Изборите – безпрецедентна ситуация за България в следосвобожденската ни история

Накъде сочат посоките в политиката по света и у нас, къде е изходът от кризата. Война и избори. Разговор с политолога и политическия коментатор Димитър Ганев.

Владислав Кацарски: Казано честно чакаме Димитър Ганев три години и половина да дойде при нас. Човек трябва да е упорит, а ние сме прословути със своята упоритост и най-вече със своето търпение. Така достигнахме до това хубаво студио, което имаме, така и Димитър Ганев вече е на тази прекрасна маса. 

Димитър Ганев: Аз благодаря за поканата. Един път само сме се чували, не можех тогава да дойда, но няма да пропусна втория път и както се казва: „Добре заварил!” 

Владислав Кацарски: В къщи си си тук, арена от 10-ия етаж, откъдето се вижда всичко. Затова сега предлагам да погледнем от 10-ия етаж какво бихме могли да видим в Турция, в САЩ. Разбира се, ние ще говорим за България, защото отгласът на тези неща, които ще стават там, няма как да не да не оттекнат и тук, още повече, че пък и днес имаме ново разместване на пластовете и БСП държи папката. Така че и за това ще си поговорим малко. 

Христо Петров: Динамиката, която се развива в Европа, засяга и президентските избори в Чехия, настоящите в Полша, така че тези месеци, които вещаят и затопляне в климата, дано има затопляне и в политическата сфера. Тук визирам отношенията между палавите деца на Европа – Унгария и Полша. И дали ще се появят и други такива техни последователи. 

Владислав Кацарски: Не знам дали си спомняш, Христо, че когато се запознахме с теб, изразих мнение, че след като България вече е в Европейския съюз, сега не му остава нищо друго, освен да се разпадне. Обаче войната в Украйна като че ли ги накара да се поразмърдат и да започнат да работят по-бързо. 

Димитър Ганев: Този анекдот за България е много популярен от доста отдавна, десетилетия вече живее, че където попадне България, настъпва разпад. 

Владислав Кацарски: Това не е анекдот, то е експериментално доказано.

Димитър Ганев: В интерес на истината, понеже то е вярно, все пак трябва да търсим геополитическия смисъл на това. Отговорът на този въпрос се намира в географското разположение на България и на това, че ние сме на ръб. А именно в момента, в който достигне до нашата територия една империя, била тя римска, византийска, османска, съветска означава, че тя е достигнала до своя максимум общо взето, защото тук някъде минава цивилизационният разлом

Владислав Кацарски: Тук е ъгълът.

Димитър Ганев: И в момента, в който стигнеш тука, независимо от коя част, дали си югоизточна, дали са северозападна, дали си югозападна, винаги тук ти е максимумът. А по принцип една империя, когато стига своя максимум, започва нейният залез. В този смисъл в момента, в който стигнат до максимума си, когато България стане част от тези империи, те започват да се разпадат. Естествените граници примерно на Европейския съюз в геополитическото пространство, в което в момента пребиваваме, е фактически на своя максимум. Не мисля, че Турция някога ще стане в обозримо бъдеще, поне средносрочно, член на Европейския съюз. Мисля, че докато ние пребиваваме с вас на тази планета като живи същества, надали това ще се случи. 

Владислав Кацарски: Мислите ли?

Димитър Ганев: Не мисля, че има такава перспектива за Турция.

Владислав Кацарски: Преди Ердоган бяха почнали да отварят глави.

Христо Петров: В началото на Ердоган по-точно.

Димитър Ганев: Вече ситуацията не е такава. Преди всичко Турция е изключително разделена държава. Там има едно консервативно мнозинство, то е по-религиозно и живеещо предимно в Анадола, на което консервативно мнозинство Ердоган се опира в продължение на вече 20 години. Има едно по-светско, кемалистко малцинство, което е около 30% и е концентрирано в най-големите градове, най-вече Истанбул, Бурса, Измир и прочее, което гледа на Запад, и е готово на подобни отстъпки спрямо Европейския съюз, да се реформира спрямо европейските стандарти. Но голямото мнозинство, по-консервативното, е много далеч от подобно нещо, така че не смятам, че Европейският съюз ще се реши на подобна стъпка. Само погледнете защо казвам максимума, защото опита с Украйна за начало на преговори през 2013-2014 година, когато беше това наддаване между Евразийския и Европейския съюз, което в крайна сметка завърши с киевския Майдан. Вижда се, че и Турция, и Украйна – това е някакъв ръб, цивилизационен и геополитически.  Украйна от този ръб изпадна в състояние на война.

