Акад. Благовеста Касабовa в „Любовта, без която не можем“

 

акад. Благовеста Касабова, литературен критик

Интервю за предаването за литература „Любовта, без която не можем“

 

Конкретният повод на този разговор е наскоро излязла статия на акад. Благовеста Касабова. В нея тя говори за ниската компетентност на телевизионни водещи на културни предавания, които нарича „лекокрили калинки – нечетящи и слабо грамотни“.  В статията си тя говори за незаслуженото подценяване на талантливи български автори и медийното тиражиране на други, по-малко стойностни творци, по комерсиални причини. С огорчение тя спира вниманието си и на чужди второстепенни автори, налагани на българския книжен пазар, за сметка на талантливи хора, които не получават нужното признание.

Ето какво още каза акад. Касабова пред „Брайл FM“:

  • Освен лош вкус, това е една сериозно обмислена и действаща политика: което е българско и талантливо – да изчезне. Налагат ни се третостепенни чужди автори – композитори, но най-вече писатели, от които като прочетеш две страници, ти става ясно. Това е една щампа, една матрица, в която непрекъснато печатат. Те не искат да има българска култура, българска идентичност и това е съзнателно и целенасочено. Има много стойностни млади хора, които надграждат традициите, оставени от предишните. Но те нямат пари, нямат лакти, нямат гръбнак и не могат да пробият. Много е печално. Ние българи ли сме, или сме изгубили националното си чувство? Защо се продаваме толкова евтино на хора, които ние превъзхождаме? В България има много по-талантливи автори от тези, които ни представят. Например, напоследък има една много добра тенденция на все по-хубави български исторически романи.
  • Лиши ли времето на прехода хората от желание да творят?
  • Имам идея, но не знам дали ще ми стигнат силите, да направя книга с примери за времето между 70-те и 80-те години. Тогава се появиха най-добрите произведения от много време насам в нашата литература. През това време са творили Емилиян Станев, Павел Вежинов, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Васил Попов… А да не говорим за поетите – Пейчев, Давидков, Джагаров, Дамянов. През това време се написаха най-хубавите песни, които останаха и досега. Имаше чудесни театрални постановки. А аз ви уверявам, че от години не съм ходила на театър. Защото аз отивам да слушам речта на Шекспир, а не тези артисти, които се гаврят със словото с днешни епитети и играят голи на сцената.
  • Защо избирате Баба Тонка Обретенова за тема на свое изследване?
  • Когато работех в издателство „Народна младеж“, имахме една историческа библиотека „България в образи“. Там имаше царе, поборници, просветители и други големи имена. Между тях беше и Баба Тонка, на скромно място. Аз много време преглеждах и се колебаех, но накрая избрах Тонка. Книгата излезе много НАбързо, защото беше 1989 г. Тогава нашият директор, Николай Петев, казваше, че ще се закрие издателството. И аз бързах, не можах да включа всичко, което бях събрала. Книгата излезе през 1990 година и се разпродаде за три месеца. Тази жена ми легна на сърцето, а и аз исках да прокарам идеята, че българската жена не е по-малко храбра, устойчива и талантлива от мъжете. Има между нас достойни жени, стоящи зад кадър, които исках да извадя отпред, на авансцената. Така си обещах, че ще направя книги за талантливи поборници и писатели. С толкова любов работих по тази книга, но и с толкова мъка, защото не можех да намеря архиви, дори в Русе, където Тонка е родена и живяла. Успях все пак да събера материал и книгата излезе. Минаха много години оттогава и по едно време си викам: Абе, защо тази книга да не я довърша? Отидох при Иван Гранитски, когото аз лично за себе си открих за литературата. Казах му за намерението си, а той: „Давай я веднага!“. Сега Гранитски прави библиотеката „Дълг и чест“. Поработих два-три месеца, дадох му книгата и му благодаря, че излезе.
  • Какво остава скрито между редовете, което изваждате в тази книга?
  • – Направих си труда, когато я представяхме в Ловеч, където имаше ученици от горни класове, да ги попитам дали знаят коя е Баба Тонка. А те за пръв път я чуват. Тя не е спомената в нито един учебник по история или литература. Какво беше моето огромно разочарование, когато отидох в Русе преди 20 години и си казах, че все нещо е останало от къщата на Баба Тонка, защото тя е велика фигура не само за Русе, но и за България. И старата къща я няма, и новата къща я няма. Единственият белег, че там е живяла Тонка, е един паметник. Ето това е нашата българска признателност! Нашето минало не интересува никого и ние сме варварска страна в това отношение. А България е от най-културните държави в Европа. Сега слугуваме на народи, които имат история от 200 години.

В края на разговора Благовеста Касабова говори за това, че въпреки историческите перипетии и независимо от подценяването на историята ни, България е наследник на древна култура, че култура е имало през всички кризи, които е преживяла тази земя.

„Трябва да имаме вяра и да даваме израз на тази вяра, за да зареждаме и младите, защото те са ни бъдещето.“