Инсултът – бич по целия свят и особено много при нас

За неврологията и нейните постижения в лечението на животозастрашаващи и инвалидизиращи заболявания, превенция и лечение, разговаряме с невролозите д-р Рубин Стоянов и д-р Николай Симеонов.

Владислав Кацарски: „Приемната” продължава. Д-р Рубин Стоянов и д-р Николай Симеонов. Ако съм прекръстил някой, кажете си навреме, защото тук, който е седнал на тази маса, него не съм прекръстил. Здравейте, момчета! Благодаря, че дойдохте и че ни уважихте.

Важно е за нашите зрители и за нашите слушатели това, което ще си говорим сега, защото областта, в която работите, за съжаление, напоследък е много актуална. Болестите не намаляват, не знам защо. Медицината напредва, което е хубаво.

Предлагам да поговорим за сънната апнея. Болест ли е сънната апнея? 

Николай Симеонов: Болест е. Само исках да вметна, че болестите не се увеличаат, а може би диагностиката се подобрява с годините и напредъкът на техниката.

Рубин Стоянов: И продължителността на живота се увеличава.

Николай Симеонов: Колкото по-стари, толкова по-болни.

Рубин Стоянов: Болест е апнеята. Синдромът на обструктивна апнея се дължи на обструкция на дихателните пътища, на невъзможност да преминава въздухът нормално през тях и съответно може да се дължи освен това и на затлъстяване често. Под тежестта на гръдния кош се затруднява механиката на дишането.

Владислав Кацарски: Ако човекът отслабне, това ще премине ли?

Рубин Стоянов: Би трябвало да премине. В чужбина, за да се улесни преминаването и  възстановяването на пациента от това състояние, все пак се започва терапия, която заедно със съответна диета и други медицински манипулации да доведе до отслабване.

Владислав Кацарски: Много лош навик е човек да си рови из телефоните и да чете глупави новини. „Ето 5-те стъпки, които ще ви отърват от затлъстяването.” Казах си, че намерих панацеята. И какви са 5-те стъпки? Клякане с изнасяне на ръцете напред, катерене на стълби и ред такива все богоугодни неща, които човек „много обича” да ги прави, особено когато ходи на работа и бърза сутрин да излезе. Мислех си, че ще има някакъв друг начин, като подбиране на по-щадящи храни и т.н. Шегувам се, разбира се. Иначе тези неща си ги знаем – с качването на стълбите и с клякането, и с изнасянето на ръцете напред.

 Какво може да се случи, ако човек не вземе мерки за своята сънна апнея?

Рубин Стоянов: Сънната апнея се характеризира с паузи по време на сън. Обикновено тя се забелязва от близките. Характеризира с хъркане, освен всичко друго. Съответно когато човек не диша, нивото на кислорода в кръвта му пада, което води до каскада от механизми в организма, които натоварват сърдечно-съдовата система. Ако не се вземат някакви мерки, се засилва възможността човек да заболее от сърдечно-съдови заболявания, артериална хипертония, по-често се получават инфаркти и инсулти при такива пациенти. В следващия момент и диабета, защото и метаболизмът се забавя на пациентите.

Николай Симеонов: И пълнеят. И става порочен кръг, защото като спре да диша, мозъкът се паникьосва, отделят се стрес хормони, оттам кръвното се качва, пулсът се учестява, кръвното се повишава, за да дава достатъчно кислород на мозъка и ето ти триадата – предразположение към сърдечни аритмии, инфаркти, мозъчни инсулти и захарен диабет. Самата апнея е причина най-вече за тези три неща, които се проявяват.

Владислав Кацарски: Кога човек трябва да се притеснява или кога трябва да потърси помощ от лекар? Защото се оказа, че аз май съм закъснял. Тоест закъснях и дотук се измъкнах само с един инфаркт. 

Николай Симеонов: Не е малко.

Рубин Стоянов: Колкото по-рано, толкова по-добре. Ако е в по-млада възраст, се правят някакви хирургични интервенции, които могат да помогнат за облекчаване на състоянието, които се правят обикновено от оториноларинголози. Обикновено трябва да има някои от симптомите – сутрешно главоболие, ходене по малка нужда през нощта, хъркането, което забелязват близките, дихателните паузи, които правят. Понякога пациентите се будят през нощта с чувство на задух, като удавяне. Нещо, което да ги насочи  към лекар и да вземат някакви мерки. Заболяването е по-често при мъже, при пушачи и при мъже, които пият алкохол. Има, разбира се, обструктивна апнея и в детска възраст. Там по други причини, обикновено оториноларинголични. 

