Двадесет и вторият конгрес на Карпатско-Балканската геоложка асоциация (КБГА) –резултати и предизвикателства

„В Пловдив завърши 4-дневният международен конгрес на Карпатско-Балканската геоложка асоциация. Събитието беше 22-то в 100-годишната история от създаването на уникалната в региона и Европа асоциация. В продължение на 4 дни специалисти по науките за земята от Югоизточна Европа и цял свят представиха, дискутираха и обменяха опит за най-новите резултати в изследванията на подземните ресурси не само в Карпато-Балканския регион, но и извън него. Конгресът се провежда веднъж на 4 години и беше най-забележителното събитие за българската научна общност за годината. Участваха повече от 300 научни светила от 15 държави, сред които и млади, перспективни специалисти и от България. Някои от тях в момента работят във водещи институции в Швейцария, Германия, Франция и САЩ. Един от тях е проф.д-р Светослав Георгиев, докторант в БАН, представен ни от проф. Ирена Пейчева – председател на Карпатско-Балканската геоложка асоциация.” (В. Кацарски)

„Брайл ФМ” е радиото, което дава гласност на всички добри неща, които могат да помогнат на човечеството и в частност на нашата мила Родина.

Владислав Кацарски: Проф. Пейчева, знаем, че в науката резултатите от изследвания и проучвания идват години след началото на провеждането им, но в тези трудни „енергийни времена”, очакваме чудеса, след като сме направили пакости с небрежно поведение към природата или сме станали жертва на алчността на политиците – нетърпеливи сме да разберем организираният от Вас конгрес имаше ли някаква практическа стойност? Участваха много известни имена на геологията, какъв беше резултатът?

Проф. Ирена Пейчева: Резултатите са в различни направления, като енергийните ресурси бяха само една малка част от тях. На този конгрес всички отбелязаха, че се отделя много внимание на ресурсите и това е свързано със сегашната ситуация, в която имаме криза за някои от тях. В момента постоянно говорим за газ, откъдето ще бъде доставен, а бих искала да поговорим какво, освен газ, би могло да помогнемного бързо в този момент. Имаше нова информация за енергийни ресурси – доклад за проучванията в шелфа на Черно море, информация за моделиране на най-подходящите райони, в които биха могли да се акумулира газ и нефтени продукти. Имаше и доклади в „критични минерални суровини”. Те са различни елементи и минерали, над 30 по важност, защото влизат във високотехнологични продукти. Най-критична е доставката на 20 от тях. Беше представен проект, в който се обръщаме към традиционни находища, където ще се търсят критични суровини. Проект, в който има 20 участника и освен България, са 7 държави – 6 европейски и една външна. Замбия беше поканена, тъй като е богата на такива суровини, а това е алтернатива за зависимостта от Китай – основен производител на тези суровини.

Христо Петров: Като споменавате критични материали, имате ли предвид тези, използвани в индустрията и от които тя има голяма нужда?

Проф. Ирена Пейчева: Точно така. Те включват най-критичните елементи – неодим, нитрия, празеодим, които иначе рядко споменаваме.  Много от тях се включват в производството на мобилни телефони.

Христо Петров: Възможно ли е да се надяваме и да поемем глътка оптимизъм, че земята, върху която живеем на Балканите, притежава ресурси, които биха могли да помогнат и да са светлина в тунела?

Проф. Ирена Пейчева: Мисля, че да. Но нещата не могат толкова бързо да се случат, само при геотермалната енергия можем да очакваме бърз процес. България има подземни води с температура от 25 до 100 градуса. Тази вода може да бъде използвана и да спестява потребление на енергия.

Христо Петров: Тази разработка свързана ли е с някакви светли инвестиции?

Проф. Ирена Пейчева: В момента проблемът е, че е недооценена топлата вода и какво би станало, ако тя се изтегля, ползва и след това се връща, но има такъв проект, който е предложен от Геологическия институт на БАН и се надявам да получи финансиране. Тогава би могло да се покаже, ако в София до Геологическия институт се постави сондаж и се прави мониторинг за това, как се ползва водата, замърсява ли се, отоплявайки института – какво е влиянието на баланса на водите и този опит може да се използва от цяла София. В момента не се разрешава изтеглянето на минералните горещи води, но прилагат „сухо ползване” – вкарват студена вода, затоплят я и издърпват, което не е ефективно.

Проф. д-р Светослав Георгиев: България има, въпреки малката ни площ, сравнена с други държави, много интересна и разнообразна геология, която се е формирала за стотици милиони години. Водещи сме в добива на мед, злато, олово, цинк. От нематериалните суровини имаме малки залежи от въглеводороди в Северна България, които се добиват от 50-60 години. Те са малки по размер, но имаме и по-големизалежи, особено в акваторията на Черно море, където съседна Румъния притежава няколко големи газови находища, също и Турция. България има потенциал за минерални суровини и енергийни източници.

Владислав Кацарски: Тези енергийни източници, ако ги разработим в близките 10 години, могат ли да решат енергийните проблеми на България?

Проф. Ирена Пейчева: Виждаме Румъния как вкарва в баланса си и своите находища. Тя заяви, че не се притеснява от газовата криза, защото лесно ще допълни липсващите доставки със свои суровини. 

Владислав Кацарски: Българската геология не се ли е ограничила в своя институт на БАН и как се подготвят млади специалисти, утвърдени по света? Какво участие имат в проучвания и изследвания?

