Илияна Йотова в едно нетипично интервю: Ние сме най-смразяващото общество, защото България е неуютна за хората с увреждания 

Владислав Кацарски: Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова в студиото на радио „Брайл ФМ”. Няма как да не се вълнувам, защото кой да предполага, че преди 8 години, когато стартирахме това радио и когато на 1 декември то направи първото свое излъчване с репортаж от Градската библиотека в София, та кой да предполага, че тук ще седи вицепрезидентът на Република България. Това е голяма чест за нас. Здравейте, госпожо Йотова, и много Ви благодаря, че приехте поканата да бъдете сред нас. 

Илияна Йотова: Здравейте и добър ден на нашите слушатели и на нашите зрители. Нека мъничко да Ви поправя. Чест е за мен, огромна чест да бъда днес във вашето студио на това чудесно радио, което вече има своята 8 годишна биография – „Брайл ФМ”. Надявам се днес да бъдем интересни за нашите слушатели, да има какво да научат от нас. Имам една молба към целия екип, да излезем от стереотипите, да излезем от това, което се лее от всички останали медии, които до голяма степен вече са досадили на хората, защото предлагат едно и също всеки ден. Така че приемете моето участие днес като голямо уважение към вас като екип и към радиото, към нашите слушатели и като желание да говорим честно и открито за всички онези въпроси, които, надявам се, интересуват всички нас.

Владислав Кацарски: Това исках да кажа и аз, да говорим за принципи, а не да се впускаме в това, което ни залива отвсякъде. То не може и да не ни залива, времето е такова, но ми се струва, че ако говорим за принципни положения, би било по-добре, още повече, че все пак при нас е и журналист. 

Анелия Велинова: Ние сме в момента като с „Икар”, както театрали дават на театрали приз, чувстваме се така, че сме почетени от голям журналист.

Илияна Йотова: Тоест, мога и аз да ви задам въпрос. 

Владислав Кацарски: Тъкмо щях да кажа на нашите слушатели и на нашите зрители, че това е изпит и за нас. Какво да ви кажа, уважаеми слушатели, не стреляйте по пианиста, толкова може и бъдете малко по-снизходителни. Ситуацията просто е такава. 

Илияна Йотова: Имаме нужда и от подкрепата на нашите слушатели.

Владислав Кацарски: Между другото искам да Ви кажа, госпожо Йотова, че слушателите и зрителите на „Брайл ФМ” са на принципа в скъп ресторант пияници не влизат, но това пък ги прави по-взискателни и ние, честно казано, не всеки ден, а всяка секунда внимаваме какво говорим, защото реакцията е мигновена. Тя мигновено се появява било на страницата, било на пощата, а напоследък и на ефирния ни телефон. Няма да включим днес ефирния телефон. Нека да кажа, че е желателно да не звъните на него, защото той няма да бъде включен.

Социална политика или социална отговорност, госпожо Йотова, къде е границата и къде се размива тя?

Илияна Йотова: Аз не бих сложила граница между тези две понятия. Няма нужда от такава граница, защото най-малкото това са две различни категории. Политиката е онова, което се опитваме да правим всички ние, ако можем или колкото можем и от това зависи качеството на живота ни, и дали сме съумели да намерим най-верните политики, тези, които са в услуга на хората. Когато говорите за отговорност, тази думичка, която за съжаление напоследък девалвира, както много други думи от прекалена употреба и от това, че се злоупотребява с нея. За мен това е дума, натоварена с друг смисъл. Тя е по-скоро част от моралната система на всеки един човек. С раждането си ставаме отговорни към себе си, отговорни към семейството, към родителите, към децата, към нашите съседи, към нашите приятели, отговорни към държавата ни. Ето за тази последна отговорност си струва да поговорим в това студио – да правиш социална политика не е само въпрос, че трябва да я правиш, защото това е твоето задължение. Ако си министър, ако си политик, ако си народен представител, ако си част от управляващото мнозинство, или част от опозиция, политикът означава да изпълниш най-важното условие за това, за което са те избрали хората, тоест, през политики да правиш живота им по-добър? Не можеш да го вършиш това, ако не си отговорен човек. 

Анелия Велинова: Аз се хващам за думите, че това е в моралната система на всеки. Означава ли, че за да се направи една успешна, тоест, приета от повечето хора политика, защото няма как да се угоди абсолютно на всички, трябва първо да си морален, за да станеш отговорен политик?  И след това Вие казахте, че „ако успеем да направим” – какви са факторите, които могат да попречат за реализирането на идеите? 

