Приемната 09.10.2017 с гост на предаването г-н Хасан Адемов

„ПРИЕМНАТА“, 09.10.17 г.
Интервю на Владислав Кацарски и Анелия Велинова с д-р Хасан Адемов, председател на социалната комисия към Парламента
В. – В отговор на много ваши запитвания и на вашите желания г-н Хасан Адемов се отзова още на първото наше позвъняване. Както казах и в предварителния разговор, аз съм изключително радостен, защото не очаквах той да дойде тук. Доста висок гост е г-н Хасан Адемов, … като се имат предвид неговите социални възгледи и неговата социална позиция. Надявам се, че всичко онова, което сме събрали от вас като въпроси и нашите лични ще успеем да зададем на г-н Хасан Адемов: за социалната политика на България, докъде сме и как от ниво Парламент се виждат проблемите на българските граждани и хората с увреждания в нашата страна.
В. – Здравейте, г-н Адемов, и благодаря, че дойдохте!
Х. – Здравейте и добър ден на вас и вашите слушатели!
В. – Няма да крия, че ще се докоснем до такива горещи теми, които напоследък битуват из социалното пространство. Но, първо, искам да Ви попитам – на едно място казвате, че бизнесът ще бъде принуден да плаща все по-добри възнаграждения, защото все повече на пазара на труда ще се намират по-трудно квалифицирани специалисти. Защо ще стане така?
Х. – Надяваме се бизнесът в България да бъде ориентиран, от една страна, към квалификацията на човешките ресурси, с които разполага държавата България, от друга страна, да направи всичко възможно да подобри своята конкурентоспособност не само разчитайки на фактора човешки ресурси, а разчитайки и на европейската солидарност. Вие знаете, че има няколко оперативни програми, които дават възможност на българския бизнес да подобри квалификацията на своите служители и работници. Една такава програма е оперативната програма за развитие на човешките ресурси, където има достатъчно мерки, които могат да подпомогнат нашия бизнес да положи усилия да квалифицира и преквалифицира човешките ресурси в България. Следващата оперативна програма, която предоставя финансови средства, е оперативна програма – „Конкурентноспособност“ към Министерството на икономиката. Има, разбира се, и други финансови инструменти, като например „Националният план за действие по заетостта“, където има отделни мерки и програми, които са насочени тъкмо към подобряване квалификацията на работещи в България. При положение, че имаме квалифицирани работници, от една страна, и, от друга страна, възможности за бизнеса от гледна точка на високо технологични машини, апаратура, съоръжения, които, съчетани с човешкия фактор, да дадат принадена стойност, допълнителна, която може да послужи като база за увеличение на възнагражденията… Защото не е тайна за никого, че в България има един такъв изключителен феномен, а именно, образователната система предлага един продукт, а бизнесът търси съвсем друга квалификация и съвсем други специалности.
В. – Добре, как може да се уравновеси всичкото това нещо?
Х. – Истината е, че се полагат усилия в тази посока. Министерството на образованието… Ето например един от приоритетите на държавата през следващите години, именно допълнителен ресурс от 600 000 000 лева за следващите години, за подобряване на образователната инфраструктура. Работодателските организации, в това число националнопредставителните, имат възможност заедно с Министерството на образованието да предложат онези професии и умения, които Министерството на образованието да подготви като кадрови ресурс, т.е. ако се срещнат потребностите на бизнеса, от една страна, и това, което предлага образованието като продукт, от друга, тогава би могло да се разчита .. на един пазар на труда, който да действува достатъчно ефективно. Но така или иначе в България стигнахме до ситуация, при която във връзка с демографската картина, разбира се, във връзка с емиграцията, със застаряването на населението и с намаляването, защото за България е характерен и един друг феномен, освен че населението й намалява по ред причини, като една от причините, не маловажна, е и емиграцията. Знаете, че голям брой млади хора са в чужбина, но искам да подчертая дебело, че на пазара на труда освен че липсват квалифицирани кадри, липсват и неквалифицирани, т.е. стигнахме до ситуация, в която единственият изход към днешна дата е внос на работна ръка от страни, които са така с близка до българската култура, ако щете нрави, обичаи – от съседни страни и т.н.
В. – В тази връзка мигрантите някакво решение ли са?