Владислав Кацарски: Само апаратът ли е лечението?

Рубин Стоянов: Това е единственото доказано лечение към момента.

Николай Симеонов: От 60-те години се правят опити в български болници с ушните лекари, които оперират, изрязват се нервните дъги при мъжеца и понеже мекото небце пада и запушва тези нервни дъги, дихателните пътища и става така хъркането и спирането на дишането. Правени са опити за операции, не само в България и по света. Имат временен успех. Тези операции имат успех, но понякога само за 3 месеца, друг път за 3 години. 

Владислав Кацарски: В края на краищата пак стигаме до апарата.

Рубин Стоянов: В последните проучвания при по-млади пациенти, че 50% има успеваемост в другите държави, където са провели такива проучвания.

Владислав Кацарски: Да поговорим за невралгиите, защото това е нещо, което никога не знаеш кога ще те сполети. Обикновено, ако те заболи много силно главата еди-дойди, или кръста. Но когато болката се появи и започне да прилича на инфарктна болка, тогава стресът е много голям. Да ни кажете малко повече за това как се лекуват, освен с добре познатите ни инжекции? 

Рубин Стоянов: Зависи от какво се причиняват.

Владислав Кацарски: Аз съм си въобразил, че моята невралгия се е появила от това, че ходя без шапка зимно време.

Рубин Стоянов: Възможно е да се появи вследствие на външни фактори на средата. Невралгиите са заболявания, които протичат с така наречената „невропатна болка”, която е чисто неврологична. Може да има някаква друга причина за болката и зависи кой нерв се засяга, какви са симптомите. По принцип торакалните дискови хернии могат да имитират симптоми на вътрешни заболявания, включително и на инфаркт, защото оттам излизат автономни нерви. И при засягането на торакалния отдел, което е доста малък брой от пациентите, те не са толкова чести, колкото засягането на шията и лумбалния отдел на гръбначния стълб. Обикновено при падане отвисоко върху краката се получават и те често могат да имитират такива болки, подобни на сърдечната болка.

Владислав Кацарски: Сега са много популярни едни уреди за масаж. Едните са като яка, ти управляваш шест топки, които се въртят по гърба. Защо ви казвам това? Защото когато се появи някаква такава болка, ако човек има такъв уред, започва да си прави масаж. Това вредно ли е или не е вредно за неврологична болка? Помага ли този масаж или може да навреди?

Рубин Стоянов: В острата фаза е по-добре пациентът да се консултира с лекар, да предприеме някаква терапия. За поддържане на състоянието, един такъв уред би могъл да подобри местното кръвообращение, да премахне киселите продукти на възпалението.

Николай Симеонов: Тези уреди са удобни за употреба, те са машини, не са персонал. При такива болки, особено по хода на гръбнака, шия, кръста, гърба от самата болка се напрягат мускулите около прешлените, което още повече провокира болковия синдром. Затова вършат работа, отпускат с масаж мускулатурата и малко облекчава положението. Няма да те излекува обаче масажен апарат, но ще облекчава.

Владислав Кацарски: При масажистите има едно правило – ако не можеш да помогнеш, гледай да не навредиш. Затова ви попитах за тези уреди. И сега да влезем в една, за мен лично, неприятна тема, но трябва да си говорим за тези неща. Да говорим за инсултите или първо за самолечението.

Николай Симеонов: За инсултите. Какво преставлява мозъчен инсулт? Мозъчните инсулти са исхемични и хеморадични, тоест кръвоизливи под мозъчните обвивки. Исхимичните са най-честите. Огромна е тази тема за инсулти, защото това е една от най-социално значимите болести в България. 34-36 000 годишно за страната, ние сме малко население. Този бич е по целия свят, при нас особено много. Най-много възрастни си отиват от инфаркти и от сърдечни инсулти.

Владислав Кацарски: Имам чувството, че има някаква епидемия.

