Константин Павлов-Кoмитата: Главната реформа трябва да се случи в главите на хората

Разговор с Константин Павлов-Кoмитата, кмет на кв. Лозенец, за реформите и нашите избори. За гласуващия мислещ човек и пречките пред него. Ще успее ли така конструираният парламент да излъчи стабилен кабинет? Кой има шанса да влезе в него? И още споделени размисли за бъдещето на България – с оптимизъм и надежда.

Владислав Кацарски: Константин Павлов-Комитата в последната за годината „Приемна” на Брайл ФМ. Имаме традиция да започваме с хубави и силни хора, имаме традиция и да завършваме така. 

Здравей, много отдавна не си бил при нас.

Константин Павлов-Кoмитата: Здравейте на всички. Много ви благодаря за поканата, защото при вас са ми може би най-приятните гостувания. Винаги се получават чудесни разговори. Аз не съм дошъл с празни ръце, нося ви две коледни играчки. Те са специални, защото както са хубави на външен вид, така и човек може с ръцете си да ги усети. Имат интересна, разнообразна форма, така че всеки да може да почувства Коледа. Това е част от една благотворителна акция на 139-то училище, което се намира в Лозенец, така че с голямо удоволствие взех тези две играчки специално за вас.

Владислав Кацарски: Да започнем от твоето пребиваване в Лозенец като негов кмет. Как ти изглеждаше Лозенец и София, преди да влезеш в такъв кабинет? Не ти е лека длъжността. Много ветровито място е Лозенец и как ти се струва сега? 

Константин Павлов-Кoмитата: Едва ли моите впечатления са се разминавали много от тези на един обикновен гражданин, който се вълнува от съдбата на града. Разбира се, чудил съм се защо някои очевидни неща не се правят, защо хубави неща стават твърде бавно, примерно различни ремонти и т.н. Чудил съм се защо никой не обръща внимание на естетиката, като едно време при социализма, когато всичко беше само бройки. Количество без качество. Като заех този пост в края на 2019 година, първите седмици бях доста отчаян. Мислех си тази държавност, тази община как въобще функционира. Едно нещо няма да е като хората. Като отвориш някоя папка, хващаш се за главата и затваряш. Така беше. След това свикнах. Вече имам доста идеи какво може да се промени, но за съжаление това, което съм локализирал като проблеми, и то такива фундаментални проблеми, чието решаване наистина би довело до оправяне на града, са по-скоро политически, по-скоро национални, отколкото чисто местни. Само ще кажа, че бюджетите, с които разполага един районен кмет, са смешни. Аз разполагам с 350 000 лева за поправяне на тротоари. Районът е голям, населението му е колкото на Велико Търново и там със сигурност разполагат с много повече средства за поправяне на тротоари. За съжаление, нещата опират до пари и няма да се оправят, ако ни залеят с тях преди изборите. Необходима е сериозна реформа, която да оставя повече средства в ръцете на местните администрации, тоест данъците директно да работят за гражданите, а не да минават през 20 институции и след това да се връща почти нищо при тях.

Владислав Кацарски: Кой трябва да направи тази реформа?

Константин Павлов-Кoмитата: Това трябва да стане в парламента чрез реформа на закона за местната власт и още няколко закона, които имат отношение към управление на общините, но всъщност главната реформа трябва да се случи в главите на хората. Тоест хората и политическата класа трябва все пак да стигне до извода, че гражданите могат да се самоуправляват през общините и да им се дадат в ръцете истински властови инструменти, истински бюджети. Това ще бъде в полза на хората, а не във вреда, защото в момента презумпцията е да не даваме на тези общини и райони пари, защото ще ги откраднат и не знаят какво да правят с тях. 

Владислав Кацарски: 32 години са това. Да кажем, че първите 15 години не сме свикнали, не знаем, учим се, „демокрацията ни сполетя”, както се казва. Да сложим 20-25 години. Но 7 години как някой не седна и не каза: „Хора, така не може да продължава. Това е София, тя не е най-лошата столица в Европа”. Каквото и да си приказваме, София разполага с едно добро метро от гледна точка на хората с увреждания. То не е най-лошото метро, защото има по-лоши метростанции в Европа и даже в Брюксел, например един човек на количка трудно ще се придвижи в метрото.

Константин Павлов-Кoмитата: То е много по-старо от нашето, това също има значение.

Владислав Кацарски: Това го кажи на 25-годишния човек, който е на количка, кое е старо и кое младо. Той иска да отиде при гаджето си, да го целува. Така че него не го интересува нито старо, нито младо. Аз съм се нагледал на какви ли не ужасии в София. Имаше едни инженери в голяма община, които ми обясняваха, че тротоарите не могат да бъдат на кота 0. Това беше през 2002 година. Къде са тези инженери? Сигурно са си още там, не знам. Дано не са. 

Константин Павлов-Кoмитата: Правилно си забелязал, има такава инерция при по-дългогодишните служители в момента. Когато поискаш нещата да станат по нов начин, от десет кладенеца вода ще ти донесат да ти обяснят, че няма как да стане и че трябва да се правят нещата, както винаги са се правили.

Владислав Кацарски: Точно тези служители употребяват много голяма енергия, за да докажат колко са ценни.