Х. – Мигрантите са трудно решение, защото те трудно могат да се адаптират към нашите условия – езикова бариера, разлика в квалификацияте. Европейският пазар не допуска така експерти от други страни, като изключим възможността, която е дадена в закона за трудова миграция – трудова мобилност, т. нар. синя карта, дава възможност на експерти от трети държави извън Европейския съюз да могат да работят за определен срок в България, но това не е решение, това е частично решение. Не знам дали знаете, това лято туристическият бизнес беше принуден да използува персонал от Украйна, Молдова и други страни, който да бъде нает в туристическия бизнес. Работна ръка, която допълнително беше ангажирана, защото на практика този пазар е оголен, първо, заради липса на интерес от младите хора, заради ниското заплащане и, второ, заради … не толкова добрите условия на труд, за които всички знаем.
А. – Вие сте от 97-ма г. в политиката, в парламента от 38-мо до 44-то Народно събрание, не смятате ли, че тези програми, европейските …. в един момент, когато спре притока на пари от Европа по тези програми, какво става с нашата социална система?
Х. – Вижте, има и национални програми, има и национален финансов ресурс. Преди малко споменах за Националния план за действие по заетостта, който има ангажимента да подпомогне бизнеса при наемане на работна ръка…. да подпомогне рисковите групи на пазара на труда, тези, които са застрашени от социално изключване, също обект на подпомагане, за да могат ефективно да участвуват на пазара на труда. Естествено, че този ресурс не е достатъчен и трудно може да се разчита само на подкрепа отвън…. Още повече, че дискусията в Европа по отношение на Кохизионната политика все още не е финализирана, все още не е ясно дали тези програми в същия вид ще финансират през следващия програмен период отделните политики, отделните секторни политики, и в този смисъл ми се ще да отворя една скоба и да кажа, че България има уникалния шанс в момента, когато предстои председателството на съвета на Европа от първи януари 2018-та г, да направи всичко възможно политиките на пазара на труда, политиките в образованието, политиките при свободно движение на хора, стоки и капитали да бъдат част от приоритетите на България, наред, разбира се, с другите политики, и не случайно споменах за дискусията около това, дали кохизонните инструменти ще продължат да функционират…………..
В. – Г-н Адемов, кой ще научи българския бизнес, който работи на принципа „Там, където може да не плащаш – не плащай“? Това е абсолютен факт. Та… кой ще научи нашите бизнесмени на малко по-голямо уважение към своите работници?
Х. – Вижте, аз мисля, че бизнесът …. в (това) състоянието на пазара на труда е достатъчно притеснен от това, което се случва, защото той изпитва огромни нужди от работна ръка, както квалифицирана, така и не толкова квалифицирана. А кой ще ги накара – естествено законодателството и контролът по спазването на законодателството. … аз твърдя, че има достатъчно законодателни механизми, които задължават работодателя да изпълнява своите задължения. Ние в социалната сфера, и не само в социалната сфера, сме синхронизирали нашето законодателство с европейското, така че ако работодателите в Европа плащат, няма причини в България да не плащат. За съжаление има случаи на неизплатени работни заплати. Вие знаете, че съвсем наскоро бизнесът излезе с официални данни, според които годишно те плащат 3 000 000 000, на този фон 20 000 000 или 30 000 000 според тях е незначителна сума. Според мене това не е така, защото ако за бизнеса 20 000 000 или 30 000 000 са пренебрежителна сума, за всеки един човек работната заплата – месечната, е средство за преживяване. Сега в Народното събрание продължава дискусията по промените на Кодекса на труда, промени в закона, гарантирането на вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя, за да може … да се подпомогне онзи работник и служител, който е отработил съвестно своите задължения и за съжаление не е получил възнаграждение за своя положен труд. Разбирам, че всеки може да има, в това число и работодателите, временни затруднения, но в никакъв случай това не трябва да се превръща в практика, тъй като от неплатените заплати следват съдби, следват задължения към банки, задължения към публични институции, за които няма почивен ден.
