а пък и гласоподавателите, ние, избирателите, за пореден път казахме своето мнение за това какво трябва да бъде, и за пореден път дарихме с еднакво доверие двете водещи сили в момента. Сега да си демонстрираме непримиримост и чак такава  принципност от страна на едните и отношението, което пък другите имат към първите, е, меко казано, липса на политическа култура вече в този момент. Защото какво се оказва? Оказа се, че 23 месеца ние сме с президентско управление под един или друг начин. Това може и да не е лошо, но когато нямаш в парламента си парламентарна държава, вече си е проблем. Защото каквото и да прави едно служебно правителство, и колкото и да е както всички нормални правителства, то все пак няма парламент и не може да използва лостовете на парламентарната република. 

До мене е Христо Петров. Сега ще коментираме това, което се случи до момента, това, което видяхме като коментари (имаше много интересни коментари между другото), и това, което очакваме да се случи. 

Христо Петров: Здравейте на нашите зрители и слушатели. Аз бих искал да започна… 

Владислав Кацарски: След това ще кажеш „здравейте” на нашите гласоподаватели, защото ние веднъж сме електорат, след това сме реципиент, какво ли не е тая бедна глава.

Христо Петров: Само че не сме, слава богу, тези, които са подложени сега на преглед под голямата лупа. Имам предвид политиците в България, за които се сещаме най-вече по време на избори.

Владислав Кацарски: И те за нас. Тогава.

Христо Петров: Те за нас не само се сещат. Те ни се натрапват от всички възможни страни. Ти си прав, че бяхме подложени на едно много странно едногодишно управление с различни служебни кабинети в продължение на една година.

Владислав Кацарски: Не е едногодишно. 23 месеца, ако го сметнеш, са служебни правителства и редовно правителство, 7-месечно. Обаче кои бяха в това 7-месечно правителство? Това бяха хората, които г-н Радев назначи. Той ги вкара в голямата политика, ако трябва да бъдем честни.

Христо Петров: Той им изигра много добра и коректна игра – „Има такъв народ”, които реално свалиха това правителство.

Владислав Кацарски: ИТН не ги обвинявам, защото това правителство, колкото по-скоро паднеше, по-добре.

Христо Петров: Аз бих искал да започна там, където ние свършихме – с това, че служебното правителство, което прекрати своите пълномощия, не се отчете никъде, то се изхлузи от това управление. Нямаш ли такова чувство?

Владислав Кацарски: То още не е сдало…

Христо Петров: Не е сдало, но вече започна да разпределя квотите за назначения в чужбина, и така да се каже, благодарност към своите верни служители.

Владислав Кацарски: Който язди магарето, ще се възползва и от самара му. Ние да не сме мълчали.

Христо Петров: Ние не мълчим, това е ясно. 

Владислав Кацарски: Специално ние – да.

Христо Петров: Но вторият момент, който е много особен, че ние бяхме залети в тези както предизборни, така и в изборната нощ, и в изборния период, който продължава и в момента, анализи на изборните резултати от всякакви коментари и политици, повечето от които, бяхме изненадани, че все още съществуват в политическото, да не кажа, в медийното пространство.

Владислав Кацарски: Някои, извадени от нафталина.

Христо Петров: Много добре изглеждаха. С румени бузки бяха и бодри гласове. Аз бях много впечатлен, когато от ефира ни се предложи много настойчиво един приоритет, който всички политици трябва да следват в новия парламент – да се разреши войната в Украйна. Това е най-важно за България, защото когато гори в съседите, ще се запали и твоята къща. С такова клише продължиха да плашат електората.

Владислав Кацарски: Колко войни трябва да загуби България, за да ѝ дойде акъла в главата? По време на Балканската война и преди да влезем в Първата световна война също има такива полемики – да участваме или не. Преди да влезем във Втората световна война, ние обявяваме война на Америка и след това имаме 73 бомбардировки над София и паметник на американските летци. Обаче това е фиктивна война. Сега, предполагам, че пак фиктивно ще обявим война на Русия, или ще се намесим във войната. Аз пак продължавам да казвам – има много хора и държави, които имат интерес  тази война да продължава. Никой не говори за мир. Много интересно защо? И от двете страни умират хора, и никой не говори за мир. Но ние в България ще решим изхода на войната. Трябва да влезнем в тази война, за да бъдем послушни. Най-големият проблем на България, както казваш ти – войната в Украйна.

