В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Читалнята

20:00 24:00

Предаването в момента

Читалнята

20:00 24:00


Сиромашкото политическо лято или какво се случва, когато те скъсат два пъти на изпит

Публикувано от на 16/09/2021

 Владислав Кацарски: Сезон след сезон, а сега в началото ­на този сезон вече мога  да кажа и фасон след фасон БРАЙЛ ФМ продължава да бъде на ваше разположение. Радиото, което си говори с вас. Днес ще се опитаме да разчоплим нещата около сиромашкото политическо лято, да погледнем някои мизерлъци, които се случиха и, разбира се, да се усмихнем на хубавите неща.

Сред многото хубави неща е и това, че днес работим с директни включвания и сме на живо. Всички сме тук, в студиото, решени и готови да работим за вас. Слушайте ни, започваме!

След  десетина дни ще си отиде астрономическото лято… Кой може да бъде абсолютно спокоен в тази обстановка, защото астрономическото лято ще свърши и след него ще дойде астрономическата есен – жълта и зряла, мъдра и уханна, като всяка есен. Природата следва своя ход…така, че да ни вдъхва живот. Да беше така и в живота, който сме си спретнали ние, хората. Прочетох някъде, че който не е страдал поне веднъж, не може да бъде щастлив. Как ще оцениш красивото, без да си видял грозното? Но понеже думата ми е за политическото лято, което издимя много преди астрономическото, няма да се впускам в повече излияния. И аз, като много мои сънародници, си отдъхнах от парламентарната махленщина, която онези случайници, които нямат културата на обличане, а ние очакваме от тях култура на говорене, депутатите, ни поднесоха. Вярно е, че у нас отдавна не (се) говори с добри обноски от болшинството от сънародниците ни; вярно е, че възпитанието скимти от ъглите като наритано кученце. Но …да слушаме откровените простотии от парламентарната трибуна, ми се струва прекалено. Естествено, че такива хора няма да решат задачата, поставена им от избирателите. Те нямат нито интелекта, нито възможностите, нито желанието за това. Когато построиш предизборната си кампания на основата на омразата, тогава ще пожънеш същото рано или късно. … това, което направиха някои водачи на т. нар. „партии на протеста” с незаконните си действия, ако бях направил аз или някй от близките ми, отдавна вече да сме осъдени и да си излежаваме присъдата. Ако не е ясно, да припомня, че спирането на тока в метрото по цял свят се третира като терористичен акт. Хвърлянето на камъни по правителствени сгради също се третира като опит за преврат и т.н. Впрочем това е абревиатура ИТН на една формация, влязла в Парламента. Това значело „Има такъв народ” . Според мен вече значи „И така нататък”. Тези точно ореваха в ефира, че са спечелили изборите. ….Те просто събраха най-много гласове. Но да събереш най-много гласове на изборите не означава, че си ги спечелил. Ето това няма как да го проумеят тези странно говорещи хора. Тъкмо си мислех, като се махнаха от БТВ, че съм се отървал от изключително заразителното им дрънкане ( глупостите са много заразно нещо) всяка вечер – и те ти ги в Парламента. Неслучайно малките деца ги усвояват много по-лесно  от математическите задачи. Като малки имахме една логическа задача: ”На брега има една купа слама, един вълк и едно агне. Как ще ги пренесеш на другия бряг, като в лодката можеш да вземеш само две неща?” Горе-долу това се опитаха да кажат избирателите и нито горе, нито долу избраните успяха да решат задачата, че не един, а цели два пъти. А не можаха да я решат, защото и да искаха, нямаше как да стане. Това не са хората можещи и знаещи решението. „Ако имаш едно кило брашно, дай го на майстор”, казва народът. Е да де, но няма го майсторът! И затова още дълго ще си говорим, че всеки народ си заслужава управлението.

Господа, здравейте! Кузман Илиев и Христо Петров са заедно с мен на тази маса и ще се опитаме да разгледаме какво се случи това лято, колко логично беше то и докъде я докарахме с това, което стана.