Константин Павлов-Кoмитата: Разбира се. Това е едно непрекъснато доста динамично общуване. Но ролята на едно политическо лице, какъвто съм аз като кмет, е да действа според някаква визия и ако трябва да убеждава слушателите си, че нещо е правилно, наистина да го направи. Мисля, че при мен има известни успехи. Примерно в самото начало на мандата, когато решавахме какви тротоари да се правят и те ми предлагат някакви неща, и аз казвам, че сравнително скоро са изградени, защо пак да ги правим. Отговарят, че е по-лесно. Обяснявам им, че ще изградим тротоари, които през последните 30 години не помня да са правени. И направихме няколко такива и хората го оцениха. Така че една от ролите на политиците, разбира се, е да подтикват администрацията към по-добра ефективност. 

Владислав Кацарски: Ако би могло да бъде възможно и да работи.

Константин Павлов-Кoмитата: Те работят. Това е също една от илюзиите, които ми се разбиха, когато влязох в администрацията – че не работят. Напротив, работят. Проблемът е, че ги занимават с много глупости, защото който каквато реформа се сети да направи, изпращат се едни заповеди, почваме да произвеждаме документи, да се отчитаме и т.н. Има огромно количество книжнина, която се произвежда напълно излишно и загиват големи хектари земя всяка година заради книжната бюрокрация.

Владислав Кацарски: Това как може да се оптимизира?

Константин Павлов-Кoмитата: Може да се оптимизира със сериозни политически стъпки и с реформи. Съжалявам, че предишното правителство, въпреки всичките си недостатъци, беше започнало точно в областта на електронното управление да предприема някои стъпки, да премахва някои напълно излишни хартии. Задачата не е сложна за човек, който се занимава със софтуер. Просто трябва да се опишат така наречените административни процеси, тоест човек, за да получи дадена административна услуга, през какви стъпки минава тя, това да се електронизира и целият документооборот да стане електронен. И само когато се налага нещо, да се разпечата. Това е задача, която в развития свят е решавана още преди 90-та година.

Владислав Кацарски: Спирам само върху една опция, сигурното електронно връчване. Това много улесни работата ни тук, в радиото, като администрация. Защото едно радио има своята програма за своите предавания и отзад текат едни административни чудесии, които са изключително енергоемки.

Константин Павлов-Кoмитата: Абсолютно съм съгласен. Това е едно от големите постижения – сигурното електронно връчване и аз при всеки повод го хваля и препоръчвам  за хора, които искат по такъв начин да общуват с администрацията, че да получават отговори на действията си, на запитванията и т.н. Много е добре това като идея. Големият проблем с електронното управление в България, както с много други неща е, че се прави на парче и всичко това трябва да бъде събрано на едно, за да работи заедно като цяла  система. Тук да похваля моя съпартиец и нашия министър Божидар Божанов, който беше до лятото министър на електронното управление  и се беше захванал сериозно с тази работа. И наистина жалко е някакви дефекти в информационни системи, които могат да бъдат оправени сравнително с малки усилия, да не се отстранят и това да предизвиква безкрайно прехвърляне на папки, писане на документи. Ще дам друг пример с така наречените компенсации за децата, неприети в детски градини, които са били в частни детски градини. Това беше наша идея, на нашата политическа сила. Беше идея да има компенсации  и е съвсем логично, защото тези родители също плащат данъци като всички останали родители. Ако децата им не са имали шанс да влязат в детска градина, добре е поне със средствата, които се дават за издръжката им в детската градина, тези родители да могат да подпомогнат с таксите на частните заведения и т.н. Дотук идеята е супер. След това обаче опираме до реализацията. Реализацията беше направена съзнателно зле, защото изведнъж се наложи нашите служители, които са в района, на всяко тримесечие да правят по няколкостотин проверки на тези деца, които получават компенсациите, дали случайно не са се променили някои обстоятелства. Това непрекъснато ровене в папки е невероятна загуба на ресурс. Все пак да се похваля, че по наша инициатива говорихме със заместник- кмета по дигитализация на Столична община, обяснихме, че с няколко прости промени в софтуера, всички тези проверки могат да бъдат автоматични. 

Владислав Кацарски: Разбира се. Едно дете като се премести учебното заведение, мигновено трябва да излизат данни там някъде.

Константин Павлов-Кoмитата: Точно така или някакви други обстоятелства, ако се променят. И това се възприе от Столична община, възложи се на софтуерната фирма да нанесе тези промени в софтуера, които въобще не са сложни и аз буквално се надявам до месец- два цялото това безкрайно премятане на папки да спре, защото всяко дете, което бива компенсирано, върви със своя папка, със свое досие, което на всеки три месеца се актуализира. И Лозенец е един от районите, където има най-много такива деца. Те са няколкостотин. Това означава една планина от папки, която се подмята напред-назад през цялото тримесечие.

Владислав Кацарски: Което всъщност е абсолютно невъзможно да бъде проверено.

