Таня Иванова: „Изборът след избора ще бъде пак избор напролет”

Мисия невъзможна ли е възможността за съставяне на правителство след изборите от 2 октомври? Медиите излъгаха ли за ниската избирателна активност? Спиралата от избори ще „счупи” ли демокрацията? Какъв е изходът?

Отговор на тези и много други въпроси ще чуете в разговора с младия политик от ДПС – Таня Иванова и журналиста Христо Петров. Кой как видя изборите.

Владислав Кацарски: Ще говорим за изборите. Това, че между нас с Христо Петров седи красива жена, е гаранция за съдържателна дискусия. Той написа един много вълнуващ материал, който ще чуем в края на този разговор. Беше председател на избирателна комисия. Таня ще представлява правата и свободите. 

Таня Иванова: Много ми е приятно, че отново съм ваш гост.

Владислав Кацарски: Как видяхте и двамата изборите? 

Христо Петров: Аз опитах да споделя част не толкова от впечатленията, колкото от емоциите си. Най-интересното и изненадващо за мен беше в училището, където се подвизавах повече от 14 часа. Хората бяха много активни – възрастни хора, по-млади от ранни зори още. Изненадах се, че активносттабеше към 61-62% в тази секция, в която аз присъствах и на което бях свидетел. Подобни резултати (около 50%) имаше и при колегите от другите изборни секции. Мога да кажа, че в това утро хората се събудиха рано и през целия ден, според възможностите си, упражниха своя вот. И другото, което искам да споделя, е, че явно общината беше предприела всичко необходимо, волно или неволно, да затрудни гражданите в упражняването на своя вот, защото беше изложилаедни списъци,където хора, които през последните 15–20 години са гласували ведна и съща секция, от едни и същи улици,бяха изненадани и селутаха по коридорите (някои улици бяха разделени наполовина, други на три). „Симеоновско шосе” не знам на колко беше разделено. А в секцията откъм Бистрица хората, които живеят на 15-20 метра от нея, отиват сутринта и виждат, че не са вече в този списък, в който гласуват от години, а са някъде си в Симеоновград, където няма дори пътека. За да стигнат, трябва да се качат на кола или на някакъв друг транспорт ( не по-малко от един час са в трафика), за да отидат да гласуват. Да, имаше хора, които тези предизвикателства не ги спряха, но в разговорите всеки, без изключение, сподели, че това е огромно затруднение и много са се отказали да гласуват, а трета група хора недоволстваха и изказаха мнение, че ще напишат жалба до Столична община за безобразната организация, на която бяхме свидетели. Това е моето впечатление като участник в изборите – общината не беше съдействала, а бе създала пречки пред хората да упражнят своя глас. 

Владислав Кацарски: Най-младият депутат е вашият, от ДПС. Какъв е този негативизъм от хора, които са били в коалиция с вас, визирам БСП, а сега категорично заявяват, че няма да подкрепят вашето правителство. Къде е причината според теб? 

Таня Иванова: Причината е, че сякаш стана много модерно да се поставят разделителни линии между партиите и още в деня на обявяване на резултатите някои отправят доста крайни заявленияи как няма даподкрепят тези или онези, ако решат да съставят правителство. Това наблюдаваме не за първи път.Случи се и на предните избори.

Владислав Кацарски: България е източно-православна държава. Отговори защо тези хора постъпват така намирам в Първо послание на свети апостол Павел към коринтяните, където се казва, че не може „окото да бъде само за себе си, нито ръката да бъда сама за себе си”, „тялото е съставено от различни членове, които се подкрепят”. 

Таня Иванова: Това е факт, още повече, че вотът определено показа, че хората не гласуват доверие изцяло на една партия. Парламентът е доста фрагментиран. Оттук вече идва въпросът, защо някои партии категорично заявяват, че не желаят да разговарят, дори да преминат през някакви преговори, да бъдат представени общите идеи, а директно отхвърлят и заклеймяват определени политически организации. Ако искаш да работиш, особено сега в ситуация, която не е никак розова и ако някой желае да действа в името на народа (тези хора са избрали да бъдат народни представители), би следвало да бъде диалогичен и да потърси решение на въпросите, които касаят обществото, а не директно да заявява – аз тук няма да участвам и обиден да си тръгва.

Владислав Кацарски: Няколко пъти бившият премиер Кирил Петков каза: „Ние сме обещали на нашите избератели…”. Въпросът е – кой ви е искал обещание да не управлявате с тези или онези?

