Интервю на Кристиян Григоров с Васил Долапчиев 26.03.2018


По-долу ви представяме текста на интервюто. Можете да се запознаете с него и чрез прикрепения към тази публикация аудио запис.
Кр. Григоров : Господин Долапчиев, здравейте,
Как протича организацията на протеста на 11 април?
В. Долапчиев: – Здравейте,
На този етап всичко се движи по плана, който сме приели с организационния щаб, текат обиколки из страната. В областните градове организираме пресконференции, оповестяваме протестната нота, обясняваме факта, че ще има Национален протест на 11 април 2018 година в София на площад “Независимост“. След което се срещаме с областните управители, връчваме протестната нота и комуникираме с нашите локални структури, с цел да обсъдим организацията, която трябва да се създаде.
Кр. Григоров: – Колко хора очаквате да дойдат на протеста?
В. Долапчиев: – Не по-малко от 6000 човека.
Кр.Григоров: – Не по-малко от 6000? Това е сериозна цифра, половината от членовете на Съюза на слепите, горе-долу.
В. Долапчиев: – Не е вярно, че организациите, които организират протеста имат над 100000 човека.
Кр. Григоров: – Аз имах предвид конкретно от Съюза на слепите колко?
В. Долапчиев: – Ама ние не сме организатор! Да бъдем откровени. Митингът е организиран от национално-представителните организации на и за хората с увреждания, които са членове на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, орган с консултативни функции към правителството и те са 20 на брой. Две не се включиха в организацията на протеста, 18 участват. Това е Съюзът на инвалидите с над 40000 членове, Съюзът на слепите с над 13000 членове, Съюзът на глухите с над 8000 членове и т. н., Асоциацията на деца с интелектуални затруднения с над 5000 членове, Асоциация „Диабет“, военноинвалидите, родителски организации и т. н.
Кр. Григоров: – Каква е ролята на Съюза на слепите в този протест?
В. Долапчиев: – Заедно с другите колеги участваме най-активно в подготовката на самата организация, подсигуряване на финансиране на проектите и т. н.
Кр. Григоров: – Вие все пак напуснахте Националния съвет за интеграция на хората с увреждания?
В. Долапчиев: – Напуснахме го всички на първи март заседанието, което беше преди обяд. Ние връчихме протестната нота, прочетохме я на Министъра на труда и социалната политика и всички национално-представителни организации напуснахме заседанието. След което на четвърти март обявихме нашето решение да преминем към протестни действия.
Кр. Григоров: – Защо се реши протестът да е със седмица по-рано от другия, предвиден за 18 април?
В. Долапчиев: – Бързаме да го направим протеста, тъй като текат процеси много динамични около реформите. Искаме в максимална степен да стопираме тези негативни процеси, които в момента много силно ни притесняват, да предизвикаме правителството на по-честен, по-коректен диалог, да сложим всички карти на масата, тъй като ние от две години сме наясно, че предстои подобна реформа. Още при министър Калфин се появи тази концепция за експертиза на работоспособността, която ние не приемаме. оттогава поставяме серия от въпроси, на които и тогавашното и сегашното правителство не желаят да ни отговорят. И на 22 февруари след като министърът докладва на парламентарно заседание с 45-50 депутати – в наше присъствие новата концепция за реформа, тогава за първи път се появи, че хората, които ще бъдат оценени като работоспособни ще загубят правото на инвалидна пенсия, оценените като частично работоспособни ще изгубят частично правото на инвалидна пенсия и тия, които са класифицирани като нетрудоспособни от тази комисия, само те ще имат правото на пълна инвалидна пенсия.
Кр. Григоров: – Въпросът ми беше, тъй като вече се знаеше 3 месеца предварително, че ще има протест на 18 април, който ще бъде от неправителствените организации на и за хора с увреждания, основно от майките на деца с увреждания, защо не съчетахте двата протеста в една дата? Наистина щеше да има повече значимост на тези протести, защо не потърсихте начин да обедините тези идеи на тези два протеста?