Константин Павлов-Кoмитата: Хората проверяват, но е напълно излишно целият този труд да се полага непрекъснато и то за съвсем рутинна операция, която би могла да бъде извършена от софтуер. Така че това нещо ще се оправи  и ще ни улесни. Други информационни системи имат нужда от сериозно оправяне. Сега ние имаме деловоден софтуер примерно, с който обработваме нашия деловоден процес, който обслужваме. Проблемът с този деловоден софтуер е, че ти, за да видиш един документ, трябва да кликнеш три пъти на различни места там. За съжаление, в момента е по-лесно да работиш на хартия, защото веднага документът е в ръцете ти, отколкото да отваряш компютъра, да кликаш няколко пъти, за да видиш един лист и какво написано има в него.

Владислав Кацарски: Сега ще дам прост пример точно по този въпрос. Аз работя и с деца, които имат множество увреждания. Едно дете с такива увреждания може да вземе една касета, да я сложи в касетофона и да я пусне. Това го може. А човек с нормален интелект изпитва затруднения да влезе в една компютърна програма и да я управлява. 

Константин Павлов-Кoмитата: Ами ако е зле написано.

Владислав Кацарски: Моята майка казва: „Не му разбирам на новия телевизор”. На стария телевизор натискаш копчето и той тръгва. След това напред стрелката, после назад и тя сменя програми.

Константин Павлов-Кoмитата: Моето първо образование е инженер по радио и телевизия и аз вече не разбирам новите телевизори. Те не изглеждат като телевизори, а приличат на мобилен телефон. Успявам да наваксам и да се обуча.

Владислав Кацарски: Както се казва, къде е човекът в цялата работа, защото всичко се прави за човека и вместо да го улесниш, ти го затрудняваш. Не мога да завърша специален курс, за да си купя телевизор.

Константин Павлов-Кoмитата: Това нещо има потенциал да се оптимизира, както и много други процеси имат потенциал да се оптимизират в администрацията. Така ще се освободи работно време. Хората няма да губят време с някакви папки, да ги попълват с хартия, а по-скоро да си гледат конкретната работа. Това е всъщност посоката, в която най-бързо можем да повишим ефективността на цялата администрация в страната изобщо, не само в общините. 

Владислав Кацарски: Понеже споменахме децата, ссоциалната система и деца, които отпадат от училище по една или друга причина. Аз няма да те питам защо социалните работници получават такива малки пари? Друго по-скоро ме интересува. За да може тази държава да не бъде крадена по такъв лош начин със социални услуги, защо няма социална политика?

Константин Павлов-Кoмитата: Много труден въпрос ми задаваш, по който никога не съм мислил, честно казано.

Владислав Кацарски: Ти знаеш ли колко пари изтичат ей така? Има цели прослойки, които викат: „Хайде, ще ходим на борса”.

Константин Павлов-Кoмитата: Не съм запознат с промените, но това, което ми прави впечатление, че България всъщност има нелошо законодателство. След влизането в Европейския съюз българските закони много приличат на европейските. Проблемът обаче е с прилагането и точно това, което ти казваш, на много места се случват някакъв вид нарушения или някакъв вид злоупотреби. Реално органите, които трябва да контролират това нещо, не функционират особено добре.

Владислав Кацарски: Когато се прави един закон, той трябва да се направи така, че да може да се спазва и ако не се спазва, да има рестрикцията, а при нас тя не работи. Значи законът не е чак толкова добър. 

Константин Павлов-Кoмитата: Имаме проблем като българи, като култура с отношението си към закона по принцип. 

Владислав Кацарски: Какво казваше едно стихотворение на Георги Константинов за хората, които са с Ивайло, когато става цар: „Ние сме против царя, защото ти така ни научи.”

Константин Павлов-Кoмитата: Не съм го чел, но звучи наистина весело. Отново, за съжаление, ще дам конкретни примери от моята практика. Примерно, голям проблем понякога в района е така наречената заря, тоест, когато има гърмежи, фойерверки и т.н. Това доскоро се разрешаваше от Дирекция „Сигурност” на Столична община според някакви закони, които действат. Между другото хората поостаряха или станаха по-чувствителни, но все по-остро реагират на заря, особено когато тя е незаконна. Незаконно е, когато е примерно след 22 часа вечерта. Майки с деца с право се оплакват, зарята много зле действа на кучетата и т.н. Въпросът е за контрола и аз, откакто съм кмет, изпълнявайки изискванията на закона, съм дал точно едно разрешение за заря, което изпълняваше абсолютно всички изисквания и повече не съм давал.  Но  междувременно Столична община разреши няколко пъти заря на територията на „Лозенец” и няколко човека си гърмяха самички. Реално в момента няма орган, който може да залови извършител, защото ти като се обадиш на полицията, която уж би трябвало да проконтролира, докато се задейства, докато дойде, зарята продължава пет минути. Полицията идва и не открива никого на мястото. Всъщност хем има законодателство, което строго забранява зарята след 22 ч. и без разрешение, а няма орган, който да извършва ефективен контрол. И тук е мястото да има друг тип полиция, от която Столична община има огромна нужда – екополиция, която се занимава с екологията.