Таня Иванова: И още един въпрос – всяка партия има симпатизанти и акое избрана да бъде водеща и управляваща, тя ще работи само за своите поддръжници ли?Според мен това означава заклеймяване на една немалка част от обществото и от българския народ. Какво е отношението към онези, които не са дали своя вот за нея?

Христо Петров: И ощеедин абсурд – как таканямапрограмаза съставяне на правителство и дадена партия не излиза с такава към настоящия момент –„ако влезем в правителството, ще управляваме по този проект”. Никой не коментира програмата. Може и да има договорки, но не е ли тя, въру която да има обединение, дебати дори. Има нещо сбъркано, обърнато нагоре в тази система.

Владислав Кацарски: Казват, че искат да направят съдебна  реформа („Продължаваме Промяната”), но да се махне Иван Гешев. Това не е съдебна реформа.

Таня Иванова: Това е реваншизъм.

Владислав Кацарски: Абсолютно. Съдебна реформа е да се ускорят решаването на делата, да се промени самата схема и технология, но да се махне еди–кой си – това не е съдебна реформа.

Таня Иванова: Това са детски изяви, популизъм. Бием една и съща камбана, опорки през цялото време.

Христо Петров:  Както съдебната, така и реформата в здравеопазването, икономическите проблеми, пред които е изправена България, са важни теми и напълно достатъчни, за да се намери консенсус в политическите сили за съставяне на някакъв кабинет – „програмен”( или както ще да бъде наречен), но с конкретна програма за действия вднешно време, защото в тази ситуация всяка седмица забавяне не е в интерес на България.

Таня Иванова: Ние видяхме какво стана с гласуването на бюджета за тази година, колко време се отлагаше и това закъснениесе отрази и на общините, и на икономиката като цяло. Заради инфантилното и детинско тропане с крак и заявяване „аз с тези няма да играя”, страда българският народ.

Владислав Кацарски: Искам да ви върна към активността на гражданите в избирателния ден. Христо каза, че според него(а може би и не само според него) активността в секцията, където е бил, екъм 60%.

Христо Петров: Да, дори излязоха данни, че този МИР е с най-висока активност в цяла България.

Владислав Кацарски: Аз отидох да гласувам в 7 часа. В училището в „Бъкстон” имаше много хора. Ние по принцип сме активни. От години гласувам в една и съща секция. Гласуваме на базата на преброяването от 2011 година, която сочи, ченаселението в България е 6550 000 души. Последното преброяване от миналата година показва1милион и 200 хиляди по-малко. На база 6550000 е 39% избирателната активност. Но ако извадим този милион, като не включим деца и нямащи право на глас, изведнъж може да се окаже, че активността изобщо не е толкова ниска и е към 50%. Разсъждавали ли сте по този въпрос?

Христо Петров: Аз лично не съм правил такава съпоставка, защото нямах необходимата информация. Моите констатации са на базата на тези данни, с които се запознах по време на изборите ипреброяването, което беше официално обявено за активността и даде този резултат.Бях приятно изненадан, че съм направил своя принос – активно поведение в района, в който бях.

Таня Иванова: Тъй като следя по-детайлно нещата в 23 МИР – първенец по брой гласували и в процентно отношение, разговарях с мои познати в изборния ден. И тук вече не знам дали не влияе и медийната манипулация за много ниска избирателна активност. Повечето споделяха, че в секциите, в които са ходили да гласуват, не е имало никакви хора. Не знам дали е някакво случайно стечение на обстоятелствата. Наслагваше се в обществото мнение, че активността е слаба, но пък спрямо резултатите, които виждам и като брой гласове, няма разлика с това, което се беше случвало.

Христо Петров: Напълно съм съгласен с вас с тези две точки. Първо, за медийното поведение – електронните и ефирните медии, които преди изборите създаваха атмосферананеактивно поведение на гражданите. Чувствахме го във въздуха, витаеше навсякъде. И второто, в изборния ден имаше гласоподаватели, които идваха на етапи. Имаше моменти, когато по 15-20 минути, половин час не се явяваха хора. От впечатлениятана колеги от други секции и в нощта, когато се преброяваха бюлетините в НДК,от разговорите, които провеждахме и от общата информация,трябва да кажа, че никъде нямаше под 30% активност в тези софийски избирателни райони. Около 40–42% беше избирателната активност и не знам откъде дойдоха тези отчайващи резултати за ниска избирателна активност.