Христо Петров: В студиото на БТВ беше изведено това като много важен приоритет. И тука веднага трябва да ни светне лампичката, че бягството от конкретните, от ежедневните проблеми на България, натрупани с години, беше едно от условията, обединяващи повечето политически сили в предизборния, ако може така да кажа „дебат”, то нямаше никакъв дебат, но всички се изявяваха по различните телевизии. Вkлючително и лица, които имаха, меко казано, криминално минало, които участваха в бандитската приватизация и разграбването на материалните активи на държавата, и се появиха в един момент по телевизиите с апломб. Конкретно цитирам Александър Томов, много възмутен, че държавата ни се намира в това положение. Как се е допуснало такова нещо?

Владислав Кацарски: Специално за Александър Томов, това аз не знам какво се нарича. Обаче хич нищо да не беше направил Александър Томов в политиката, това фиаско с ЦСКА, което се случи – да върнат един от водещите отбори в България (още не може да се съвземе този отбор) във В група. Това стана по негово време. Солидна основа даде той за това нещо. Само това вече трябва да го отдръпне от всякакви обществени изяви. Народът му вика „Сашо Апашо.” Защо го наричат така?

Христо Петров: Сигурно много се е грижил за собствените си джобове. 

Владислав Кацарски: Народът е „несправедлив”. Аз мисля, че той трябва да стане министър-председател и тогава ще радрънкаме и Шенген, и леген, и всякакъв вид Г-7, Г-12, Г-29. Ще видиш какво ще стане. Европейския съюз ще го разцепим като порцеланова чинийка.

Христо Петров: И другите, които изпълзяха покрай него, имам предвид кликата около Първанов, около Румен Петков, изпълниха някаква задача да „оплетат” електората да участва в избори. Това е моето дълбоко мнение, защото ако се поставя лично аз на мястото на един нормален избирател, и от медиите излиза Александър Томов или Петков, или други такива активисти, аз ще избягам от вкъщи просто. Ще си счупя телевизора, или нещо такова бих направил. 

Владислав Кацарски: Или кака Мая, която остави поста на народен закрилник, и отиде да крещи в парламента.

Христо Петров: Така че тази ниска избирателна дейност, която за България не е нищо изненадващо, беше много добре подготвена от няколко кампании, които са разразиха в последните месеци. Тука веднага визирам кампанията на зърнопроизводителите. Вайкаме се, че Европейският съюз е виновен, че Украйна ни вкарва жито, което вдига количеството в нашите складове, а ние не можем да си пласираме собственото. Втората акция, която те проведоха – украинските яйца дали са радиоактивни, не са ли радиоактивни? Занимавахме се три седмици с украинските яйца преди изборите, вместо да се дискутират важни приоритети – как ще излезем и какви програми предлага всеки един от политическите играчи, за които ние гласувахме. 

Владислав Кацарски: Само да вметна тука за украинското жито, слънчоглед, яйца и каквото и да било. Защо не ги дадат тези неща на поляци, на англичани, а на нас? 

Христо Петров: Защото трябваше да се създаде една нагласа, едно настроение срещу Европа, което изигра добър ход във вратата и в таблото с резултати на „Възраждане”.

Владислав Кацарски: Европа няма ли пръст в цялата работа – ние да внасяме от Украйна такива неща?