В. – Искате ли да си поговорим за хората с увреждания, да ви върна 20 години назад? Поне от 20 години така забоксуваха предприятията на слепит,е примерно. 93-та – 94-та година се заговори, че тези предприятия ще бъдат изправени на общо основание на пазара на труда и тогава всъщност моята теория е такава – аз като човек, който съм бил ръководител на тези предприятия, смело мога да кажа, че те бяха убити, защото държавата не застана зад тях. В „лошото време“ ….. преди 90-та година държавата беше застанала зад тях и тогава слепите хора, глухите хора имаха своята работа. Защо, според Вас, държавата не застана зад тези предприятия? Беше много просто да се наложи. Аз като го кажа това, някои казват – досега не съм срещал някой да каже „Да, прав си“. Защо според Вас държавата не наложи монопол върху едно или две производства и да каже – тези производства са запазена марка за тези хора, защото те са ни много по-ценни като работещи, отколкото неработещи, по-лесно ли е на държавата България да има едни хора, които да чакат да им се дават едни пари срещу нищо, отколкото тези пари да бъдат изработени?
Х. – Въпросът, който задавате, е свързан с проблемите на т.нар. социална икономика. Специализираните предприятия, които са част от тази политика, наречена социална икономика, за голямо съжаление, както Вие казвате, през последните 10-15-20 години така и не се развиват.
В. – На практика вече ги няма.
Х. – На практика всяка година в Пловдив има изложение на продукцията на предприятия на социалната икономика. Вие вероятно сте присъствали на такъв тип изложение, но пак повтарям …. (тези предприятия) не могат да работят без държавна подкрепа. Това е ясно, те не могат да работят без приоретизиране на част от отраслите, т.е. от друга страна тежки са тези въпроси, защото …. да забраниш един отрасъл от икономиката, означава да ограничиш правото на стопанска инициативаа по конституция – всеки има право на стопанска инициатива и няма правителство, което да може да я забрани. Друг е въпросът, че може да даде възможности за реализацията на продукцията на тези предприятия, защото без такава опция няма как да се решат тези въпроси. Става дума за един интегриран подход, примерно, имаше години, когато тези предприятия произвеждаха продукция, която отиваше за подпомагане на ученици. Знаете, че имаше години, в които се произвеждаха якета и такива помощни изделия.
В. – Години наред предприятията на слепите произвеждаха филтри за двигатели с вътрешно горене.
Х. – Не, аз сега не искам да влизам в (подробности) какво са произвеждали. Въпросът е, че трябва да има държавна политика. За съжаление има … инструменти, но те не са достатъчни. Какво имам предвид? – в този прословут Национален план за действие по заетостта също има възможности, но те са ограничени, защото бюджетът на тази програма е 73 000 000, който се разпределя на много програми и мерки, така че те не са достатъчни. Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ има мерки, които са насочени към подпомагане, но за съжаление те не са ефективни на тоя етап. Вие сте съвършено прав, че трудно вървят нещата или пък, ако вървят, вървят към застой и недостатъчно ефективно функциониране.
В. – Какво се случи изведнъж, че откакто (на) патриотите им замириса на власт, изведнъж решиха, че инвалидите ще съборят държавата и сега вече ние, тия хора с всякакъв вид увреждания, ходим и се озъртаме като някъкви крадци. ….Аз, който съм 100% сляп, и както казваше Димо Тотев, един от така изявените директори на Варненското производствено предприятие на слепите, отпред и отзад виждам по един и същ начин. Но се оказа … и вече се питам дали не съм престъпник, след като имам телково решение? И това ли всъщност е панацеята, която ще реши проблемите на държавата България?
А. – Не, толкова ли е зле положението, че трябва да се вземат инвалидни пенсии, примерно?
В. – Тука изведнъж се оказа, че пенсионираният военен, пенсионираният полицай може да работи и да получава пенсия и заплата, а един инвалид не може да получава пенсия и заплата. Какво става?
Х. – Аз не знам някъде да е казвано това, без да оправдавам правителствената позиция, защото те са си го записали това по предложение на патриотите, както казахте Вие. А че предстои ревизия на телковите решения, със забележете – … недостатъчно коректната цел да се изолират …. фалшивите телкови решения. Аз не знам и едно фалшиво телково решение. Ще ви кажа защо тази позиция аз съм я защитавал от парламентарната трибуна.
В. – Да, това ние го знаем от Вас, защото сме го чували.
Х. – Защото, вижте, експертните решения на ТЕЛК са на базата на медицинска документация. Ако тази документация е фалшива, има си органи, които да докажат, че това е така. Не може да упрекваме тези, които работят в ТЕЛК, комисиите, че те издават фалшиви решения, защото те нямат капацитета и възможностите да прегледат всеки един болен. Те преглеждат документи, а документ с невярно съдържание означава клиент на съдебната система.