Христо Петров: Ние имаме преди събитията в Украйна, последните събития, агресията, в потвърждение на Вашите думи, този ръб или тази граница минава и през Грузия. Да не забравяме какво се случи и 2008 година в Грузия, когато те тръгнаха преди Украйна още, да сътрудничат с Европейския съюз и Саакашвили заяви амбициите на Грузия да бъде член на НАТО.

Владислав Кацарски: Там е белята. Не толкова Европейския съюз, колкото НАТО.

Димитър Ганев: До голяма степен говорим за интеграция в Западния блок.

Христо Петров: Беше обявен за враг на Русия, личен враг на Путин, дори и до ден днешен той гние в затвора в Тбилиси под адмирациите на проруското правителство в Грузия. Другият ми въпрос е – Вие казвате геополитически, да, това са неизбежни фактори, геополитическото положение, географското и политическото. Турция също е на ръб. Турция е на границата между Азия и Европа. Защо за последните 30 години, независимо от всичките политически тежнения на нашата съседка Турция, наблюдаваме едно стабилно икономическо развитие, без някакви големи сътресения? Дори и тези финансови трусове, които бяха през последните две години, не оказаха такова влияние и такава деморализация на турското общество, каквото се случва у нас например? 

Димитър Ганев: Аз не съм привърженик на тезата, че можеш да имаш икономически растеж и добро икономическо развитие, само и единствено в Европейския съюз. Турция демонстрираше много динамични две десетилетия в икономически план и се преобрази в рамките на тези две десетилетия в голяма степен и благодарение на политическата стабилност, която осигури Партията на Ердоган. Но ми се струва, че в последните години този модел, имам предвид конкретно на управлението на Ердоган, започва лека-полека да се изчерпва и в икономически план, и в политически. Ердоган, особено в последните няколко години, вече се приема от западния лагер, като не толкова надежден партньор, колкото беше примерно в последните 15-20 години. В последните три години инфлацията в Турция взе огромни размери и това без всякакво съмнение се отразява върху жизнения стандарт на обикновените турци. Но все пак не трябва да забравяме, Турция е една 84-85 милиона държава вече, която стои между Изтока и Запада, с много сериозни свои традиции в търговията, в индустрията и няма никакви основания да я подценяваме в средносрочен план. Големият въпрос, свързан с нея, е дали моделът Ердоган ще продължи още на предстоящите президентски избори в Турция, които ще бъдат със сигурност оспорвани. Въпрос е, че като че ли най-сериозният претендент на Ердоган, който е кметът на Истанбул, няма да може да се кандидатира за президент. 

Христо Петров: Какви са причините за това той да не се кандидатира?

Димитър Ганев: Срещу него беше образувано досъдебно производство, което няма да му позволи да се кандидатира. Струва ми се, че и развитието на войната в Украйна също ще е от ключово значение за Ердоган, защото той в момента влиза в една посредническа роля, която несъмнено му дава политически капитал. В зависимост от това дали ще се справя с тази задача, или не се справя, това също ще има със сигурност своето влияние. Доколкото се ориентирам в момента, доколкото може да има, разбира се, адекватни и не манипулирани социологически данни от Турция, които не са под контрола по някаква форма на президента и на режима, струва ми се, че той има едни гърди преднина пред опозицията.

Христо Петров: Като управляващ и защото неговата партия контролира всичко?

Владислав Кацарски: И не само. Това консервативно мнозинство, за което говоря в началото, то все още стои и подкрепя Ердоган, не е разколебало своята подкрепа за него и поне не в такава степен, в която това би могло да застраши силно неговите позиции вътре в страната.