Илияна Йотова: Много сложни въпроси задавате, но аз ще се опитам да бъда кратка и ясна за някои от акцентите, които поставихте. Първо, политиката не е нещо, което пада от небето. Това е професия, така както има професия да бъдеш добър лекар, учител, инженер, да бъдеш добър програмист, информатик и всичко останало. За да бъдеш добър в професията си, трябва преди всичко да си образован човек. Ето тук аз поставям първия си акцент, защото, за съжаление, една голяма част от проблемите, които ни се струпаха на главите особено през последните години, е желанието на много хора да влязат в политиката, без да са готови за това. Какво  разбирам под подготвеност и професионализъм? Първо, трябва да си добър в една определена област. Не може първото ти работно място да бъде Народното събрание. Много млади хора, на които аз искрено симпатизирам, които влязоха напоследък в политиката, казват чистосърдечно: „Ами ние станахме народни представители, за да се учим на политика.” За мен това не е начинът, защото от тези хора ние очакваме да правят закони. Закони, според които да живеем всички ние и да конструираме собственото ни общество и собствените ни взаимоотношения.

Анелия Велинова: А те вкараха улицата в Парламента.

Илияна Йотова: Можете ли да си представите един лекар, ако той, без да бъде образован, без да бъде изучен, както казваха възрастните хора, влиза в една болница и разполага с живота на всички нас. Второ, извън това да си добър в една определена професия, да си натрупал опит, да разбираш от обществени отношения, от йерархията в обществото, защото обществото е подредена система. Тя не е сигурна система. Другото много важно нещо е да се научиш да бъдеш и добър управленец, затова хората са създали по света и специални университети. У нас, за съжаление, много често, когато се влезе в политиката, бързо се вдишва от един звезден прашец и всеки решава, че е непогрешим и не желае да работи върху себе си, без да съзнава в повечето случаи, че от неговите действия и решения се определят съдбините на много хора. Затова роптая и казвам, че в политиката трябва да влязат хора, които са подготвени за това. Тъй като първият въпрос беше свързан със социална политика – социалната политика не е вторична, не съществува просто в управлението на една страна или в нейното законодателство, защото трябва да я има непременно, а по-скоро за мен пирамидата е обърната. За да правиш социална политика и да подчиняваш всички други политики на нея, тоест, икономика, бизнеса, даже младежка политика, всичкото това нещо трябва да има една единствена цел, чрез социалните политики хората да се чувстват по-добре. За съжаление, напоследък включихме още една категория – да оцеляват. Затова житейският опит е изключително важен за мен, за да бъдеш добър политик.

Владислав Кацарски: Нека да отидем на едно странично поле. Напоследък кой както се появи говори за европейски ценности. На мен започва да ми прилича на светлото бъдеще „европейските ценности”. Само че досега аз така и не чух  някой да формулира поне пет от тези европейски ценности. Направихме си труда в нашето радио, когато идват събеседници, да ги питаме за европейските ценности. Всички вдигат рамене, казват говори се за европейските ценности, а никой не посочва кои са те.

Анелия Велинова: И много прилича на ниско самочувствие, че искаме по този начин някак си да се приобщим към тях.

Илияна Йотова: Ето сега, колеги, взехте буквално думата от устата ми. Защо говорим за европейски ценности като за нещо, което ние не сме достигнали или нещо, което е различно от собствената ни народопсихология, собственото ни усещане за света като такъв. Не ви ли се струва странно и тук въпросът ми наистина е риторичен, че повече от 15 години България е пълноправен член на Европейския съюз, но извън това ние имаме държавна традиция, забележете, държавна традиция на повече от 13 века. България е страна, една от първите на територията на Европа, в които има държавност. Тоест, това не са отделни феодални имения, това не са феоди, не са различни народи, които живеят по силата на някакви договори помежду си, а държава с всички държавни институции от горе до долу. Точно тази най-стара държава и нейният народ започва да казва, че сме в търсене на европейските ценности. Чакайте малко. Точно този народ, българският, носи тези европейски ценности в кръвта си, в нашия ген. Ние сме ги дали на тази същата Европа. Преди по-малко от месец аз и моят екип, и президентската институция направихме за първи път от повече от 30 години Международен световен форум, посветен на кирилицата, за да припомним на света какво е България за същата тази Европа, за нейната цивилизация, за развитието на света, за това, че сме дали писменост и култура на народи. Над 300 милиона човека пишат на кирилица и не само това. Това е книжовност, двете ни школи в Охрид и Преслав. И днес някой ще ми каже, че ние сме в търсене на европейските ценности. Аз не приемам такова определение и такова право.

