Приемната 26.03.2018 с Васил Долапчиев


Интервю с В. Долапчиев

Кр. Григоров : Г-н Долапчиев, здравейте,
Как протича организацията на протеста на 11 април?
В. Долапчиев: – Здравейте,
На този етап всичко се движи по плана, който сме приели с организационния щаб, текат обиколки из страната. В областните градове организираме пресконференции, оповестяваме протестната нота, обясняваме факта, че ще има Национален протест на 11 април 2018 година в София на площад “Независимост“. След което се срещаме с областните управители, връчваме протестната нота и се срещаме с нашите локални структури, с цел да обсъдим организацията, която трябва да се създаде.
Кр. Григоров: – Лолко хора очаквате да дойдат на протеста?
В. Долапчиев: – По сегашни данни не по-малко от 6000 човека.
Кр.Григоров: – Не по-малко от 6000? Това е сериозна цифра, това е половината от членовете на Съюза на слепите, горе-долу.
В. Долапчиев: – Не е вярно, че организациите, които организират протеста имат над 100000 човека.
Кр. Григоров: – Аз имах предвид конкретно от Съюза на слепите колко?
В. Долапчиев: – Ама ние не сме организатор! Да бъдем откровени – митингът е организиран от националнопредставените организации на и за хората с увреждания, които са членове на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, орган с консултативни функции към правителството и те са 20 на брой. Две не се включиха в организацията на протеста, 18 участват. Това е Съюзът на инвалидите с над 40000 членове, Съюзът на слепите с над 13000 членове, Съюзът на глухите с над 8000 членове и т.н., Асоциацията на деца с интелектуални затруднения с над 5000 членове, Асоциация „Диабет“, военноинвалидите, родителски организации и т.н.
Кр. Григоров: – Каква е ролята на Съюза на слепите в този протест?
В. Долапчиев: – Съюзът на слепите в случая като националнопредставена организация заедно с другите колеги участваме най-активно в подготовката и документите и на самата организация подсигуряване на финансиране на проектите и т.н.
Кр. Григоров: – Вие все пак напуснахте Националния съвет за интеграция на хората с увреждания?
В. Долапчиев: – Напуснахме го всички на първи март заседанието, което беше преди обяд. Ние връчихме протестната нота, прочетахме я на Министъра на труда и социалната политика и всички националнопредставени организации напуснахме заседанието. След което на четвърти март обявихме нашето решение да преминем към протестни действия и да почнем да създаваме необходимата организация.
Кр. Григоров: – Защо се реши протестът да е със седмица по-рано от другия, предвиден за 18 април?
В. Долапчиев: – Не, просто бързаме – бързаме да го направим протеста, тъй като текат процеси много динамични около реформите. Искаме в максимална бърза степен да стопираме тези негативни процеси, които в момента засега много силно ни притесняват, да променим начина на диалог, който се води, да предизвикаме правителството на по-честен, по-коректен диалог, да сложим всички карти на масата, тъй като ние от две години сме наясно, че предстои подобна реформа. И две години още предходният формат на правителството, когато, министър на труда и социалната политика беше министър Калфин, тогава за първи път се появи тази концепция за експертиза на работоспособността, която ние не приемаме, оттогава поставяме серия от въпроси, на които и тогавашното и сегашното правителство не желаят да ни отговорят. И на 22 февруари парламентът, след като министърът докладва на заседание съвмесно на комисията по труд, социална и демогравска политика и комисията по здравеопазване – около 45-50 депутати – в наше присъствие новата концепция за реформа, тогава за първи път се появи, че хората, които ще бъдат оценени като работоспособни ще загубят правото на инвалидна пенсия, хората които ще бъдат оценени за частично работоспособни ще загубят частично правото на инвалидна пенсия и тия, които са оценени като нетрудоспособни от тази комисия само те ще имат правото на пълна инвалидна пенсия.
Кр. Григоров: – Въпросът ми беше, тъй като вече се знаеше 3 месеца предварително, че ще има протест на 18 април, който ще бъде от неправителствените организации на и за хора с увреждания, основно от майките на деца с увреждания, защо не съчетахте двата протеста в една дата? Наистина щеше да има повече значимост на тези протести, защо не потърсихте начин да обедините тези идеи на тези два протеста?