А. – Да, но той е конкретен случай, той не касае цялата система.
Х. – Естествено, естествено, за мене е уникално непознаването на тази система. Ще ви кажа -тези хора, които артикулират тези проблеми, смея да твъдя, казвал съм го публично, не различават социалноинвалидни пенсии, не различават какво означава инвалидна пенсия, т. н. трудовоинвалидни пенсии, не различават добавката към пенсията, става въпрос за тази четвъртинка… Тя отпадна още през 2012-та г, тя не съществува, но около 450 000 – 460 000, сега може да сбъркам с числото, са тези, които получават такава четвъртинка. Но пак повтарям, от 2012-та г. този текст от закона е отменен, т.е. от 2012-та г. няма нови, които да получават такава четвъртинка. Останалите са малко под 500 000, които са инвалидизирани една част по рождение, други … са инвалидизирани в хода на своя трудов живот. Други са .. които получават т.нар. социални инвалидни пенсии, но те са малко под 50 000. Става дума … 16- годишни (при децата), 61-годишни за жените и 64-годишни за мъжете, но е абсурд да се твърди, че хората с увреждания в България са много, защото като сравним тези под 50 000 с всички български граждани, т.е. 7 000 000 и няколко стотин хиляди, това е под 10%, а средният процент на хората с увреждания от 28-те страни-членки на Европейския съюз е над 15%. Разбирате ли, това означава, че тази измамна дискусия, подвеждаща дискусия на гърба на хората с увреждания е най-малко непочтена. Ето например такъв един подход противопоставя хората с увреждания на останалите пенсионери, защото се твърди, че от фалшивите пенсии ние ще увеличим на останалите пенсиите. Минаха шест месеца … (откакто) министър на здравеопазването беше Москов и на труда и социалната политика – Зорница Русева, ама преди нея още Ивайло Калфин … започна дискусията за промяната експертизата на работоспособността, на прословутата наредба. Така или иначе това не се случи, сега другият срок е до месец октомври да се промени тази наредба. Има някаква работна група, нека да видим какво ще излезе от цялата тази история.
А. – Вие сте с медицинско образование и социален деятел толкова години, знаете, че всъщност не проблемът е в ТЕЛК-а, както казахме, там са лекари, там са специалисти. Сега се говори за социална комисия, която ще прави социална оценка, пък всъщност се подменят думички, една игра с думата „работоспособност“.
Х. – Нека само да дадем малко пояснение. Говоря … за проекта, който е обсъждан през годините, през последните няколко години. … как ще бъде реализиран този проект, как ще изглежда окончателният вариант на Наредбата, не можем да гадаем на този етап, но заявените позиции са следните: никой досега, поне аз не съм чувал да казва – този, който има остатъчна работоспособност, т.е. оценката на физическото увреждане се извършва от ТЕЛК- комисиите – вид и степен на увреждане и процент на изгубена трудоспособност – сега предложението е този, който има експертно решение от ТЕЛК, например, 50% загубена трудоспособност, остатъчната му трудоспособност е 50%. Никой не казва, че инвалидната му пенсия ще се отнеме. Това е позицията на министъра на труда и социалната политика. Моето мнение е, че отнемането на пенсиите няма как да стане. Това би било революционно решение, но аз не вярвам, аз и моята парламентарна група ще настояваме това да не се случи, така че нека вашите слушатели и всички хора с увреждания да са спокойни. Това социално право, което е продиктувано от самото увреждане, да бъде съхранено. Друг е въпросът, който е по-важен, примерно останалите 50%, ако говорим за човек с 50% загубена трудоспособност, а остатъчната му трудоспособност му позволява да работи. …. винаги давам пример с изпълнителния директор на Агенцията на хората с увреждания, той е със 100% загубена трудоспособност с чужда помощ, но може нормално да работи, така, както се отнася и за Вас. Вие може да работите в студиото, Вие можете да работите какво ли не, да не изброявам всички възможности. Въпросът е дали българският пазар на труда може да гарантира да поеме (инвалидите) … ето това е голямата питанка в този казус.
В. – Защото тук човек остава с впечатление, че като има тази трудоспособност, веднага ще му бъде намерена работа и край, всичко се решава, всички проблеми.