Владислав Кацарски: Това не е ли много тежко махало? Дотам я докарахме, че даже да разсъждаваме как, ако се отървем от кирилицата и започнем да пишем на латиница, нещата ще бъдат едва ли не много по-добре за престижа на България, за политиката на България и понеже било по-евтино да пишеш SMS на латиница, това щяло да улесни много и програмирането на някои неща, които да накарат компютрите да обслужват и български език.

Илияна Йотова: Аз с такива хора нямам дори намерение да споря на една маса, това за мен са родотстъпници и предатели, и чуждопоклонници. Впрочем чуждопоклонничеството е нещо много старо, откакто свят светува като говорим за принципи и категории. Те не заслужават дори нашето ефирно време в момента. Дайте да говорим за по-сериозни неща. Ако пренесем европейските ценности, или това, което се разбира под тях в нашето съвремие, нека да поразсъждаваме върху този въпрос. Равенство. Братство Солидарност. Това не са думи, които са загубили своето значение. 

Анелия Велинова: Те са дадени от българите, разпространени са от богомилите.

Илияна Йотова: Точно така и не само че са дадени от българите, но на мен ми се иска малко да поразсъждаваме с вас, колеги, в друга посока – дали това са неща, които всички ние като хора днес достатъчно добре защитаваме, дали напоследък не стана голям лукс да се говори за човешки права, да се говори за правила. Според мен вървим точно в тази негативна тенденция. 

Владислав Кацарски: Много уместна тема точно в нашето радио, защото ние сме от хората, които, за съжаление, в някои от случаите ставаме жертва, не мога да кажа на дискриминация, но поне на едно изключително, даже не е негативно отношение, безразличие към  слепите.

Илияна Йотова: Ами знаете ли защо? Защото е сбъркана цялостната концепция. Пак се връщам на първи въпрос, който беше изключително уместен, за да започнем днешния разговор за т.нар. „социални политики”. Напоследък не минава ден, в който буквално да се разбунтува цялата ми душа и разум, и съзнание върху начина, по който се говори сега и за бюджет, и за социални политики. Социалната политика  не е благотворителност. Тя не е подаяние. Социална политика означава да направиш така, че всички хора, независимо от това къде са, какви са, с какви проблеми са, хора с увреждания, всеки един от тях има своя талант и една правилна държавна национална политика означава да намериш мястото на този човек, за да може той да даде най-доброто от онова, което притежава. 

Анелия Велинова: Да бъде пълноценен.

Илияна Йотова: Съвсем скоро с моят екип бяхме на една невероятна изложба на една жена, не бих казала момиче, тя вече е на 42 години. Цял живот е расла по домове, определено има известни ментални проблеми. Това е най-добрият художник, който аз съм виждала в живота си – рисува само женски лица, очи с химикалка. Никога не съм си представяла, че може с химикалка човек да докара такива тонове и полутонове. Когато Господ е взел малко, Той дава много повече. Това момиче има правото утре да даде този свой талант. Днес много говорим за дизайнерство, за графичен дизайн, за не знам какъв дизайн. Тя е готова, защо да не дадем възможност да бъде там, където може най-добре да се реализира и да не стои в социалните домове, и да не стои на социалните пенсии, а да си изкарва хляба. Така ще има много по-голямо самочувствие. Давам го само като един пример. Това за мен означава истинската социална политика, а не да спорим по 12 часа в Народното събрание дали добавката към пенсиите да бъде 55 или 56 лв. 

Анелия Велинова: Обидно е това унифициране, Вие говорите за индивидуален подход, който е безценен. Гъвкавостта на политиката, тя да реагира така, че да може човекът да се чувства приет и да може да отговори по същия начин.

Илияна Йотова: Когато говорите за европейски ценности, знаете ли, че може би сме единствената държава, която не е създала условия за такива хора. Навсякъде е помислено.

