В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Читалнята

20:00 24:00

Предаването в момента

Читалнята

20:00 24:00


Афганистан – по колко от всичко

Публикувано от на 16/09/2021

Владислав Кацарски:  Ще разговаряме с г-н Христо Петров, специалист по Близкия  изток, особено Афганистан. Да разгледаме ситуацията там – какво се случва, какво ще се случи? 20 години, 3 000 000 $ и животът на 4200 американци не бяха ли достатъчни да се наложи демократичният ислям в Афганистан?

Христо Петров: Явно 20 години не стигат и може би още 20 нямаше да стигнат. Сега виждаме целия абсурд на ситуацията, защото през 2001 година американците и НАТО влязоха в Афганистан под претекст да унищожат Ал Кайда, да заловят Осама бин Ладен и да поведат страната към по-демократичен път. Днес виждаме, че не може да се променя една държава отвънка, в чиято промяна участваше и българската страна, защото ние през цялото това време имахме наш контингент, български мъже и жени бяха в Афганистан. Държавата ни беше ангажирана не само политически, но и финансово с участието си там. От перспективата на тези 20 години трябва да си извлечем поуки, но за да си научим добре урока, трябва да анализираме причините, какви са грешките и защо цивилизованите държави не успяха в Афганистан. Ние ли сме виновни като цивилизация, ние ли сме толкова калпави, или те са толкова добри.

Владислав Кацарски: И в такъв случай ще продължи ли опитът да се подобряват нещата? Световната банка нарича Афганистан „най-нещастната държава в света”.

Христо Петров:  Да, има основания, защото за 20 години и похарчени около 2 трилиона долара Афганистан  в момента е един огромен склад на  оръжие. Това е най-силният актив на Афганистан след подземните природни богатства, които не са разработени. Реално целият актив, с който талибаните разполагат, са огромното количество оръжие и обучени бойци. Това е сериозна заплаха не само за хората в Афганистан, които не са съгласни с управлението на талибаните. Голяма част от тях се опитват да избягат в момента, защото знаят, че няма да им бъде простено, че са образовани светски хора.

Владислав Кацарски: Талибаните говорят за социални права, едва ли не е мечта да се живее там.

Христо Петров: Стигаме до въпроса за илюзията, че тези талибани, които сега идват, това  са „променените талибани”, не са онези от 1995 година. Това е в устата на всички, и на Запада. Доказателствата сочат обратното – лидерите на талибаните се придържат все още към старите стереотипи. Създават си хубав PR, защото имат необходимост да излезнат с ново лице пред  световната общност, тъй като по-голяма част от финансовия ресурс на Афганистан е замразен в чужди банки, включително и в САЩ. Говоря за ресурса, с който една държава трябва да оперира, за да може банковата система вътре да функционира. Фактите говорят, че днес продължават арести. Жените се страхуват да излезнат на улицата, в университетите са издадени заповеди за сегрегация в обучението – мъже и жени отделно. Стигаме до въпроса, защо така изведнъж се случиха нещата в Афганистан? Това беше подготвено през 2020 година от споразумение, подписано от Тръмп с талибаните. Това споразумение се работеше в продължение на година и половина и, подписвайки го, се даде политическа легитимност на талибаните. Те за пръв път влязоха в официален контакт с представители на американската администрация и по това споразумение поеха ангажименти да не позволят използването на територията на Афганистан срещу САЩ и техните съюзници за нанасянето на терористични операции, но не поеха ангажимент да запазят постигнатите за 20 години определени светски правила в образованието, в здравеопазването, в администрацията. Свидетели сме на прибързано изтегляне на американския контингент и НАТО.

Владислав Кацарски: Макрон предупреди, че ще има голяма миграционна вълна и какво очакваме да се случи в Европейския съюз?

Христо Петров: Първо беше страхът от пълчищата афганистанци, които прескачаха оградата на летището в Кабул и се хващаха за колесниците на излитащите самолети. Това беше опасност, за която специалистите, включително и американските разузнавателни служби, многократно предупреждаваха американската администрация, но явно влиянието на военните в САЩ взе превес. Байдън си направи сметка, че е безсмислено да се харчат милиарди за продължаване на тази авантюра на САЩ и НАТО в Афганистан.

Владислав Кацарски: Ако се върнем 20 години назад, това влизане в Афганистан през 2001 година беше ли оправдано?

Христо Петров: Нищо не може да оправдае една агресия, тъй като влизането беше по модела на влизането на САЩ и НАТО в Ирак. Подобен модел, подобен претекст. Всички вярвахме, че в Афганистан се изпълняват хуманитарни мисии, а не гинат невинни граждани, както от афганска страна, така и от страна на САЩ, Великобритания, също Германия. Те присъстваха с огромни контингенти и тази помощ, която се отпускаше на Афганистан от международни фондове, бе огромна финансова помощ: тя се изливаше във въоръжение, в ракети, в обучение на 300-350 хилядна армия, която в един момент се стопи, изчезна и всичко остана в ръцете на талибаните.