Владислав Кацарски: Върни сега всичкото това върху кучетата, които цвъкат навсякъде, ако има такава полиция и глобата не е 50 лв., а е 5000 лв. Имаше един професор, юрист, министър-председател на България, който ми каза, че трябва наказанието да съответства на нарушението. Ако глобата е 5000 лв., на никой няма да му хрумне да подмине това, което прави животинка. После, хвърлянето на боклуците от колите, а след това правилникът за движение по пътищата, ако не се криминализира. Докато идвахме насам, един, който се движеше зад нас, ни изпревари точно в момента, когато дадохме мигач, че ще се престроим, за да завием надясно. Мина пред нас в най-дясната лента, влезе в бус лентата, след което много рязко се прехвърли в бързата лента от другата страна. Той няма да направи това, ако знае, че на Плиска го чака пътна полиция. 

Константин Павлов-Кoмитата: Абсолютно си прав, но не знам дали усети, че сам се опроверга. Всъщност това е нещо, което дълго време е изследвано от различни видове социални изследователи и юристи, и се смята за доказано, че не големината на наказанието има възпитателен ефект, а неизбежността му. Тоест, ако действително тези 50 лв. идват с абсолютна неизбежност, това ще има ефект. Включително, както и за кученцата, които правят разни неща по тротоара, или за хората, шофиращи безразсъдно, или за хората, които си гърмят безобразно и изхвърлят боклуци безсрамно. 

Ние имаме следния проблем в Лозенец – съществува един бъдещ парк между кварталите Кръстова вада и Витоша, за който общината никога не е намерила пари за последните 30 години, да изкупи терените от частните собственици, за да го създаде. Тъй като частните собственици знаят, че там ще има парк, те не се грижат много за имотите си. Общината не действа, защото имотите са частни и там в момента е едно незаконно гигантско сметище, място, където се изсипват незаконно земни маси. Някой като строи някъде, вместо да ги кара извън София, където трябва да ги стовари, минава в съседния квартал и ги изсипва при нас, което, разбира се, е огромен проблем, защото се засипва инфраструктура, свързана с националната сигурност. Когато ние сме се опитвали да предприемем някакви мерки, сигнализираме различни институции. Примерно, минават шест месеца и накрая получавам едно писмо от прокуратурата, че тук има такъв проблем и какво сме направили за него? Тоест писмото е обиколило все едно земното кълбо и се е върнало при нас. Това, освен че е куриоз, всъщност е сериозен проблем именно с екологичното законодателство, именно с това, че въобще не е помислено за начина, по който то да се контролира и какъв е контролният орган. За съжаление, в България има доста такива случаи. Казват ни примерно, че има дърво, което е доста опасно и следва казусът дали е в частен имот, или в общински. Ако е общински, дали е на улицата, или в градинка, защото за съжаление, всеки един от тези случаи се обслужва от различна институция и хората ни мислят за малоумни, наистина изглежда малоумно отстрани. Но така е структурирана държавата. Това трябва да се промени, разбира се, така че да има една институция, която да контролира тези неща и за мен специализираните видове полиция е един от начините. Да има екополиция, която да е достатъчно компетентна, да се занимава и с дървета, и с кучета, и със замърсяване. Отново искам да похваля нашата политическа сила, въпреки че отнесохме много подигравки напоследък. Опитваме се да въведем един закон, който да санкционира за лоша миризма, защото вече на няколко места в България има производства, които правят живота непоносим, с ужасна миризма около себе си. До този момент реално нямаше законодателство, което да санкционира онези, които с дейността си предизвикват зловоние. Изтърпяхме всички шеги във Фейсбук, че сме се захванали с миризмите. Надявам се да има да има ефект от цялата работа.

Владислав Кацарски: Подигравките са от хора, които никога не са живели до фабрика за производство на туткал.

Константин Павлов-Кoмитата: Имаше един голям скандал, предизвикан от фабрика за производство на протеини, които се правеха от насекоми. Представи си огромно количество гниещи насекоми.

Владислав Кацарски: Представям си. Лошото е, че не си представям как живеят хората там.

Константин Павлов-Кoмитата: Огромен проблем е, защото на практика това те гони от родното ти място, имотът ти е напълно непродаваем. Тоест ти губиш и качество на живота, и пари губиш, и децата ти бягат заради една миризма, което на пръв поглед звучи смешно, ако човек не се замисля за последствията и колко сериозен е проблемът. 

Владислав Кацарски: Какъв е пътят на София оттук нататък?

Константин Павлов-Кoмитата: Аз говорих за децентрализацията. Първо, качеството на живот и управлението на София няма да се променят радикално, ако не се предприемат и мерки в национален план. Това, което за мен е задължително да спре тази агония, която в момента представлява управлението на града, е необходимостта от децентрализация на данъците, тоест данъците  да се харчат близо до мястото, където са изкарани. И да се решават по-бързо проблемите. Това е нещо, което трябва да се направи. В България съотношението между местните и републикански данъци е 5% към 95%. Такова съотношение няма никъде в развития свят. Обикновено местните данъци са някакви десетки проценти, 15% или нещо такова, което означава, че всички общини са на държавната хранилка и чакат с протегната ръка да им се спусне от държавата. И ако не слушат е проблем. Това е едното нещо, което трябва да се направи. Разбира се, увеличените средства трябва да се управляват разумно. България до 90-те години имаше така наречените районни съвети в градовете с районно деление. Това трябва да се върне, защото районите в големите градове София, Пловдив и Варна са с размерите на областни градове. „Лозенец” е голям колкото Велико Търново по население. Логично е толкова големи общности да имат пълните права за самоуправление, необходимо е да има, от една страна, по-голям бюджет, а от друга страна в държавата трябва да е заложен основен принцип на демокрацията – там, където има бюджет, той трябва да се управлява от някакъв колективен орган с широко представителство. За мен това е големият политически проблем и оттам нататък вече можем да започнем да решаваме другите проблеми.