Христо Петров: Европа може да има пръст, но правителството, което се изхлузва в момента, имаше всички механизми. Вместо да тича  по супермаркетите и по лошите големи вериги, които също са собственост на европейски фирми, да лепи етикетчета и да казва: „Изчакайте, след шест месеца ние ще ви кажем какви са цените.” Или: „Ние вече знаем, че цените са високи и ще имате етикетчета, където ще бъдат по-ниските цени, и да може да се ориентирате.” Това беше топ постижението на това правителство в тази ненормална ситуация, която беше предизборно провокирана според мен. Така че ролята на това правителство и на тази държава, за която ти питаш, беше да се въведат квоти, както навсякъде в Европа става, за да може държавата да изкупи от тези български, ощетени зърнопроизводители. Колко са ощетени, е друг въпрос и друга тема, но държавата можеше да изкупи необходимото за нашето хлебопроизводството зърно по определени цени и останалите квоти, който по пазарен принцип иска да си ги изнася, и да прави каквото иска. Това беше едно недостойно поведение в 21 век, в една европейска държава, на едно такова правителство. Несъмнено това изигра също добра услуга – да може да изплуват на повърхността антиевропейски настроения в България, в българския политически небосклон.

Владислав Кацарски: Аз слушах вчера Костадин Костадинов. Той говори такива неща, които си ги говори винаги. Не, че няма и някои истини между тях. Лошото обаче е, че някъде борави с такива цифри, които не са точни. Например за падането на акциите на една банка. Те падат, но след 20 минути се вдигат.

Христо Петров: „Дойче банк”, когато създадоха паниката и която беше използвана също в част от политическата риторика в нашето медийно пространство.

Владислав Кацарски: Друго ми прави впечатление обаче, ако ти е направило и на тебе. Има едно много интересно неглижиране и то се прилага към малките медии, и към малките партии. Излиза една малка партия или един лидер, който казва едни истини. Факт ли е това, че преди да влезем в Европейския съюз ни казаха да си затворим 3-ти и 4-ти енергоблок? Факт е. Ние ги затворихме, Чехите не го направиха. Когато го кажеш това нещо, или примерно да си унищожим въоръжението, че на НАТО не им трябваме като жива сила, защото ние де факто армия нямаме. Защо? Защото им трябваме като територия. Но когато го изрече това нещо един човек от малка партия, казват: „Той е луд, ненормален е. Не го слушай. Той е против Европа.” Той си казва гледната точка. Не му казвайте, че е луд. Чуйте това, което казва. Имаше един предизборен дебат от последните дни, който много силно впечатление ми направи. Бяха се събрали от „Продължаваме промяната”, от ГЕРБ, от СДС, от „Възраждане”, БСП, ДПС. И накрая единият от хората каза: „На тази маса всеки каза нещо разумно.” Как не можахте да съберете разумните неща от тази маса, а събрахте глупостите от всичкото това нещо? И това е национална черта. Ние много обичаме такива неща да правим. Ботев беше казал на времето, той затова е геният на една епоха: „Свестните у нас считат за луди.” Аз не знам кои са свестните.

Христо Петров: „глупецът вредом всеки почита:
 „Богат е“, казва, пък го не пита
 колко е души изгорил живи,
 сироти колко той е ограбил…”

Владислав Кацарски: Какво се промени от Ботев досега?

Христо Петров: „Богат е”, казва…” И тука веднага може да направим сравнение в подкрепа на това, което ти сподели, че българският бизнес елит, конкретно тука говорим за тази истерия, която беше създадена в селското  стопанство, защото ние сме наясно, че България е на първо място в ЕС по концентрация на големите селскостопански производители – тези, които държат нашия хляб, които определят цената на нашия хляб. И още веднъж се убедихме, че не държавата определя цената на нашия хляб, а тези „зърнени другари”.

Владислав Кацарски: Съгласен съм с тебе, че някой трябва да ги раздруса. Не само тях, а и „млечните другари”.

Христо Петров: Не е виновна Европа, че им е отворила квотите, защото тя не се интересува от цената на баничките и на хляба на българския труженик, или от цената на яйцата. Европа има други принципи на пазарни отношения и на политика. Това е отговорност единствено на българските политици. И още веднъж искам да подчертая моето дълбоко убеждение, че тази истерия беше целенасочено създадена, предизборна, мек предизборен ход, манипулация с полуистини. Никога не сме били свидетели на такова бясно препускане към чисто меркантилни цели.

