Асоциация „Само днес“- как се прави първата стъпка по дългия път на лечение от зависимости

Той познава много добре зависимостта и всичките ѝ лица.

Разговаряме с психолога Павел Павлов за проблемите, мълчанието и неглижирането на опасността от зависимостите, за превенцията и директната помощ, насочена към младежите.

Катя Андреева: Да яхнеш вълната. Разговаряме с Павел Павлов, който присъстваше на семинара, посветен на борбата с тютюнопушенето. 

Самият ти си председател на Асоциация за зависимости. Представи се.

Павел Павлов: Председател съм на Управителния съвет на Асоциация за превенция и работа със зависимости „Само днес”.

Само днешният ден е денят, в който може да бъде направено нещо, за да се спре употребата и да се поеме отговорността за собствения живот, днес е първата стъпка по дългия път на лечението. Само днес не пуша, само днес не пия и оттам идва наименованието на организацията.

Катя Андреева: Ти дойде на собствени разноски в Боровец чак от Варна. С какво те мотивира и обогати този семинар?

Павел Павлов: Проблемите, които обсъждахме тук, са свързани с тютюнопушенето, проблем, който е много неглижиран и трудно разпознаваем като такъв в България. Хората често бъркат законна зависимост, законни наркотици с незаконни. Това, на което са набляга, е новината, какво се случва с незаконните опиати. На законните наркотици – най-големият проблем, не се обръща внимание!Цигарите са много тежък наркотик, който води до огромна смъртност, много по-висока от алкохолизма, от всички други незаконни зависимости, смесени заедно, и това неглижиране, подценяване е много опасно за нашето общество. Пораженията във финансов и здравословен аспект, в морален, са погром и е много важно да се обединят усилията на всички организации, за да можем да се противопоставим натова и даполучи чуваемост този проблем.

Катя Андреева: Според теб надписите „Пушенето убива”, които са върху цигарените кутии, дали имат някакво значение за пушача, или за започващите да пушат в ранна детска възраст? Четат ли този надпис и има ли той въздействие?

Павел Павлов: Не. По-скоро го има за възрастните, които вече са станали пушачи и са намерили начин – слагат в табакерки цигарите и не обръщат внимание на надписите и страшните картинки. Има ефект, но той е изключително нисък. При младите хора това по-скоро провокира любопитство. Те са любопитни. Те искат да пробват. На тях им е интересно. Любопитството към света и различните негови страни и провокации правят предприемчив младия човек. Той може да направи промените в света, защото все още не знае всички опасности, които крие. Ако използва това свое любопитство, ще пробва, защото се смята за безсмъртен.

Катя Андреева: Спомням си дискусията в залата. Ти обясни как не трябва агресивно да се подхожда, особено в детската възраст – да се казва „не, не, не бива”, а да се пренасочи вниманието с ефективни и здравословни техники за начин на живот, спортуване, активни творчески дейности. Какво върши вашата организация в тази насока?

Павел Павлов: За съжаление, нямаме такъв голям ресурс и потенциал като организация, но това, което правим, е да обучаваме хора, работещи с младите и онези, които са от различни институции, за това какво представляват зависимостите и че цигарите са тежка, животозастрашаваща зависимост. Тежки са и много други законни зависимости – алкохол, вещества, изписани от лекарите, хазарт, хранителни разстройства. Проблемът е огромен и тази концентрация само в незаконните зависимости и неглижирането на законните – психоактивните вещества, а цигарите и алкохола са точно такива, както и хазарта, както и игрите, е много опасно и трябва да се обръща изключително внимание. Младите хора твърде лесно, неусетно влизат в този капан, защото той е навсякъде около нас. Това, което правим, е да обучаваме хората, които идват на нашите семинари и чрез игра, чрез емоциите през преживяванията да могат да пресъздадат ситуацията с децата, с младите, защото забраните са нискоефективни. Напротив, те имат обратен ефект! Една зачертана цигара не означава нищо за тях – само казва „пробвай да видиш какво е…” Или каквото и да е там зачертано –  листо, трева или спринцовка само заостря вниманието им. Специално внимание отделяме на превенцията, обясняваме за вредите, за които те знаят много повече от нас. 

Катя Андреева: Кой идва при вас, кои хора посещават тези семинари, сами ли ви търсят? Имате ли програми, които да достигат до нуждаещи се?

Павел Павлов: За съжаление, финансирането идва само от чужбина.В България досега сме нямали адекватно финансиране, но пък имахме уникалното щастиехората, които се занимават със зависимости и превенция в различни институции и работят като социални работници и психолози по училища, да присъстват на нашите семинари. В България идват вече и хората, които нас са ни обучавали в Полша. И те самите също предават тези принципи: как се прави адекватна  превенция, как ние да подходим към младите хора, така че да не навреждаме, а да помагаме – това е нашият основен принос. Важно е да осигурим на младия човек усещането, които му дава зависимостта – бързо облекчение на напрежението, да е важен, да му е интересно, да се чувства значим, лидер. Всички това трябва да дадем по здравословен начин и да ги научат чрез игри, забавления, разни предизвикателства, тиймбилдинги, креативност, творчество, много работа с емоциите. В нашите училища не работим с емоционалната и социална компетентност. Тези хубави млади хора, които ние виждаме на нашите учения, са с огромен потенциал. Провокираме от тях да тръгнат идеите и тогава по-лесно ги спазват и изпълняват. Те самите много добре знаят как да се справят. 

