. Интервю на Анелия Велинова с д-р Анна Валериева, алерголог

  • Д-р Валериева, разкажете ни за голямото събитие, в което участвахте през изминалата седмица.
  • Това бе Седми национален конгрес по алергология. В три последователни дни специалисти от цялата страна, както и водещи специалисти от Европа, които бяха наши гости, обсъдиха всички актуални въпроси, свързани с алергиите.
  • Кажете няколко думи за това, що е алергията?
  • Тя не е болест, а по-скоро имунен механизъм, който може да доведе до различни проявления, свързани с неблагоприятно развитие на имунната система към реакция на нормални стимули от средата – от домашен прах, от алерген на кучета и котки, от цъфтящи растения. Алергичните заболявания са с най-сериозен ръст на честота.
  • До какви изводи стигнахте на този международен форум?
  • Бяха обсъдени някои много интересни неща във връзка с ръста на респираторните алергии. Една от най-горещите теми беше как можем да подобрим живота на пациентите с астма. И нещо, което се коментира на този форум беше това, колко по-рано е хубаво да включим имунотерапия като метод за превенция на бъдещите усложнения, свързани с тези заболявания. Алергенната имунотерапия е тип бавна терапия, която единствена е способна да промени естествения ход на болестта. При нея целим дългосрочно да преобучим имунната система на пациенти, склонни да реагират неблагоприятно към срещата с алергена, като им даваме малки дози от алергенен екстракт от това, към което са алергични. По този начин „обучаваме“ имунната система, че това е нещо нормално в средата. Доказано е, че много по-малък брой пациенти страдат от астма, след като са преминали през алергенна имунотерапия.
  • Каква е разликата между българската школа и тази в Италия, където специализирахте?
  • Имах удоволствието да прекарам една година в мултидисциплинарен екип на лекари в Милано. Там работих в клиника, която специализира в ангиоедема. С този термин се обозначава спонтанното нарушаване целостта на съдовете. От типа на повишена рязко настъпваща съдова пропускливост. Тоест, съдовете на тези пациенти се разширяват и се появяват отоци по тялото. В този екип работих с проф. Марко Чикарди – водещ специалист в областта на ангиоедема. Той е променил разбирането на медицината в тази сфера. Неговият екип работи в най-различни направления. Медицината като цяло има голям напредък през 2018 година, когато бяха направени две ключови публикации, откриващи две чисто нови мутации, за които се вижда, че водят до ангиоедем. Едната група, която описа това, е водена от проф. Чикарди. Тя изнесе данни за генетичен дефект в гена Ангеопоетин тип 1. Другата група е от немски учени и тя откри мутации в гена за плазминоген. И двете изследвания по различни начини откриват, че дефект в плазмените системи на кръвта би могъл да причини рязко повишаване на съдовата пропускливост, което клинично виждаме като ангиоедем.
  • Какви са възможностите в Александровска болница, където работите, за противодействие на сериозните алергии?
  • В Александровска болница се занимаваме с всички видове алергии. Това е единствената клиника, в която може да се диагностицират и лекуват всички алергични заболявания – ринит, астма, ортикария, медикаментозна или хранителна алергии и т.н.
  • Вие сте и преподавател: какъв е интересът на българските студенти към алергологията?
  • Специалността ни е много интересна. За съжаление, имаме много малко време да прекарваме със студентите. Ясно е, че честотата на алергии много нараства и трябва и държавата, с политически решения, да помисли как алергологията да стане по-широко застъпена в обучението на студентите. Като студент за мене три дни в клиниката по алергология бяха достатъчни, за да харесам специалността и да преценя, че с това искам да се занимавам. Но обикновено три дни не са достатъчни.
  • Какво ще препоръчате на нашите слушатели, които много се интересуват от здравни теми?
  • Не трябва да се омаловажават и подценяват алергичните симптоми. Почти не съществува семейство, в което да няма поне един алергично болен. А хората са склонни да не обръщат внимание на това. Хората с алергии, дори тези с най-леката алергична болест, са с много нарушено качество на живот. Нужно е за алергиите да се говори повече.