Владислав Кацарски: Обърни внимание – от едната страна за всичко са виновни руснаците. От другата страна са виновни американците. И никога ние не сме виновни, никога. Значи от едната страната ти викат: „Тези са агенти на руснаците.” Другите казват: „Това е гнусна американска политика.” Или: „Европейските гадове в Брюксел решават вместо нас.” И кога сме виновни ние? 

Христо Петров: Това е тревоженият сигнал, който не беше разчетен според мен.

Владислав Кацарски: Аз като започвах работа, имаше една много приятна секретарка в редакцията. И аз взимам първа заплата, и ще черпя. Тя казва: „Като си взел първа заплата, добре. Но трябва да заделяш едни пари само за тебе и никой да не знае за тях . Това са парите и фондът „И аз съм човек”. Ние, откакто проглеждаме, започваме да лъжем баба, след това учителката с преписано домашно. И фонда „И аз съм човек”, и ти лъжеш децата си, жена си.

Христо Петров: Това са човешки хитрини, присъщи на всяко едно общество. Но не може тези наши човешки слабости и човешки хитринки да ги приравним към колосалните лакомия и липса на морал.

Владислав Кацарски: Оттам се почва. От малки. Човешкото око е ненаситно.  

Христо Петров: Това е резултат от липса на морал, на нравственост и на нормално изградена ценностна системата. И затова трябва да разгледаме какво очаква и какво би могло да направи едно следващо правителство, и какво не би могло да направи.

Владислав Кацарски: Ще говорим за политическия проспектър, защото предстои да се събере парламент. Този парламент трябва да излъчи правителство. Не им хареса едно правителство на професора, не им хареса Огнян Герджиков. Какво очакваш сега ти?

Христо Петров: Това бяха ситуации от немай-къде. Да се демонстрира някаква активност, защото всички чакаха дружно нови предсрочни избори. Каквото и да се случи, каквото и правителство да бъде формирано, а те вече ни подготвят, както една уважавана дама, анализатор, каза: „По-добре е да има правителство. И най-скапаното правителство да е, отколкото да нямаме правителство.” Вече ни подготвят за такъв ход. Който и да дойде, политиците и хората в Народното събрание, народните представители, те са повече от обикновени хора, защото имат своите отговорности към нас, би трябвало да се консолидират в разрешаване на важните приоритети пред нашето общество, за които не стана дума в предизборните им кампании, затова че не се изведоха основните проблеми на обществото. Всеки плашеше, казваше, спекулираше с това, че ще се затворят „Мариците”, електроенергията ще скочи десеторно, няма да има газ, няма да има храна и т.н. Какъвто и Франкенщайн ни дойде на акъла.

Владислав Кацарски: Ти чу ли един да каже: „Трябва да се обърне внимание на малкия и среден бизнес. Трябва да видим какво прави обикновеният човек, когато върви по улиците. Трябва да видим как се чувства човекът, който слиза от трамвая и отива да си купя един килограм месо. Може ли да стигне до месарницата? България прилича на една страна, която не е след бомбардировки, а е страна, в която около 20 години са ходили тролове по тротоарите. Не е бомбардировки – тролове.

Христо Петров: А в провинцията, големите областни градове – всички се разкопани. Вече не с месеци, с години стоят разкопани.

Владислав Кацарски: Всичко е концентрирано в един град – София. 

Христо Петров: Там, където доминира определена партия, всички градове са разкопани по един и същи начин. И това продължи предизборно и следизборно ще продължи. Тревогата е, че тези, които претендират да бъдат политици и да бъдат водачи на нацията, да разрешават нашите проблеми, те не изведоха тези проблеми в предизборните си дискусии.

Владислав Кацарски: 30 години заливат асфалт, кръпки правят. Как за 30 години на никой не му дойде наум, че асфалтът се топи заедно със снега? Разбира се, че му е дошло наум. Обаче това е парекселанс, шарлатания. Тя се извършва пред нас. 