Владислав Кацарски: Имаме едно предаване, което се казва „Равностойно партньорство”, опитваме се в него да погледнем от различен ъгъл живота на хората с различни дефицити. Аз много обичам Любен Дилов – баща. Той има много хубави книги, една от които е „Пътят на Икар” и там корабът попада в едно нищо, и аз по някой път чувствам точно това, че радиото ни е в нищото. Говориш и всичко това, което казваш, не се отразява, за да се върне като ехо. А то отива някъде и сякаш никой не го чува, защото всички тези хора, за които ние говорим, всички тези проблеми, които се опитваме да покажем, те съществуват и, за съжаление, ние не сме обичани отникъде, защото гледаме отвисоко нещата така – и вие сте хора, и вие грешите, тези, които ще ви защитават, и те грешат. Ние показваме добрите неща, ама не е лошо да видите къде са и лошите страни, защото ги има. И в един момент какво се оказва, че онези, които трябва да защитават хората с увреждания, се възползват от тях. Страшна работа, ужасно нещо.

Анелия Велинова: Тези, които създават някакви нормативни бази, те пък не се допитват до хората с увреждания. Липсва обратната връзка.

Илияна Йотова: Мисля, че напоследък като че ли започнахме все пак да пречупваме тази тенденция и те влязоха в доста съвети, дават своите предложения. Друг е въпросът, че когато се стигне до конкретното вземане на решения в пленарната зала, където обикновено тръгва съответното законодателство, като че ли там се счупва нещо и аз си мисля, че това счупване, за което и вие говорите, началото му е в подготвеността на хората, които трябва да вземат тези решения и в тяхната социална чувствителност.

Владислав Кацарски: Все пак професионалните политици трябва да имат предвид това нещо. Тогава да попитам аз, кой е добрият политик в такъв случай? Този, който създава ситуацията, този, който се възползва от нея или този, който я предвижда? 

Илияна Йотова: Всеки сигурно би ви отговорил по различен начин на този въпрос. Аз имам едно разбиране, то е много простичко – ако със своята работа, със своята дейност, със своите идеи, всичко онова, което правиш, увлечеш хората след себе си, увлечеш ги до такава степен, че в един момент те са сигурни, че тръгват с теб, не защото си им предложил нещо, а защото те са ти го предложили и ти си го изпълнил.

Анелия Велинова: Това са много прекрасни думи.

Владислав Кацарски: Никога не съм чувал това нещо. Да чакаме тогава този политик.

Илияна Йотова: Той не е „този”. Вижте, това не са някакви свръхчовеци, те не са някакви извънземни, дето ще дойдат отнякъде, просто трябва да ги култивираме и затова, може би, е редно във вашето студио днес да си говорим за една голяма друга травма на нашето общество. Травма, от която аз наистина не зная, как ще излезем скоро. Като че ли преди известно време като общество отворихме кутията на Пандора и от там излизат не само чудовища, лее се ужасяващ език на омразата. Ние ужасно много се намразихме като хора. Как се затваря всичко това, как се връщаме назад?

Анелия Велинова: Как да се върнем и как да спрем злобата и простотията?

Илияна Йотова: Трябва да се вгледаме как възпитаваме децата си.

Владислав Кацарски: Не приемам родители, които оправдават проявена и недопустима агресия от децата им в училище.

Илияна Йотова: Тази агресия се прехвърля не само от деца към деца, позволяваме си да прехвърляме агресията си от децата към учителите, тоест, ние като родители рушим авторитетите. С вас, колеги, сме от едно поколение. Можехме ли да си представим, че като бяхме ученици, ще ни е позволено да се държим така с учители или нещо повече – да дойде родителят, когато си направил пакост, да застане на моя страна и против учителите. Абсурд.

Анелия Велинова: Криворазбрано разбиране на свобода, на демокрация, на основни понятия и ценности. Преминаване на граници. Липса на дисциплина, законност и правила, а не слоботия и разпасаност, и агресия.

Илияна Йотова: Европейските ценности не са някаква имагинерна субстанция. Европа се изгражда на основата на правила, които всички ние искаме да спазваме, за да бъде подредено нашето общество и да има това уважение, да има естествените авторитети. Кажете ми кои са днес авторитетите? И тримата сме филолози. От известно време, разсъждавайки за този език на омразата, който буквално ни помита, се питам къде е българската интелигенция? Кога сте чули авторитетен български писател, поет да излезе, да каже: „Хора, недейте така. Останали сме една шепа народ, не може да има такива антагонистични отношения, всеки срещу всеки.” Няма ги.