Христо Петров: Мислите ли, че политиката на Ердоган, респективно на турското правителство по отношение на източните им съседи, играе някаква роля в  сегашните ситуации и предстоящите избори ще окажат влияние на кюрдския въпрос, войната в Сирия?

Димитър Ганев: Войната в Сирия със сигурност според мен ще бъде използвана и то вероятно непосредствено преди президентските избори, защото знаете, че това е следната схема – когато си във война, което без всяко съмнение е екстремна ситуация, винаги води до много силна вътрешна мобилизация. Все пак страната е във война, има враг, което винаги води до вътрешна консолидация. Тоест нацията са стяга зад лидера си, защото все пак не се клати по време на война. Между другото, това перфектно се вижда в САЩ, в Русия също, в Украйна. Ако си спомняте 2014 година след присъединяването на Крим към Руската федерация и събитията там, и прочие, Путин достигна до абсолютно невиждани нива на обществена подкрепа. Сега например, ако има избори в Русия, не би трябвало да има никакви съмнения, че резултатът на Путин ще бъде гигантски като подкрепа. Същото нещо вероятно Ердоган ще използва със Сирия за подкрепа.

Христо Петров: По какъв начин – като военна операция или ще се помъчи да влезе в някакъв нов облик на миротворец?

Димитър Ганев: Не изключва едното и другото да се случи – първо, военна операция и после да влезе в образа на миротворец. Не искам да влизам в такива прогностични сценарии, защото зависи от други геополитически фактори. Със сигурност според мен ще бъде използвана и ролята му на ключов посредник във войната между Русия и Украйна, вероятно може да му даде политически капитал, който той да използва в рамките на кампанията. Но пак казвам, не мисля, че към момента можем реалистично да говорим за по-сериозен, по-вероятен сценарий за коренна промяна в политиката на Република Турция след президентските избори. Считам, че все още Ердоган има всички шансове на своя страна. 

Христо Петров: За България как би се отразило геополитически това нещо? 

Димитър Ганев: Струва ми се, че България ще се разбира добре с кемалистите.

Христо Петров: В смисъл такъв, че не очаквате в турската политика във външнополитически аспект да има някакви генерални промени по отношение на България?

Димитър Ганев: Когато става дума за империя, или наследник на империя, каквато без всякакво съмнение е Турция, тя не се е лишила от този си имперски рефлекс и там не би трябвало да очакваме, дори при такава кардинална смяна на режима, кой знае какви промени спрямо България. Аз смятам, че отношенията между България и Турция в момента са добри. В последните 10 години действително се постигна един диалог на най-високо ниво, който беше продуктивен до степен, в която българският министър председател, тогава Борисов, беше посредник между Европейския съюз и Турция по въпросите на мигрантската криза. Самият диалог между Борисов и Ердоган до голяма степен ни позволи да имаме нулев мигрантски натиск на нашата граница, а голяма част от мигрантският натиск минаваше през Гърция. Сега забелязвам, че в последните няколко месеца Радев е успял да направи пробив при срещата си с Ердоган, защото като че ли Ердоган продължава да залага на картата Борисов, дори по време на двете служебни правителства на Стефан Янев и впоследствие на правителството на Кирил Петков. Но първият пробив сега ми се струва, че е Радев. Съдя по два факта, а именно, първо, логистичната подкрепа, която република Турция се ангажира да даде за границата, да се охранява по-добре тя от тяхна страна. Както виждате мигрантският натиск е намалял, има ефект и, второто, споразумението, което имаме за ползването на техните терминали за втечнен газ. Това са пробиви, които без благословията на Ердоган нямаше как да се случат. В този смисъл, ние имаме пробив там.

Владислав Кацарски: Ако Ердоган спечели президентските избори, да разиграе картата на исляма и да се изживее като новия Ататюрк, но с обратен знак?