Николай Симеонов: Храним се много съвременно. Исхемичен инсулт е запушване на кръвоносен съд, който кръвоснабдява определени структури в мозъка. Това може да стане по три механизма, те са и малко повече, най-общо казано, или тромбоза на мозъчния съд. Това значи натрупване на тромби на място, защото там съдовата стена е увредена, има склеротични плаки и други увреди, калцификати, които спомагат за натрупване там на тромбоцити и образуване на тромб. Като рисков фактор за тромбози можем да кажем и стеснението на кръвоносните съдове в мозъка или пред мозъка, преди да влезе в него в черепната кухина. Стеснения, които образуват едни завихряния на кръвта, което създава условия за тромбози също. Друг механизъм е тромбоемболичен, който е или от сърцето, болно сърце, ритъмни нарушения, или промени примерно в аортната клапа на сърцето. Ако има тежки сърдечни аритмии, образува се съсирек и го изстрелват нагоре, запушва където попадне,най-често разклоненията на аортата. И сърдечните аритмии, като предсърдно мъждене, където в предсърдието се създават условия за образуване на тромби. Залепва се за стената на съда, обаче в един момент се изстрелва по някакви причини, резки игри на кръвното и запушва мозъчни съдове и нещо, което исках да кажа – третият механизъм малко се изпуска. Той е хемодинамичен, тоест нарушение на мозъчния кръвоток, критично намаляване на мозъчния кръвоток. Може да е пак от стеснен съд, без да има тромб, стенози, както казват докторите, може да е от много ниско кръвно. И две трагедии, втората трагедия е много високо кръвно. Създават се условия за спазъм на кръвоносните съдове, оттам намалява  през дадена мозъчна структура мозъчната перфузия, демек количество кръв за единица време през даден обем мозъчна тъкан, недостатъчното ѝ обръщение. И това е другият механизъм на получаване на мозъчни инсулти.

Владислав Кацарски: Това сигурно е безсимптомно, тоест един човек върви си и ги получава  тези неща, без да без да е усетил някакви…

Рубин Стоянов: Ако не е отишъл на лекар да провери защо му прескача сърцето, или не си е измерил кръвното налягане, ако е пушач, трябва да се проследява. По-често пушачите имат усложнения.

Николай Симеонов: Множествените микроинсулти, които често се намират при по-възрастните хора над 70 години, те са т.нар. „криптогенни”, тоест микроинсултче в някоя зона, която не е свързана с двигателна дейност, или с някоя друга психична дейност, или със сетивна зона, където се усещанията и те вървят скрито с годините, и се натрупват. И в един момент човекът прави някакъв по-голям инцидент. Правят му скенер и казват, че има мултиинфарктна анцефелопатия, тоест множество мозъчни инфарктчета. 

Владислав Кацарски: Може ли да ги разграничите? Защо в един случай е инфаркт, а в другия – инсулт? 

Николай Симеонов: Не, употребяват се и двата термина, това исках да кажа. Мозъчен инфаркт и мозъчен инсулт – инсултът е малко по-остарял термин. 

Владислав Кацарски: Тоест това е едно и също, така ли? Не съм чул някой да казва сърдечен инсулт.

Николай Симеонов: Терминът не е приет.

Рубин Стоянов: Въпросът е, че все пак до някакво време има създадено лечение на тези състояния, да кажем, че на средна мозъчна артерия са най-честите. Протича обикновено със слабост в едната страна на тялото, крак и ръка. Променя се устният ъгъл, променя се говорът евентуално, ако е във водещата химисфера, която отговаря за говора. Може да има сетивни нарушения, нарушения на зрението. А пък ако е недоминантната, човек не осъзнава, че има някаква слабост, но са създадени такива бързи скали, които човек, близък на пациент например, бързо да определи симптомите на инсулт и да повика „Спешна помощ”. Така наречената „фаст скала” има български вариант, не много рекламиран. Той е за бързо ориентиране, където се гледа ъгли на устата, дали има изкривяване на устния ъгъл. Кара се пациентът да повдигне ръцете, дали някоя от тях пада, дали има затруднения в речта. Да се накара пациентът да каже едно просто изречение, дали може да го повтори. Ако има някой от тези три симптома, или повече, съответно близките да се обадят на „Спешна помощ”, лекар да погледне дали се отнася за инсулт, или подобна симптоматика. И съответно бързо да се закара в болница, защото до четири часа и половина има лечение на инсулта. Така наричат интравенозна тромболиза, която се осъществява с едно вещество – тъканен плазминогенов активатор. Той разбива тромба и човек може да се възстанови напълно. До четири часа и половина обаче, има ограничено време, като най-добрите ефекти са първите 60 минути, до 180 минути.

