Николай Нинов – част 2

 

Николай Нинов, председател на Съюза на глухите в България, в интервю за Брайл FM

 

  • С какво стандартът на живот на хората с увреден слух се подобри през 2018 година?
  • Все още не виждаме подобряване стандарта на живот. Това е нещо комплексно, което се случва във времето и, за да има резултати, то трябва малко по малко да се движи. Промените в законодателството работят в забавен каданс и не може човек да усети реалната промяна. Лошото е, когато на фона на народната бедност се откроява все повече и повече невъзможността на държавата да преодолее огромната пропаст между голямото мнозинство от бедните и хората с увреждания и малкия контингент изключително богати хора, които все повече забогатяват.
  • Какви предложения внесохте от името на Съюза на глухите по обсъжданията на законите за хората с увреждания?
  • Когато говорим за Закон за хората с увреждания, става въпрос за общата група хора с увреждания и за общ комплексен механизъм, обща схема, по която да се работи. Всички трябва да попадат в общите политики и да не се допуска разделение или да се изтъква коя група е с нещо по-приоритетна или да се залага на нея.
  • Колко членове има Съюза на глухите и каква част от всички хора с увреден слух членуват в Съюза?
  • Приблизително шест хиляди членове имаме, а се предполага, че хората със слухова загуба, употребяващи жестовия език, са между 12 и 15 хиляди. Може би всички, които имат проблеми със слуха, са до сто хиляди, като в това число влизат и хора с 15-20 процента загуба на слуха и възрастни хора. Липсва по-точна статистика и не мога да кажа дали все повече хора страдат от слухови увреждания.
  • Какво стана с политическото решение за телефон 112 и достъпа му за хора с увреден слух, което не можа да се осъществи?
  • Политическото решение го има. Проблемът в България е по-скоро в неговата по-своевременна реализация. Имаше много трудности както от финансова и софтуерна гледна точка, така и от необходимостта по-сериозно да се обхване този проблем във всички аспекти, за да може телефон 112 да заработи за хората със слухови увреждания. Вярвам, че в скоро време тези неща ще се случат.
  • – През 2018 година се появи и нов речник на жестомимичния език, разкажете за него.
  • Появата на този речник бе продиктувана от острата нужда да се докаже, че освен речниците, направени навремето от Съюза на глухите, които все още са основна форма за обучение на жестов език, има необходимост и от нещо, което да потвърди съществуването на жестовия език и да бъде организирано и проведено на национално ниво, под шапката на Министерството на образованието. Речникът вече е факт и е публично достояние в интернет. Всеки, който се интересува или желае да намери такава информация, може да я намери. А този речник дава още допълнителна тежест в борбата за признаването на жестовия език. Преди признаването му ще бъдат необходими наръчници  и ще е нужно да се работи по посока за създаване на методологията за обучението на жестов език.
  • Наскоро от Министерство на образованието информираха, че ще се реализира нов информационен канал за хората с увреден слух.
  • – Да, той вече е факт. Има много организации, които активно се включват. Имаме вече и първата официална видео информация, пусната от Министерството на образованието.
  • – Много родители отказват децата им да се подложат на операция за поставяне на кохлеарни импланти за подобряване на слуха. Дали според Вас тези операции са със сигурен успех, или са още експеримент?
  • – Родителите са в правото си да не приемат понякога такива операции. Не всяка кохлеарна имплантация е успешна. Има прекалено много случаи, в които се стига не само до слухово увреждане, но и до други множество увреждания. Не съм съгласен да се поема риск за здравето на хората, докато медицински не се постигнат поне 99% успешни резултати.