Онлайн насилието може да бъде преборено

Сдружение “ПроБудник“ с нов план срещу кибертормоза, дезинформацията и онлайн злоупотребите.
Разговаряме с Ваня Нотева, ръководител на проекта „(Не) вярвай на очите си!” за младите хора и рисковете в интернет.

Владислав Кацарски: Ваня Нотева от сдружение „ПроБудник” с една много интересна тема – „(Не) вярвай на очите си!”.  Христо Петров разработи тази част от нашата „Приемна”. Той беше човекът, който бе на финала на този проект. Какво видя и защо решихме да поканим Ваня Нотева при нас?

Христо Петров: „ПроБудник” покани представител на радиото и по стечение на обстоятелствата аз се оказах в един много интересен момент, когато отчитаха изпълнението на този проект и бях безкрайно впечатлен, че присъстваха изключително много млади хора, включително и тийнейджъри, и младежи до 18 години, които се оказаха доброволци в осъществяването на тази програма в продължение на по-малко от 7-8 месеца. Бяха активна публика и активни участници. Темата на проекта също беше много интересна – „(Не) вярвай на очите си!”, касаеща интернет пространството, дезинформацията, фалшивата самоличност и всички рискове, които са около нас в ежедневното ни интернет общуване и облъчване, на което сме поставени през интернет, включително и от медиите.

Владислав Кацарски: Няма ли кой да каже, Ваня, че това всъщност е един тормоз?

Ваня Нотева: Това, с което ние се занимаваме, е как да се противодейства на тормоза, как да се идентифицира той и да не се смята за нормалност. Основното нещо, върху което проектът „(Не) вярвай на очите си!” на сдружение „ПроБудник” беше фокусиран, е да направи младите хора като най-рискова група малко по-критично мислещи и да имат повече желание да погледнат отвъд определена информация и новина. И освен всички рискове, които Христо каза, че крие онлайн пространството, интернетът е основният модел за изграждане на самочувствието на младите хора, много често и за липсата на самочувствие и увереност. И това, което се опитахме да направим, е те самите да изграждат мнения, позиция и да търсят информация, която се базира на достоверни източници, а не защото популярна личност, която харесват, им дава послания, водещи до рисково поведение.

Христо Петров: Беше много интересно, че в изпълнение на тази кауза бяхте подбрали известни личности. Разкажете за тези певци, за тази част, която много умело използвахте, за да достигнете до по-широка аудитория с тези актуални послания.

Ваня Нотева: Работейки с млади хора, се опитваме да говорим на техния език и да се държим по начин, по който тяхното внимание ще бъде провокирано и затова използвахме няколко подхода. Единият е провокативни клипчета. Създадохме шест видеоклипа, които провокират да се замислиш, какво се случва в интернет и как ти реагираш на определени ситуации. Направихме два големи музикални концерта, едно обучение за младежи и, разбира се, ангажирането на така наречените български инфлуенсъри. Инфлуенсърите, които ние ангажирахме, трима на брой, са популярни лица сред младите хора в различни сфери и тяхната задача беше чрез аудиторията, която ги следва и чрез феновете, които имат, да отправят послания за нерисково поведение и сега трябва да им благодарим, защото те се включиха с цялата си готовност и желание, и наистина бяха много всеотдайни. Това са Тино от „Гласът на България”, Кристофър Уайт, популярен тик ток, ютюб инфлуенсър сред младите хора, особено в частта за електронните игри и Евгени Кирилов, който се занимава със социални медии, пише в различни онлайн издания също.

Христо Петров: Аз бях много впечатлен, че те присъстваха неслужебно, специално Тино, но той беше вдъхновен от идеята на проекта, участник и фен, част от вашия екип. Така го почувствах аз.

Ваня Нотева: Потърсиха ни хора, които припознават тази кауза като своя и на които до голяма степен животът им наистина е доста свързан с виртуалното пространство. И на тримата ни инфлуенсъри голяма част от живота им, както Евгени каза „повече от 70% от ежедневието ми протича във виртуалното, в интернет”, те самите са били потърпевши и осъзнават рисковете, но вече от една по- надраснала позиция, така че със сигурност търсихме хора, които припознават каузата и като своя.

Владислав Кацарски:  Ако трябва да говорим честно, това наистина е много опасно. Интернет пространството е голямо тресавище, а младите хора, с които работихте, какви бяха? 