Х. – Първо трябва да се промени начинът на мислене, трябва да се промени отношението към хората с увреждане, защото една от степените на интелигентност на обществото е по какъв начин (то) се отнася към хората с увреждания, от една страна, и към хората, които спадат към рисковия контингент на пазара на труда, защото тъкмо това подронва усещането за справедливост. Аз знам, че хората с увреждане са много чувствителни на тема „някой да им дава подаяния“, земайки от другите, давайки на тях. Не става дума за даване, това е въпрос на отношение на обществото …. (към) подпомагане, …… за реализиране на възможностите, а не за подаяния. Аз знам, че хората с увреждане са хора с достойнство и те искат по честен път да излязат от помещенията, в които живеят, да отидат в публичната среда, която за съжаление все още не е напълно достъпна, да могат да изкарват по честен път своята прехрана, а не да разчитат на помощи от държавата. Това нещо ако го разберат по-голямата част от политиците, няма така да ходят по нервите, ако мога да се изразя по този начин, на хората с увреждания, да създават напрежение, защото напрежението е действително огромно. В моята приемна .. също има такива въпроси.
А. – Вашата социална работа трябва да изравни, т.е. да се запазят едновременно и правата на работещите, и правата на работодателите, но виждаме сега една ескалация, … предложения, в които примерно един човек, който е работел, да речем, (в продължение на) 40 години за тази страна, хайде 40 е много, но да кажем 25 – 30 години, …. отива на ново място и … (след като) вече е положил този труд, дал си е енергията – как гледате на предложението за отнемане на прослуженото време, как го виждате Вие от позицията на вашата комисия?
Х. – Трудно мога да говоря от името на комисията, защото там има представители и на други политически сили.
А. – Може да ни кажете какво е Вашето лично мнение, тук не става въпрос от името на всички.
Х. – Моето мнение е известно по този въпрос. Аз съм убеден, че „клас прослужено време“, така популярното „допълнително възнаграждение за професионална квалификация и опит“, е необходим….. и в никакъв случай не трябва да се смята за подаяние, в никакъв случай не трябва да се смята за нещо, което се дава на мързеливите, както казват работодателите. Въпросът е следният: това е единственият законов механизъм за увеличаване, макар и минимално, на работните заплати. Защото ако сега …. работодателите говорят за дискриминация между младия и по-възрастен работник, аз мога да ви дам примери, в които възрастният …. по нищо не отстъпва на младия (работник или служител). Има и други случаи, когато младият не отстъпва на възрастния.
В. – Това е някъкси неправилна постановка от страна на бизнеса, защото няма никаква дискриминация между млади и стари. И ние сме били млади и сме трупали опит, та да станем опитни работници.
Х. – Както се казва: и ние бяхме като вас, и вие ще станете като нас.
В. – Аз друго исках да Ви попитам, няма да цитирам имена, но много силно ми ухае, да не казвам другата дума, на клиентелизъм – имам предвид мнението на някои икономисти, които час по час се появяват по по-популярните предавания, за да защитават тезата на бизнеса. Не смятате ли, че наистина има някакъв клиентелистки подход ?
Х. – Не, аз не съм във вашето студио да давам оценка на един или друг. Знам за кого говорите, за коя група. Въпросът наистина е много деликатен, защото бизнесът твърди от началото на годината, това го каза и нашият премиер, че увеличението на заплатите е с около 10 – 11% средно. Средно, нали знаете, веднага ви идва корелацията свинско със зеле, но вижте сега какъв е проблемът. Работодателят няма законното задължение да увеличава заплатата, възнаграждението с тази допълнителна добавка към основното … няма никакви гаранции, че той ще увеличава заплатите. Това е законово гарантирано (сега), но ако работодателите и представителите на работниците и служителите в т.нар. тристранен съвет, национален съвет за тристранно сътрудничество, имат волята да решат този въпрос, могат да го решат в условия на диалог без да отнемат права и без да отнемат възможности за ежегодно увеличение на заплатите. Аз мисля, че може да се намери такъв механизъм. Въпросът е не да се – хайде, да не използвам по-силни думи – изхвърлят и да предрешават нещата и да стряскат обществото, да създават напрежение, а да седнат на масата на преговорите и да решат този въпрос така, както го решиха преди години с държавната администрация.
А. – Да, с държавната администрация е решен.
Х. – Решен е, ама и там има проблеми, но това е друго …. друга тема.