Владислав Кацарски: Така нареченият „златен час”.

Рубин Стоянов: Да. Там доста се бърза. Въпросът е колкото се може повече пациенти да преминат лечение, за да не остават трайно инвалидизирани.

Владислав Кацарски: За да не чака пациентът „Бърза помощ”, ако го закарат с личния автомобил, какви опасности крие? Трябва ли да е непременно легнал, захванат за носилката? 

Рубин Стоянов: По-добре е да изчакат „Бърза помощ”, защото пациентът може да се мониторира, следователно да се проследи колко му е нивото на кислорода, артериалното налягане да му се регулира, ако е необходимо, глюкозата да се провери колко е и да се регулира. Ако пациентът бързо променя съзнанието си, да може да се интубира и да се поддържа по време на транспорта. По-добре е, разбира се, да изчакат „Бърза помощ”. Ако линейката няма възможност да дойде в часовете, в които трябва, има и частни линейки, и всякакви. Хубаво е да се търси бързо лечебно заведение.

Николай Симеонов: Понякога се забавя „Бързата помощ” и изпускаш „златния час”, както Вие се изразихте. Ако е в тежко състояние, ще чакаш линейка, няма как. Ако пациентът е в съзнание, относително добре, в съзнание е, можете бързо за 30 минути, даже за 20 да стигнете до някоя околна болница, където знаете, че се прави това лечение тромболизата. Тогава бих посъветвал и с личен транспорт да го закарат. Пести се много време.

Владислав Кацарски: Всичките ли градски болници в София, говоря от Първа до Пета, могат да окажат такава интервенция?

Рубин Стоянов: В Пета градска, мисля, че затвориха неврологичното отделение. Първа градска има някаква възможност.

Николай Симеонов: И Втора. Всички правят, но все пак приоритетно си има болници, в които това ниво на организация е изведено до по-добро…

Владислав Кацарски: Вие продължавате ли в „Пирогов” да реагирате по най-бързия начин?

Рубин Стоянов: Стремим се, като все пак организационно още някои неща не са така. Не от страна на „Пирогов”, така да кажем, но в други държави предварително се осведомява в болницата, че ще пристигне такъв пациент. Има подготовка, преди да дойде пациентът. Да се подготвят екипите, които ще участват в реализирането на едно такова лечение. Скоро имахме случаи с предварително известяване. Гледаме да е в рамките под 60 минути, беше за около 20-ина минути, когато се предупреди персонала, че такъв пациент може да дойде и да се подготвят нещата предварително. Като сега навлизат и още по-нови методи за лечение при тежки  инсулти, с голяма тромботична маса, при които вече се правят така наречените „интервенционални методи на лечение”. Интраартериално се вкарва водач, който достига до тромба. Той може да бъде изсмукан или да се въведе това вещество, за което говорихме, тромболитика. Вече се прави и в България. Прави се по-често в Окръжна болница.

Николай Симеонов: До 90-те години и по-рано нямаше такива модерни микрокатетри като технология. И отдавна я има тази идея, защото като правим венозна тромболиза, смятаме дозите там, по-точно определена доза е на килограм тегло. Тя обаче си носи известни рискове. Когато е голям тромбът, не е достатъчна тази доза да го разгради. А пък когато вкарваш локално с много по-малки дози, постигаш по-голям ефект. В този смисъл го казвам, когато е инвазивно, както се изразяваме сега.

Рубин Стоянов: Времето се удължава там, от четири часа и половина отива на шест часа и половина.

Владислав Кацарски: Това би трябвало да е същото и долу на сърцето, или?

Рубин Стоянов: Там структурата на артериите са по-различни.

Николай Симеонов: Артериите са по-малки и си имат технически трудности. Там най-често стентират, слагат малка пружинка, която разширява съда.

Владислав Кацарски: А горе не може…

Николай Симеонов: Слагат се стентове и горе. Това е много конкретно – виждаш ли стеноза или не, стара ли е плаката, или нова.

Владислав Кацарски: Вие казахте 30-34 000 на година. От тези 34 000, да ги вземем условно, има ли статистика колко от тях са възстановени? Казахте, че има и такива хора, които се възстановяват напълно.

Николай Симеонов: Има. Малко са обаче.