В. Долапчиев: – Тепърва има още време, ако влезем в диалог с тях, може да разговаряме да се преобщят. Вижте проблематиката, която ние дискутираме е много по-широка. Мога да ви дам протестната декларация, която е публична и която ще бъде връчена на Президента, Премиера и т.н. Темата, която тъй като те са физически лица, а не като организации, даже с лични интереси, дискутирането е много по-тясна като писта. Тя касае наистина съществени проблеми в сферата на интеграцията на децата с увреждания и подкрепата на техните семейства, които полагат грижи, докато ние коментираме глобалната политика на правителството при оценка на медицинската експертиза, коментираме за оценката на трудоспособнността. Тя касае над 200000 български граждани, които ще попаднат под ударите на реформата, докато в другия аспект нещата са много по-малки. Разбира се в декларацията са поставени проблемите за интегрираното образование, проблемите за деца и лица с увреждания и подкрепа на техните семейства, тъй като тези деца в някаква степен бяха решени проблемите в осигуряване на известен по-висок доход на семействата да могат да полагат грижи, но това е до 18 годишна възраст. Ставайки един ден на 18 години, това лице с увреждане става пълнолетен и губи тоя тип подкрепа, проблемите остават същите. Ние тези проблеми ги поставяме непрекъснато.
Кр. Григоров: – Става въпрос, че има някъкви различия, които разделят двата протеста.
В. Долапчиев: – Не мога така да го формулирам. Не виждам никакъв проблем да има.
Кр. Григоров: – С какви средства се организира този протест?
В. Долапчиев: – Полагат се минимални усилия хората сами да предоставят средства от дарители, да намерим средства, по тоя начин го организираме.
Кр. Григоров: – Колко ще плати Съюза на слепите в тази организация?
В. Долапчиев: – Не мога да Ви кажа нямам представа колко хора ще дойдат от София, от провинцията.
Кр. Григоров: – Поне колко се предвиждат?
В. Долапчиев: – Не мога да Ви кажа, ситуацията е много динамична, тепърва събираме информация.
Кр. Григоров: – Родители и въобще членове на съюза и неправителствени организации търсят отчетност на средствата, които ще бъдат събрани и използвани.
В. Долапчиев: – Отчет давам пред нашите органи. А когато няма да бъдат държавни средства… Това трябва да е пределно ясно – субсидията, която получаваме, не, а нашите си средства, които съюзът получава от своята стопанска дейност.
Кр. Григоров: – Можете ли да дадете няколко примера, как Съюзът на слепите защитава социалните, граждански и други права на слепите хора у нас в последните пет години преди този протест?
В. Долапчиев: – Мога да ви дам стотици примери, тъй като в момента няма година, в която да не съм участвал от 12-15 работни групи, някои години и повече, по различни проблематики. Сега в момента участвам в комисията за медицинската оценка, която подготвя реформа в тая посока. Тя работи над три години. В комисията за реформа за оценка на работоспособността в работната група, която направи промените за помощните технически средства и медицинските изделия, в момента работим върху концепция за промени и допълнение закона за интеграцията на хората с увреждания. Най-вероятно ще почнем да работим върху наредбата за медицинската експертиза и методиката за нейното приложение. Затуй много неща, всичко абсолютно, което се промменя в тази сфера, най-напред минава през работни групи и там присъстват представители на националнопредставените организации. Има ги на списък работните групи, със заповед се оформят и т.н.
Кр. Григоров: – Вие винаги това говорите, но аз говоря за преки примери, т.е. за конкретни примери в житейските ситуации на хората, които членуват в съюза.