Ваня Нотева: Работихме основно с 60 младежи от столични училища, които бяха на възраст между 15 и 17 години, но имахме и по-големи, хора над 20 години, също и студенти. Най-съществената ни среща с тях бе на тридневен младежки фестивал, в който първият ден беше обучителен. Вторият бе кръгла маса, на която присъстваха представители на медиите и журналисти, които споделяха интересни факти за това как се създава и се разпространява фалшива новина, а третият ден беше посветен на забавленията и направихме един много голям концерт на открито в Борисовата градина. Тези млади хора смятаха, че знаят достатъчно за рисковете, които съществуват в интернет, но преминавайки през едно такова обучение осъзнаха, че за много неща могат да бъдат подведени и че много пъти самите те са били жертви на различни злоупотреби в интернет. А пък друг път те самите, съжалявам, че трябва да го кажа, са хейтвали определени неща или са разпространявали и новини, за които после се оказва, че тотално не са верни. Имахме страхотни лектори и медийни експерти като Мария Юрукова, която е докторант в Софийския университет, катедра „Политология”, но се занимава предимно с изследване на медийната грамотност. Тя им даде много добри рецепти – как да проверяваш своята безопасност, какво да правиш, към кой да се обърнеш и дори една новина да ти се стори много привлекателна и да ти се иска да повярваш на нея, много често е подвеждаща и колкото по-гръмка е, винаги има риск да не е вярна. Това, което трябва да правят, е поне да не участват в разпространението на тези фалшиви новини.

Владислав Кацарски: Преди няколко дни имаше изява на Димитър Туджаров – Шкумбата в НДК. Прибирайки се вкъщи, срещнах Хайгашод Агасян в тролея. Отиваше да участва в програмата с Шкумбата. И каза: „Ти знаеш ли той защо го прави? Пуснал някой информация в интернет, че бил умрял”. Абсолютно безпощадно е пространството, като решат да направят нещо. Докато се опомниш и вече те няма. След това връщането е много трудно и много страшно.

Разкажи ни за сдружение „ПроБудник”.

Ваня Нотева: Много благодаря, че ме питате, защото съм много горда от създаването на това сдружение, което е почти на 10 години вече. Ние основно се занимаваме с деца и младежи в уязвими групи в риск, но също така и с широката младежка общност, която има нужда. Интернет до голяма степен отнема личното ни общуване и възможността да имаме социални умения, да говорим лице в лице. Това, с което се занимаваме, е да правим различни обучения за личностно и професионално развитие на млади хора, но също да съдействаме на онези деца и младежи, например от институции или с определена форма на уязвимост, да бъдат пълноценни в обществото и най-вече да са уверени в потенциала и способностите си. Работим много и с учители, с родители и разработваме образователни инструменти, които подпомагат работата с младежи на местно ниво, на терен в училище, в социалните институции. Досега сме направили много ценни проекти и сме работили в много градове в България и бих казала, че порастваме заедно с постиженията си.

Владислав Кацарски: Много ли се различават младежите в институции от онези, които учат в масови училища? 

Ваня Нотева: Аз не съм почитател на общия знаменател и не мога да кажа за младежите от институции като цяло, нито за младежите извън институции. Това, което ми прави впечатление, е, че тези младежи, които поради някаква причина са поставени в институция, са твърде зависими от капацитета на работа на социалните работници и на хората, които общуват с тях и ако този капацитет е оскъден, то качеството на работа с тях не дава резултат.

Владислав Кацарски: А ако не е оскъден?

Ваня Нотева: Ако не е оскъден, тези млади хора могат да бъдат екипирани за един много добър, самостоятелен и ефективен живот.

Владислав Кацарски: Признавам си, че точно този отговор търся.

Ваня Нотева: Имахме проект преди няколко години с всичките центрове за настаняване от семеен тип в Бургас в партньорство с община Бургас. И това, което правихме паралелно, е да работим с младите хора и децата от институциите, но и със социалните работници в името на това да има устойчивост на тази работа. Естествено, текучеството в подобни институции е голямо, поради лошите условия на работа. Тежко и с професионално прегаряне. Вътрешната ни кауза е да подобрим средата на образование и социални услуги. Не толкова през младежите, а през качеството на услугите, които се предлагат за тях. Понякога административно е много по-трудно, но ако променим средата в една институция и достигнем до някакво осъзнаване на социалните работници, това е повече от достатъчно.

Владислав Кацарски: Каквото и осъзнаване да се случи при социалните работници, ако те продължават да бъдат толкова ниско възмездени за труда си, там няма да попадат специалисти, които са на високо ниво, нали така?

Ваня Нотева: Така е, но това би било едно чудесно оправдание да не правим нищо. Ние се опитваме да вършим неща, въпреки тези лоши административни условия и бих добавила, че не е достатъчно адекватна социалната политика.

Владислав Кацарски: Няма как да се получи. Аз приветствам всички усилия като човек, който е много вътре в проблема, изключително детайлно ми е познат. Разбира се, че заплащането не е най-важното нещо. Трябва да има мониторинг за работата на тези хора, защото не само емоционалното прегаряне е проблем, но и незаинтересоваността на част от тях.