Проф. Ирена Пейчева: Това е болна тема. След промените в България науките за земята изобщо не се финансираха. Ние сме едни „сървайвъри”. От 2000-та година науките за земята бяха силно подкрепени от Швейцарския фонд за научни изследвания. Не е случайно, че има българи в швейцарски университети. Това е резултат на този обмен. Оценката на Швейцария е, че има голям напредък в развитието на българската геология.

Христо Петров: Присъствах на част от заседанията на конгреса като медийни партньори на организаторите и бях силно впечатлен от присъствието на българи, които работят в Швейцария и представиха свои доклади на този форум.

Проф. д-р Светослав Георгиев: Доста активно се опитваме да развиваме геологията в България, не само в Института на БАН, но и в Софийския университет, в Минно-геоложкия университет – това са трите основни звена, които се занимават с тази наука. Имаме проблем с финансирането, но това е системен проблем за страната – науката е недофинансирана. Според проучване от 2015 година, България и Румъния държат най-ниското място в ЕС с около 0.25%  от брутния вътрешен продукт. Средното ниво за ЕС е три пъти по-голямо. С тези оскъдни средства ние се опитваме да работим. Това трябва да се промени, ако искаме по-добри резултати и по-модерна индустрия

Владислав Кацарски: Дали някой няма интерес нашата наука да дърпа напред?

Проф. Ирена Пейчева: Като нямаме средства, е правилна тактиката да ги фокусираме в определени посоки, които смятаме за приоритетни, но не трябва да се забравя, че има направления със силно значение и експертите им трябва да бъдат подкрепени. Какво ще прави ядрената физика след няколко години, ако не подготвя специалисти!

Владислав Кацарски: Идва енергийна криза. Ние можем да направим проучване за енергийните ресурси в Черно море и това да е в дългосрочен план, а чакаме някакви танкери-фантоми (не знаем дали са 3, 5, 7).

Христо Петров: От 2015 година никой от политиците не е виждал перспективата и не е мислил за поне 5 години напред, за да може да се предвиди, какво ще се случи в бъдеще – тук е колизията между политиците и хората на науката, които виждат проблемите в тяхната глобалност.

Проф. Ирена Пейчева: Науката е проактивна, ние търсим контактите и предлагаме нещата – индустрията често не знае, какво може науката.

Христо Петров: Беше забележително, че на конгреса присъстваха най-големите добивни предприятия и се отделя голямо внимание на екологията след процесите на добиване.

Проф. Ирена Пейчева: Има модерни предприятия, които търсят най-ефективното използване на всички ресурси и винаги е добре да си сътрудничим с тях.

Владислав Кацарски: Проф. Георгиев, много ми е любопитно хората, които напускат България и се връщат след 20 години, какво оставят в българската наука и какво заварват там след толкова време?

Проф. д-р Светослав Георгиев: Когато отидох да уча в чужбина, бях много млад, не познавах добре нивото на науката в България – проблеми и предимства, които има. Сега мога да сравнявам с науката в чужбина след добития опит в различни държави и този, който придобивам тук. Науката е недофинансирана, имиджът на научния работник в България не е висок и това е голям проблем за обществото. И учените носим отговорност, и държавата със заплатите, които предоставя.

Христо Петров: Журналистите също носим отговорност, защото не запознаваме обществото не само с проблемите, но и с достиженията на нашите учени.

Владислав Кацарски: Не се ли чувствате като „самотни бегачи”?

Проф. Ирена Пейчева: В момента сме на световната сцена. Българските учени запазват мотивацията си да бъдат най-добрите. В Швейцария имахме доста възможности, иска ни се и тук да е така. Постоянно пишем и работим по проекти, това е нашият живот.

Проф. д-р Светослав Георгиев: Проблем с мотивацията един учен не трябва да има, независимо какви са условията. Науката е призвание.

Проф. Ирена Пейчева: Знанието трябва да се развива. Добивайки фундаментално знание, можем да го използваме след време и в практиката.

Владислав Кацарски: Това не е последното участие на геолози в нашето предаване. Отваряме една пътека – ние сме любопитни, а вие сладкодумни и се надявам на нови срещи. Благодаря ви за този интересен разговор.

Христо Петров: Конгресът протече в много интересна и приятна атмосфера. Многобройни участници, делово отношение към проблемите, суперорганизация – сутринта в 8 ч. започваха работа, до 7 ч. всичко беше разпределено в повече от 18 различни секции по теми и отделно имаше 12-13 специални сесии, също по определени теми. За пръв път разбрах за съществуването на такива раздели като културна геология, икономическа геология, Карпато-Балканска климатична и екосистема. В този контекст разговорът с представителя на „Асарел–Медет” беше много неочакван за мене, тъй като се оказа, че имат отделна програма, цяло подразделение, което се занимава с екологията – с възстановяването на почви, екологично използване на води, запазване на питейните води. Компаниите, които оперират в България, в спазване на екологичните норми се движат в световните стандарти.В представянето на „Дънди Прешъс Металс“ акцент беше отговорното добиване на руда и една програма за опазване биоразнообразието на костенурките – бяха издали специална брошура, интересно направена, с описание на местообитанията им в районите на Златоград. В дейността на предприятията, представени на конгреса, освен чисто икономически аспекти,бяха заявени и много силни социалнистрани. Имам предвид социални програми в районите, където работят – строителство на болници, поддръжка на училища, на социални заведения и участия в събития по определени поводи, не само като спонсори, но и като участници. Освен осигуряването на работни места, поддържат социални контакти с работниците и с населението, на чиято територия извършват тази дейност.

Интервютата, които Христо Петров направи от конгреса, ще чуете във файла ТУК.

Водещи: Владислав Кацарски и Христо Петров

Написано от Anelia Velinova