Владислав Кацарски: Много е страшна тази тема. Имаме предаване, което се казва „Любовта, без която не можем” и то е за българска литература. Много често там сме си говорили, че няма критика и когато се появи някъде отрицателна рецензия, било за пиеса или за книга, оттам нататък има платени хора, които се нахвърлят върху човека, казал, че тази книга не е добра.

Илияна Йотова: Има и обратният вариант. Тогава, когато са казани добри думи и трябва да охулят пък автора.

Владислав Кацарски: Винаги има обратен вариант, само че той е оставен по-встрани, защото някой казва „На кого му пука”. Величаеш един автор и оттам нататък той няма конкуренция. Излиза друг автор, те него не го охулват, просто не го пускат, никой не говори за него. Не съм видял един нормален художествен спор.

Илияна Йотова: Комерсиализацията затисна и тях, литературата и изкуството.

Анелия Велинова: Цар „Пари” започна да действа.

Илияна Йотова: Начинът, по който се издава една книга – нали разбирате, че и най-добрата книга, нейният автор трябва да намери пари отнякъде, за да я издаде. Тоест, той не може да разчита на никакъв друг тип подкрепа.

Анелия Велинова: Не само това, а и разпространението. Издаваш, стои някъде и край.

Владислав Кацарски: И Дора Габе, и Елисавета Багряна, Йордан Йовков са намирали пари да си издадат книгите преди 9 септември.

Анелия Велинова: Тиражите там бяха други за издаване.

Владислав Кацарски: Аз не говоря за преди 10 ноември, а преди 9 септември.

Илияна Йотова: Не е точно така, защото дори в онази държава от 30-40 години на миналия век има държавна политика, която субсидира част от тези автори, или поне на част от произведенията и необходимостта да бъдат издадени. Тази вакханалия се развихри през последните 20-тина години.

Владислав Кацарски: Как ще я спрем тогава?

Илияна Йотова: Връщаме се към това кой как управлява държавата и много трябва да мислим, когато отидем да гласуваме. Затова не приемам, когато хората казват, че няма да гласуват за никого. Това е най-пораженческата за мен реакция и не приемам такива хора, и се сблъсквам с тях да убеждавам. Ако излизат да гласуват 15%, ние от решенията на тези 15%  ли ще зависим?

Владислав Кацарски: Това е страшното. В това радио говорим, че не може да не отидеш да гласуваш. Можеш да пуснеш бюлетина, че не подкрепяш никого, но ти си гражданин на тази страна.

Анелия Велинова: И пак опираме до криворазбраното разбиране за права и как да ги ползваме. Всичко е обърнато някак си. Поне ние се опитваме в нашата медия да назоваваме нещата с истинските им имена и някаква визия да даваме, която е по-нормална. Тепърва ще качим по-големи рубрики – „Бъди благословен”, в която се разглеждат много интересни теми, свързани с това, което българите са дали на света. Археология, памет, всичко, докоснато от културата. Превеждаме на жестов език, слагаме субтитри, всичко е много голяма инвестиция и в хора, и в работа, в труд, който е тежък.

Илияна Йотова: Заслужава си. И колкото повече се разраства вашето радио като съдържание, толкова повече съюзници ще има, хора, които ще помагат.

Владислав Кацарски: Знаете ли какво каза японският посланик преди 7 години, когато Японското посолство подари един брайлов принтер на читалището на слепите? Той каза: „Дори само един читател да има на книгите, които ще правите вие на принтера, пак си струва.” Ние затова казваме – един човек да чуе това, за което говорим тук, да го предаде, да го разкаже на някой друг, той на втори, пак ще има смисъл. Понякога си казвам, че никой не ни чува.

Илияна Йотова: Не е така. Вече говоря като журналист. Вие, увлечени от всекидневната си работа, не зная дали си давате сметка с каква пък вие огромна отговорност сте натоварени и вашата отговорност е в това да не си предадете слушателите и зрителите. Да правите достатъчно интересно съдържание, защото няма значение какъв е характерът на радиото, живеем в изключително конкурентна среда от гледна точка на информация. Тя ни залива отвсякъде. Интернет, социални мрежи, радио, телевизия, сайтове и какво ли не. И да издържиш на този конкурентен пазар, трябва да си много добър. Вие вече имате 8 години биография, значи сте добри, но трябва да станете още по-добри, защото аудиторията не е закована.