Владислав Кацарски: Тази мярка по-скоро непопулярна ли е, ако бъде наложена? Ако една политическа сила дойде на власт и си даде ясна сметка, че въвеждайки три непопулярни мерки, ще загуби изборите, но пък това, което ще се въведе, ще бъде добре. 

Константин Павлов-Кoмитата: Не трябва да се мисли за това, че човек ще загуби изборите.

Владислав Кацарски: През последните години наблюдаваме такова страшно политическо късогледство – аз да съм на власт, оттам нататък няма никакво значение какво ще се случи след мен. 

Константин Павлов-Кoмитата: За политическото късогледство съм съгласен с теб. Силно разочароващо е, че всъщност протестите от 2020 година произведоха политически субекти, които като че ли не гледаха много напред. Нямам предвид нашата политическа сила, имам предвид други. Но мисълта ми е, че това си е проблем на нашата демокрация в България. Ако тръгнем да мислим, че няма да ни изберат, ни обрича на управление от вида на Борисов, който поради това, че изпитваше голям страх през цялото време, изкара 12 години на власт, но на практика не реформира много неща в държавата и ние доста позатънахме, дори в области, където бяхме започнали да правим някакви промени. Ние като държава, като общество ще тръгнем напред само ако предприемем някакви реформи, а реформите винаги са болезнени, почти никога не са популярни и със сигурност се отразяват на политическия авторитет. 

Владислав Кацарски: За това става въпрос, някой трябва да го направи.

Константин Павлов-Кoмитата: Да, някой трябва да го направи. Съгласен съм и моята молба към всички наши слушатели е все пак да гласуват за хора, които биха могли да направят такова нещо. Стоенето на едно място не е решение, защото в политиката това означава изоставане.

Владислав Кацарски: Когато каза за децентрализация, мислил ли си върху един такъв момент – ти си добрият кмет. Катя е добрият кмет, Катя – момичето зад камерата, Димитър е добрият кмет, който работи на пулта, трима. Обаче имате двама, които не са добри кметове. Тоест имат парите и ги пилеят, да не говорим, че ги крадат. Има такива несмислени хора, които не управляват достатъчно добре, правят грозни неща, не хубави неща, безполезни неща. 

Константин Павлов-Кoмитата: Мислиш ли, че всъщност демокрацията не работи достатъчно добре? Тези хора, въпреки че не управляват добре, ще бъдат избрани пак. 

Владислав Кацарски: Те като не бъдат избрани пак 4 години, какво се случва с този регион? Той изостава.

Константин Павлов-Кoмитата: Истина е, но така работи демокрацията. 4-годишните мандати хем са достатъчно дълги човек да свърши някаква работа, хем са достатъчно къси, ако не си върши работата, да го смениш.

Владислав Кацарски: Голямата община, отгоре големият не може ли да каже: „Виж сега какво правят другите три района, вашите два изостават.” Ако човек гледа отвисоко, ще каже, че вие сте дошли от друга планета.

Константин Павлов-Кoмитата: Искаш да кажеш, ако може, да не търпят 4 години хората, а по-бързичко да стане.

Владислав Кацарски: Веднага стигам до моята болезнена тема. Кметът на район „Красно село”, който се запъна и „Брайл ФМ” отправя дълбоки „поздравления” към инж. Биляна К(у)цакова, аз така съм си я кръстил. Нека да ви е срам, К(у)цакова, от това, което направихте в „Красно село”. Но ето, факт. Нямаше земна сила, която да накара кмета Росина Станиславова да протегне ръка на радиото, при положение, че можеше. 

Линията на трамвай номер 5 е прекрасна. Трамваят се движи като по облак, само че те закъсняха толкова много време.

Константин Павлов-Кoмитата: Районният кмет няма общо с трамвая.

Владислав Кацарски: Те казват, че ще бъдат глобени, въпреки всичко са съгласни да направят и втората част на линията. И колко ще да е тази глоба, след като са съгласни да направят и втората част на това нещо?

Константин Павлов-Кoмитата: Според мен може да търсим разрешение на цялата загадка пак в чисто политическа плоскост. Идва предизборна година. Тоест тя вече започна, защото остана малко по-малко от една година до изборите. Една година без един месец. И големият кмет, и малките кметове в тази една година ще се опитат да покажат най-доброто от себе си. Една трамвайна линия, която се бави с години, това не показва най-доброто от страна на никого.

Владислав Кацарски: Много лоши неща видяхме, не само от линията. То не бяха павета по „Дондуков”, то не бяха чудесии.

