В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Читалнята

20:00 24:00

Предаването в момента

Читалнята

20:00 24:00


Политическите демони в българската действителност

Публикувано от на 28/09/2021

Разговор на журналиста Христо Петров с Георги Папакочев… „Дали „онези“ са още тук и кои са „онези“? Докъде е страхът и докъде е камуфлажът?…“ ( Владислав Кацарски )

Политическите демони над България или как може да се побългари ужасът. Домашно-фолклорният вариант на демокрацията. Пародийни журналисти, политици, които идват отникъде и отиват към Парламента.

Разговаряме с журналиста, общественика, публициста Георги Папакочев по тези и други въпроси, които са актуални към момента: за съдбата на радио „Свободна Европа” – кога, защо и кой го ликвидира? Дали е правилно в бившия посткомунистически свят да има проправителствени и опозиционни медии? За ролята на агентите на Държавна сигурност (ДС) – днес директори на национални телевизии, собственици на радиа, а други – крупни бизнесмени, за липсата на лустрация и за удобната медийна среда. При наличието на сили за сигурност – военно разузнаване, цивилно разузнаване, контраразузнаване, се стигна до фалити на банки, извършени бяха огромни по размер обири, а виновниците успяха да се „изплъзнат” – един в Белград, друг в Дубай и дали това е случайно?

Георги Папакочев: След ликвидирането на седемте радиостанции на „Свободна Европа” в Прага, което се извърши в началото на 2004 година, в София остана още известно време да функционира българската редакция на радиото. Измислиха някакво странно име на новата радиостанция, след като двама юнаци, няма да им споменавам имената, продадоха под масата честотите на УКВ на радио „Свободна Европа” в София за луди пари. Продадоха тази честота на съпругата на виден наш политик от БСП, който в момента е в Брюксел на много високопоставена длъжност и след това се разрази мощен скандал за тази продажба. Хелзинският комитет написа цяла брошура и масово беше мнението на хора от „Отворено общество”, че нещата трябва да отидат в прокуратурата. Не отидоха. Американците не обичат да се занимават със съдилища, които са извън юрисдикцията на САЩ и затова случаят беше заметен под килима. Съпругата на въпросния функционер на БСП препродаде честотата на една „джазова” радиостанция, взе огромен комисион и така „Свободна Европа” остана не в Европа, а като джаз радио в България. „Свободна Европа” е ограничена само в интернет пространството, тя вече не е ефирна и не може да въздейства, както въздействаше по времето, когато имах честта да работя до 2004 година.

Колкото е по-тъмно в един бизнес, толкова повече разбойничества стават в него. Същото се отнася и за медиите, макар че те са външната страна на нещо, зад което има много интереси, много странни пари, много опити за влияние. Не случайно днес, 23 септември, в София пристигна делегация на Европейския парламент, чиято основна задача ще бъде свободата и собствеността на медиите в България. Мисля, че ще свършат добра работа, стига да не попаднат на хора, които няма да им дадат обективна информация. Въпросът за собствеността на медиите и политическото им влиянието върху посткомунистическите общества в Източна и Централна Европа, не е само български. Виждаме какво се случва в Унгария и Полша, как опозиционни медии биват притискани.

Медиите се делят на проправителствени и опозиционни и те са много ярко задействани, особено в предизборна кампания. А ние сме в такъв период, което подсказва, че не случайно Европейският парламент изпрати делегацията си сега, преди началото на предизборната кампания за двойните избори, които предстоят на 14 ноември. В развитите демокрации е ясно коя медия накъде клони, какви са нейните политически пристрастия и в това няма нищо лошо. При нас е загубена принципната морална граница. Принципите на съвременната демократична журналистика са: истина, липса на откровена пропаганда, ясни позиции, прозрачност за това кой финансира и определя правилата на играта, поддържането на много висок професионален стандарт. Всички тези изисквания са разделителната линия между нашите медии и тези в Централна и Източна Европа.

За агентите на ДС твърдя, че те никога няма да се разкаят. По-страшното е, че техните деца продължават да вършат онова, което са правили техните бащи, дядовци и близки. Тук е невидимата завеса, която пада пред всякакви опити за лустрация, всякакви опити за разравяне на комунистическото минало, за безобразията, които са вършени и за крупните безобразия след 89-та година, за които малко се говори. Продължавам да твърдя, че конците, връзките, въженцата, с които бившата ДС дърпа процесите и механизмите в България, продължават да съществуват. И те се вършат по един невероятно отвратителен, фрапантен и доста отблъскващ начин.

Какво вкараха агентите в медийната среда преди 30 години? Не само езика и не само този говор, те вкараха миризлива жълтения, от която поникнаха кълновете на едни шоу програми и на едни шоумени, които само преди два месеца водеха рейтингите в парламентарните избори. Как и по какъв начин тази ниска като послания, като естетика, като етика журналистика, как този нисък регистър на говорене в пространството се изроди в чалга и това импонира на много от нашите сънародници, на гастарбайтерите, които отидоха да работят и живеят в чужбина – основна електорална маса на подобни партии.

Специалните служби си затвориха очите за хората, които фалираха и обраха банки. Това е позорно и затова България е на първо място по корупция, на последно по медийна свобода и е най-бедната страна в Европейския съюз. Нека да не се заблуждаваме – органите за сигурност са дълбоко проникнати от различни мрежи, които са финансово подплатени. Не мога да си представя, как двама военни с чин генерал, единият Президент, другият служебен министър-председател и един служебен вътрешен министър с доста съмнително следователско минало, биха могли радикално да ликвидират корупцията в органите по сигурността. Не може изведнъж да се прочисти системата в държавата, но е хубаво, когато се постави някакво начало, направи се крачка в правилната посока и медиите го отразяват прозрачно. България има нужда от физическо изкъпване и от нови, млади хора, които не са обременени с тази кир, която продължаваме да носим като общество.

Водещ: Христо Петров

„Домашно – фолклорният вариант на демокрацията“ Хр. Петров в диалог с Г. Папакочев


Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *