Диана Банчева: Да работиш с хора с интелектуални затруднения не е лесно, но наградата си заслужава

Движението Спешъл Олимпикс е създадено през 1968 година от Юенис Кенеди Шрайвър и признато от Международния олимпийски комитет за благото на повече от 5 милиона атлети с интелектуални затруднения и осигуряване на занимания и състезания в 32 олимпийски спорта в повече от 190 страни по света.

В България Спешъл Олимпикс стартира своята програма през 1994 година. Над 100 български атлети с интелектуални затруднения
 завоюваха над 100 медала за България.

Разговаряме с Диана Банчева – програмен координатор на Спешъл Олимпикс за началото и мисията да бъдат приобщени чрез спорт хората с интелектуални затруднения, за предизвикателствата и победите, за силата на равенството, добротата, съпричастието и радостта.

Владислав Кацарски: В студиото при нас е едно момиче, което носи в себе си още един живот – Диана Банчева от Спешъл Олимпикс. Чухме Диана в „Портокал” преди няколко дни. Сега малко по-детайлно да погледнем на Спешъл Олимпикс. През 1994 година е създадена организацията, много силна по своето благородство и нещата, които оставя зад себе си.

Какво пише в тези листове?

Диана Банчева: В тези листове има повече фактология, но след като имаме възможност да влезем в детайл, за мен ще е удоволствие да се върна назад до 1968 година, когато е създадено глобалното движение Спешъл Олимпикс, което днес наброява повече от 200 програми, тоест, в повече от 200 държави. То съществува и действа в задния двор на една от сестрите Кенеди –  Юенис Кенеди Шрайвър, за която се казва, че наследството, което оставя на поколенията и на света, е много по-значимо, отколкото на нейните братя политици. Това, което тя прави в задния си двор, е летен лагер за деца в неравностойно положение и дава възможност те да играят, да общуват, да се забавляват, да се радват, да ги приближи към живота на всички останали, на тези като нас. Причина за нейната инициативност е фактът, станал известен по- късно, че нейната сестра също има интелектуални затруднения. Независимо от мотивацията, наследството на Юенис Кенеди Шрайвър днес е глобално. 200 програми в 200 държави, една от които е България. От 1994 година насам се опитваме да развиваме това движение, което е спортно, но е свързано с желанието и стремежа социално да приобщим хората с различни възможности и способности, защото ние виждаме и вярваме, че хората с интелектуални затруднения са не по-малко равностойни и с не по-малко достойнства от всички нас. Ще видите в някои от клиповете, които сме ви изпратили, че те успешно яздят. А аз не мога. Това е нещо много сложно технически. Ще видите как дриблират с баскетболна топка, как вкарват голове, как се пързалят на леда и правят изключително красиви фигури и движения. От 1968 година насам в целия свят се развиват повече от 32 олимпийски спорта, които дават възможност на хора в различни възрасти и с различни способности да покажат и обогатят уменията си да пътуват, да изпитват радост, заедно със своите семейства да споделят изключително важни моменти. Това е накратко историята на Спешъл Олимпикс. 

Владислав Кацарски: През 1999 година се запознах с една жена – доктор Анелия Тренчева. Тя работеше с деца с различни увреждания чрез яздене на коне. Това, което забелязвах като промяна в децата, беше зашеметително. Дори деца с детска церебрална парализа имаха чувствителни подобрения в двигателната активност, да не говорим за онези, които бяха с някакви психически нарушения. Колко много се радваха и колко много живот имаше в тях.

Анелия Велинова: Искам да попитам – набляга се на физическата страна на хора с интелектуални затруднения ли?

Диана Банчева: Точно така. Чрез спорт се опитваме да развиваме и социалните умения на тези хора. Доказателство за това са отборните игри, които се развиват през последното десетилетие, тъй като трябват различни правила, различни подходи. Играта с топка, с тежки предмети не е позволена в Спешъл Олимпикс, затова и някои спортове не се практикуват. Отборната игра е развита по начин, по който в един отбор играят, както атлети с интелектуални затруднения, така и партньори без такъв проблем. Създават интелигентно, ако можем така да се изразим, тази среда, която е стимулираща, освен за физическата активност, двигателната, координационната, но и за когнитивните способности на всички участници. Конкретно ще говоря за програмата по баскетбол, която беше повод да се чуем с вас и да се срещнем за пръв път. 

Владислав Кацарски: Не знам дали си чувала, че в Италия имаше първенство по футбол за слепи. Програмата на италианците е страхотна.

Анелия Велинова: Спешъл Олимпикс подготвя ли участия в параолимпиади?

Диана Банчева: Параолимпиадите са си отделно и са за хора с физически увреждания, докато в движението Спешъл Олимпикс, участниците в него, атлетите са с интелектуални затруднения.

Анелия Велинова: Те участват ли в обикновените олимпиади?

Диана Банчева: Не. Има световни игри на Спешъл Олимпикс, които съответстват на една олимпиада, на световните олимпиади, на параолимпийските игри, но са отделно за хора с интелектуални затруднения. България участва в такива световни игри от 2003 година насам. В Дъблин се провеждат първите игри. Има летни и зимни по същия начин, както се движи олимпийският календар. Предстоят летните игри в Берлин през 2023 година. Трябваше да има зимни игри в Казан тази година, но заради случващите се събития, е вероятно да бъдат отменени. 