Кузман Илиев: Действително станахме свидетели на много голям парадокс, а именно, че властта се търкаля по земята и никой не иска да я вземе и всъщност това вече е някаква култура на политическо поведение. До такава степен изглежда сладка тази позиция да си „златен пръст”, да седиш отстрани, само да критикуваш и да си хем вътре, хем вънка, да си във властта, ама и да не си във властта, да изпълняваш определен тип лобистки поръчки и задачи от олигарсите, които са финансирали твоята партийна група, без обаче да носиш пасивите на управлението. Някаква специализация се получи в българските политици да са много силни в това, да се позиционират така, че да могат да свършат тези задачи, да ги капитализират политически и финансово, и в същото време, ако могат да останат финансово максимално сухи, да го добутат по-дълго в това много изгодно положение.

Владислав Кацарски: Момчета, аз ли не съм разбрал, или някъде греша? … няколко пъти попитаха ИТН кой финансира цялата тази история и техният лидер каза, че зад тях не стои никой. Само че това струва пари. Нашето радио, което не е партия и което върви на ръба на сиромашията, струва едни големи пари, а това са партии със структури в страната, пътувания, това е телевизия…Откъде идват тези пари? Как ги изкарват тези пари, само от рекламната политика на телевизията ли?

Христо Петров: За тези два месеца, г-н Илиев, с Парламент, но без парламентарно избрано правителство, успя ли да се хвърли някаква светлина върху част от кукловодите, от тези, които стоят зад парламентарно представените политически сили?

Кузман Илиев: Ние не си ли ги знаем кои са кукловодите? Аз мисля, че всички в България, дори децата по улиците, могат да ни кажат зад коя партия кой стои. Нещата са ясни. Получава се така, че управлението в България, упражняването на изпълнителна власт всъщност е някакво балансиране между олигархичните групи. Когато някой кривне малко и „заоре”, буквално казано , разговорно, към едната, то е наказано от другата с протест. Този цикъл на взимане на властта с протести, т.е. публичен натиск през улицата, през медиите, … се повтаря периодически, докато паметта на избирателя не бъде поизчистена малко за следващите. И на „Демократична България” им беше трудно да обяснят откъде са тези сериозни средства за кампанията им. Казаха „дарения”, но сумите им излезнаха много по-големи. В крайна сметка цялата политика и демокрация, за съжаление, и то не само в България, масово, навсякъде започва да се превръща в едно съшито с цветни кръпки палто от компромиси между различните играчи: всеки иска нещо и настоява за него, другият приема част от него и т.н. Накрая резултатът е много грозен, а ние показахме парадоксално, че дори не можем да стигнем до резултат.

Владислав  Кацарски: Исках да попитам, защо след толкова разкрития през последните месеци – железопътни, автомагистрали… няма осъдени? Докъде ще я докараме, ако продължаваме така?

Кузман Илиев: Не е добре. Хайде да минем на едно надпартийно ниво. Всички сме българи, всички обичаме България и искаме средата тук да е по-добра, да има по-високи доходи, да има мир. Различните партийни формации изповядват различни начини това … да се постигне. Кой в момента в Народното събрание говори за конкретни реални проблеми – цената на енергоресурсите, които ще смажат българския бизнес, или за мигрантския натиск? Да… се излезе с доклади, с цифри и да се дебатира с различни гледни точки, но за постигането на някакъв общ консенсус по рисковете. Предстоят фундаментални теми за българското общество, като влизане в Еврозоната – какви ще са ефектите, какви ще са проблемите – много важни неща. Обаче аз не знам дали и суверенът няма вина? Всеки, който влезе в политиката, избягва тези важни теми, хули, сплетничи, създава интриги и се прави на …интересен пред камерите: става една „шоуменщина”, една простащина.  А дали това не иска избирателят?  Дали …не иска да гледа …сеир, едно „театро”, което да осмисля живота му с пикантерии? В същото време инфлацията го бие по джоба; български предприятия, структуроопределящи,  затварят врати, не могат да изнасят; мигрантски наплив и пр. Обаче електоратът сякаш не търси съществен дебат. Той търси друго.

Владислав Кацарски: Асен Василев каза в „Панорама”, че в парламентарна група, в комисия политиците се държат по един начин и в момента, в който видят микрофон, превъртат. Защо е така? Търсят шоуефект, за да са интересни пред избирателя ли?