Анелия Велинова: Ние не търсим само малка група, занимаваме се много с култура, работим с творци, защото смятаме, че творчеството е зърното, от което могат да се развият всички области.

Илияна Йотова: От друга страна, правите това, от които не зная по какви причини, другите медии се отказаха. И точно тази култура липсва, а тя е част от това как се възпитава едно общество.

Владислав Кацарски: Имаме един спот, който казва „Брайл ФМ – радиото, което си говори с теб”. Много държим да сме говореща медия. Споменахте за многобройните сайтове и многото радиостанции. Това е много хубаво. Не може да бягаш сам и да си втори, опасно е, ако си самовлюбен в себе си. Една година „Кока- Кола” си позволяваше да загърби рекламата и „Севън Ъп” минава над тях. Ние не се занимаваме с реклами. Нашата реклама е това, което правим, нашата работа. Затова се радвам, че сте тук, защото  когато по този начин нашата медия се легитимира, това значи доверие в нас и хората, които ни слушат и гледат, спокойно могат да зададат тези въпроси и те могат да дойдат до Вас. Бързо.

Илияна Йотова: Ето сега вие сте техните говорители, слушам ви.

Владислав Кацарски: Ние си обещахме, че няма да правим конкретика. Изненадахте ме в интерес на истината, защото като казахте „Слушам ви” и се чудя откъде да започна.

Илияна Йотова: Хващате отнякъде нещо за краката и започваме, то само си идва.

Владислав Кацарски: Много е важна чуваемостта. Вие вече говорихте за това нещо. Знаете ли, получи се така – преди година и нещо един депутат на количка трябваше да се закълне не от трибуната на Народното събрание, а отдолу. Защо?

Илияна Йотова: Това ме изненадва, защото има рампа да се качи.

Владислав Кацарски: Говоря за новото Народно събрание.

Илияна Йотова: Не зная, може би и там вече са сложили тези съоръжения, а то, дето се казва, докато сложат съоръженията, вече сградата стана излишна, нищо, че се потрошиха милиони левове за новата зала в стария Партиен дом, но така или иначе темата за достъпността на средата е значително сериозна. И аз в това отношение казвам, че ние сме най-смразяващото общество, защото България е неуютна за тези хора, те не могат да слязат нито от жилищата си, нито да влязат в обществени сгради. 

А: Ние имахме една идея – да направим „Нулев километър”, така ни се казваше проектът.

Владислав Кацарски: И още имаме тази идея да направим „Нулев километър” и тепърва с Вашия кабинет ще говорим за това какво представлява.

Илияна Йотова: Кажете ми колко автобуси имат рампа?

Владислав Кацарски: Колкото и да имат, само един шофьор съм виждал в София, вярвайте ми, да съдейства. Аз се движа сам от много време, това са повече от 30 години и само един шофьор  спря така, че рейсът се изравни с тротоара и той свали рампата, за да се кача и аз му казвам: „Приятелю, не на мен, на човека с количката трябва да пускаш рампата.” Колкото и автобуси да имат рампа, може да са 20, може и 30 да са, но шофьорите не я пускат. 

Илияна Йотова: Аз не виждам какъв е проблемът да се натисне едно копче.

Анелия Велинова: Няма възпитанието, няма културата. Има начин, по който трябва постоянно да им се набива в главата със средства, с малки обучения, с кратки филмчета – хората да се научат как да се държат, да бъдат толерантни.

Владислав Кацарски: Вие казвате – достъпността. Само че има една достъпност, която пък е прекалено голяма, хората с увреждания да говорят за равнопоставеност тогава, когато става въпрос за способности и да бъдат приемани във висшите учебни заведения, без конкурсен изпит, който касае всички останали. Тоест, какво имам предвид. Ако изкараш слаба оценка, само това, че си с решение на ТЕЛК да ти разреши да влезеш.

Анелия Велинова: Ами светофарите? Не може да се пресече.