В. Долапчиев: – Вижте какво, ние говорим за закони и политики, в парламента не се решават конкретни житейски ситуации. Съюзът на слепите като дейност като цяло потпомага чрез своя бюджет с помощи слепите граждани в натура и пари дава, ние даваме помощи, нали ако това ви интересува, но пряка дейност му е в сферата на държавната политика. Съюзът се занимава и с другите национално представени организации, не с конкретни случаи – там се прави политика за всички граждани с увреждания. А че Съюзът на слепите не може да отговаря, ако някой заведе гражданско дело спрямо някое лице и нали Съюзът на слепите да поеме някъкъв ангажимент. Но ако се касае за някакви дискриминационни действия, нарушаване на неговите права винаги сме насреща, готови да окажем съдействие. Но ако той си има някакъв личен спор, делба на имоти, работи – това е не мислимо.
Кр. Григоров: – Някои членове на Съюза на слепите и на други организации, които са националнопредставени твърдят, че не са почуствали правата да са им защитени от тези организации.
В. Долапчиев: – Това с чувствата е много субективна работа. Това с чувствата нека да не го коментираме, не стои сериозно.
Кр. Григоров: – Смятате ли, че гражданският протест е най-подходящата форма за влияние върху социалните политики на държавата?
В. Долапчиев: – Ами да ви кажа откровено ние рядко прибягваме към тая форма, тъй като считаме, че диалогът, професионалният, в рамките на работните групи, които водим в рамките на Националния съвет за интеграция последните дни с екипа на Министерството на труда и социалната политика и други министерства там трябва да се търси висока експертиза и професионално ниво да се търсят конкретните решения. Последният протест сме го правили през 2008 година. Значи след десет години за първи път след като считаме сме изчерпали всички форми на диалог преминаваме към нашето законно право на протест.
Кр. Григоров: – Много хора се запитаха дали не закъсня този протест, при положение че още преди една-две години имаше идеи за такъв протест, бяха разпратени до районните председатели да подготвят протестни действия, беше изпратена една декларация т.н. Защо тогава не се организира този протест? Какво попречи?
В. Долапчиев: – Тогава не го организирахме, тъй като тогава министър Калфин каза стоп на реформата. Той трябваше 2016 година до средата да направи … да внесе в Парламента реформата; каза, че няма да изпълни това решение на Парламента, че ще преминем към диалог. То не стана, правителството падна, нови избори, работи нещата се забавиха. Това беше причината. Тъй като успяхме да стопираме процеса и да ги накараме. сега не сме успели да постигнем такова нещо….
Кр. Григоров: – Какво направихте, за да сте сигурен, че присъстващите на протеста членове на Съюза на слепите ще са информирани за исканията и предложенията, зад които застават?
В. Долапчиев: – Всички документи, които касаят и протесната нота, събрал съм регионалните председатели, разяснили сме ситуациата. На пресконференциите присъстват съответно наши членове, даваме допълнително обяснения и при тях къде е проблемът, в какво се състои той и поради тая причина мисля, че всички са наясно за какво става дума.
К. Григоров: – Ако направим анкета например, колко процента на хората ще могат да отговорят ясно на този въпрос – за какво протестират?
В. Долапчиев: – Не мога да Ви кажа. Темата е много професионална, кой е чел, кой какво е разбрал – не е мой проблем. В България мисля, че много граждани с много работи не са на- ясно. Нормално си е да информираме нашите си структури и да ги запознаем с проблемите, да им изпратим документите. Абсолютно те проведоха срещи на нашия екип, всички организации абсолютно правят такива срещи, дават им необходимите разяснения.
Кр. Григоров: – За София кога бяха тези срещи?
В. Долапчиев: – София в момента в люлин бях преди миналата седмица в четвъртък бях в люлин на дълго на широко обясних на хората, които присъстваха и сега предполагам, че ше има нова среща с други организации.
Кр. Григоров: – Какво очаквате да се постигне с този протест като крайна цел?
В. Долапчиев: – Значи Вие първо през цялото време не попитахте къде е проблемът. След като не Ви е ясен проблемът, какво може да предизвика протестът?
Кр. Григоров: – Аз питам Вас, предполагам, че знаете?