Христо Петров: Всичко е свързано с огромни интереси. Парламентът трябва да приема законодателство, да регламентира именно такива услуги, такива дейности, да се въведат стандарти и който не изпълнява стандарта, носи наказателна отговорност, криминална отговорност. Значи го е направил съзнателно. 

Владислав Кацарски: Станахме за резил с жълтите павети.

Христо Петров: Защо не се случи подобно нещо във Франция, в Германия или дори в бившите източноевропейски социалистически държави? Защото има законодателство, има регламенти. Една от целите, на която ще бъдем свидетели в момента, е, да не са извършат никакви промени. Това е най-опасното, което може да ни се случи в следващите месеци. Да се създаде една коалиция, която да имитира съдебна реформа, да имитира законодателни промени, а реално нищо в нашата държава да не се промени. Това беше изведено и е голяма опасност нищо да не се промени в нашата държава. И изкушението е много голямо, защото финансовият ресурс, с който разполагат тези структури, който се акумулира в последните 10-12 години, е огромен. Тези хора не биха позволили този ресурс да им бъде отнет.

Владислав Кацарски: Добре бе, колко повече?

Христо Петров: Това ще се случва толкова повече, колкото няма законодателни промени, да се регламентират определени дейности, определени интереси. Ние бяхме свидетели и се оказа, че няма законодателни рамки да определят по законен път каква е надценката, какви са законните рамки да се вдигат цени. Това, за което ти спомена -зърнопроизводителите, затова че са обречени не само на фалит, а на гибел, след като им се изкупува млякото (или въобще не се изкупува) по някакви мижави цени. Държавата я няма.

Владислав Кацарски: Чувам от 20 години една много интересна мантра: „Ние имаме великолепни закони, ама не се спазват.” Значи не са ви добри законите, след като не се спазват. Първият закон за хората с увреждания беше такъв луксозен закон и на всички им е ясно, че той не може да се изпълни. Има много такива неща. Например светофарите в България са озвучени и тези светофари са най-голямата порнография, която може да съществува в защита на слепите хора. Това не върши услуга на нито един сляп човек. Аз последните три седмици четири пъти предизвиках суматоха на улицата,защото си мислех, че светофарът звучи за мен и тръгнах да пресичам. Не мога да осъдя общината, не мога да осъдя държавата за това, че е пуснала такива светофари. Казаха ми, че трябва да стане злополука и тогава да я съдя. 

В тази предизборна кампания забравиха за Иван Гешев. Не знам какво стана, защо го забравиха този човек? Преди беше много големият проблем на държавата. Сега го забравиха. Какво стана? 

Ние се вкарахме в една страхотна ситуация. На всички избори е едно и също. Горе, с почти еднакви гласове – и „Продължаваме промяната”, и ГЕРБ. 50 пъти да отидем до урните, 50 пъти ще едно и също. Какво е измъкването от цялата ситуация? Ти какво правителство очакваш?

Христо Петров: Въпросът има две страни. Първо, какво правителство аз очаквам? Мисля, че правителство на всяка цена ще бъде съставено, защото България е под огромен международен натиск да има правителство.

Владислав Кацарски: Ние и миналия път мислехме така, но не стана.

Христо Петров: Има доста индикации, които говорят, че не могат да се отлагат определени законодателни инициативи и дейности, свързани с функционирането на европейското законодателство. Така че Народно събрание трябва да има, правителство ще бъде създадено. Друг е въпросът каква ще бъде неговата дейност.

Владислав Кацарски: Правителство на малцинството е голяма глупост. 

Христо Петров: Тази конфигурация на печелившите, които влизат в Народното събрание, доказа, че могат помежду си да намират общи интереси. Някои от тях имат и общ генезис в своето политическо и бизнес развитие. Така че ще сформира според мене правителство. И самият факт, че дори и в предизборната нощ като приключи гласуването, никой от политическите лидери не излезе да даде пресконференция, или да говори нещо. Всички се изпокриха, затаиха дъх и чакаха да видят как ще се развият процентите. И до момента никой не говори кой с кого ще се коалира. Това трябва да ни наведе на мисъл, че ще бъдем поставени пред свършен факт.