В. Долапчиев: – Тепърва има още време, ако влезем в диалог с тях, може да разговаряме да се приобщят. Проблематиката, която ние дискутираме е много по-широка. Мога да ви дам протестната декларация, която е публична и ще бъде връчена на Президента, Премиера и т. н. Темата касае наистина съществени проблеми в сферата на интеграцията на децата с увреждания и подкрепата на техните семейства, които полагат грижи, докато ние коментираме глобалната политика на правителството при оценка на медицинската експертиза, оценката на трудоспособността. Тя касае над 200000 български граждани, които ще попаднат под ударите на реформата, докато в другия аспект нещата са много по-малки. Разбира се в декларацията са поставени проблемите за интегрираното образование, тези на децата и лицата с увреждания и подкрепата на техните семейства. Затрудненията на тези деца в някаква степен бяха облекчени чрез осигуряване на по-висок доход на семействата, но това е до 18 годишна възраст. Ставайки един ден на 18 години, това лице с увреждане става пълнолетно и губи тоя тип подкрепа, проблемите остават същите. Ние тези проблеми ги поставяме непрекъснато.
Кр. Григоров: – Става въпрос, че има някакви различия, които разделят двата протеста.
В. Долапчиев: – Не мога така да го формулирам. Не виждам никакъв проблем да има.
Кр. Григоров: – С какви средства се организира този протест?
В. Долапчиев: – Полагат се минимални усилия хората сами да предоставят средства, както и от дарители, по тоя начин го организираме.
Кр. Григоров: – Колко ще плати Съюзът на слепите?
В. Долапчиев: – Не мога да Ви кажа. Нямам представа колко хора ще дойдат от София, провинцията.
Кр. Григоров: – Поне колко се предвиждат?
В. Долапчиев: – Ситуацията е много динамична, тепърва събираме информация.
Кр. Григоров: – Родители и въобще членове на съюза и неправителствени организации търсят отчетност на средствата, които ще бъдат събрани и използвани.
В. Долапчиев: – Отчет давам пред нашите органи. А когато няма да бъдат държавни средства, това трябва да е пределно ясно. Става въпрос не за субсидията,, а за нашите си средства, които съюзът получава от своята стопанска дейност.
Кр. Григоров: – Можете ли да дадете няколко примера как Съюзът на слепите защитава социалните, гражданските и другите права на слепите хора у нас в последните пет години преди този протест?
В. Долапчиев: – Мога да ви дам стотици примери, тъй като няма година, в която да не съм участвал в 12-15 работни групи, някои години и повече, по различни проблематики. В момента участвам в комисията за медицинската оценка, която подготвя реформа в тая посока. Тя работи над три години. В комисията за реформа за оценка на работоспособността в работната група, която направи промените за помощните технически средства и медицинските изделия, в момента работим върху концепция за промени и допълнение на закона за интеграцията на хората с увреждания. Най-вероятно ще почнем да работим върху наредбата за медицинската експертиза и методиката за нейното приложение. Много неща, които се променят в тази сфера най-напред минават през работни групи и там присъстват членове на национално-представителните организации. Има ги на списък работните групи, със заповед се оформят и т. н.
Кр. Григоров: – Вие винаги това говорите, но аз имах предвид преки примери, в житейските ситуации на хората.
В. Долапчиев: – Вижте какво, ние говорим за закони и политики, в парламента не се решават конкретни житейски ситуации. Съюзът на слепите като цяло подпомага чрез своя бюджет с помощи слепите граждани в натура и пари. Пряката дейност му е в сферата на държавната политика. Съюзът се занимава и с другите национално-представителни организации, не с конкретни случаи. Там се прави политика за всички граждани с увреждания. Съюзът на слепите не може да отговаря, ако някой заведе гражданско дело спрямо негов член. Но ако се касае за някакви дискриминационни действия, нарушаване на неговите права, винаги сме насреща, готови да окажем съдействие. Но ако той си има някакъв личен спор, делба на имоти, работи – това е не мислимо.
Кр. Григоров: – Някои членове на Съюза на слепите и други организации, които са национално-представителни твърдят, че не са почувствали правата да са им защитени от тях.
В. Долапчиев: – Това с чувствата е много субективна работа. Нека да не го коментираме, не стои сериозно.
Кр. Григоров: – Смятате ли, че гражданският протест е най-подходящата форма за влияние върху социалните политики на държавата?
