Мария Касимова – Моасе

За Вярата, която предопределя Избора.

Тя е за пръв път пред камерата на радио БРАЙЛ ФМ и не за пръв път пред микрофона ни. Силно впечатление остави включването й в президентската кампания, която на пръв поглед е предизвестена, но от другата страна е смелостта на интелектуалеца да вкара разум и европейски вид в тези избори.

Разговаряме с  Мария Касимова – Моасе, политик от новото поколение политици на България, за желанието й да участва в президентските избори и за вярата, че тази институция има възможността да повлияе положително за решаването на важни проблеми, за страха от очакванията, които има и невъзможността да ги осъществи, за визията й за социалната система и къде вижда своето място между патриотизма и шовинизма, и космополитизма.

Мария Касимова – Моасе: Когато бях на 20 години, пеехме „времето е наше”. Тъжно ми е, че от „времето е наше” до „време е”, ни откраднаха времето. Обръщам се назад и виждам, че не променихме най-важното, не променихме времето.

Наясно съм какви са правомощията на вицепрезидента и на президента. Те не са много, но вярвам, че с моята енергия, с нещата, които правя като човек, жена, журналист, майка мога да изпълня със смисъл тази институция. Трибуната е огромна, могат да те чуят много хора и думата ти няма да увисне. Можеш да инициираш срещи, да говориш с международни организации на ниво, на което те приемат сериозно, да правиш директна връзка между хората и институцията –  нещо, което виждаме, че не се случва.

Страх ме е да не дойде моментът, в който съм спечелила доверието на хората, гласували са за мен и се оказва, че нищо не мога да направя. Тогава какво? Мислех си за Блага Димитрова, която си направи отвод и напусна тази позиция. Страх ме е да не бъда поставена пред този избор. И да бъда поставена пред този избор, мога да обещая едно – няма да си затворя устата.

Имам визия за социалната система. Бих искала лично да се срещна с хората, които работят с тези социални групи – слепите хора, глухите и с други затруднения, за да бъдат включени в общността – и да ми кажат какво искат да променят и какво им пречи. Друга моя кауза е домашното насилие. Знам какво трябва да се случи по веригата. Считам, че има огромна дистанция между хората и институциите.

Дали мога да бъда използвана като име и лице в нечия чужда кауза? До този момент не съм се почувствала използвана. С Лозан Панов се познаваме по идеи и му вярвам безрезервно. Иначе нямаше да застана до него.

В последните десетилетия има целенасочено представяна тенденция патриотизмът да се противопоставя на космополитизма. Патриотът обича страната си, националистът мрази всички останали страни. Космополитизмът е по-голямата сцена да покажеш красотата на страната си и красотата на нейните таланти и богата духовност.

През отминалите години бях загубила надеждата,  че нещо може да се промени. Сега, щом съм се кандидатирала, значи съм намерила последната й частица и се кандидатирам заедно с нея. Брехт е казал, че „творците и писателите имат правото и задължението да предадат на публиката идеите на времето.”

Водещи: Анелия Велинова и Владислав Кацарски

Написано от Anelia Velinova