В. Долапчиев: – Ами да, разбира се като взимате интервю, направете го професионално! Значи в какво се състои проблемът, да си нясно. Първо, в сферата на медицинската експертиза се очертават два генерални проблема: първият проблем е степента на увреждането в България, тъй като националните консултанти преработват цялостната методика. За оценка на увреждането да дадат за едно и също увреждане в Германия на човек без едно око и в България без едно око различна степен на увреждане, това е първата опасност. Това е по-малката опасност, тъй като в момента върви намаляването на групите на хората, не само на слепите, а и на другите увреждания. Втората по-голяма опасност, реална опасност вече категорично е Министерството на здравеопазването под натиск, тъй като няма лекар, който да може да вземе решение в тая посока разумен .. искат ТЕЛК да определя само водещото заболяване – едно. Досега се отразяват и другите видове увреждания, има случай инцидентно, когато се отразяват малки по процент увреждания с цел човек да премине в по-горна категория, т.е. има увреждания за 68% и да премине в по-висока категория над 71% добавят му се 5-6%, някое и друго заболяване на дихателни пътища, асма и т.н. Той получава повече права. Ние категорично сме против това, подобна практика трябва да бъде преустановена и хората, които я дават, много ясно е разписано в методиката, че подобни комбинации са невъзможни да се правят и лекарите, които ги допускат да бъдат наказани, и съответно решенията да бъдат обжалвани и т.н. Има си процедура, обаче никой не може да отрече, че много от заболяванията са в причинно-следствена връзка с друг тип сериозно заболяване, които водят до нова функционална картина и нов здравен статус на лицето, нова потребност от подкрепа, по-високо ниво на подкрепа, т.е. ние не можем да приемем отпадането на възможността дадено лице да бъде оценено за няколко увреждания, което да даде общ нов фон на увреждането като цяло. Това е първият удар. По тоя начин ще бъдат изхвърляни по-надолу и по-надолу хора, ако го допуснем. Второ: с оценката на експертизата на трудоспособността. Досега много десетилетия никога даже в България мога да кажа не се оценява работоспособността. А сега системата, която действаше на база телково решение при оценка на увреждането имаше пряка връзка с неработоспособността на лицето с увреждания, т.е. ако си със 100% степен на увреждане, значи си 100% неработоспособен. При новата концепция новата идея, която излиза, позовавайки се на системата за класификацията на човешката функционалност и здраве на Световната организация, впрочем не е преведена в България, и още не осмислена като концепция. Един много сложен документ над 500 страници. За пример само Англия има коментар, за да я приложи, има над 1000 страници. Нашата информация в подобни структури, в които участваме, тъй като тази система е повече от 15 години на въоръжение в отделните държави, тя се прилага много внимателно, от нея се взаимстват някои принципи, някои взаимовръзки и т.н. Но никаде тя не се прилага поради своята огромна сложност. Цяла, както е замислена, от Световната здравна организация и при Калфин и сегашната концепция се позовава на нея. Тя е система. която не е преведена, не е осмислена, та да видим в какъв обем ще се прилага. Оттам нататък се оценя вече не неработоспособността, а човешката работоспособност, и то на база само на документи. На една анкетна карта и съответно на диплома и т.н. И тук вече възникват серия от въпроси. Ако едно лице работи, което ние искаме. Концепцията има две огромни бели петна. Значи да потчертая – който познава проблематиката и се упражнява по темата в Европа наистина има държави, в които не получават пенсии работещите – по това спор няма. Или получават частично. Проблемът е друг: в България трябва да сме наясно, ако едно лице работи, загуби, получи степен на увреждане и се върне на същата работа, ще получава ли пенсия или няма? Ако едно лице работи и получи степен на увреждане и не може да работи на същото място и бива назначен на по-ниско платена работа, ще има ли компенсация под формата на пенсия и как ще стане процедурата? Цялата концепция е разработвана за хора работещи. Ние питаме какво ще стане със съдбата на хора, които никога не са работели? Абстрактна оценка на човешката трудоспособност не съществува, такова понятие няма. Човешката трудоспособност се определя към конкретно работно място. Ето ние слепите не можем да бъдеме шофьори, но човекът, който създаде стандартните правила на ООН, които са важни за конвенцията за правата на хората с увреждания, той е сляп. Много са относителни човешките възможности. Ние питаме в нашата първа протесна нота до Министъра какво ще стане с лицето, което изпадне в цикала работи – не работи – работи – не работи и т.