Владислав Кацарски: Съществува едно разбиране в обществото, на което сме се натъквали всички – няма да ходя да гласувам, защото няма за кого, не подкрепям никого. Защо това не беше широко застъпено в емисиите на големите медии? Нямаше предавания, които да кажат „ отиди да гласуваш, какво като няма за кого”. Пусни „не подкрепям никого”. Нямаше такава разяснителна кампания.В България гласуването е задължително. Ние с Христо знаем, че имаше едно комсомолско призвание: – Задължително ли е? – Не, не е задължително, но е желателно! И ти вече знаеш, че не само, че е задължително, ами щом е желателно, е много задължително, защото следват разни санкции след това. След като няма санкционен режим, няма как да ми кажеш, че нещо е задължително. 

Таня Иванова: На мен също ми направи впечатление, че по-скоро се набляга на това, което вече е разиграно няколко пъти – боравенето с машината. Не мисля, че има нещо сложно. Във Фейсбук имаше малка кампания, излизаше като спонсориран пост, именно за бюлетината „не подкрепям никого”. Тя имаголямо значение и отношение и хората, които наистина са натакава вълна, е добре да отидат и да използват правото си на глас катозаявят, че не подкрепят никого отизразилите желание да бъдат народни представители.

Христо Петров: Аз не мога да бъда нито адвокат, нито съдник на хората, които не са излезли да гласуват по една или друга причина. Тези, които не са го направили, са повлияни до определена степен. Медиите са влезли в унисон с тяхното разочарование и само са ги демотивирали да не гласуват, вместо да стане обратното. Всеки, когато говорим за разочарование, носи в себе си разочарование, дори и от близкия човек, от приятели, от семейството. Не говорим за политика. Навсякъде по света няма доволни от правителството, което го управлява. За последните годинихоратазагубиха вяра,че именно гражданското общество, гражданските групимогат по някакъв начин да контролират държавата. А това е неизменно право на демокрацията –гражданите да си контролират държавата, администрацията, правителствотосъс структурите, които имат чрез своите народни представители и избраници.Питал съм мои познати: „Кажи ми кой е твоят народен избраник и кога можеш да отидеш да го срещнеш, и къде?”

Владислав Кацарски: Аз не знам кога моят народен избраник е бил на среща с нашите, за да отида там. Знам един човек, на който преди да го изберат за кмет, казах, че ако стане такъв, бих помолил да помогне на радио „Брайл ФМ” да си намери офис, тогава нямахме. Той отговори: ” Да, разбира се, на всяка цена”. Излъга ни много лошо. И сега още е кмет. В тази връзка искам да попитам Таня Иванова – с твоя мандат като кмет, поглеждайки нещата от разстоянието на времето, имаш ли решения за някои въпроси, които тогава не си имала? Твоето съзнание произведе ли хапчето, което да облекчи борбата с бюрокрацията, защото си се сблъсквала с нея?

Таня Иванова: Дори и по време на моя мандат съм казвала, че трябва да има сериозни изменения вметодите на Столична община спрямомалките населени места(тип селата), които прилежат към нея. Те са 12 на брой. Разпределянето на бюджета, което се прави, режем тортата по равно за всички, не е добро. Има райони, в които данъците са доста по-високи, а в хазната на общината влизат средства, равни на бюджета на друга община, която не плаща толкова високи данъци. С това неправилно преразпределение, защото каквото и да си говорим, винаги става дума за пари,не можеш да направиш нищо. Фирмите, които извършват съответните дейности,не смятам, че е редно да бъдат назначавани директно от Столична община, без да бъдат консултирани с кмета на съответната община, защото съм била свидетел на страшни безхаберници и некадърници, и в същото време контролиращият ги орган е с вързани ръце, защото всеки е човек на някого.

Владислав Кацарски: Знаковите ремонти – виждате състоянието на жълтите павета.

Таня Иванова: И кърпежите на дупките толкова на дребно, дори и там се прекалява и се правят безумни неща.

Христо Петров: Предизборно хвърляха от камиона лопати с асфалт на уличните дупки.

Таня Иванова: Може би не е предизборно, по принцип от пролет до есен се асфалтира. Необходима е децентрализация, която смятам, че би се отразила много добре на всички общини и възможността да преразпределиш правилно средствата, да избереш фирмите, с които работиш,е двуполюсна, от гледна точка и на корупционния модел, присъщ за България като цяло. От друга страна, тогава гражданите, жителите на съответната община ще могат да отидат и директно да кажат: „Кмете, тия за нищо не стават.” Топката е в твоята врата – да ги санкционираш. Иначе се получава „омагьосан кръг” – отивам да се оплача на кмета на района, който подава сигнал към Столична община, оттам попада в контролния орган и накрая нищо. Пълна бюрократщина. 

Христо Петров: Вашата концепция за децентрализация включва ли връщане на самостоятелността на населените места във „Витошката яка” –  Бояна, Драгалевци, Симеоново? 