Константин Павлов-Кoмитата: Аз все пак не седя в кабинета на големия кмет и не му гледам папките зад рамото, но си мисля, че това бяха няколко неудачни опита нещата да бъдат разрешени по бързия начин с известни рискове. Нали знаеш поговорката: „Бързата работа – срам за майстора!”. За съжаление, поговорката напълно оправда себе си. Бързата работа стана срам за майстора и сега нещата трябва да се правят по два пъти, защото който не върши нещата добре, ги прави отново.

Владислав Кацарски: Аз като супер мързелив човек, гледам да си свърша максимално бързо работата, за да има време да мързелувам повече, но и качествено, защото ако не я свърша качествено, ще ми я върнат. И тогава няма да имам време да мързелувам. 

Константин Павлов-Кoмитата: Това е добра житейска стратегия. Според мен някои хора бяха решили, ако може по-набързичко да свършат някаква работа, малко да претупат нещата и тогава винаги възникват някакви рискове. В случая рисковете се реализираха за голямо съжаление на цялото общество. Първо, жълтите павета до ден днешен не са в най-добро състояние и, второ, тази линия се позабави. Аз мисля, че нещата ще се решат. Последната предизборна година винаги е така динамична като време. Ще се повълнуваме повече, но поне ще бъде направен опит да бъдат закърпени.

Владислав Кацарски: Това се оказа някакъв славянски синдром, защото едно време в „Новий мир” имаше една много хубава статия как Горбачов отива на посещение в Нижни Новгород. Там му казват: „Идвайте по-често тук, защото по случай Вашето посещение пуснаха топлата вода, боядисаха фасадите на сградите, измиха паметника на Ломоносов. След измиването разбрахме, че това е паметник на Менделеев.” Наистина се оказва такъв славянски синдром. Слава богу, не сме само ние, лошото е, че сме го наследили от нашите по-големи братя. 

Константин Павлов-Кoмитата: Аз за пореден път се убеждавам, че друг начин нещата да станат хубаво, освен бавно и трудно, като че ли няма. Защото на мен ми се налага непрекъснато да правя някакви ремонти по улиците с нашия, макар и скромен бюджет. Постоянно ровим нещо и досега нито веднъж не е имало случай, в който да разровим даден тротоар и отново да няма някаква изненада, която няма никакви документи, което е голям проблем, защото няма и бюджет, за да отстраним съответния проблем. Примерно, кабели, които са твърде високо, трябва да се свалят по-надолу и някакви шахти и т.н. И това си е сериозен проблем. Другото, което исках да споделя, е, че много хора хвалят строя, който съществуваше до 89 -та година. Колко бил подреден , пък колко било хубаво. Искам да кажа, че каквото ние сме се опитали да ремонтираме, или нещо да разкопаем, или нещо да правим с някакви неща, построени преди 89-та година, всичко е било много тежка трагедия, много ниско качество, просто се хващаш за главата. Толкова ниско качество и такава халтура не си виждал, а може би си виждал, но наистина ужасни неща. И как да се поправят нещата? По трудния начин. След като веднъж сме ги развалили, бавно и полека това   оправяме, онова оправяме, това ликвидираме, онова ликвидираме. Няма бърз начин, за съжаление, но аз се надявам, че това, което ние правим, ще остане за по-дълго време и хората след нас, когато им се наложи да разкопават, все пак ще видят, че това, което пише в документите, е същото, което ще намерят отдолу.

Владислав Кацарски: Кога ще спрем да слагаме асфалт през есента, който ще се стопи с пролетния сняг?

Константин Павлов-Кoмитата: Труден въпрос. Светът е измислил начин да се слага асфалт и през есента, и през зимата. Малко по-скъпо става, но има такива технологии. Въпросът е дали те се спазват, когато това се прави. Мога да кажа тази година какво стана. Тази година беше динамична. През февруари започна една много неприятна война в Украйна. Русия нападна Украйна, случиха се там жестоки трагедии, а как това се отрази на България? Оказа се, че в България внасяме голяма част от строителните си материали, включително асфалта, от Русия и от Украйна, което се отрази и на строителните материали, които много сериозно скочиха, защото от Украйна вече не можехме да внасяме, а от Русия вече не искаме. И не бива. Също така смятам, че е правилно Русия да бъде държана в изолатора до момента, в който се осъзна и започне да се държи по по-човешки начин. И най-вече асфалтът, който е ключовата съставка при запълване на дупките, скочи няколко пъти, при което се оказва, че фирмите, които трябва да запълват дупките, всъщност им е по-евтино да плащат неустойки, отколкото да запълват самите дупки. И поради тази причина цяла година София седя малко като след бомбардировка. Накрая на годината все пак се предприеха някакви мерки, за да се нормализират нещата. Мисля, че на асфалта доста поспадна цената. В крайна сметка се намериха и други доставчици. За съжаление, нещата се нормализираха точно в есенния сезон, когато започна и да вали. 

Владислав Кацарски: Ти си един доста сериозен оптимист.

Константин Павлов-Кoмитата: Така е.

Владислав Кацарски: Да кажа на нашите слушатели, че умишлено не влизахме в дълбок политически разговор, каквито сме правили преди с теб, за да запазим политическата коректност, макар че аз съм сигурен в твоя реален поглед. Никога не си демонстрирал локален шовинизъм и въпреки всичко няма как да избягаме от ситуацията, която се случва в момента.