Кузман Илиев: Вие сте хора с много журналистически опит. Аз също имам такъв. Даваме си сметка какво трябва да стане, за да бъде цитиран един политик, за да влезе в светлината на прожекторите, така че неговото име да се завърти и той да може около себе си да натрупа влияние, което да капитализира. Повечето влизат с тази идея, те затова не говорят експертно… Той трябва да е цветен, … трябва да е простак, да направи някаква интрига, скандал. Дали аудиторията не иска подобен тип говорене, защото нейното ниво е такова и това е свързано с ниското ниво на образование, което създава хора с такъв вкус и поведение. Но така е и в САЩ, Русия, Индия, Франция, навсякъде – там има една голяма част безпросветна маса. Демокрацията трябва много внимателно да се консумира, тя дава свободи, но тя създава и условия ти да събираш обществено внимание, независимо как. Какви са българските политици, големите лидери? Това са вид пастори, които слушаме –  как Слави Трифонов разказва живота, слушаме Бойко Борисов как ни разказва живота, слушаме Христо Иванов – всеки ни представя действителността, било през корупцията или строежа на магистрали, или как да разбием системата и ние на когото повярваме временно, се увличаме. Само че механизмите на държавата, институционалните и реалните проблеми, са си там.

Христо Петров: Това е една илюстрация и потвърждение на това, колко са откъснати от реалния живот политиците, които споменахте и другият момент, за който споменахте, че „властта се търкаля и никой не иска да я вземе”. Те искат цялата власт, отбягват  коалиции, диалог, дискусия, това за тях е опасно и страшно. Всяка политическа сила и досега управляващите бяха най-щастливи, когато всичката власт беше тяхна. Това е един много комунистически слоган: „Вся власть советам”. ИТН търсят цялата власт. Това е опасен прецедент. ИТН е ново явление …. в нашия политически небосклон.

Кузман Илиев: Мисля, че това е поза. Те знаят, че в нашата парламентарна демокрация, в рамките на нашето общество, което е изключително фрагментирано по всякакви признаци – партийни, етични, религиозни,( етнически), исторически, всякакви – те знаят, че пълна власт рядко се случва. Това е по-скоро екзотика. Те знаят, че не могат да постигнат пълната власт и затова ИТН не влязоха в преговори с никого от протестите реално. Те можеха да направят компромис. Най-удобната, най-сладката позиция е тази да си медиатор, да подкрепяш определени моменти, да си прокараш нещата, които са важни за твоя олигарх. Всички формации на промяната бяха в специален режим – режим на рушене. Тези срещу нас са за „изчегъртване”, те са „мафиоти”,” корумпирани”, само че след два провалени парламента започват леко да сменят тона и да търсят диалог. Ние нямаме тази култура още от училището. Още от училище един проект не можем да направим заедно. Те не могат да се разберат. „Демократична България” иска комисията за финансов надзор и БНБ , смяна на главния прокурор. Онези искат концесиите, другите искат пътищата. Те и за това не могат да се разберат. На третия път ще се разберат. Това е безотговорно, защото се случва действително под сурдинка, много на тъмно. Ще им кажат да се разберат.

Христо Петров: Едно зловещо мълчание на всички парламентарни партии, на което бяхме свидетели и което обгърна тревожно новини, за които споменахте – за енергоносителите, за цената на природния газ, на тока, на парното  – всичко това премина в сговорчиво мълчание в Парламента, вместо да се каже какво очаква населението в близките месеци. Това случайно ли беше или договореност?

Владислав Кацарски:  Те спокойно можеха да кажат, че за това, което се случва с тока, с парното, са виновни тези, които бяха преди нас. И народът щеше да им повярва, но никой не го каза.

Христо Петров: Това предполагаше и кадрови промени във всички тези структури, а ние не бяхме свидетели на такива.    

Кузман Илиев: Техните малки задачи бяха много по-важни за обслужването на определени интереси. Това, което се случи в ББР, трябваше да се изчистят авгиевите обори, но не като се сложат само „наши” хора.  Фонда на фондовете, наредили сме там едни фирми за 300 милиона, които сега седят и чакат. Имаше спешни неща, които бяха много по-важни дългосрочно, защото чрез икономическите и финансовите лостове циментираш дългосрочно една поколенческа политическа промяна, която се случва следващите 10 години, пост „ерата Борисов” и сега този, който владее финансовите лостове, той ще е силен.