Ваня Нотева: В опита си бих казала, че подобна професия представлява едно сито и рано или късно в подобни институции, които са ключови за развитието на други хора, наистина остават хората със сърце и с кауза. Тези с по-нисък капацитет и дефицит на работа някак си естествено отпадат. Вярвам, че има много качествени служители навсякъде и не толкова, но избираме да се фокусираме върху онези, които наистина искат да се развиват и да имат принос върху младите хора и децата.

Христо Петров: За това кой колко е отдаден на своята работа, съдим по резултата, за който вие споменахте. Когато едни млади хора успешно се въвеждат в живота и се интегрират, това е най-голямата награда и атестация за конкретно ангажираните специалисти, за вашата работа и за успеха, на който ние бяхме свидетели на този проект за интернет, защото социалните мрежи са нещо, което е нашата нормалност вече, колкото и да го харесваме, или не. Аз бях свидетел как младите хора бяха осъзнали проблема на тези процеси. Двайсетината човека, които присъстваха от огромното количество млади доброволци, с които са работили, бяха не само въвлечени, но и бяха отдадени на идеята да стигнат до още свои приятели. Аз бях много изненадан от този техен подход.

Владислав Кацарски: Това е и целта, нали? 

Ваня Нотева: Да. С много усилия постигнахме тази цел, но като цяло, никога не знаеш ще са получили или не. Мисля, че сме с огромен късмет да имаме страхотни млади хора и вярвам, че те ще разпространяват тези послания, а и сами ще се борят да живеят по-добре.

Владислав Кацарски: Дано има възможности за продължаване на това, което сте направили. Ако е ежегодно, ще бъде добре, защото интернет пространството е много гъвкаво и всеки момент предлага нови изкушения и нови опасности, както, разбира се, и нови светове за откриване. Тоест, ако искаш да имаш рая, не може без ада. Ако се опитате да направите продължение на проекта догодина, ще се разбере какво се е променило и да има още хора, които да продължат да работят, защото днес едни са млади, утре други. 

Ваня Нотева: Вече планираме последващи дейности по проекта и нов проект. Настоящият беше финансиран от Министерството на младежта и спорта и се надяваме, когато отново отвори програмата и на ММС, както и тази конкретно, която е по член 10 от закона за хазарта, да кандидатстваме отново. И ми се струва все по-адекватно да го правим предвид, че приоритетите и на Европа, и в България са свързани с дигитализацията все повече и повече, а ръка за ръка с нея би трябвало да върви и онлайн безопасността и превенцията на насилието.

Владислав Кацарски: Преди една седмица разговаряхме с Павел Павлов за зависимостите. Той е от сдружение „Само днес”. Говорихме за това, че навсякъде дебнат изкушения. Понеже спомена хазарта, няма как да не ти е направило впечатление, че рекламите за хазарт във всички национални медии са неимоверно много.

Христо Петров: Това е едно от доказателствата колко медиите и интернет пространството е податливо и в определена зависимост от такива участници, които имат финансови възможности и за тях няма някаква по-строга регулация. Дори да вземем рекламата на медицински препарати и лекарства и така нататък, тя се отнася към същия този проблем, защото в медиите и в интернет работят по определени правила, които са построени. Причината е в законодателството, в хората, които избираме в парламента, как ще се отнесат към този проблем, а не е в аудиторията, която е подложена на това влияние. Именно тук е нашата роля, както на радиото, така и на такива структури като „ПроБудник” да възпитаваме в аудиторията едно поведение, което да е резистентно на такива изкушения, както каза ти „те дебнат отвсякъде”.

Владислав Кацарски: Тежка борба. Аз говоря за националните медии и лавината им от реклами, която ни затрупва. Има хора, които се лекуват по интернет или от рекламите. Имаше някаква реклама за предсърдно мъждене и в един момент всеки трети човек започва да ми говори за мъждене, а то, защото рекламираха някакво лекарство. Сега някой да говори за мъждене? То спря. 

Христо Петров: Така е и като включи човек вечерните програми, започва да чувства болки по цялото си тяло. Бих искал да акцентирам за това, което Ваня спомена по повод на твой въпрос – дали има някакво продължение на този проект. Видях хората, които са го замислили и осъществили, видях екипа, с който тя работи и съм дълбоко уверен, че ще продължите. Това, което сте започнали, ти спомена, е нещо без край – интернета. Не бива да гледаме на всяко наше действие кампанийно, защото самият интернет не е кампаниен. 