Владислав Кацарски: Може би не се е стопила, а се е трансформирала?

Христо Петров: Тя се стопи във вида, в който беше създадена и изтече в други форми  на участие, или част от тях бяха избити. Свидетели сме как за тези 20 години,  когато политиците и военните се оставят без контрол, се създават предпоставки за огромна корупция. На гърба на тази война, върху гробовете на загиналите граждани, жители, военни, бяха поставени много генералски звезди както в американската армия, така и в афганската армия в Кабул. В цялата административна йерархия на Афганистан правосъдието не се е раздавало в съдебната зала – раздавало се е в полицейските участъци.Там началникът на полицията и на военното поделение е бил съдията на региона.

Владислав Кацарски: Образованият човек, когато е звяр, остава само един образован звяр.

Христо Петров: Така е, и за жалост всичките достижения на цивилизацията – строителство на съвременни пътища, създаване на нови болници, училища, инфраструктура, в която бяха вложени милиони, после бяха откраднати. Тези материални инвестиции не бяха свързани с достигане до човешкия ресурс. Под носа на президента им, който избяга в ОАЕ след решението за изтегляне на САЩ от Афганистан, талибаните използваха създадената ситуация на повсеместна корупция, на несигурност, на несправедливост и върху тази почва – на опит „да се внесе демокрация отвънка”; така те станаха още по-силни. Талибаните неслучайно проведоха такава успешна операция за завземането на властта; те бяха подготвени индиректно от американците и НАТО: като алтернатива за населението да върне властта в свои ръце, не да остане в корумпираните. Друг е въпросът, че властта от едни корумпирани бандити минава в други.

Владислав Кацарски: Миграционна вълна има. Какво стана със сделката на ЕС с Турция от 2016-а година по миграционните въпроси?

Христо Петров: Въпросът с Турция е много важен, тъй като тя има общи граници с Иран, със Сирия и ЕС многократно заяви, че не желае и няма да допусне да се повтори ситуацията със Сирия, когато Европа беше залята – и Турция беше залята – от сирийски бежанци. Говорим за два различни подхода, две различни плоскости в миграционния натиск. Турция беше участник в агресията в Сирия и беше подготвила предварително бежански лагери за сирийски бежанци, така че това е друга история. Конкретно в случая с Афганистан, ЕС проведе много сериозни срещи. Меркел имаше среща с Ердоган и Турция затегна границата си с Иран. До определена степен Турция оказва възпиращ ефект върху миграционния натиск към ЕС и още повече – ЕС предприе конкретни действия с финанансови ресурси, за да организира финансова помощ на място: тези бежанци от Афганистан да влезнат в съседните страни – Узбекистан, Таджикистан, Иран и да не тръгват към Европа.

Владислав Кацарски: Българското участие в цялата история, икономическият ефект какъв е и защо си мълчим? Какво загубихме от това присъствие в Афганистан?

Христо Петров: Българското участие беше неизбежно, тъй като ние сме член на НАТО. За тези години, когато имаше наш контингент, изпълнявахме охранителни, хуманитарни мисии. Към днешна дата това наше присъствие, както и на другите държави от ЕС, ни носи политически негативи в лицето на новото правителство в Кабул. Важно в тази ситуация е да не продължаваме така услужливо да подлагаме българския гръб за европейските практики – имам предвид тенденцията и желанието на ЕС да не признава правителството в Кабул, да не установява официални взаимотношения. Прекъсването на политическия диалог с една официална власт създава опасна ситуация в деликатен момент, какъвто е сегашният. Когато скъсаш дипломатическите канали за комуникация с едно правителство, този, който ги е инициирал, носи най-големите негативи. САЩ много внимателно подхождат към случващото се в Афганистан и в най-напрегнатата ситуация те продължиха да поддържат връзка с талибаните, да настояват те да изпълнят поетите обещания – да осигурят безопасната евакуация на американския контингент и на европейските граждани, дори запазиха част от хуманитарното си присъствие в страната. Дълг на нашето правителство и на българските политици е да търсят начини за връзка и да се установи диалог с новите  управляващи в Кабул.

Владислав Кацарски:  Да се надяваме, че този път няма да се случат нещата, които досега са се случвали, макар че аз лично не съм чак толкова голям оптимист.

Много ти благодаря за този разговор!

Водещ: Владислав Кацарски

Политически анализ на журналиста Христо Петров. Афганистан – днес и сега…

Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *