За Българското образование

За Българското образование

автор: Анелия Велинова

Свещеното българско образование – лелеяна мечта на владетели и народ още от времето на Първото ни царство.

Многоликото съвременно образование , или трънният път на цяла една нация: блесналите очички на детския интерес, задънената улица на науката; безработният вишист, преуспелият простак, малцинствени училища.

Демократщина и нещастното ни българското образование – официоз на незаинтересованост, пробутване на лични сметчици, нови програми и експерименти, изтъкано от противоречия между закони, правилници и наредби, липса на пари и старовремска база, наклонило се само на една страна по каприза на учащите се, за сметка на българския учител.

Онеправданото ни изстрадало нашенско образование с лошата му оценка в страната и с високия му имидж в чужбина, без ясна концепция за бъдещото му развитие и приложение: какви кадри да подготвя при влизането ни в Европейския съюз; с двоен статут на доучване и висок процент неграмотност, белязано с огромна претовареност на всички участници в него, липса на време и никакви усилия от родителите или от прекомерни амбиции и купуване на чужд опит.

Кому е нужно децата ни да емигрират, средното поколение да се лумпенизира, а образованието да се администрира?

Отворено, затворено, частно,  държавно – образованието изисква всеотдайност и професионализъм, зачитане, поддръжка и материални условия, за направи качествени хора.