Димитър Ганев: Действително той играе по тая карта – исляма и е играл с тази карта на Балканите. Аз смятам, че в България няма достатъчно силна социална база, за да може тази карта да бъде разиграна ефективно. Вие сега може да ми опонирате и да ми кажете, че в България има много сериозно мюсюлманско малцинство, имам предвид най-вече турците и българите мохамедани. Доколкото познавам тази общност, тя със сигурност е много повече кемалистка и светска, отколкото те да могат да бъдат лесно мобилизирани или манипулирани под знака на исляма. Самата турска общност в страната не е еднаква на различните места. Примерно, ако има някакво влияние на Република Турция, то е по-скоро сред южните турци. Имам предвид тези, които са около Кърджали, Смолян, Хасково. Тези, които са в Лудогорието – Разград, Шумен и Търговище, те категорично нямат такова влияние от Република Турция. Това се видя, когато партията на Лютви Местан „ДОСТ”, която беше подкрепяна от Анкара политически почти официално, нямаше никакъв пробив горе, на север. Ако имаше някакъв пробив, той беше долу само в Кърджали, Хасково и Смолян. 

Христо Петров: И той беше ограничен.

Димитър Ганев: Общо взето 100 000 гласа. И между другото там имаше по-сериозен елемент на такъв религиозен характер, защото в листите имаше много силно присъствие на имами. Контактите, които нашите турци имат с техни роднини и приятели в Турция, са най-вече хора, живеещи в най-западната част на страната и в големите градове. Те са категорично светски и голяма част от тях опозиция на режима там. Така че не мисля, че разиграването на тази ислямска карта, която може да хване повече дикиш например в страни като Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания. Не мисля, че има реална заплаха за страната ни.

Владислав Кацарски: И сега до голямата страна – Америка. Да видим там каква карта да очакваме през 2024 година?

Христо Петров: Имаш предвид започналите големи приготовления.

Владислав Кацарски: Пак ли ще сме свидетели на една добре позната битка Доналд Тръмп –Байдън?

Димитър Ганев: Няма как да съм убеден и в двете кандидатури. По-скоро ми се струва Байдън като по-вероятният кандидат за демократите. Не виждам там  готова фигура, която да може да спечели битка срещу републиканците. Всичко друго в Демократическата партия изглежда доста по-слабо от евентуална негова кандидатура. Съдя по социологическите проучвания, които чета. В републиканският лагер обаче е по-интересно.

Христо Петров: Там е по-драматично.

Димитър Ганев: В републиканския лагер изборът се ограничава до две фигури. Едната, разбира се, е Доналд Тръмп. Другата е губернаторът на щата Флорида. Какво е общото и различното помежду им? Позициите и на двамата са подчертано консервативни, тоест губернаторът на Флорида има по-близки тези и позиции до тези на Тръмп, отколкото до така наречения традиционен лагер, на който нещо като лидер беше Джон Маккейн преди смъртта му. В този смисъл губернаторът на Флорида също така ще успее да мобилизира тази консервативна част, на която Тръмп се опираше. Понеже говорихме за консервативна и по-либерална общност в Турция, абсолютно същото го има и в САЩ. Разделението е много повече либерално- консервативно, отколкото да кажем ляво-дясно. Но разликата е, че в САЩ това консервативно не е мнозинство, ами вече по-скоро малцинство. Действително по-либерално настроените хора, които живеят в по-големите градове, най вече в североизточните щати, които са най-големите, най-гъсто населените щати, или на Западното крайбрежие, където е Калифорния, най-либералният щат в САЩ. Има един така наречен Среден Запад, които са по-консервативни, по-религиозни и прочие, но те са вече по-малко. Изборите ще се решават от тези, които са полурепубликански, полудемократически, които са така нареченият Ръждив пояс – Уинсконсис, Мичиган, Охайо. Те действително при една успешна кампания на Републиканската партия, както например Тръмп направи 16-тата година, както беше във Флорида, също ключов щат. Но си мисля все пак, че Флорида този път поради факта, че кандидат на републиканците може оттам да излезе, грубо казано, по-скоро вероятно да спечелят републиканците, но със сигурност в момента само очертаваме някакви контури. Не трябва да забравяме, че има още година и десет месеца. 

Христо Петров: Вашият анализ е важен да се ориентират нашите слушатели.