Константин Павлов-Кoмитата: Само да кажа, че „Лозенец” е най-хубавото място в София. 

Владислав Кацарски: Това трябва да го повториш три пъти. Трябва да намериш още три опорни точки  да го кажеш. Имаш някъде към 10 минути до края на този разговор. Трябва да го кажеш още два пъти поне, все пак разговаряме с кмета на „Лозенец”, който казах, че няма локален шовинизъм.

Докога мислиш, че ще продължи целият този политически танц, който се случва в момента? Даване на мандати, консултации, връщане на мандати…

Константин Павлов-Кoмитата: Ти ми зададе въпрос за 1 милион лева. Това е най-скъпият въпрос в „Стани богат”. 

Владислав Кацарски: Знаеш какво би ти отговорила една баба от Русенско:  „Те си се разбират. Кой дава парите, готово!”

Константин Павлов-Кoмитата: Има вероятност да се разберат, ама лошите да се разберат, не знам колко е хубаво.

Владислав Кацарски: Ето за това говорим, г-н Павлов, че лошите могат да се разберат, а такава ситуация има ли в момента?

Константин Павлов-Кoмитата: Ами няма да крия. Моят анализ показва, че има вероятност да се излъчи правителство, но много по-голяма е вероятността, ако се излъчи, то въобще да не ни хареса и като че ли изборите са по-добрият вариант. Защото ние вече наблюдавахме така наречената „хартиена коалиция”. Хората, които наложиха, въпреки волята на цялото общество, гласуването отново с хартиени бюлетини и онзи ад, който беше с влачене на чували в зала „Универсиада” и висенето по една седмица. Не знам дали помните и местните избори 2015 година, хората буквално цяла седмица изкараха вътре в залата, опитвайки се да си предадат протоколите. След като беше въведено гласуването с машини, след като се видя, че това много улеснява броенето, процеса, работата на самите комисии, аз не познавам човек, който да е бил недоволен  от тази промяна. Според мен хората си казаха, че България показа, че може да постига някакви положителни моменти. И в крайна сметка тази коалиция реши насила да ни върне назад, така че моето голямо опасение е, че тя може да реши да управлява, което ще бъде много тежка драма и трагедия за България. Но парламентарната математика прави възможно едно такова управление.

Владислав Кацарски: Вярно ли е, че само ние и още на едно място в Европа гласуваме с машини?

Константин Павлов-Кoмитата: За Европа не знам, но има държави, които от десетилетия гласуват с машини, даже от много десетилетия. Знаеш, че в САЩ са гласува с машини. Даже не знам кога са били последните избори в САЩ, когато не се е гласувало с машина. Искам да обърна внимание на нашите слушатели, че в Индия се гласува с машини. Всички аргументи за това, че машините затрудняват хората примерно, които имат проблеми с грамотността, или машините затрудняват хората, които имат проблеми с българския. В Индия от десетилетия се гласува с машини и да, Индия, е една своеобразна демокрация, но е функционираща демокрация и последното нещо, от което се оплакват индийците от тяхната демокрация, е от гласуването с машини. Така че не мисля, че тук трябва да се търси заек под тази трънка. Машините са супер. За България се доказа, че работят супер.  Аз мисля, че трябва да бъдат върнати в изборния процес и няма манипулируемост с машините. Това, което българският изборен процес за последните 30 години е доказал, че бюлетините са много манипулирана технология. Има много повече недействителни бюлетини. Тези номера, откакто има иинтегрални бюлетини, още оттогава се прилагат. Имаше една голяма реформа на изборния процес, при който от цветни бюлетини минахме на интегрална бюлетина. Доста отдавна беше. И всъщност от този момент, в който трябва да се зачертават квадратчетата, започнаха лъжите. 

Владислав Кацарски: Аз като много малък си спомням цветни бюлетини. Може да е имало два цвята – оранжева и червена, но са били двуцветни.

Константин Павлов-Кoмитата: Имаше такива циркове с тези цветни бюлетини. Зелената бюлетина беше безстопанствена, защото СДС си беше осиновило синята, БСП – червената, БЗНЗ – оранжевата, но зелената седеше ей така. С премахването на тези цветни бюлетини драмите изчезнаха. Започнаха вече драмите с манипулацията на интегралните бюлетини. Според мен след толкова години, след толкова пъти избори въвеждането на машините беше добър ход. Все пак нека припомним, че самите машини бяха купени от Борисов. Но изглежда са били купени не с намерението да бъдат използвани, а си е направил някакъв вид реклама с това. Но се видя, че когато вече закупените машини работеха, нещата тръгнаха нормално. Оплаквания нямаше. Можем да съдим за това дали е бил качествен изборният процес по това, дали има оплаквания. Като няма оплаквания, значи нещата вървят добре. Искам още нещо да кажа, преди да ми зададеш следващия въпрос. Преди всеки избор, когато се гласуваше с машини, ние в района получавахме по една тестова машина за обучение и я разполагахме в пенсионерския клуб, където канихме пенсионери и всякакви хора, които по някакъв начин биха искали да тестват, да видят може ли да се гласува и т.н. Когато бяха първите избори с машини, имаше сериозен интерес към обучението. Дойдоха хората, казаха, че е супер, става много бързо и е по-лесно, отколкото да ползваш мобилен телефон. И ние бяхме много позитивно настроени. От самите избори се видя, че нещата тръгнаха доста добре. Аз нямам друго обяснение за връщане на хартиената бюлетина, освен неистовото желание да се правят изборни измами. В случая не виждам друго обяснение за този крайно ретрограден ход. 