Владислав Кацарски: След като толкова прогнози се сбъднаха, че резултатите ще бъдат такива, тези хора не може да не са ги чули. Това не са глупави мъже, които ръководят тези формирования. Те не може да не са погледнали тези неща. И ти не мислиш ли, че е имало все пак едно задкулисно шушумушене – като станат резултатите ясни, какво да правим. Или пак е било по български – дай да видим изборите, пък след това ще му мислим.

Христо Петров: Аз съм убеден, че определени формирования имат някакви граници, които при никакви обстоятелства няма да прекрачат, за да тръгнат да се коалират с някого. Това също е едно от затрудненията да излязат политиците и да се бият в гърдите, и да кажат, че ще се съюзят с вторите или с третите, или с четвъртите. Това е даденост. По повод на втората част на твоя въпрос – докога ще се повтаря едно и също? Спомена за политическите прогнози, за резултатите и за действията. Това ще се повтаря, докато политическата класа у нас не си премине своя жизнен цикъл. Докато не си премине жизнения цикъл, такива типажи като останките от НДСВ активистите, от разни други формирования, знайни и незнайни герои, които вече са на пенсионна възраст и продължават да се бутат, или да изпълняват задачи да отклоняват гласоподаватели в една или в друга посока. Имам предвид Томов, Първанов, Румен Петков, Йордан Цонев – това са хора от миналото вече. И като погледнем състава на участниците, някъде около 30-40% от тях са хора от миналото. Ние 30 години гледаме щастливите им лица в нашия парламент. От дейността им нищо добро не се случва за нашата държава.

Владислав Кацарски: Ти много ме натъжи. Те се възпроизвеждат обаче.

Христо Петров: Колкото и да се възпроизвеждат, има поколение млади хора, които по никакъв начин не биха направили компромис със своя морал , със своята съвест, за да поддържат такива процеси. За всеки млад човек е типично да търси някакъв бунт, да търси някаква промяна. Именно това статукво, ще бъдем свидетели, че ще се положат максимални усилия да бъде запазено по един или друг начин, или мимикрия някаква ще настъпи. Ние сме царе в тези ходове да излъжем този международен институт или друг. Това нещо не може да продължи и няма да продължи, и много бързо ще се сгромоляса, защото предизвикателствата и задачите пред нашето общество са много сериозни. И едно такова отношение не е съзидателно, и не е креативно, и няма да доведе до някакви конкретни решения. Така че ако се последва този мрачен сценарий, то той не би просъществувал във времето. За хубаво или за лошо, ние сме в Европейския съюз, не сме откъснати от реалността, колкото и някои хора да си живеят в своите измислени златни кафези. Проблемите на хората, когато не се решават, те се акумулират и се създава една негативна енергия, която не е добра за никого.

Владислав Кацарски: Така ти предлагам да завършим. Ако сте съгласни с Христо Петров ще живеете с вяра в утрешния ден, но аз мисля, че това, което казва той, е прекалено оптимистично. Защото е млад човек, затова така говори.

Христо Петров: Така изглеждам. Съгласен съм с теб и не съм съгласен същевременно, защото не е хубаво да слагаме розови очила. Мисля, че целият ни разговор беше много реалистичен и откровен, и открито изразихме опасенията и лошите неща, които биха могли да се случат, за да бъдем прекалени оптимисти.

Владислав Кацарски: В едно мое стихотворение казвам: „В тия дупки заблатени, истини не възкръсват…” Дано си прав обаче.

Христо Петров: Идва Цветница, идват светли великденски празници и да се надяваме, и да вярваме в по-доброто и в човешката доброта.

Владислав Кацарски: Нека да бъде така!

Христо Петров и Владислав Кацарски с коментар за политическия спектър, който се случи в България в последните 48 часа.

(Пълното интервю може да чуете във видеоматериала.)

Водещи: Владислав Кацарски и Христо Петров

Написано от Anelia Velinova