Димитър Ганев: Просто казвам, че за година и десет месеца могат да станат страшно много неща, а не би трябвало да имаме никакво съмнение, че войната в Украйна малко или много също ще натежи везната в едната или в другата посока.

Христо Петров: Тя вече е влязла в риториката и на едните, и на другите.

Димитър Ганев: Без всякакво съмнение. Оттук нататък вече как ще се развие войната, аз лично не се наемам да прогнозирам.

Владислав Кацарски: Войната може да продължи и до другия февруари, както е тръгнало.

Димитър Ганев: Даже ми се струва по-вероятно за продължи повече от една година. Това, което ме притеснява, е, че от ден първи, след един месец и малко, ще стане една година, от ден първи досега  сме в непрекъсната тенденция на ескалация на конфликта. Какво имам предвид? Започна се от специална военна операция, 150- 200 000 руски военни, начална подкрепа от Запада за украинската армия. Днес вече имаме мобилизирани 300 000 нови, които са на територията на Украйна, обучени. А от другата страна имаме вече помощ в тежка техника.

Владислав Кацарски: Там вече помощта е много сериозна.

Димитър Ганев: Едно е да изпращаш снаряди, бронежилетки, друго е тежка техника като танкове. Ако следва тази тенденция, не трябва да имаме никакво съмнение, че след няколко месеца ще се доставят самолети и ракети на украинската армия. За руснаците тази война, бидейки на живот и смърт, нямаме никакво съмнение, че те ще отговарят за това нещо. Имам предвид за оцеляването и целостта на Руската федерация във вида, в който е в момента. За президента без всяко съмнение.

Христо Петров: Какви са заплахите за Руската федерация?

Димитър Ганев: Ако тази война бъде загубена по някакъв начин, спечелена от Украйна, това неминуемо ще означава със сигурност падане на Путин, на режима в Кремъл. Оттук нататък вече може да се тръгне към дезинтеграционни процеси, в смисъл един Рамзан Кадиров  не съм сигурен дали ще бъде толкова лоялен към новия господар на Кремъл. Давам пример, в Дагестан, който е също субект на Руската федерация.

Христо Петров: Следвайки традициите на постсъветското пространство.

Димитър Ганев: Точно така. В този смисъл за това казвам, че е на живот и смърт. Първо, за самите управляващи в Кремъл. Второ, е въобще за оцеляването на Руската федерация и когато Владимир Путин и негови говорители като Песков, говорят за ядрен удар и да не възприемат това като форма на блъф. Аз също смятам, че тук не става дума само за блъф, защото ако действително нещата опрат дотам, че говорим вече за форма на оцеляване, подобен тип сценарий според мен не трябва да се изключва, което може да ни доведе до ръба на ядрена катастрофа, не дай си боже.

Христо Петров: Това следва Вашата логика, че ескалацията на конфликта има реална опасност да доведе до такива…

Димитър Ганев: Една година има неспирна ескалация. Стигаме до момента, в който се дава тежка техника. 
 

Христо Петров: Която се вади от съвременното въоръжение на Великобритания, на Германия, на Франция.

Димитър Ганев: В този смисъл към това трябва да добавим и изказвания от страна на ключови западни лидери, на първо място. И на второ, от страна на руския лидер, че този конфликт няма да завърши с мирни преговори, с мир. Тоест говорим за край, който ще бъде свързан с унищожение на едната страна. Трябва да има победител. 

Владислав Кацарски: Не ви ли прави впечатление, че никой дотук, било то големи европейски държави, било то от Америка, не се зае сериозно да организира някакви мирни срещи, преговори. Само си говорим за санкции към Русия и за помощ на Украйна. Никой досега не се е заел така сериозно да каже, че трябва да се направи среща на върха, трябва да се срещнат двамата, Зеленски и Путин, във Виена или другаде. Няма такава голяма активност, каквато беше, когато ставаше въпрос за Ирак, когато ставаше въпрос за Иран и Ирак, като воюваха двете страни. 