н. т.е. Искахме в концепцията да бъде разработен един нов раздел, който в рамките на две страници на концептуално ниво да разработи реалните житейски хипотези, в които ще знаем каква ще бъде политиката на държавата в едно изречение. После много по-лесно можеме да ги трансформираме правилно. Следващият раздел, който концепцията категорично трябва да реши, ако преминем на западноевропейски модел с намаляване на пенсиите. Ние искаме да преминем на този модел на компенсираща добавка, която човекът с увреждане трябва да получи, заради по-големите разходи в резултат на увреждането: за медицински услуги, за медицинска рехабилитация, социална рехабилитация, лекарства, диетично хранене, лични асистенти, чужда помощ и т.н. Няма кой да отрече и в Европа, в Сърбия, която десет години воюва, няма инвалидни пенсии, но получават компенсираща добавка в размер на 240 евра, а в Гърция тази добавка е 650 евра, а е била много повече, но пореди финансовите проблеми е намалена. Няма да коментирам на Запад какво става. Ето това искаме комплексно да бъде решено. Всичко това сме го заявили на Министъра при всички срещи и това са големите проблеми, които ще коментираме. Митингът е един инструмент, който да ги принуди да седнем на масата за разговори, те мълчат, бягат от отговорите. Искаме да ги принудим да седнем и комплексно да подходим към цялостната политика, цялосната реформа на хората с увреждане, а не на парче, да икономисваме финанси от бюджета на НОИ за големите пенсии и да остане да се надяваме на някакво светло бъдеще някога евентуално за бъдещи по-добри политики, които ни обещаха. Искаме да знаем какви са те, как ще бъдат реализирани, какви срокове, какви ресурси ще бъдат за тия политики, защото икономиите в бюджета на НОИ се планират да са между 500-600 млн., а потърпевшите ще са между 150 000-200 000 граждани с увреждания. Затова ние искаме да знаеме какви политики ще компенсират този доход. Средната инвалидна пенсия е 200-230 лева. Итеграционната добавка е 16-17 евро, това е просто комично в България. Искаме един комплексен подход и затова тръгваме, тъй като диалогът досега не доведе до нищо положително.
К. – Тъй като се разбра, че в края на март бяха отменени събранията на териториалните организации, Ваше еднолично решение ли беше?
В. Долапчиев: – Да, събранията бяха отменени, поради причина, че тръгнахме да правим тоя протест. Обсъдихме с регионалния управителен съвет необходимостта за цялата организация да е на педали, та да стане, да може да изкараме 400-500, дай Боже и повече хора, че има много работа. Поради тая причина те информираха управителния съвет на съюза, който прие събранията да бъдат в края на септември.
Кр. Григоров – Т.е. по Ваша инициатива?
В. Долапчиев: – Не по моя инициатива. Заедно с колегите обсъдихме ситуациата какви ангажименти има Софииската организация, какво трябва да направим за краткия срок и прецинихме, че в момента нямаме време да се занимаваме с отчетни събрания.
Кр. Григоров: – И защо ги отменихте чак септември?
В. Долапчиев: – Наше право е да преценим. Значи събранията са правени през пролетта и есента, тока, че няма никъде заковано кога ше бъдат. Това става с решение на управителния съвет, той определя кога ще бъде кампанията. Имали сме други случаи, когато нещо е налагало в даден район да бъдат извън посочения график на събранията.
Кр. Григоров: – Сега какво налага?
В. Долапчиев: – Аз Ви казах: огромните ангажименти на Столичната организация, която трябва да организира 500 човека да изкара на улицата.
Кр. Григоров: – Добре, това е април, а до септември има много време, май?
В. Долапчиев: – Няма никакво време. И после нямате никаква идея за какво става на дума. От тази гледна точка твърдите подобно нещо. Ние ежедневно непрекъснато се занимаваме с организацията. Ако можете да ми кажете какво е станало? Ако можете да ми кажете кое е по-важно: да направим събранията, или да организираме един великолепен митинг със силно присъствие на хората, да се чуе тяхният глас, правителството да бъде предизвикано да седне на масата на преговорите и по друг начин да подходи в диалога. Кое е по-важно? Касае се за огромни ресурси на доходи на тия хора, да се опитаме да спрем този процес и да преминем към друг тип политика, която искаме, или да направим някакви си 3-4 събрания. Това не е сериозно!
Кр. Григоров: – Искате да кажете, че не можете да съвместите двете дейности?
В. Долапчиев: – Не, не можем да ги съвместим.
Кр. Григоров: – Тъй като все пак отчетните събрания не са често явление…
В. Долапчиев: – Те са си ежегодни.
Кр. Григоров: – …. става въпрос, че не са толкова често и членовете се интересуват….
В. Долапчиев: – Значи, това е право на Съюза на ръководните органи да вземат решение.
Кр. Григоров: – Добре, какво се случва с избора на постоянен председател на териториалната организация „Запад“?
В. Долапчиев: – За Люлин ли говорите?
Кр. Григоров: – За Люлин, да.
В. Долапчиев: – О, не мога да Ви кажа, нямам никаква идея. Там ще се направи събрание до- колкото знам, председателят си е подал молбата за напускане месец февруари по устав до 6 месеца трябва да се проведе събрание, то изтича някъде средата на август и за това септември. Август е отпоскарски сезон септември ще бъдат целия пакет от събрания и ще бъде избран съответно човек.
К. Григоров – Дотогава ще има временно изпълняващ длъжността?
В. Долапчиев – Има си разбира се, той е член на оправителния съвет по устава. Управителният съвет е в правото си да избира член на състава и временно да изпълнява. Организацията работи, провеждат си мероприятия, имат си председател.
К. Григоров: – От момента на сливането на организациите по този нов начин Вие виждате ли полза? Говорим конкретно за София.
В. Долапчиев: – Да ви кажа откровено – да, и ще кажа защо. Значи, първо, за съжаление Съюзът на слепите намаля. На нас ни трябват по-компактни маси и тоя процес на окрупняване, на промяна тече навсякъде, навсякъде в страната. Във Варна бяха три, станаха две, в Пловдив бяха четири, станаха две, в регионалните организации бяха шестнайсет, станаха петнайсет. Преместихме Дряново, където по обективни причини предпиятието е затворено, обезлюдяване и т.н. в централата на региона в Габрово, окрупнихме Благоевград и Кюстендил – двете регионални организации, т.е. процеси на реорганизации текат навсякъде. Това не е самоцел. Нормално е, тъй като Софийската организация чувствително намаля. Когато аз поех ръководството на съюза, тя беше близо 2100-2200 човека, а сега е 1200. Нормално е тогава да имаше 7-8 организации с по 300-400 души, а сега горе-долу вървят средно да бъдат 250 – една нормална бройка средна за обхват при условие, че се намираме в концентрираната членската маса в града, може да се комуникира с тях, съвсем нормално е да бъдат четири организации.
Кр. Григоров: – Въпрос на доверие е намаляването на членовете.
В. Долапчиев: – В какъв смисъл на доверие?
Кр. Григоров: – Да, има хора, които са чували за Съюза на слепите, но да не кандидатстват за членство: имат право да бъдат членове, но просто не кандидатстват.
В. Долапчиев: – Не, аз … през цялото време непрекъснато тенденциозно задавате въпросите! Много от хората, които не искат да дойдат, първо задават въпроса „Какво ще получим?“. И тъй като не сме банка да даваме пари, някои хора за съжаление, не виждайки някаква удовлетвореност от своите лични материални интереси, не стават членове.
Кр. Григоров: – Някои твърдят, че районните председатели по-скоро насърчават консуматорска политика на съюза , която Вие всъщност оспорихте.
В. Долапчиев – Не мога да кажа, че консуматорското, защото няма откъде да го насърчаваме. Бюджетите им се приемат централно, те се отчитат централно, парите се спускат от тука, те не могат да харчат нищо извън панела на бюджета. От тази гледна точка има си дейности, които се извършва,т за които са разпределени ресурсите и те няма как да мърдат извън общия план за дадения регион. Така че не виждам какво консуматорско може да насърчаваме освен основните ни дейности спорт, култура и т.н.