Владислав Кацарски: Това е като приказката, че не можеш да се окъпеш два пъти в една и съща река, защото днеска е така, утре обаче измислят и други начини. Да се изграждат такива влияния не го мислят глупави хора. 

Ваня Нотева: Зад тези заплахи седят много алгоритми и много математика, която изследва човешкото поведение и ти предлага именно онова изкушение, което ти сам си пожелал и потърсил, и си най-склонен да паднеш точно в тази дупка.

Владислав Кацарски: Първото правило на магьосника е „човек сам по себе си е глупав и вярва на това, което иска” и е много страшно. Ако се върнете във вашата практика, Ваня, и го проверите, ще видите, че е точно така, защото „и най-мъдрият си е малко прост”. Не е казано случайно от глупав човек. Казва го голям мислител на 19 век, така че точно на тази база се изграждат всички изкушения.  

Христо Петров: Интелектуалния потенциал, срещу който вие сте изправени във вашата работа, е да противодействате с друг интелектуален потенциал.

Ваня Нотева: И също да вдигаме шум и да е ясно, че човек може да направи нещо, а това, което на нас ни направи впечатление, че много често младите хора, които са жертва на насилие и на някаква злоупотреба в интернет, изпитват срам от това и изобщо не говорят, не търсят подкрепа и помощ, не споделят. Така че ние се борим и с този срам – както всяко насилие, за което си заслужава да се говори и жертвите на насилие да имат глас. Онлайн насилието също може да бъде преборено чрез повече шум.

Христо Петров: А в какво се състои това онлайн насилие? Само сексиско съдържание ли има?

Ваня Нотева: Може да бъде сексиско, може да бъде чисто хейтърство срещу вас. Подразнили сте ме Вие, Христо, и аз решавам да Ви тормозя онлайн, да Ви изнудвам или сме скъсали, пък сме били гаджета – имате мои снимки, изнудвате ме чрез тях.

Владислав Кацарски: Познавам едно момиче, което цяла година не ходи на училище, защото гаджето ѝ е публикувал снимки от интимни моменти.

Христо Петров: Това нанася и трайни психически травми.

Ваня Нотева: Всяко насилие и злоупотреба нанася вреди, въпросът е да не се оставя много да „втасват” тези последствия, но да се работи с тях. И понеже в нашия екип има и психолог, който работи с млади хора с най-различни уязвимости, насърчавам, когато някой има проблем, независимо дали е млад или възрастен, да потърси специалист, с който може да сподели болката си, да не се чувства засрамен, защото всеки може да падне в капана на собствената си глупост.

Владислав Кацарски: Предлагам следващият ви проект да бъде на тема „Ще се оправя сам” и ще кажа защо. Срещал съм много хора, които наистина имат нужда от психологическа помощ, а мнението на майките им или на самите тях е „ще се справя сам” и оставаш да живееш с драмата на живота си цял живот, защото не си потърсил помощ, а това е важно – да потърсят помощ, тъй като няма да се справят сами.

Ваня Нотева: Нашата народопсихология ни прави майстори по всичко, специалисти по ментално здраве, мултифункционални. Като цяло е хубаво всеки да се занимава с това, в което е най-добър. Психологът наистина е способен да зададе онези въпроси, да натисне онези бутони, които не сме способни да натиснем сами. Но по отношение на потърпевши хора, целият ми професионален опит показва, че тогава наистина има нужда от професионална намеса, за да може човек да преодолее травмите или белезите оттова да си бил потърпевш в определена ситуация.

Христо Петров: Още веднъж искам да изразя мнението си, че това, което видях да прави „ПроБудник” с този проект „(Не) вярвай на очите си!”, е нещо интересно, изключително практично и актуално не само към днешния момент в ежедневието ни, в тази нелека среда, в която живеят младите хора, защото преди да започваме да обвиняваме, който и да е млад, първо трябва да погледнем себе си и да помислим какво сме направили за тях, за да могат те да научат определени истини, които ние по един или друг начин не успяваме да приемем и да предадем на младите хора.

Владислав Кацарски: И аз като човек, който работи с млади хора, ще кажа, че няма лоши ученици, има лоши учители.

Ваня Нотева: Аз мога ли накрая да благодаря на радио „Брайл ФМ” за това, че сте ни съмишленици. И за най-хубавия проект, ако няма последователи като вас, би било много по-трудно. 

Смятам, че ще е чудесно и занапред  да правим съвместни неща и ви благодаря много за интереса към проекта и сдружението ни.

Владислав Кацарски: Ваня Нотева от сдружение „ПроБудник” за първи, но не и за последен път при нас. Много ти благодаря, че беше тук.

( Пълното интервю може да чуете във видеоматериала. )

Водещи: Владислав Кацарски и Христо Петров

Написано от Anelia Velinova