Рубин Стоянов: Ние се стремим да стигнем до 10% от тези, които се приемат.

Николай Симеонов: От всичките инсулти, пояснявам, 10% да се тромболизират. Много хора изпускат по ред причини – или не дойде навреме, някои пият противосъсиращи вещества, антикоагуланти.  Те са противопоказни за тази венозна тромболиза, защото този медикамент много спасява, но може и „да се гътнеш”, както казва народът. Големи са рисковете от кървене. Хора, които са на антикоалгулантна терапия, там да отхвърляш критерии, да не прилагаш този тромболитик венозно. Съпътстващите заболявания са много, които също са отхвърлящи за провеждане на тромболитично лечение, поради рискове от кървене и стават опасни за живота. Вместо да го спасиш, рискуваш да умре от други неща. Преценката е едно от най-трудните неща. 

Владислав Кацарски: На едно голямо количество хора след  55-тата си година, доста често им се предписва „Аспирин Протект”. Това е антикоагулант, нали? 

Рубин Стоянов: Това е антиагрегант и по принцип той няма противопоказания, обаче в листовката на продукта пише, че аспиринът все пак повишава случаите на кървене.

Николай Симеонов: Все пак повишено внимание при аспирин, защото той действа по друг начин. Пречи на слепването на тромбоцитите, а пък антикоагулантите друго правят. Различни са механизмите.

Владислав Кацарски: Като дойде един пациент, който не е в съзнание, как го установявате това нещо?

Рубин Стоянов: Има някои методи. Когато е много нарушено съзнанието, тогава не е показано да се прави такова лечение.

Николай Симеонов: Много тежките инсулти са противопоказни, защото е доказано, че не помагаш. При много голям инсулт има риск от кървене в инсулта и болният вместо да тръгна нагоре, тръгва надолу. Един от инвазивните методи е с аспирацията на тромба с катетърът, който преминава през кръвоносните съдове. Подобно на коронарографията, само че ние отиваме в мозъка, те – в сърцето. И вече са приложими тези, там и прозорецът от време е по-голям.

Владислав Кацарски: Ако за сърдечните заболявания има и коронарография, и цветна, с контрастно вещество, за мозъка има ли такива профилактични прегледи?

Николай Симеонов: Този контраст не оправдава риска. Технически е изпълнимо. 

Рубин Стоянов: Когато нямаш симптоми, вероятно нямаш и запушване. По-скоро  рисковите фактори – затлъстяването, артериалната хипертония, тютюнопушенето, аритмиите, тези неща просто да се проследяват от пациентите. Веднъж годишно да си направят профилактични изследвания при личния лекар. 

Николай Симеонов: Има и други ултразвукови методи – доплер и сонографията, която ултразвуково изследва кръвотока. Ако някъде по тези големи мозъчни съдове има завихряния, стеснения, виждат се с доплера. Профилактиката е избягване на рисковите фактори за мозъчен инсулт.

Владислав Кацарски: По време на пандемията съм си задавал въпроса, че спряхме да говорим за година и нещо за инсулти и инфаркти. Дали е имало такова разделение – да се каже „оставаме тук три коли, които не са за ковид”. Когато бяхме болни от ковид, се случи да чакаме „Бърза помощ” четири часа. Не се разсърдихме, защото знаехме какво е положението. Дали е имало такива коли, които са отделени специално за такива случаи?

Рубин Стоянов: Друг човек трябва да питате. Но нашето отделение не затвори и лекувахме пациенти със спешни неврологични заболявания.

Николай Симеонов: Имаше кратък период, в който затворихме за два месеца, това не значи, че са затворили всички неврологии. В „Пирогов” имаше примерно 13 ковидни отделения. Непрекъснато ходехме и там на консултации, защото едното не пречи на другото. Лежи в ковида, получава инсулт.  Предразположени са към инсулт при тежки дихателни нарушения от вируса, склонност към тромбози, така че не са намалели инсултите. 

Владислав Кацарски: В последните 10 години кардиологията отскочи много нагоре. Как е при неврологията?

Рубин Стоянов: И в неврологията има доста голям напредък, особено в лечението на инсултите, в лечението на множествената склероза, на миастенията също. Доста увреждащи състояния вече имат по-добро лечение, отколкото е било, включително и за сънната апнея. Апаратите, които се използват, са по-модерни, не са толкова шумни, колкото са били преди това.