Димитър Ганев: Сега и двете страни не крият, че се водят паралелни преговори. Турция е домакин на голяма част от тях. Но защо не се получава? Защото под това стоят политически интереси, страхове и притеснения, от една страна, което не позволява това да се доведе докрай.

Христо Петров: А и липса на доверие.

Димитър Ганев: Точно така. Защото да кажем, първо, Украйна не може да си позволи да отдаде част от територията си. Да признае 4-те области, които бяха присъединени към Руската федерация, имам предвид Донецк, Луганск, Запорожие, Крим и прочие. От другата страна, за Руската федерация вероятно това е червена линия, а от друга страна, западните държави един път от притеснение да не продължат руските войски, се опитват да ги възпрат. И втори аргумент имат, че през този конфликт те отслабват Руската федерация. Продължителният конфликт икономически и военно ще я изтощи. В този смисъл се намираме в такава ситуация, в която трудно може да се доведе до подобен пробив в мирните преговори. Ако примерно има вече някакъв по-сериозен пробив на Руската федерация, тогава те може да бъдат в по-особена позиция, а и да бъдат поставени в ситуация да се съобразят с някои от техните искания. Имайте предвид следното – вчера имаше едно ключово изказване на Столтенберг, ръководителят на НАТО, който каза: „Дори и войната да приключи, противопоставянето с  Русия няма да спре”. Което какво означава? Тази нова линия, която се спусна на 24 февруари и това противопоставяне, което имаме с Русия, вероятно ще е процес, който ще засяга отношенията между между Русия и Европа в много дълъг период от време.

Владислав Кацарски: Както се шегувахме преди няколко дни за „Продължаваме промяната”, каквото и да решите, ние сме против. Да се пренесем и в България, тоест така или иначе войната ще свърши, ние пак ще продължаваме да смятаме руснаците за наши врагове, ако ще и с мед да ни намажат дръжките на вратите. 

Какво ще се случи обаче с папката, която държи Корнелия Нинова? Ще се състави ли правителство според Вас, или ще отидем на избори? И кога? Оказа се, че и там има хипотези. 

Димитър Ганев: Аз лично смятам, че отиваме на избори. Работна хипотеза за датите – 26 март и 2 април. Третият мандат няма конституционно ограничение да бъде изпълнен. Тоест Корнелия Нинова може да го държи неограничено време. Ако не се постигне някакъв пробив в преговорите в тази и в следващата седмица, ще бъде изпразнено от съдържание това да държиш просто така мандата, който може би ще накара БСП поради обществения политически натиск, да не се бави още. Най-вероятно в края на януари ще се върне мандата. Аз не виждам как може да се направи кабинет в рамките на това Народно събрание, дори и с третия мандат. Аритметиката сочи следното: имаме едно блокиращо мнозинство от ГЕРБ, ДПС и „Възраждане”. Какво имам предвид под блокиращо мнозинство? Ако някоя от трите партии не е в управлението, няма как да се направи кабинет. „Продължаваме промяната„ и „Демократична България” поставят червена линия за ГЕРБ и ДПС. „Възраждане” не го коментирам, не може да бъде партньор по простата причина, че поставя под съмнение базови политически консенсуси, които са приети. Имам предвид Европейския съюз, НАТО. „Продължаваме промяната „ и „Демократична България” не са готови да сътрудничат с  ГЕРБ и ДПС. След като на 2 октомври вечерта, когато станаха ясни резултатите от изборите, Петков и Василев казаха, че няма да си сътрудничат с ГЕРБ, беше ясно още тогава, че България отива по-скоро на избори.

Христо Петров: А къде е БСП в тази…

Димитър Ганев: Където и да е, тя е с 26 депутата.

Владислав Кацарски: Какво значеше тогава това говорене на Христо Иванов, какво ще стане, ако той вземе мандата? Едва ли не, беше абсолютно сигурен, че ще го вземе. 