Илияна Йотова: Пак се връщаме към началото на нашия разговор. Ще го кажа втори път. Не бива да има политики за хората и за хора с увреждания. Има някои специфики, но тези специфики са вече в конкретните практики. Аз говоря като философия на политиките. Както една политика създава условия за всеки един нормален гражданин на България да се развива, няма значение кой и какъв е този гражданин и не бива да има двойни стандарти, защото това, за което вие говорите, обижда тези хора. 

Анелия Велинова: Двоен стандарт.

Владислав Кацарски: Обижда ги, гарантирам Ви това. 

Илияна Йотова: Не само, че ги обижда тези млади хора, защото те примерно утре стават студенти, някъде далече в съзнанието им се загнездва това, че са различни и че едва ли не към тях е извършено подаяние и те са задължени. Чувството да си задължен слага една сянка през целия живот, прави те различен от другите. Аз точно за това негодувам и се боря. Не са различни. 

Анелия Велинова: Прави ги безотговорни, двете крайности.

Илияна Йотова: Донякъде зависи от човека.

Анелия Велинова: Прави се реформа в образователната система, искат тези деца да се интегрират. Ние нямаме подготвени кадри. Много са сериозни въпросите. Не може да пуснеш едно дете с увреждане да стои в ъгъла самотно в един клас от 35 деца, трябва да има ресурсни учители.

Илияна Йотова: Ресурсните учители не са достатъчни, иначе се занимават индивидуално с тези деца и все пак нека да не бъдем толкова черногледи, колеги, защото в последните може би 15 години се направиха доста сериозни крачки в тази посока, беше наистина много зле. А тези хора бяха някак си анонимната част от българското общество. Никой не се интересува от тях, а и така си гаснат в домовете. Сега, колкото и по някой път да роптаем, новите технологии дават голяма възможност да се работи и от вкъщи. Важното е да има такива условия, че да няма двойни стандарти, да се чувстват пълноправни граждани, да се чувстват хора със самочувствие и да имат абсолютно всичкото разбиране, както останалите. Това е принципът, това е философията. А всичко останало, дали някъде не трябва да бъде подпомогнато с данъчни облекчения, защото и това е инструмент, и вариант или със специфични условия на труд, това вече е важно.

Владислав Кацарски: Имайте предвид, че тези хора, които работят тук, аз съм ги поканил, а аз съм максималист. Няма как да не са максималисти и те, заедно с мене. 

Към финала сме вече на нашия разговор. Още един път Ви благодаря, че дойдохте при нас. Ще помоля за финалните Ви думи, защото ние можем да говорим до утре сутринта и съм сигурен, че няма да останем без теми, само че да не злоупотребяваме все пак с добрата Ви воля.

Илияна Йотова: Да не злоупотребяваме със слушателите преди всичко.

Анелия Велинова: Ние работим за единия слушател, така че с него да злоупотребим.

Владислав Кацарски: Имаше момент, когато започвахме да работим и тогава ни казват: ”Какво правите вие сега тука, имате седем слушатели.” И аз отговарям: „Как ще са седем? Тези, които работят тук, са шест, значи имаме един.” 

Илияна Йотова: Дори един да е, ако човек наистина може да направи добро и за един човек, значи е осмислил живота си. Така че това не звучи шаблонно, нито високопарно. Ако помогнеш така, сигурна съм, че се чувстваш по-добре. А тъй като сме в един чудесен месец, в който наистина стават чудеса, аз имам една своя малка мечта – да бъдем пак онзи народ и онази нация, които, когато е необходимо, застават като един юмрук, сплотени и солидарни помежду си. Да си върнем добротата между нас. Да си върнем емоциите, да се погледнем, ако може отстрани и да видим, че сме хора със самочувствие, с история, с бъдеще, че имаме прекрасни млади хора, за които си заслужава да живеем и да работим, че е добре да ги възпитаваме да обичат страната си и да се харесват помежду си. Това е много важно и да знаят, че само в единението е спасението. Иначе и предизвикателствата на света, за който не ни остана време да поговорим за външна политика, и онова, което става в Европа и кризите, които следват една след друга, ще станат наистина много тежки и непреодолими. 

И в дните на чудесата да си пожелаем нещо много важно – когато останем насаме със себе си, да си пожелаваме, освен на нас добри неща да се случват, пожелавам на тези около нас да им се случват още по-добри неща.

Владислав Кацарски: Вицепрезидентът на Република България в студиото на радио „Брайл ФМ”.

Водещи: Владислав Кацарски и Анелия Велинова

Написано от Anelia Velinova