Кр. Григоров: – Според Вас защо намалява броят на експертите в структурите на съюза? Конкретно структурите на съюза, не говорим просто за членската маса, за която сме говорили.
В. Долапчиев: – Нямам представа какво имате на предвид. Кога са били великите експерти в съюза, та сега са намалели? За да ме питате, значи имало е период, когато е било бъкано от велики експерти. Кажете ми трима велики експерти, които съюзът ги е загубил? Колкото експерти съюзът е имал преди десет години, толкова има и сега.
Кр. Григоров: – Най-логично е сега да има все повече и повече, защото се увеличават проблемите за решаване и т.н.
В. Долапчиев: – Няма никакъв проблем, когато работодателят прецени, че е необходимо, било под формата на граждански договори. Ползваме различни консултации, било да назначим хора тука в екипа и т.н. Екипът е свит много, поради липса на ресурси. Когато назначаваме хора, нали от тая гледна точка няма как на етажа да има манифестация от експерти? Впрочем всички останали организации са в този калибър на експерти.
Кр. Григоров: – Има коментари, че в много от организациите, които са националнопредставени на и за хора с увреждания, като Съюза на инвалидите, като Съюза на слепите т.н., нещата се случват доста тромаво и един от признаците е дългогодишният период на председателстване на техните председатели. Вие как си го обяснявате? Колко е според Вас оптималният период, в който един човек може да бъде и е добре да бъде председател на една организация?
В. Долапчиев: – Няма такъв период. Кажете ми колко пъти един човек може да бъде депутат? Няма граница, може да управлява от навършване на 18 години до гроб държавата. Колко пъти може да бъде премиер? Няма … да продължавам ли нататък?
Кр. Григоров: – Кажете конкретно за Вас?
В. Долапчиев: – Няма за мен. Значи аз не го казвам, казва го националното общо събрание на пълномошниците. То приема устава на организацията, то е единственото, което може да определи. Законът за юридическите лица с нестопанска дейност не въвежда мандатността, оставя го направо на организацията, която създава своя основен закон да определи дали ще има мандатност или не. Вече в системата няма организация. Организациите, които твърдите, че го коментират, също няма мандатност. Посочете ми едно НПО с мандатност в България!
Кр. Григоров: – В някакъв момент има един… едно такова усещане, че хората се страхуват от това да изберат нов.
В. Долапчиев: – Няма от какво да се страхуват хората. Събират се хората, гласуват дигат си ръцете, всеки има глава на раменете, никой на никого ръка не вдига, никой… как да кажа – не е уведомен, че има събрание. Всеки може да си ходи на териториалната организация на събрание. Всички се уведомяват по нашите правила. Контролният съвет проверява писмено всеки. Това, че идват там 20-30-40% зависи колко е организацията. Дневният ред се обявява. Значи всеки може да дойде, всеки може да гласува за когото си иска. Абсолютно всеки може да избере председател, по-късно и делегати за регионалното събрание, за пълномошници за националното събрание и да изберат по правилата на съюза ръководител, който си искат.
Кр. Григоров: – Имаше някои несъответствия в дати и други неща, които бяхте изпратили в нарушение на някои от точките на устава, но те са обект на друг разговор. Добре, последни Ваши думи към слушателите на БРАЙЛ ФМ?
В. Долапчиев: – К~во да Ви кажа? Сега сме в един изключително преломен момент, в който трябва цялата организация на територията на страната да се обедени, тъй като смятам, че митингът няма да бъде единствената форма на протест, а която трябва да използваме, за да можем да доведем до положителен край това, което започнахме преди месец. И ние и другите организации на хора с увреждания трябва да бъдем наистина максимално активни, за да успееме да мотивираме нашите членове да се включат в тези форми на протест, да издигнем високо своя глас и да принудим държавата да помисли по друг начин, да търси решение на в момента е най-важното.
Кр. Григоров: – Благодаря за това интервю и желая успех в организацията, във всичко, с което се занимавате.
В. Долапчиев: – И аз благодаря.