Димитър Ганев: При Христо Иванов проблемът беше следният. Той дори и да иска, да има желание да колаборира с ГЕРБ, не може да го направи по простата причина, че на следващия ден, ако той влезе в коалиция с ГЕРБ и с ДПС, целият му електорат отива при „Продължаваме промяната”. В този смисъл Христо Иванов тогава предложи следната форма, той го каза: „Демократична България” може да бъде мост между двете големи партии и всичко зависи от това дали ГЕРБ и ПП ще се разберат.” Ако мандат беше даден на „Демократична България”, пак нямаше да има правителство по простата причина, че „Продължаваме промяната” и ГЕРБ не могат да седнат на една маса и да си стиснат ръцете. А това „Демократична България” да предложи някакъв кабинет и той да бъде гласуван в зала, щеше да бъде абсурдно по причина, че той може да бъде гласуван и от „Продължаване  промяната, и от ГЕРБ, и от ДПС, но на другия ден може да има друго мнозинство в Народно събрание – от ГЕРБ, ДПС и БСП например, което ще започне да прави законодателни инициативи. И какво, „Демократична България” да ги изпълняват ли? Проблемът беше, че няма фиксирано мнозинство в Народното събрание и нямаше разговори за такова. Всички тези опити за мандати и на ГЕРБ с проф. Николай Габровски, с декларацията на „Продължаваме промяната” бяха опити да се покаже на публиката, че тези партии искат правителство, а от самото начало беше ясно, че отиваме на предсрочни парламентарни избори за пореден път. Понеже ще бъдат в края на март или началото на април по всяка вероятност, това означава 5 парламентарни избора в рамките на 2 години, защото на 4 април 2021 година бяха редовните парламентарни. Пет парламентарни избори, това е абсолютно безпрецедентна ситуация за България в следосвобожденската ни история. Няма такава дълбока политическа криза, в която да сме се намирали. Не, че не сме били в по-лошо състояние. След Междусъюзническата война сме били в по-лошо състояние, след Първата световна война, но толкова дълбоки разломи, които могат да се преодоляват, не е имало.

Владислав Кацарски: Аз изказах едно предположение, че ако така се развиват нещата, на следващите избори „Продължаваме промяната” ще загубят много проценти. Какво бихте казали по този въпрос? 

Христо Петров: А ГЕРБ ще спечели повече.

Владислав Кацарски: Аз не знам дали ГЕРБ ще спечели повече. Според мен ще спечели повече, да. Но със сигурност или „Да, България” ще спечели повече, или ГЕРБ, но при всички положения „Продължаваме промяната” ще загуби проценти. 

Димитър Ганев: Последните проучвания сочат, че се възпроизвежда изборният резултат от 2 октомври. Но това е илюзорно, защото през февруари месец, когато стана ясно, че няма да има кабинет, българите ще се обърнат назад и всички ще питаме: „Кой е виновен за тази ситуация? Кой е отговорен за това, че отиваме за пети път на избори?” И отговорът тогава за „Продължаване промяната” няма да бъде добър. ГЕРБ направиха опит и предложиха кабинет, казаха, че са готови за консенсус дори с хората, които арестуваха Бойко Борисов. Тоест те показаха, че имат някаква политическа воля за намиране на консенсус. От „Продължаване промяната” такова нещо не се чу. Основният въпрос през февруари месец или през март ще бъде кой е виновен за тази работа – пети път на парламентарни избори. В този смисъл мога да се съглася с вас. Не, че „Продължаваме промяната” ще се срине, но със сигурност може би процентът ѝ ще бъде по-нисък. Това ще бъде и пряко следствие за мен от почти ясната хипотеза, в която избирателната активност за следващите избори ще бъде още по-ниска, отколкото на последните на 2 октомври, а на последните избори избирателната активност беше най-ниската от началото на промените насам. Което какво означава? При ниска активност винаги партиите с по-твърд електорат имат по-висока относителна тежест. Вероятно ГЕРБ и ДПС, които са партии с твърди ядра, ще имат ръст в процентите си, не колосален, не голям, но те ще задържат позициите си. 

Христо Петров: Г-н Ганев, има ли вероятност със сегашният мандат, който е в папката на др. Нинова, да се предложи сегашното правителство?

Владислав Кацарски: ЦСКА да стане национален отбор. Имало е такива случаи.