Владислав Кацарски: Ние сигурни ли сме, че „ерата Борисов” свърши?

Кузман Илиев: Борисов, вероятно чрез неговата партия, ще бъде фактор още дълго в политическия живот, но с времето това ще ерозира. С времето ще се появяват нови баланси. Може така да стане конфигурацията, че да имаме 4 партии с по 500 000 човека. „Демократична България” да си избере между ГЕРБ и БСП един път завинаги, Кирил Петков играе с ДБ и да се избере кой оттук насетне от тези две възможности дългосрочно ще участва в упражняването на властта, защото без ГЕРБ, без БСП математически към момента управление няма. Всички формации вътре казват „ние няма да сме с ГЕРБ, нито с БСП”.

Владислав Кацарски: Тогава да опитаме да се върнем 25 години назад. Не може ли, както е тръгнало това безкормилно съществуване на страната, да се повтори случилото се през 1996 година? На всичкото това пренареждане няма ли да се случи 2-годишният брейк от 2012-2014 година, когато Орешарски дойде на власт?

Кузман Илиев: Ако се връщаме назад, можем да сегментираме периодите така: първите 10 години на прехода имаме двупартиен модел на управление – леви-десни, червени-сини. Появява се Царят след 2000-а година, който разби този модел. Следва „ерата Борисов” следващите 10 години и сега идва ново време и се полагат основите на бъдещите алианси. Ситуацията сега не е „Виденова”.  Днес сме по-зрели, по-ловки в кражбите, с повече надзор от нашите партньори и очаквам в следващите 10 години да се оформи либерално пространство, по-ляво, гледащо към атлантически, западни ценности  и да се намери умерен баланс, че да  не влизаме в големите гео-политически игри. За съжаление ние сме на кръстопътя между сблъсъка на Изтока и Запада в лицето на САЩ и Европейския съюз, от една страна, и Русия с Китай зад гърба й, от друга.

Христо Петров: По повод правителството: макар и служебно, ние имаме правителство, което в някои аспекти работи силно, имаше силни ходове в социалната политика, в администрацията. Не е страшно, че правителството е служебно, а ако има правителство, което защитава неясни интереси на структури, които нямат легитимност.

Владислав Кацарски:  Вече започва четвърто десетилетие, в което сме по-малко бедни, малко по-спокойни, но в никакъв случай съизмерими с общата карта на Европа, която отчита  слабо развитие на държавата ни. Това ме притеснява.

Кузман Илиев: Това, което ме притеснява, е, че уж сме свободна икономика, а не я възприемаме като идеал и възможност, по-скоро, виждайки, че тя фашизира и през държавата някакви бизнеси се сливат с нея и започват да точат създадена стойност от цялото общество – намразваме самия статут на свободната икономика. България взима от това, което се произвежда от икономиката,  доскоро взимаше 36-37% . Това означава, че на 1 левче 35-36 стотинки се взимат от държавата и се харчат по политическо усмотрение. Тук има голямо поле за корупция, за раздаване на приближени бизнеси и пр. Сега с актуализацията и с увеличаването на разходите и с намаляване темпа на растеж на икономиката през зимните месеци, отиваме към 45%, близо 50%. На левче, произведено в икономиката, се харчат 50 ст. по политическо усмотрение. Ангели да сложите, те ще се облагодетелстват, те ще насочат този ресурс по политическа, а не по предприемаческа насока! Предриемачът излиза, инвестира, губи, освобождава ресурса: него го наказваме ние, ако не харесваме стоките му. Политиците обаче си ги избираме и те четири години си правят техните схеми. Това е притеснително, защото икономиката фашизира и започва да стагнира, да скрибуца. Все повече бизнесът чака за програми. Бизнесът не трябва да иска програми, той трябва да работи. Проекти, програми, помощи –  не това е пътят. Само една работеща икономика може да обърне демографията. Сега трима работещи плащат пенсията на пенсионер. При демографията, по която вървим, един работещ ще покрива пенсията на един пенсионер. Трябва да вдигнем данъците и да ударим доходите на работещите, след това пенсията, реалната, като мине човек от другата страна, ще бъде изключително ниска. Това е огромен риск, икономически, за който не се говори. Това е огромна социална бомба, това е огромна трагедия.

