Времето и ние

автор: Анелия Велинова

Човешкото време изглежда интегрирано в космическа цикличност. Хората полагат в основите на времето своите ценности, осъзнали, че животът си струва.

Човешкият ум едва ли може да остане освободен от предубеждения. Решаващите, установените мнения често се създават преди основното изследване на предмета във всичките му аспекти.

Истинският философ се освобождава от личности, догматични вярвания и религии.

Знанието е над всичко.

Всеки, който е принесъл частица знание, вече е благодетел на човечеството. Той дава светлина и въплътява с живота си знанието.

Човек люлее в люлката си мисълта за Бог, Истина, Път, Красота и какво ли не още от времето на древните цивилизации, преминава през съзерцателната Мистика на Изтока, през догматичното високомерие на теософията, през само за момента съвременната наука, през Символизма на Европа, през бездушния рационализъм на Дивия Запад и достига до двете противоположни точки на Доброто и Злото.

Прави своя съзнателен Избор и започва да Служи.

От смесицата на изстрадалата мъдрост, чувствителност, практичност, всеотдайност  се стига до прилагане на вече наученото. Благодарим  за познаването и на двете страни на медала, а напред и нагоре е само Едното.

Израстването.

 

Закони, морал, човещина и насилие са разбъркани в миксера на превратното ни време. Понятия и същности така са разместени и подменени, че съвремието ни е оплетено в собствената си разложителна глупост. Всички едновременно сме потърпевши и изпълнители. Моралът не контролира законотворчеството. Законът  се противопоставя на човещината. Насилието се изкарва норма на поведение и разумен начин на живот.  Човечността остава разголена и незащитена. Нито моралът, нито законът  могат да я предпазят от изчезването й.

Ние сме с краката нагоре, децата ни са с хастара си навън, обществото ни е увиснало в безвъздушно пространство. Чакаме някой да ни каже какви закони да си напишем, какъв морал да имаме, за да сме удобни, ставаме проводници на насилието и търпим насилие. А човещината?! Тя скромно очаква някой да изтръска прахта от нея, да изстърже ръждата, да излъска блясъка й и да не разреши да се смали и изчезне съвсем.

Закон и морал;  морал и насилие; насилие и човечност.

Човещина и закон, морал и човещина, насилие и закон.

Човекът и обществото. Другите общества. Нацията, бъдещето, децата. Знаем ли?

Прав е Левски: Времето е в нас и ние сме във времето.

Дори в космически мащаб можем да бъдем величина или нищожество.