В. Долапчиев: – Ами да ви кажа откровено ние рядко прибягваме към тая форма, тъй като считаме, че диалогът, професионалният, в рамките на работните групи, които водим, в него трябва да се търсят конкретните решения. Последният протест сме го правили през 2008 година. Значи след десет години за първи път, след като считаме, че сме изчерпали всички форми на диалог.
Кр. Григоров: – Много хора се запитаха дали не закъсня този протест, при положение, че още преди една-две години имаше идеи за такъв. Беше разпратено до районните председатели да подготвят протестни действия, изготви се декларация и т. н. Защо тогава не се организира този протест? Какво попречи?
В. Долапчиев: – Тогава не го организирахме, тъй като министър Калфин каза стоп на реформата. Той трябваше 2016 година до средата да я внесе в Парламента; каза, че няма да изпълни това решение, че ще преминем към диалог. То не стана, правителството падна, нови избори, нещата се забавиха. Това беше причината. Тъй като успяхме да стопираме процеса и да ги накараме. Сега не сме успели да постигнем такова нещо…
Кр. Григоров: – Какво направихте, за да сте сигурен, че присъстващите на протеста членове на Съюза на слепите ще са информирани за исканията и предложенията, зад които застават?
В. Долапчиев: – Всички документи, които касаят и протестната нота, събрал съм регионалните председатели, разяснили сме ситуацията. На пресконференциите присъстват съответно наши членове, даваме допълнително обяснения и при тях къде е проблемът, в какво се състои той и поради тая причина мисля, че всички са наясно за какво става дума.
Кр. Григоров: – Ако направим анкета например, колко процента от хората ще могат да отговорят ясно на този въпрос – за какво протестират?
В. Долапчиев: – Не мога да Ви кажа. Темата е много относителна, кой е чел, кой какво е разбрал не е мой проблем. В България мисля, че много граждани с много работи не са наясно. Нормално си е да информираме нашите си структури и да ги запознаем с проблемите, да им изпратим документите. Всички организации правят такива срещи, дават необходимите разяснения.
Кр. Григоров: – За София кога бяха тези срещи?
В. Долапчиев: – В четвъртък бях в Люлин. На дълго и широко обясних на хората, които присъстваха и сега предполагам, че ще има нова среща с други организации.
Кр. Григоров: – Какво очаквате да се постигне с този протест като крайна цел?
В. Долапчиев: – Вие първо през цялото време не попитахте къде е проблемът. След като не Ви е ясен той, какво може да предизвика протестът?
Кр. Григоров: – Аз питам Вас, предполагам, че знаете?
В. Долапчиев: – Ами да, разбира се. Като взимате интервю, направете го професионално! В какво се състои проблемът? Първо, в сферата на медицинската експертиза се очертават два генерални проблема: първият е степента на увреждането в България, тъй като националните консултанти преработват цялостната методика. Да дадат в Германия на човек без едно око и в България за същото различна степен на увреждане, това е първата опасност. Тя е по-незначителна, тъй като в момента върви намаляването на групите на хората, не само на слепите.
Втората по-голяма опасност, искат ТЕЛК да определя само водещото заболяване. Досега се отразяваха и другите видове увреждания. Има случай инцидентно, когато се отчитат малки по процент увреждания с цел човек да премине в по-горна категория. Добавят му се 5-6%, някое и друго заболяване на дихателни пътища, астма и т. н. Той получава повече права. Ние категорично сме против това, подобна практика трябва да бъде преустановена. Искаме лекарите, които я допускат да бъдат наказани, и съответно решенията да се обжалват. Никой не може да отрече, че много от заболяванията са в причинно-следствена връзка с друг тип сериозен проблем, което води до нова функционална картина, нов здравен статус на лицето, различна потребност от подкрепа. Ние не можем да приемем отпадането на възможността дадено лице да бъде оценено за няколко увреждания, което да даде общ нов фон на ситуацията. Това е първият удар. По тоя начин ще бъдат изхвърляни по-надолу и по-надолу хора, ако го допуснем.
Досега никога в България не се е оценявала работоспособността. Според настоящата концепция, ако си със 100% степен на увреждане, значи си 100% неработоспособен. Новата идея се позовава на системата за класификацията на човешката функционалност и здраве на Световната организация. Тя не е преведена в България и още не е осмислена като концепция. Един много сложен документ – над 500 страници. За пример, Англия за да я приложи, има над 1000 страници. Нашата информация в подобни структури, в които участваме, тъй като тази система е повече от 15 години на въоръжение в отделните държави, тя се прилага много внимателно, от нея се взаимстват някои принципи, някои взаимовръзки и т. н. Сегашната концепция се позовава на нея. Тя е система, която не е преведена, осмислена, та да видим в какъв обем ще се прилага. Оттам нататък се оценява вече не неработоспособността, а човешката работоспособност, и то на база документи. – една анкетна карта, диплома и т. н. И тук вече възникват серия от въпроси. Ако едно лице работи, което ние искаме. Концепцията има две огромни бели петна. Значи да подчертая, в Европа наистина има държави, в които работещите не получават пенсии. Проблемът е друг: в България трябва да сме наясно, ако едно лице работи, загуби, получи степен на увреждане и се върне на същата работа, ще получава ли пенсия или няма? Ако едно лице работи и получи степен на увреждане, не може да работи на същото място и се назначи на по-ниско платена работа, ще има ли компенсация под формата на пенсия и как ще стане процедурата? Цялата концепция е разработвана за хора работещи. Ние питаме какво ще стане със съдбата на тези, които никога не са работили? Абстрактна оценка на човешката трудоспособност не съществува, такова понятие няма. Човешката трудоспособност се определя към конкретно работно място. Ето ние слепите не можем да бъдем шофьори, но човекът, който създаде стандартните правила на ООН, които са важни за конвенцията за правата на хората с увреждания, той е сляп. Много са относителни човешките възможности. Ние питаме в нашата първа протестна нота до Министъра какво ще стане с лицето, което изпадне в цикъла работи – не работи – работи и т. н. Искахме в концепцията да бъде разработен един нов раздел, който в рамките на две страници на концептуално ниво да отрази реалните житейски хипотези, в които ще знаем каква ще бъде политиката на държавата в едно изречение. После много по-лесно можем да ги трансформираме правилно. Ние искаме да преминем към модела на компенсираща добавка, която човекът с увреждане трябва да получи, заради по-големите разходи за медицински услуги, рехабилитация, лекарства, диетично хранене, лични асистенти, чужда помощ и т. н. В Сърбия, която десет години воюва няма инвалидни пенсии, но получават компенсираща добавка в размер на 240 евро, а в Гърция тази добавка е 650. Била е много повече, но поради финансовите проблеми е намалена. Няма да коментирам на Запад какво става. Ето това искаме комплексно да бъде решено. Заявили сме го на Министъра при всички срещи и това са големите проблеми, които ще коментираме. Митингът е един инструмент, който да ги принуди да седнем на масата за разговори, те мълчат, бягат от отговорите. Искаме да ги накараме комплексно да подходим към цялостната политика, не на парче, да икономисваме финанси от бюджета на НОИ за големите пенсии и да се надяваме на някакво светло бъдеще, по-добри политики, които ни обещаха. Искаме да знаем какви са те, как ще бъдат реализирани, какви срокове, какви ресурси ще бъдат за тия политики, защото икономиите в бюджета на НОИ се планират да са между 500 и 600 млн. лв., а потърпевшите ще са между 150 и 200 хиляди граждани с увреждания. Затова ние искаме да знаем какви политики ще компенсират този доход. Средната инвалидна пенсия е 200-230 лв. Интеграционната добавка е 16-17 евро, това е просто комично в България. Искаме един комплексен подход и затова тръгваме, тъй като диалогът досега не доведе до нищо положително.
Кр. Григоров: – Тъй като се разбра, че в края на март бяха отменени събранията на териториалните организации, Ваше еднолично решение ли беше това?
В. Долапчиев: – Да, събранията бяха отменени, поради причина, че тръгнахме да правим тоя протест. Обсъдихме с регионалния управителен съвет необходимостта за цялата организация да е на педали, та да стане, да може да изкараме 400-500, дай Боже и повече хора, че има много работа. Поради тая причина те информираха управителния съвет на съюза, който прие събранията да бъдат в края на септември.
Кр. Григоров: – Тоест по Ваша инициатива?
В. Долапчиев: – Не по моя инициатива. Заедно с колегите обсъдихме ситуацията и преценихме, че в момента нямаме време да се занимаваме с отчетни събрания.
Кр. Григоров: – И защо ги отменихте чак за септември?
В. Долапчиев: – Наше право е да преценим. Събранията са правени през пролетта и есента, така че няма никъде заковано кога ще бъдат. Това става с решение на управителния съвет, той определя кампанията. Имали сме други случаи, когато нещо е налагало събранията в даден район да бъдат извън посочения график.
Кр. Григоров: – Сега какво го налага?
В. Долапчиев: – Аз Ви казах: огромните ангажименти на Столичната организация, която трябва да изкара 500 човека на улицата.
Кр. Григоров: – Добре, това е април, а до септември май има много време?
В. Долапчиев: – Няма никакво време. И после нямате никаква идея за какво става дума. От тази гледна точка твърдите подобно нещо. Ние ежедневно непрекъснато се занимаваме с организацията. Ако можете да ми кажете кое е по-важно: да направим събранията, или да организираме един великолепен митинг със силно присъствие на хората, да се чуе техният глас, правителството да бъде предизвикано да седне на масата на преговорите и по друг начин да подходи в диалога. Кое е по-важно? Касае се за огромни финансови ресурси на хората, да се опитаме да спрем този процес и да преминем към друг тип политика, която искаме, или да направим някакви си 3-4 събрания. Това не е сериозно!
Кр. Григоров: – Искате да кажете, че не можете да съвместите двете дейности?
В. Долапчиев: – Не, не можем да ги съвместим.
Кр. Григоров: – Тъй като все пак отчетните събрания не са често явление…
В. Долапчиев: – Те са си ежегодни.
Кр. Григоров: – Става въпрос, че не са толкова чести и членовете се интересуват…
В. Долапчиев: – Право на ръководните органи на Съюза е да вземат решение.
Кр. Григоров: – Добре, какво се случва с избора на постоянен председател на териториалната организация „Запад“?
В. Долапчиев: – За Люлин ли говорите?
Кр. Григоров: – За Люлин, да.
В. Долапчиев: – О, не мога да Ви кажа, нямам никаква идея. Там ще се направи събрание до колкото знам, председателят си е подал молбата за напускане през февруари. По устав до 6 месеца трябва да се проведе събрание. Срокът изтича някъде средата на август, затова септември. Предишният месец е отпускарски сезон, а септември ще бъдат целия пакет от събрания и ще се избере човек.
Кр. Григоров: – Дотогава ще има временно изпълняващ длъжността?
В. Долапчиев: – Има си разбира се, той е член на управителния съвет по устава. Организацията работи, провеждат си мероприятия, имат си председател.
Кр. Григоров: – От момента на сливането на организациите по този нов начин Вие виждате ли полза? Говорим конкретно за София.
В. Долапчиев: – Да ви кажа откровено – да, и ще кажа защо. Първо, за съжаление Съюзът на слепите намаля. На нас ни трябват по-компактни маси и тоя процес на окрупняване, на промяна тече навсякъде в страната. Във Варна бяха три, станаха две, в Пловдив бяха четири, станаха две. Преместихме Дряново, където по обективни причини предприятието е затворено, обезлюдяване и т. н. Обединихме ги с централата на региона в Габрово, окрупнихме Благоевград и Кюстендил – двете регионални организации. Това не е самоцел. Нормално е, тъй като софийските членове чувствително намаляха. Когато аз поех ръководството на съюза, те бяха близо 2100-2200 човека, а сега са 1200. Нормално е тогава да е имало 7-8 организации с по 300-400 души, а сега са по около 250.
Кр. Григоров: – Въпрос на доверие е намаляването на членовете.
В. Долапчиев: – В какъв смисъл на доверие?
Кр. Григоров: – Да, има хора, които са чували за Съюза на слепите, но не кандидатстват: имат право да бъдат членове, но просто не искат.
В. Долапчиев: – Не, аз … през цялото време непрекъснато тенденциозно задавате въпросите! Много от хората, които не искат да дойдат, първо задават въпроса „Какво ще получим?“. И тъй като не сме банка да даваме пари, някои хора за съжаление, не виждайки някаква удовлетвореност от своите лични материални интереси, не стават членове.
Кр. Григоров: – Някои твърдят, че районните председатели по-скоро насърчават консуматорска политика на съюза , която Вие всъщност оспорихте.
В. Долапчиев: – Не мога да кажа, че е консуматорското, защото няма откъде да го насърчаваме. Бюджетите им се приемат централно, те се отчитат централно, парите се спускат от тука, те не могат да харчат нищо извън панела на бюджета. От тази гледна точка има си дейности, които се извършват, разпределени са ресурсите и те няма как да мърдат извън общия план за дадения регион. Не виждам какво консуматорско може да насърчаваме освен основните ни дейности спорт, култура и т. н.
Кр. Григоров: – Според Вас защо намалява броят на експертите в структурите на съюза?
В. Долапчиев: – Нямам представа какво имате предвид. Кога са били великите експерти в съюза, та сега са намалели? За да ме питате, значи имало е период, когато е било бъкано от велики експерти. Кажете ми трима такива, които съюзът е загубил? Колкото експерти е имало преди десет години, толкова и сега.
Кр. Григоров: – Най-логично е сега да има все повече и повече, защото се увеличават проблемите за решаване и т. н.
В. Долапчиев: – Няма никакъв проблем, когато работодателят прецени, че е необходимо, под формата на граждански договори. Ползваме различни консултации, било да назначим хора тука в екипа и т. н. Той е свит много поради липса на ресурси. От тая гледна точка няма как на етажа да има манифестация от експерти. Впрочем всички останали организации са в този калибър.
Кр. Григоров: – Има коментари, че в много от национално-представителните организации като Съюза на инвалидите, този на слепите, нещата се случват доста тромаво и един от признаците е дългогодишният период на председателстване на техните лидери. Вие как си го обяснявате? Колко е според Вас оптималният период, в който един човек може да бъде председател?
В. Долапчиев: – Няма такъв период. Кажете ми колко пъти един човек може да бъде депутат? Няма граница, може да управлява от навършване на 18 години до гроб държавата. Колко пъти може да бъде премиер? Няма … да продължавам ли нататък?
Кр. Григоров: – Кажете конкретно за Вас?
В. Долапчиев: – Няма за мен. Аз не го казвам, а националното общо събрание на пълномощниците. То приема устава на организацията и е единственото, което може да определи. Законът за юридическите лица с нестопанска дейност не въвежда мандатността, оставя го на организацията, която създава своя основен документ да определи дали ще я има. Организациите, които твърдите, че го коментират, също нямат мандатност. Посочете ми едно НПО с такава в България!
Кр. Григоров: – В някакъв момент идва едно такова усещане, че хората се страхуват от това да изберат нов.
В. Долапчиев: – Няма от какво да се страхуват. Събират се, гласуват, вдигат си ръцете, всеки има глава на раменете, никой на никого ръка не вдига. Могат да си ходят на събранията на териториалната организация. Всички се уведомяват по нашите правила. Там идват 20, 30, 40% зависи колко са членовете. Дневният ред се обявява. Всички могат да дойдат и гласуват за когото си искат. Абсолютно всеки може да избере председател, делегати за регионалното събрание, пълномощници за националното събрание и да изберат по правилата на съюза ръководител, който си искат.
Кр. Григоров: – Имаше несъответствия в дати и други неща, които бяхте изпратили в нарушение на някои от точките на устава, но те са обект на друг разговор. Последни Ваши думи към слушателите на БРАЙЛ FM?
В. Долапчиев: – Какво да Ви кажа? Сега сме в един изключително преломен момент, в който трябва цялата организация на територията на страната да се обедини, тъй като смятам, че митингът няма да бъде единствената форма на протест, която трябва да използваме, за да можем да доведем до положителен край това, което започнахме преди месец. И ние и другите организации на хора с увреждания трябва да бъдем наистина максимално активни, за да успеем да мотивираме нашите членове да се включат в тези форми на протест, да издигнем високо своя глас и да принудим държавата да помисли по друг начин, да търси решение. В момента това е най-важното.
Кр. Григоров: – Благодаря за това интервю и желая успех в организацията и всичко друго, с което се занимавате.
В. Долапчиев: – И аз благодаря.