Христо Петров: Добре, г-н Илиев, тези средства, които се събират в пенсионните фондове и всички работещи плащаме 40 години подред и в момента, когато хората се пенсионират, защо някой трябва да им плаща пенсиите? Нали тези пари са се акумулирали в тези фондове?

Кузман Илиев: В момента голямата част от нашата пенсия, докато ние работим, се плаща на сегашните пенсионери. Тя не се акумулира, тя не се инвестира. Има втори стълб с много по-малка част от нашите осигуровки, който заради паричната политика на централните банкери се инвестира в инструменти, които носят 0% доходи, а инфлацията ескалира.

Христо Петров: Хората се радват на тези нулеви проценти лихви, защото взимат евтини кредити от същите тези банкери.

Кузман Илиев: Кредитите ще тръгнат нагоре, когато инфлацията започне да избива, а тя вече избива, защото банките ще си калкулират вътре инфлацията, те няма да се минат. Веднага си я добавят и цената на кредита ще тръгне нагоре. Това беше изкуствено положение, ….кейнсианска идея – да се стимулира икономиката чрез потребление. Дългосрочно така не расте икономиката.

Христо Петров:Това е проблем, който няма да засегне само България, а пълзи и в Европейския съюз.

Кузман Илиев:  В САЩ също е огромен проблем. Те имат 30 трилиона дълг, това ще гръмне, затова се изнервят геополитически. Този проблем е и в Япония. Политиците навсякъде са си политици. Искат тук и сега в рамките на 4 години, а …. какво ще се случи с поколенията, никой не го интересува.

Владислав Кацарски:  Бисмарк тогава какво ще каже?! Война!

Кузман Илиев:  В историята винаги е било така. Какво се случва в Украйна като напрежение, в Южнокитайско море…?. Американският президент нарича руския „убиец” и ако Путин беше по-радикален, представете си какво би станало! Ходим по ръба на острие. Гражданското общество е единственият шанс със своята просветеност да парира на местно, локално ниво собственото си правителство.

Христо Петров: Затова сме се събрали в днешния следобед , за да разкрием пред аудиторията точно тези механизми, за които никой не говори в медиите, за да са информирани хората.

Кузман Илиев:  Понеже си говорим за политическата ситуация в България в момента, да спомена колко хитър се оказа Румен Радев, президентът. Той направи партия буквално под носа на ГЕРБ, на ДБ, на БСП, като ще им изтегли реален електорат, ще къса живо месо от тях. През служебния кабинет изгради личности за 2 месеца, използва медийната машина на ДБ и в България има вече потенциален политически субект с реален шанс да бъде първа политическа сила, ако се досъздаде. Това е добре, защото е форма на политическа конкуренция и предизвиква настоящите играчи, които наистина се бяха превърнали в статукво. Въпросът е какво предлагат новите лица. Аз останах разочарован от възможността  ББР да бъде закрита или приватизирана, защото вътре това е едно корупционно недоносче.  Просто се сложиха „нашите”, а не „вашите”.

Владислав Кацарски: Точно от това се страхувам, че новият проект ще бъде реваншистки проект.

Христо Петров: Лошото е, че резултатите ще ги разберем, когато те вече ще имат мандат от 4 години.  

Кузман Илиев:  Може с вас да гадаем и да правим разни сметки, но ако има такава партия, тя ще вземе от ДБ безспорно доста, но ще вземе и от БСП, и от ГЕРБ , от Трифонов, т.е. като възможност за коалиция се очертава една партия на Кирил Петков с ДБ. Президентските избори ще са много интересни. Радев безспорно е фигура, която има най-голям шанс, но с фронт срещу другите.

Христо Петров:  Ще има шумно падане на есенни листа.

Владислав Кацарски:  Ако е само есенни листа – добре, но тука до студиото събарят къща. Да не гледаме това в по-широк политически модел!

Кузман Илиев: Хората вече са загубили търпение, много хора загубиха работата си, бизнеса си, нещата изглеждат привидно стабилно само на ниво статистика. Ние влизаме в едни месеци, които ще са тежки от икономическа гледна точка.