Димитър Ганев: Корнелия Нинова да предложи следващото правителство?

Христо Петров: Защото има техни представители в сегашното правителство.

Димитър Ганев: Има техни представители, които са от вътрешната опозиция.

Христо Петров: Какво се случва тогава в тази столетница? Нямам предвид Корнелия Нинова, а партията.

Димитър Ганев: Партията се намира в най-лошото си състояние от промените насам. И може би от нелегалния си период. Напрежението вътре хаби огромна политическа енергия.

Христо Петров: От какво е породено това напрежение, от икономически интереси или от някакви различни идеи?

Димитър Ганев: Според мен от личностни амбиции, его, характер до степен, в която ръководство е абсолютно неотстъпчиво към други представители на така наречената опозиция. БСП е сложен организъм, в който лидерът не е в позиция на лидерска партия тип ГЕРБ, НДСВ да кажем. Лидерът на БСП е имал роля такава, че да балансира между различни лобита и групи вътре в партията, а това, което направи Корнелия Нинова, е, че искаше да подчини цялата партия на собствената си личност и воля, мачкайки тези групи и течения вътре в партията. И тя действително успя да го направи с изключвания и т.н. Като махнем кофти пичовете, ще останем готините.

Христо Петров: Другарят Гергов, Кирил Добрев.

Димитър Ганев: Калоян Паргов.

Христо Петров: Но това бяха хора, които помежду си също пък имаха различия.

Димитър Ганев: Не само имат различия, ами единственото нещо, което ги обединява, е омразата към Корнелия Нинова. Силният лидер на БСП, не е силов лидер, а Корнелия се прояви като силов лидер, мачкайки останалите. Вследствие на това мога да ви кажа какво представлява като числа. Спечелени президентски избори през 2016 година. Март месец 2017 година – 950 000 гласа. На последните избори през октомври – малко над 200 000 гласа. И това е на всеки избор – надолу, надолу, надолу. Очевидно някъде се бърка. И в тези 5-6 години са допуснати много грешки.

Христо Петров: Тези избиратели отиват някъде другаде.

Димитър Ганев: Да. На много места отидоха. Първо, част от тях просто не излизат да гласуват, други пък припознаха „Продължаваме промяната”, защото президентът ги легитимира. Трети на последните избори припознаха „Български възход” на Стефан Янев, но големият проблем при БСП е, че тя загуби статута си на голяма политическа сила. Много хора гласуваха за БСП в тези 30 години, защото тя беше алтернатива на другото. Беше алтернатива на СДС, после на ГЕРБ. Ако не харесваш СДС, единственият разумен и рационален подход, е да гласуваш за нейните опоненти. В случая опонент винаги е бил БСП. И така тя се държеше на високи нива, защото обираше този негативен вот. Като не харесвате Бойко Борисов, отивате и гласувате за БСП, защото тя единствено може да го събори. Обаче през 2021 година се видя, че не БСП, а друг може да бие Бойко Борисов и той се казва Слави Трифонов. Губейки този статут на голяма политическа сила, вече много трудно можеш да се върнеш в голямата игра с този лидер.

Владислав Кацарски: Горе-долу очертахме основните линии.

Димитър Ганев: Международни и национални.

Христо Петров: Много интересни анализи и съм впечатлен от тези съпоставки и задълбочени наблюдения, които сподели г-н Ганев с нас.

Димитър Ганев: Благодаря за оценката.

Владислав Кацарски: Имаме специални джобове за въпроси, които можем да си оставим за следващия път.

Димитър Ганев: Аз няма да дойда за последен път.

Владислав Кацарски: Надяваме се на това.

Димитър Ганев: Имаме много поводи – парламентарни, европейски избори. 

Владислав Кацарски: Пясъците се движат. За „Спаси София” не ни остана време да поговорим, за новия политически субект, както стана ясно напоследък, на Борис Бонев партията.

Благодаря Ви много за този разговор.

Димитър Ганев: Благодаря много за поканата и с удоволствие пак ще ви посетя. 

Водещи: Владислав Кацарски и Христо Петров

Написано от Anelia Velinova