Таня Иванова: Това е доста сложно. Трябва да се направи така, че всеки район да си има собствена администрация, което ще бъде безсмислено харчене на пари, тъй като ще станат прекалено много перата и звената, които трябва да бъдат самостоятелни и да разполагат със собствен бюджет. Необходимо е общината, както е и в момента, да бъде контролен орган – да речем район „Витоша” и „Панчарево” и вече малките населени места да имат пряк контакт с кмета на съответния район, имам предвид, че ако сега минаваме през кмета, след това трябва да се отиде при кмета на София, Столичния общински съвет и т.н. По-добре е шапката да бъде самият район.

Христо Петров: Да, но в такъв случай бай Стоян, ако живее в Симеоново, виждащ ремонта, за който споменахте, че е некачествен и иска да отиде при кмета, а той е в Красно село, как ще стигне до него? Ще отиде при местния кметски наместник, който е със средно образование и кара камионетка?

Таня Иванова: Има хора, които карат  камионетка, но вършат много повече работа от тези, които са с диплома от Харвард, например.

Христо Петров: Реорганизацията, за която говорите, трябва да има определени цели. Като се започне един ремонт, трябва да знаеш какво е необходимо, за да се свърши? Това е целта. Мислите ли, че при едни предстоящи кметски избор в Голяма столична община може да се намери политическа сила, която да излезе с някаква концепция за управлението.

Таня Иванова: Не. Мисля, че дори в местните изборище се повтори ситуацията, която е в момента. Не смятам, че Столичният общински съвет ще има мнозинство. Ще бъде адски разкъсан между различните партии. Дано не съм права и лош пророк, но предстоящият Общински съвет ще бъде доста разнороден и не знам кметът, който предстои да бъде избран, как ще се справя. Това постоянно разединение, което се получава, колкото и да е хубаво да има различни мнения, води до разпад.

Владислав Кацарски: В България различните мнения не водят до някакво решаване на въпроса, което е много страшно.

Христо Петров: Мислите ли, че зад това видимо разделение и противопоставяне отзад не стоят и икономически интереси?

Владислав Кацарски: Искаш да кажеш, че някой има интерес да нямат решение много въпроси? 

Таня Иванова: Има различни конспиративни теории. Не е добре човек да влиза в такива крайности, но ефакт това категорично отричане и нежеланиеда се проведат елементарни срещи, в които всеки да представи програма, да се разбере кои имат общи цели и виждания, и могат да работят в една насока. Това отказване е жестока грешка и сякаштези хора живеят в някаква паралелна вселена, в която не виждатколко е обострена обстановката в странатапред задаващата се тежка зима.Да не говорим за медийния натиск „Виденова зима”. Ако трябва да съм откровена, аз също не живея в някакъв сапунен мехур, в който всичко е розово – ходя да пазарувам в магазина, плащам си сметките и още пролетта усетих, че нещата изведнъж станаха много по-различни.

Владислав Кацарски: Някой изпусна юздите или както се казва, започна да кара на полигон за блъскащи се колички. Сега какво предстои – избор след избора? Какъв е изборът след избора?

Таня Иванова: Изборът след избора ще бъде пак избор напролет. Това се носи в пространството. Днес четох различни статии, които гадаеха и прогнозираха, че вероятно след приемането на бюджета, след гласуването ще се разпусне правителството и отново през март месец ще има нови избори. Въпросът е какво очакват да се случи на едни предстоящи избори? Очевидно е, че вече няма партия, на която да се гласува толкова голямо доверие, че да може да управлява.Но в същото време виждаме, чецари неразбирателство между отделните партии, нежелание за съвместна работа. Едни предстоящи избори какво биха променили? Според мен няма да има картина, различна от днешната. Някои партии имат стабилен електорат, който не се променя значително, за сметка на други, които са  „еднодневки”? И това води до липсата на обединение.

Владислав Кацарски: Ще ви върна един век назад – на 9 юни 1923 година става преврат, на който зверски е убит Александър Стамболийски. Партията на Александър Стамболийски неведнъж е заявявала, че единствената близка политическа организация като цели, е тази на комунистите. Когато става Деветоюнският преврат и народът спонтанно възстава, комунистите казват, че няма да се намесят, защото това е една дребнобуржоазна партия, която трябва да се справя сама в онези бурни времена. През септември 1923 година, заради ината на Георги Димитров и Васил Коларов избухва Септемврийското въстание, на което се дават още жертви, освен онези от 9 юни. Защо споменавам тези събития? Ако комунистите бяха подкрепили тогава всенародното въстание, може би нещата в България щяха да бъдат други. Следват три години на свиреп терор и на тежки неразбории за страната, защото две партии не си надвиха егоизма да се обединят и да управляват заедно.Това след 10 години води до фашисткия преврат през 1934 година.