В. – Вие, г-н Адемов, сте за практичните действия, в това сме се убедили. Не мислите ли, че някой, аз не знам кой, в този случай някой има интерес тези проблеми да не бъдат решени?
Х. – Е, те си го казват, работодателите са тези, които искат въпрос(ът) да бъде решен в полза на едната само страна, ако мога условно така да се изразя. Трябва да се вземе балансирано решение. Сигурно и работодателите имат някакво основание, защото им тежи това плащане за хората … (с) 25-30-40 години стаж. Аз мога да ви дам един друг пример, който е изключително неприятен. При мен са идвали хора, които се оплакват … че само няколко седмици преди да придобият право за осигурителен стаж и възраст работодателят ги праща на борсата. Освобождава ги и по тоя начин те не могат да получат гарантираните от Кодекса на труда шест заплати. Мога да ви кажа още примери: нашият работодател е изключително изобретателен, но не бива да бъдем …. от позицията на съдници. Искам … голямото ми желание е българският работодател да стане европеец, българският работник и служител и той да стане европейски работник и служител и от там – да получава европейски доходи, защото вероятно знаете, същите тези работници и служители, които нашия работодател ги охаректеризира като мързеливи …недостатъчно квалифицирани и образовани, на Запад, в Европейския пазар те изведнъж стават по-работливи, стават по-образовани, ако щете – стават привлекателни за техния пазар на труда – нещото, което липсва тука, в България.
А. – Тук липсва уважението един към друг: ако работодателят уважава своя служител, ще има обратната реакция.
Х. – Има и някои неща, които са част от народопсихологията. Не искам много да ви ангажирам, но вие знаете, дълго време в България родителите казваха „Учи, сине, да не работиш“. Сега Европа ни казва съвсем друго нещо – учене през целия живот – съвсем нормално. Мисълта ми е, че тези ценности трябва да се преформулират, да се утвърждават в младото поколение, защото интересът на младите към високите квалификации, към високите технологии не е толкова силен, както да кажем преди години. Сякаш така се разчита на по-привлекателни, атрактивни работни места, които бързо генерират доходи, а не на базата на положени усилия, квалификация, упорит труд и т.н. да се утвърждаваш на пазара на труда. Има много какво да се желае.
Искам с една дума, може би, в заключение, да кажа, че всички български правителства през последните 27-28 години са длъжници на хората с увреждания. Изведнъж се появи една политическа сила, която да оспори техните исконни права, въпреки че те твърдят „ние атакуваме фалшивите“. Сигурно има фалшиви инвалиди, да ги наречем тези, които фалшифицират документи и т.н, но огромната част от хората са с такъв тип потребности. Не можеш да сложиш под общ знаменател всички и да предизвикаш една бурна реакция между хората с увреждания, едно напрежение, което за съжаление … има тежки последици в съзнанието на хората, защото това ги притеснява, това ги унижава, това ги прави несигурни за утрешния ден.
А. – И един последен въпрос, ако мога да си позволя – смятате ли, че имаме начини, по които да върнем хората, които са в чужбина и които работят за чужда страна?
Х. – Много трудно … може да стане. Не става само с призиви, с апел „Елате, помогнете ни“! Такава практика, между другото, има и в други европейски страни. Един фактически пример е Испания, която преди 20 години е била в ситуация, в която сме ние в момента. Предупреждаваха ни, в здравната комисия още преди 20 години, техни експерти, че няма да имаме лекари, с които да лекуваме нашите болни. За съжаление това е една друга (болна) тема, здравната система също куца, (знаете) проблемите там са много. Надявам се лека-полека да подобрим условията на труда, защото не само и единствено заплащането е в основата … хората да бягат на Запад. И условията на труд, организацията на труда, напрежението, липсата на спокойствие, липсата на ясна перспектива, липсата на възможност за кариерно израстване, ако щете, кара хората да емигрират.
Аз съм оптимист по природа, надявам се, че нещата бавно се оправят, но трябва да има натиск от неправителствения сектор, трябва да има натиск от обществото, за да могат (по-бързо) да се решават проблемите.
В. – Г-н Хасан Адемов в „Приемната“ на БРАЙЛ ФМ. Още веднъж Ви благодаря! Винаги сте добре дошъл при нас, още повече, че, надявам се, след този разговор усмивките сред нашите слушатели ще бъдат малко повече.
Х. – И аз ви благодаря много!