Павел Антонов – Коалиция за живот без тютюнев дим

За състоянието на тютюнопушенето и проблемите, свързани с него, в България.

„…Може би най – шокиращото за участниците в този форум се оказа анонса от съвсем скорошното изследване на коалицията за връзката между младите хора и тютюнопушенето и находката им, че за съжаление младите хора в България държат печалния рекорд по брой тютюнопушене. Над 47% от тях ( във възрастта между 19 и 35г. ) споделят, че употребяват тютюневи изделия…“ П. Антонов

Разговаряме с Павел Антонов за плътния дим на цигарите, който трови младите хора, бъдещето на България, и пречи на политиците и институциите да видят тази опасна тенденция и да се присъединят към европейската цел – 2040 година да има поколение без дим.

Павел Антонов: Днес се събрахме в „Боровец” на интересно за нас събитие. Поканихме журналисти и хора, работещи по проблемите на тютюнопушенето, за да споделим последна информация и данни за изпитанията, свързани с него, в България. Наши домакини бяха Съветът на здравната организация и Съюзът за борба с туберколозата и белодробните заболявания. Научихме много важни нови данни, които бяха оповестени от Коалиция за живот без тютюнев дим. Може би най-шокиращото за участниците в този форум се оказа анонса от съвсем скорошното изследване на коалицията за връзката между младите хора и тютюнопушенето и находката им, че за съжаление младите хора в България държат печалния рекорд по брой тютюнопушене. Над 47% от тях ( във възрастта между 19 и 35г. ) споделят, че употребяват тютюневи изделия.Най-изненадващото и неприятно е, че повече от половината от тях са момичета и млади жени – негативна тенденция, тъй като допреди 10-на години много по-малко жени пушеха. Очевидно това е специфично развитие за България, което според присъстващите експерти се обяснява с действията и агресивната позиция на тютюневите компании. В много от случаите маркетинговите им кампании атакуват младите момичета, което ще окаже неблагоприятен ефект, когато те станат майки – вреди се на тяхното здраве и на техните бъдещи деца. Тази тенденция е шокираща. В рамките на семинара се обсъждаха възможности за противодействие, за търсене на партньорство с институциите и с медиите. Фокусът на нашата работа бяха журналистите и медиите за предоставяне на повече информираност.

Катя Андреева: Може би ще поканим и д-р Маша Гавраилова, която ще разкаже повече за резултатите от това проучване. За мен, като човек присъстващ за пръв път на такава среща, беше любопитен и шокиращ фактът, че новите електронни устройства и изпарители, които се рекламират като безвредни заместители на конвенционалните цигари, по нищо не им отстъпват по вредност. Защо се случва това и къде е генезисът на новите електронни цигари? Как са се появили?

Павел Антонов: Индустрията се адаптира към реалността. През последните десетилетия в световен план и в България, поради присъствието ни в ЕС е очевидно, че както обществените настрония, така и политиките в обществото ограничават все повече тази индустрия да продава продуктите си – те са с доказан убийствен и вреден характер към потребителите.

Катя Андреева: Защо има подвеждаща реклама?

Павел Антонов: Тя се старае да съхрани пазарите си и печалбите си и въвеждането на т. нар. „нови нагреваеми изделия” е последният вик на тази тенденция в глобален план, но и в България. Лансира се теза, която ги представя като по-безвредни, по–приемливи, каточаст от решението на проблема. Младите хора ги възприемат като по-модерни, по-атрактивни и, разбира се, това се цели от самата индустрия. Проблемът е, че няма никакви доказателства от независимата наука за истинност на тези твърдения. Те получиха определено ниво на позволение в САЩ, но дори получените там решения по никакъв начин не потвърждават, че може да се говори за по-голяма безвредност и намалени форми на риск. Да се тиражират такива тезие с намерение да се помага на маркетинговите послания на една индустрия, която търси да заобиколи съществуващия консенсус и отново да продължи да зарибява млади хора за своите продукти. За съжаление, данните сочат, че тези продукти често са отварянето на вратата за много хора, особено млади. Това е много сериозен проблем, на който институциите и законодателствототрябва да обърнат специално внимание и електронните цигари да се третират като тютюневи продукти – посланието, което чухме вчера и на кръглата маса.

Катя Андреева: На тази среща видях един изключително добре подготвен, мотивиран екип от медицински лица и сподвижници на тази идея. Говори се и за наргилетата и атмосферата на мистичност, която създават, когато около тях са събрани хора, чувстващи се като част от „тайно общество”. Разбрах, че и те не са безвредни.

Павел Антонов: Наргилетата не носят по-ниска форма на риск. Наложилата се през последните години илюзия, че те са безобидни, е много опасна. Има родители, които насърчават децата си да посягат към наргилетата, смятайки че това е детска забава и игра. Не се знае какво се слага в наргилето, няма как да се осъществи контрол на субстанциите, които се употребяват. Ако някой мисли, че наргилето е безвредно, се лъже.

Катя Андреева: Къде е държавата в тази борба? Тук си казахме, че не бива да е борба, а дълбоко мотивационно заложена програма в училищата, в здравословния начин на живот, в спортуването. Държавата подкрепя ли ви и какъв е лично Вашият мотив да бъдете един от инициаторите и активистите на тези движения?

Павел Антонов: Опитът на организациите в коалицията, на нашия екип и на членовете на „България без дим” показва, че през последните 10 и повече години усилията на държавата в посока нарешаване на огромния проблем на страната в преодоляване на тютюнопушенето, са по-скоро спорадични. Има частични подобрения под натиска на европейското право или изолирани инициативи на определени политици, но като цяло тенденцията е обратна.През последните години вратите на кабинетите на високо ниво в Министерството на здравеопазването останаха затворени. Има какво да се желае като активност и полититическа воля от управлението на страната, защото няма никаква промяна. Първо, социологията показва, че в България проблемът е много сериозен, един от най-сериозните в Европа. Второ, има политическа подкрепа – младите хора, с които се разговаря и които са били интервюирани в рамките на изследванията, доминиращо подкрепят подобни мерки, тоест, няма извинение, че тази тема не е популярна. Трето, това засяга най-уязвимите – младите хора, бъдещето на България, и няма нищо патриотично да се пренебрегва този интерес. Надяваме се на отваряне на държавата към практиките, които се представиха тук от други държави, някои от тях не членуват в ЕС. Дори те намират държавническо решение и твърдост да прокарат срещу индустрията тези мерки.

Катя Андреева: Там застават министерства, личности, управници в защита на тези каузи. В някои европейски страни са възприели политика – до 2040 година да има ново поколение и до 5%  да са пушачите в обществото.

Павел Антонов: Това е новата европейска цел, оповестена за целия съюз. ЕС си е поставил до 2040 година да има поколение без дим, което значи под 5% хората да пушат. За наше съжаление България е далече от реализирането на тази цел, но за радост в Европа и около нея има страни, които са го постигнали. Има доказателства, че това е възможно, готови модели и практики, които го позволяват и е време България да ги приложи.

Катя Андреева: Благодаря на Павел Антонов. Надявам се да не се уморите, а тази кауза да продължават да подкрепят и съмишленици, които бяха тук на срещата.

Павел Антонов: И аз благодаря. Оставаме на разположение за всеки българин, който има желание да сътрудничи за тази благородна кауза. Добре дошли сте!

Репортер: Катя Андреева

Написано от Anelia Velinova