Катя Андреева: Може би си чувал фразата: „Знаещият не е ерудит, ерудитът не е знаещ.” А ерудитът и знаещият пък не са емоционално подготвени за този свят, за проблемите и капаните, които ги дебнат отвсякъде.

Павел Павлов: За съжаление, така се получава натрупване от няколко поколения на грешно обучение – феодален строй, родителите, които са подготвяни в този строй, живеят в капитализъм. Родените тогава попадат във времето на социализъм и учат хора, които отново трябва да живеят в капитализъм и т.н. Този тип бързи промени и това, което се случва в момента – през десет години има тотална смяна на интересите на поколенията и на нуждите им, образователна система не може да компенсира. Така е в световен мащаб.

Катя Андреева: Имате ли комплексни програми директно включени в учебни часове? Търсят ли ви учители или учителски организации, за да поискат от вас съвет или лектории, материали, които да използват в работата си с децата?

Павел Павлов: Това вече започна да се случва, канят ни от различни места. Бяхме преди една седмица във Враца. Срещнахме се със социални работници и психолози, които работят с младежи. Канят ни в много градове. Хората ни дават тематиката, която е важна за тях. Ние провеждаме тези тренинги и обучения. С тези, които са директно ангажирани с младите, обменяме опит, споделяме нашите знания и това, което мислим, че е полезно, защото изследванията показват, че тези подходи са изключително ефективни.

Катя Андреева:  Вашата работа продължава в една по-глобална насока, както се изказахте на  семинара – не може да се работи „парче по парче”, а трябва да се въвежда цялостно директива в организации, детски училища. Вие правили ли сте предложения към Министерството на образованието или в съвместна дейност с организацията „България без тютюнев дим”?

Павел Павлов: Нашата организация има представител в „България без тютюнев дим”, който работи активно за тази кауза. Иначе, като цяло, организацията ни и идеите, които пропагандираме и предлагаме на хората, се реализират, благодарениие на много активни хора, които поемат щафетата.

В момента има самостоятелно направена програма, която е в експериментален етап за работа с младите хора, базирана точно на тези идеи. За наша радост, все пак стават промени в държавата, може да е по-бавно, отколкото ни се иска, но се случват. Много е важна интеграцията между неправителствения сектор, структурите, държавата, политиката, различни спортни организации и министерства. Колкото сме по-обединени, толкова по-голям ефект ще има нашата работа.

Катя Андреев: Може би един лайтмотив се налага: търсят се политици и държавници, които да помислят за бъдещето на България, за бъдещето на тези деца да бъдат освободени – означава да бъдат освободени и от зависимостите. 

Павел Павлов: Съгласен съм с това. Често се сблъскваме с парадокси – хората, които идват при нас, на наши тренинги, когато питаме „как са зависимостите във вашето училище”, отговарят, че нямат такъв проблем или им е забранено да говорят за това и т.н. Има такъв проблем! Няма училище в България, което да няма проблем, неглижирането и страха да се говори за това само го увеличава иние не можем да му се противопоставим.

Катя Андреева: Казахте, че пребивавате с тази мисия и в други градове? Вие работите във Варна. Каква е разликата между градовете (по-малките градчета ) и София? Има ли рязка разлика между състоянието на младите хора в зависимост и къде са повече или по-малко?

Павел Павлов:  Не мисля, че са повече или по-малко, просто в големите градове по-лесно се случва всичко. Има много хора там, които работят с тези проблеми. Във Варна са сравнително малко – съществува рехабилитационен център, който е от резидентен тип, там са терапевтичните кабинети. Дейността ни е повече извън града. Варна има Дирекция „Превенции” и други организационни структури, които действат по този проблем. Повече работим с по-малки градове в България. Там нуждата е по-голяма, хората от по-малки градове се познават и много ги е страх да говорят по тези въпроси. Ние повече наблягаме на тези места, където не са толкова интересни, но имат изключително огромна необходимост от нашата помощ.

Катя Андреева: Изглежда спецификата на работа в големите и в по–малките населени места се различава и трябва да се изберат правилните вълни, за да се качим на гребена. 

Благодаря за това интервю за радио „Брайл ФМ”. Надявам се на нови срещи и на нови теми, които да развълнуват и да помогнат на хора да се откажат от вредните си зависимости.

Репортер: Катя Андреева

Написано от Anelia Velinova