Владислав Кацарски: Полиневропатия – това обратим процес ли е? Имам приятели, които загубиха способността си да ходят от такава полиневропатия.

Рубин Стоянов: Зависи от генезата, от причината. 

Владислав Кацарски: Алкохолизъм.

Рубин Стоянов: Полиневропатии има токсични, автоимунни. Различни видове. Демиелинизиращите имат лечение, добър успех. Хроничните не чак толкова. Навлизат и там нови лекарства в момента. Токсичните би трябвало добре да се повлияват все пак, ако са с алкохолна генеза, ако алкохолът съответно се спре и започне терапия в тази посока.

Владислав Кацарски: Аз не познавам много алкохолици, които да са спрели.

Николай Симеонов: Алкохолиците имат затруднена резорбция на витамините В и то най-вече там – В1, В6, В12, тъй като те са свързани нещата. Самото абсорбиране на витамините В от организма, както храната, има един вътрешен фактор в стомаха, свързан със стомашната лигавица. Този фактор е обаче, за да се абсорбират витамините В в тънкото черво. И когато този фактор не достига най-често при алкохолиците, не значи, че и при други хора го няма, например при тези с атрофичен гастрит, по-възрастни хора, оттам започва белята. Но липсата на В12 може да се компенсира с месеци, а В1 трябва да не приема всеки ден. Той няма натрупване като В12 и в този смисъл много важна част от генезата на алкохолната невропатия е смутената резорбция на витамин В. Оттам в този ред на мисли от мозъчните атрофии при алкохолици и също поради липса на В витамините, тъй като нервната система без тях не може, защото участват в синтеза на белтъците, в имунните процеси, в генезата на кръвните клетки, на костния мозък. Те са твърде много видове и твърде много проявления имат. И затова, ако спреш да пиеш, ако си с атрофичен гастрит, вече следствие на дългогодишна алкохолна  злоупотреба и с увреден черен дроб, трудно ще върнеш симптоматиката назад, но поне да се задържа. Понякога се налага прилагането на инжекционен витамин В, вместо през устата, за да може да компенсира и ги подобрява поне временно. 

Владислав Кацарски: Витамин В ли е основата на неврологията?

Николай Симеонов: Не, всички са.

Владислав Кацарски: Тогава профилактично препоръчва ли се употребата на витамин В поне веднъж годишно?

Николай Симеонов: Може, но не бива да се прекалява, защото и предозирането не е безобидно. Има лабораторни методи за нива на витамин В в кръвта и оттам да се прецени. В12 търпи месеци да е понижен, В1 се иска всеки ден. Правят се опити и има успешни вече медикаменти, които подобрена чревна резорбция поради самата структура на молекулата, която е носител на В витамина. Специално за В12 има успехи, няма да казвам марката коя е. Правят се пробиви и там – да не е само инжекционно, да можеш и през устата.

Владислав Кацарски: Няма да кажете марката, за да не ви се разсърдят колегите? 

Николай Симеонов: Рекламите.

Владислав Кацарски: При нас не са забранени рекламите.

Николай Симеонов: „Витамин В12 Анкерман” се казва витаминът.

Владислав Кацарски: Вие сте попаднали в територията на свободните хора и аз много пъти съм разсъждавал по един такъв въпрос, тук с моите колеги – човекът направил добро. Неговата фирма спасила една болница от фалит, или неговата фирма спасила един старчески дом от фалит. Или голяма магазинна верига дарила храна на еди-колко си сираци. Кажете коя е тази верига. Или казват: „В една верига магазини се продава  месо с изтекъл срок на годност”. Аз откъде да знам коя е тази верига магазини. Тоест това е погрешно разбиране да не се прави реклама.

Николай Симеонов: Забраната за реклама става като цензурата от едновремешните режими.

Владислав Кацарски: Точно така. Момчета, благодаря ви много, че бяхте при нас. Беше много полезно за нашите слушатели и зрители. Ако нещо сме забравили, пътя до „Брайл ФМ” го знаете вече, което значи, че ще ви потърсим и друг път да си говорим и за други неща, защото за един час не можем да обхванем цялото море от знания, които имате.

Николай Симеонов: Голяма е медицината и неврологията в частност.

( Пълното интервю може да чуете във видеоматериала.)

Водещ: Владислав Кацарски

Написано от Anelia Velinova