В градината на баламите

Автор: Владислав Кацарски

 

Имах един период от живота си, когато се движех в компанията на лекари. Така стана, че аз, филологът, се обградих с медици: вечеряхме заедно, срещахме се по какви ли не поводи. И понеже бяха години на преход – имам предвид разюздията през 90-те години – та си говорехме за настоящето, не за бъдещето, което не си представяхме. А носталгията по миналото ту ни услаждаше, ту ни тровеше ракията. Така и не се разбра, българинът доволен ли е от миналото, или не? Нормално, щото у нас трима души вече са предпоставка не само за чета с предател, но и за 3000 мнения. И то не какви да е, но непременно взаимоотричащи се, кое от кое по-антагонистични и задължително актуални!

Все едно, ето ни в нашето  време, десет-петнадесет години от  началото на 21-ви век. Аз вече не се срещам толкова често с моите приятели – лекарите. Има много причини, но една от тях е, че те дръпнаха доста финансово. Така се случи, нали? Нали така се случи? Някой (ама съвсем не глупав човек) измисли системата – и ето ти работа: лекарите станаха достойни граждани с високо заплащане. Аз изобщо, ама ни на йота, не вярвам на хленча им, че са зле. Те винаги са си мрънкали това. И ако сега са зле, то преди трябваше да са умрели от глад. Ама нито тогава, нито сега съм виждал мизерстващ лекар. Виж актьор, учител, писател – колкото щеш! Че и бивши футболисти съм виждал на прага на мизерията.

Някога първенците на селото са били кметът, попът и даскалът. Сега времената са други. Кметът пак си е първенец, но попът и даскалът са ги отсвирили в трета глуха. Адвокат и лекар да си днес! Отидеш на преглед – хоп, бецален.  Отидеш на изследвания – пак същото. За цакането под масата изобщо не става въпрос! И защо? Много просто: системата го позволява; Тя е такава, това просто е  заложено в нея. И после тези стоят срещу учителя и го гледат: като че чавка му е изпила мозъка! Защото той, простакът му с простак, е толкова гламав, та не може да изкарва пари!!

Е, да, ама я да си представим следната ситуация: Детето иска да си повиши успеха – чудесно: хайде сега да го изпита господин учителят! Трак – тридесет лева за четворка, петдесет за петица и седемдесет за шестица. Но учителите нямат право да дават частни уроци на територията на училището и на учениците, на които преподават. Даже попълват декларации, че няма да го правят. Лекарите, обаче, имат право на частен прием в болницата, в която работят, и могат да вземат пари от пациентите, които са им дошли в работното време, платено им от държавата.

Защо на едните е разрешено, а на другите – не?  При това положение лекарите естествено ще гледат учителите с пренебрежение. То така си и тръгна из народа: „тъпите даскали”, не „тъпите лекари”. Едните лекували, а другите…? Ами, другите ни учат. И двете професии са призвани да служат безрезервно на обществото. Отговорностите са еднакво тежки. Но понеже някой ловко спекулира, че като изгубиш един човек на операционната маса, е много стряскащо – съответно, ефектът е по-силен. А иначе, колко му е да съсипеш един човешки живот, като го накараш да не цени ученето! Второто е бавно разяждащо и  неусетно, само че вече е твърде усетно. Ние може да не го виждаме, ама то си е много явно: нацията изпростя здраво!!

Защото онези, баламите, не знаят как да си вземат парите, за да ви накарат да ги цените! Така ли?!