Днес са се събрали едни хора, които казват, че няма да управляват с този или с онзи. Обаче сам не може, защото народът не му е дал това право, но той има самочувствие и няма да влезе в коалиция. Какво се случва в такъв момент? Ние можем така да си гласуваме до безкрай, някои казват, че няма нищо лошо. Кои са на власт днес в Италия? Партия, която се прекланя пред Мусолини. Това не е ли намек за събития, които ще се случат и тук. Единствената разлика е, че италианците са по-богати от нас.

Таня Иванова: Егото никога не е добър съветник. 

Христо Петров:  Особено в политиката,когато ти е вменено да защитаваш обществения интерес,на първо място.

Владислав Кацарски: Чувам много интересни призиви – да се включим ли във войната? Ти си натовска държава, как така ще се включиш във войната?

Казваш – избори през март.

Христо Петров: Даже по-скоро.

Таня Иванова:  Най–доброто, което би могло да се случи, е някакво чудо и да се обединят или поне да стигнат до някакво съгласие – дори с експертно правителство, в което независими експерти могат да помогнат нещата да бъдат малко по–поносими, отколкото са в момента ида реагират адекватно на това, което предстои като изпитаниепрез идните месеци.

Владислав Кацарски: Имаше вариант служебното правителство да управлява пред такъв парламент, без да бъде мандатоносител нито една партия.

Таня Иванова: Да, но тук отново егото ще излезе на повърхността. Четох, че законово служебното правителство няма право да взима решения, които са малко по-значими за обществото. 

Владислав Кацарски: Това е вярно, но когато няма парламент.

Таня Иванова: Пак ще избухне конфликт от гледна точка на това, че те са победителите и да не забравяме, че служебното правителство е назначено от Президента.

Владислав Кацарски: Като гледам някои депутати във вече три парламента (не че бяха много дълги мандатите им), стигам до убеждението, че няма нищо по-лесно от това да си депутат. 

Таня Иванова: В моето детство парламентът ми изглеждаше доста скучно място и много се ядосвах, когато дядо гледаше заседанията, а сега е един малък театър. Изпитвам негативно усещане, защото акотова е представителната извадка на обществото ни,значи много сме го закъсали. 

Владислав Кацарски: Да, така е. Преди 20 години попаднах в парламента, защото тогава беше времето на внасянетона различни предложения за социални закони и закона за личната помощ, приетедва преди 2 години.Всеки търсеше някакво лоби там от организациите на хора с увреждания, за да прокарат това, което искат и то да бъдечуто в парламента. Един депутат се беше подготвил добре и аргументирано по актуалните теми за хората с увреждания и говореше пред 50 депутати. Още не беше свършил смислената си реч, когато в залата бяха останали едва 5 депутати. Никой не се интересува от разумните и сериозни неща, парламентът бавно и постепенно се превърна в едно посмешище.

Таня Иванова: Точно така, но не е редно. Имам някакво отношение към институциите и наистина смятам, че попадайки в една такава среда, ти си длъжен да спазваш определени правила, норми на поведение, на външен вид и т.н. Ти може да си човекът от народа, гражданска квота и прочие, но там трябва да бъдеш представителени не приемам за нормално да се държиш по арогантен начин, да използваш трибуната за лични нападки. 

Христо Петров: Наскоро гледах снимки от стара София и имаше кадри от заседанието на Народното събранието отвънка. Различни групи бяха снимани и не можеш да различиш дали това бяха парламентаристи от нашето Народно събрание, или от френския парламент по начина си на обличане. Другото, което ми направи впечатление е, че дори и групите, излъчени от земеделците и комунистите, които трябва да са най-бедните, бяха еднакво облечени, всички в прилични одежди. 

Владислав Кацарски: Това е парламент, това е народната законодателност. Какви са вашите финални думи?

Христо Петров: Аз съм оптимист и самият факт, че до нас седи млад политик като Таня Иванова и споделя мисли, които не се различават много от нашите усещания, ми дава надеждата, че докато има такива политици, нещата не могат да бъдат спрени – те могат да бъдат забавени, но не и спрени. 

Таня Иванова: Знаем, че лошото се възприема по–лесно от доброто, но пък доброто винаги си намира място.

В студиото: Владислав Кацарски,Таня Иванова и Христо Петров

Написано от Anelia Velinova