Владислав Кацарски: Но то е факт.

Константин Павлов-Кoмитата: Почти е факт, защото ветото на президента днес май беше преодоляно и докато не се обяви решението, то не влиза в сила. Но иначе си прав, най-вероятно ще бъде по двата начина. Доколкото разбирам, има някакъв проблем и с хартията, на която ще се гласува. Вчера нашият бивш министър на електронното управление Божидар Божанов обясняваше, че печатницата на БНБ май няма да има капацитет през следващите избори да се справи и съществува риск за машинната част от бъдещото гласуване. Наистина е много тъжно, че всъщност ние върнахме едно голямо постижение.

Владислав Кацарски: Трябва да има някаква цел.

Константин Павлов-Кoмитата: Целта е, че някои хора се готвят да печелят изборите по друг начин.  

Владислав Кацарски: И какво като ги спечелят?

Константин Павлов-Кoмитата: Ние сме парламентарна демокрация. Зависи кой колко депутати има в Народното събрание и в крайна сметка сега си говорим как да се сглоби едно управление. То се сглобява с бройки – ти имаш толкова, аз имам толкова. 

Владислав Кацарски: Аз нарочно попитах „и какво като ги спечелят”, защото за помитане на едно правителство от народния гняв, крачката е много малка.

Константин Павлов-Кoмитата: Това щях и аз да кажа. Най-вероятно ни чака нова вълна протести, нова вълна обществено недоволство. Тези неща изглеждат като все едно се явяваме непрекъснато на сесия, поради невзет изпит. Изглежда трябва да го направим още веднъж, за да ни дойде акълът в главата, защото след предишния път избутахме някакви лица напред като партията „Има такъв народ”, която изглеждаше като че ли се учи в движение как се прави политика и какво представлява парламентаризмът. Уж хора с образование, с опит и може би това е поправката, при която трябва да опитаме да дадем властта на по-смислени хора.

Владислав Кацарски: Последният ми въпрос е риторичен. Преди няколко години Андрей Райчев издаде една книга „България е нация на провалящите се планове”. Аз смятам, че не можем да живеем без някакво оправдание. Няма да се връщам много години назад. Преди беше пандемията, сега е войната. Все си търсим нещо, зад което да се скрием, че не ни вървят нещата.

Константин Павлов-Кoмитата: Ти донякъде си прав и донякъде не си прав. Пандемията и войната действително много объркаха нашите планове, вдигнаха цените.

Владислав Кацарски: Преди пандемията беше световната криза от 2009 година.

Константин Павлов-Кoмитата: Цели 10 години имаше между тази световна криза и пандемията, която стана в началото на 2020-та.

Владислав Кацарски: Ако се върна назад, ще ти кажа, че имаше свински грип, чумата беше.

Константин Павлов-Кoмитата: Тези неща влияят, но аз опитвам да си спомня големият изобретател на електрическата крушка Едисон – бяха го питали нещо за нея и той казва, че се е провалил 50 000 пъти преди да я направи. От тази гледна точка това малко ми звучи като мрънкане, провалящите се планове. За да се оправят нещата, те наистина трябва 50 пъти да се провалят.

Владислав Кацарски: Принципът проба-грешка е страхотен, аз много го харесвам.

Константин Павлов-Кoмитата: Така че за мен нещата вървят логично. Най-важното е не ние да се вълнуваме от това провалят ли се плановете или не. Повечето планове статистически е доказано, че се провалят. Въпросът е ние никога да не губим вяра в себе си, че можем да оправим нещата и аз дълбоко вярвам, че ако човек си е набелязал някаква посока, нещата се оправят. Най-голямото престъпление на българският политически елит към българските граждани е, че му внушават  непрекъснато едно отчаяние – ние никога няма да се оправим, ние за нищо не ставаме, ние винаги сме на последно място. Това е толкова вредно мислене, че даже нямам думи как да го опиша. Ние сме нормална европейска нация. Може би имаме своите особености, кой ли няма своите особености. Ако работим достатъчно стремително, ако имаме цел, ако избираме правилните хора да ни управляват, ще решим нашите житейски проблеми.

Владислав Кацарски: Ако искате да разберете философията на политик от новото поколение, това е политикът от новото поколение – Константин Павлов (Комитата) при нас  в „Приемната” на Брайл ФМ. Трябва да ти кажа, че по-достоен завършек на годината от твоето гостуване нямаше как да си представя. Много ти благодаря за това, че беше при нас. 

Константин Павлов-Кoмитата: Много благодаря за поканата и за добрите думи. Пожелавам ви весели празници.

Владислав Кацарски: Успех на теб в това, с което си се захванал. Както се казва – ти напред, ние след тебе.

Водещ: Владислав Кацарски

Написано от Anelia Velinova