Владислав Кацарски: За да отидеш на такава олимпиада, да направиш такава продукция, хората трябва да тренират. Те правят ли го между игрите?

Диана Банчева: Това е голямото предизвикателство – да има постоянни занимания, тренировки, спортни дейности, състезания на национално и регионално ниво, за което Спешъл Олимпикс България е избрала модела да партнира със спортните федерации. Това, което ние сме избрали като приобщаваща мисия, е не да се развиват клубове и занимания отделно за хора с интелектуални затруднения, а чрез федерациите спортните клубове да отделят квота за тях. Тоест, треньорите, заедно с всички останали спортисти да се срещат, да общуват и да подготвят нашите атлети в тези различни спортове, като мога да кажа, че на предстоящите световни игри в Берлин ще се явим в 10 спорта, което никак не е малко. За тази цел си партнираме със спортни клубове в 16 български общини. Без подкрепата на местно ниво, такива инициативи биха били обречени.

Анелия Велинова: Колко души може да съберете, които са спортно настроени, за да участват в тези състезания на високо ниво?

Диана Банчева: За световните игри делегацията от България се състои от 43 атлети.

Владислав Кацарски: А могат ли да бъдат повече? Каква е вашата селекция за участие?

Диана Банчева: Това е най-голямата ни делегация засега, с което се гордеем. През последните летни игри, които бяха в Абу Даби през 2019 година, имахме 18 атлети, за сравнение го давам. Сега за пръв път имаме отборен спорт – 10 души в отбора по баскетбол.

Анелия Велинова: Това е сериозно, вече има и резерви.

Диана Банчева: Точно така. Освен това бяхме избрани сред европейските програми да представим и два спорта чисто демонстрационно, тоест, за пръв път да се покаже, че има възможност да се подготвят хора с интелектуални затруднения и в тези дисциплини. Това са хокей на трева и гребане.

Владислав Кацарски: Колко голям е вашият екип, който организира тази дейност?

Анелия Велинова: Доброволци ли сте или работите със спаринг партньорите от клубовете и как е решен финансово този въпрос?

Диана Банчева: Финансово въпросът, както винаги, е интересен.

Владислав Кацарски: Вие сте благородни хора, ясно е, че не сте процъфтели и не се къпете в злато и диаманти, както пееше един наш приятел. Колко души работите за тази кауза? 

Диана Банчева: Преди всичко искам да отбележа, че Спешъл Олимпикс е семейно мероприятие. То така възниква. Така е заложено в неговите принципи за управление и за развитие. Така че средствата и в глобален мащаб, които се търсят, са основно за подкрепа на самите дейности, отколкото за възнаграждение на някакъв персонал.

Анелия Велинова: Тоест, цели семейства се ангажират с това детето им с ментални проблеми да спортува.

Диана Банчева: Когато имаш такъв случай в семейството, не може да не се ангажират всички. Въпросът е каква ще е насочеността, защото сме имали случаи, в които се връщат шампиони от състезания, но родителите отказват те да получат публичност, медийно отразяване, тъй като не желаят да се знае, че детето им има някакъв проблем. Въпросът със семействата – да, ние всички сме едно семейство. Когато дойде нов атлет да тренира (имаме заявка от Русе), ще се активираме за лека атлетика, който е един от най-благоприятните спортове за хора с интелектуални затруднения, един от най-безопасните. Това, което исках да кажа, е, че работим със семействата по начин, по който ние създаваме общност от хора, които, както споделят едни и същи проблеми, така и могат да  бъдат мотивирани да вървят в една посока, да постигат и съответните резултати. Работим освен със семейства и с центрове – регионалните центрове за подкрепа на приобщаващо образование, центровете за специални образователни потребности, центровете за хора с умствени увреждания в страната. Казват, че идват възрастни хора над 30 години, които започват в резултат на участието на тези световни игри, контакта с по-големи общности. Излизането от средата, пътуването дори, носят позитиви. Ние правим регионални игри по футбол в страната, в които участват  общообразователните училища. Пътуването от село до областния град, за да участват на турнир с още няколко отбора, променя децата и тяхното мислене, променя перспективата, желанието им за развитие, мечтите им. 

Владислав Кацарски: Това е най-голямата награда за вашата работа.

Диана Банчева: Да работиш с такива хора не е лесно, но наградата си заслужава.

Анелия Велинова: Плащат ли медалите? Радио „Брайл ФМ” преди време осветли един проблем – на хората, които печелиха първи места в канадска борба или в други спортове, не им се плащаха медалите.

Диана Банчева: Нямаме такъв статут.

Владислав Кацарски: Най-важна е наградата. Надявам се, че отново ще дойдеш тук, за да говорим още за вашата организация, а нашите слушатели приканвам да гледат вашите видеа и постиженията ви. 

Диана Банчева: Ще поканим радио „Брайл ФМ” да се присъедини към декларацията за достъп до спорт, която е подкрепена от много български медии, за да скрепим така нашата дружба и нашето приятелство за в бъдеще. Ще се радваме да бъдем отново ваши гости.

Владислав Кацарски: Викайте ни като имате мероприятия, ще ги снимаме, за да ги видят повече хора. Благодаря ти още веднъж. Успех!

Водещи: Владислав Кацарски и Анелия Велинова

Написано от Anelia Velinova