Владислав Кацарски:  Аз затова попитах за 2-годишния брейк  дали няма да се повтори, защото отстъпваме една крачка назад, за да направим две напред.

Кузман Илиев:  Може би заради това никой не иска да хване горещия картоф. Борисов помни 2013-а година, спомня си протестите януари-февруари месец. Тези мини, които той е заложил, защо в момента да ги консумира, но все някой трябва да се нагърби. Да се предложи визия, да се предложи диалог и България да успее да премине през тези турболенции.

Христо Петров:  Има заложени много икономически мини, които ще се взривят скоро. При положение, че „Газпром” продава в Европа 1000 кубика на 185 $, а ние купуваме същото количество на 300 $ – няма начин да няма сътресение. Възможно е през следващите месеци хората да излезнат и на улицата.

Кузман Илиев:  Да, защото няма визия, защото няма системно мислене за рисковете, респективно – решения. Нека спорим по решенията, но рисковете са очевидни. Казвате за руския газ, да – има алтернатива. От „азърите” с газовата връзка по-евтино да идва. Защо не работим в тази посока и да си го подсигурим? Това ще ни даде пред руснаците по-добра преговорна сила. От друга страна има геополитически натиск да не създадем тук „Балкански поток”, от САЩ втечнен газ с 30-40% по-скъп. Не можем да си го позволим. Предстои зелена сделка, която ЕС ни налага.

Христо Петров: Не обслужихме ли чужди интереси в това пренебрегване на този шанс, който имахме? Защото Полша, Германия си предоговориха фосилните централи, осигуриха си енергийна и икономическа сигурност. А тук тези въпроси не ги поставят и решават по благоприятен за българското население начин. Не ликвидацията е пътят, а въвеждането на нови технологии, научният подход, социалното мислене е начинът да се намали социалната цена на този преход.

Кузман Илиев:  Ние се ангажираме до 2-3 години да си затворим ТЕЦ-ете. Това са 120 000 човека в Маришкия басейн. Изключително безотговорно. По-скоро нашите мощности трябваше да ги преструктурираме, да се насочим към новите възможности, които предстоят, да удвоим нашите мощности, а ние всъщност сега искаме половината да ги махнем, да затворим без никаква алтернатива и в плана за възстановяване виждаме тежък лобизъм, който също е излъчен чрез служебния кабинет за фотоволтаиците , ВЕИ-тата, които пак ще отидат по джобовете на някакви олигарси.

Христо Петров: Това са много и тежки проблеми, които трябва да се решават от сериозно правителство и от хора с визия, отворени към нови подходи и които имат социално мислене.

Владислав Кацарски: Това ли очакваме от новия път или ще се случи така че Бойко Борисов, какъвто си е юнак, ще каже „аз се нагърбвам да се справя със ситуацията”и може ли да се бетонира, тъй че да не може да го бутне никой?

Кузман Илиев: Тази ситуация работи в негова полза и ако замълчи и ги остави те да покажат колко не могат, чисто електорално за него би било по-добре. Тези хора и тези партии нямат политическа зрялост, не могат да седнат на масата да разговарят нормално и етично.  Това прави голям победител Бойко Борисов, който е много по-гъвкав в тези игри – само и само …да е на власт.  Другите са на режим рушене, крясъци, истерия и като седнеш на масата срещу всички, които си оплюл, си сам.

Владислав Кацарски: Мисля, че колкото и да не е розова картината, все пак я нарисувахме в някаква степен и ще очакваме пак да дойдете при нас, защото има интересни времена. Голямо китайско проклятие е това, но какво да правим, такива са ни реалностите. „Желая ти интересни времена” – най-страшното нещо, което някой може да пожелае на някого в съвременното общество.

Кузман Илиев:  Удоволствие е да се общува с вас. Благодаря на целия екип и успех на предаването.

Сиромашкото политическо лято, или какво се случва, когато те скъсат два пъти на изпит. В студиото с Кузман Илиев – журналист, икономист, политолог. Водещи: Владислав Кацарски и Христо Петров

Политологът – журналист Кузман Илиев в „Приемната“ на Брайл ФМ с водещите Владислав Кацарски и Христо Петров


Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *