Ина Маринова от майките в интервю на Кристиян Григоров

Ина Маринова, една от майките, несъгласни с действията на инициативата „Системата ни убива“, даде специално интервю за Брайл FM, в което говори за причините да не е на протестите.

  • Госпожо Маринова, Вие бяхте сред най-активните участници още от началото на протестите. Каква е сегашната Ви оценка за всичко, което се случи през последните години?
  • Ние започнахме тази борба още 2009 г., като всичко се случваше документално. Някои от нас имаха и срещи в работни групи, но бяхме екип. След това започнахме да организираме протестите. Може би грешката ни бе, че извадихме една от организациите да организира протеста. В днешната ситуация тази организация ме употреби. Аз се чувствам така, защото на нас целта ни не беше закон на всяка цена. В момента наблюдаваме уж рестартиране на реформа, която обаче е набързо скалъпена. Когато се бориш за нещо, случая с хората с увреждания, не трябва да има компромиси. А Законът за личната помощ е изтъкан от компромиси.
  • – Кога се отказахте да посещавате протестите?
  • – Още от средата на юли, но не съм се отказала в борбата за това, което искам, а и всички останали майки. Защото на протеста при Народното събрание останаха може би около пет-шест човека. Не знам дали разминаванията ни са на личностна основа, но за мен това е смешно. Ние сме хора на по 40 години и не бива да изтъкваме его и лични стремежи. Когато се бориш за една реформа, и то политическа, трябва да има общо с политиката, но не бива да намесваме личности. За мен прекаленото вмешателство на Мая Манолова, Корнелия Нинова и на различни политически лидери, които се опитваха да засвидетелстват своята подкрепа, беше вид популизъм. Когато тези познати личности се завъртяха около палатките, доста хора оттеглиха подкрепата си от протеста. За мен, като майка на дете с увреждания, тази кауза, представена по такъв начин като изобщо каузата на майките, ме обижда фактът, че нас ни наричат платени от този или онзи, защото аз не съм съгласна да ме причисляват към нечии популистки цели. Не мога да кажа, че има делене между нас – има несъгласие. Майките, които в момента са на палатки просто прекаляват с протеста си, т.е., протестират, за да протестират. Те се увлякоха, на тях им харесва да са сред камерите, да са център на вниманието, включително и това на политиците. За мене борбата не е това. Ние, другите, продължаваме по нормалния начин. С момичетата, които са в работните групи, продължаваме борбата там, където й е мястото. Има го и този начин на умна борба. Сега спешната ни цел е да вкараме международната оценка на потребностите и постепенно се надявам нещата да се наредят.
  • Кои бяха важните неща, прескочени от реформата и новите закони?
  • Индивидуалната оценка. Задължително трябваше да се премине през оценка на потребностите. Тя не трябва да бъде от ТЕЛК. И ние имаме нашата грешка, защото трябваше първо да преминем през промяна в ТЕЛК, създаване на новата оценка на потребностите, която не е само медицински модел, а и био-психо-социален модел. Когато изградим тези две оценки, тогава трябваше да се пристъпи към промени в Закона за хората с увреждания и Закон за личната помощ. В момента Законът за личната помощ, базирайки се на ТЕЛК, изхвърля от системата, например, децата със Синдром на Даун, които са с 30% инвалидност. И не само че не им дава медицинска оценка, те изпадат от системата за подкрепа като цяло. А доста от тези деца се нуждаят от лична помощ. Как ще им я дадем, когато Законът се базира на ТЕЛК?