ЛЮБИМОТО ЧИТАЛИЩЕ И НЕГОВИТЕ СЕДЕНКИ

Ангел Сотиров

След три години и три месеца 80 души сме се събрали да чуем отчетите и плановете на любимото читалище. Предишното събрание изтъкната столична журналистка квалифицира като “седянка”, а сегашното, особено в часта му за избора на председател и ръководство, може да се определи като не съвсем лош цирк. Предложената квази комисия по избора включваше лица, които щяха да предложат досегашния председател, и без особени задръжки да се самопредложат за членове на новото ръководство. Но Асен Стоянов, председател на Контролния съвет на не по-малко любимата кооперация на слепите, уредил читалищното си членство няколко дни след събранието, ги изпревари и издигна кандидатурата на досегашния председател, г-н Спас Карафезов, на когото уж много му се искало да попредседателства още някой друг месец. И след това – ново събрание за нов председател, за да се видим пак и да похарчим малко пари, държавни и спонсорски. Трябваше, изглежда, да послушаме премъдрия Хари Хараламбов и преди три години да изберем Спас Карафезов за пожизнен председател. Та нали папите и патриарсите са с пожизнен мандат?! И тогава възрастта на кандидат-читалищния лидер беше доста патриаршеска: 79 години без 20дена!!! Еее, щяхме да се лишим от сегашните си срещи, от сегашните майтапи и забавления, от обилната закуска… Но щяхме да спестим някоя пара, трийсетина литра бензин, ценно време и негативни емоции.

Добри думи можем да кажем за отчетните доклади на Настоятелството и Проверителната комисия. Дано не съм се заблудил, но те ме впечатлиха с тяхната стегнатост, разбира се, без да страда пълнотата им. Сериозни са постиженията на читалището при развиване на неговата електронна библиотека, чиито заглавия вече броят над 11 хиляди. Стотици нейни ползватели от цялата страна са дълбоко признателни на читалищното ръководство, респективно, на Илиана и Гюнер. Похвала заслужава и дейността по набиране на допълнителни парични средства, разгръщана най-вече от читалищния председател.

Студентката Ваня Димитрова изказа развълнувано своето силно неудовлетворение от качеството на брайловите книги, издавани от читалището, чийто срок на годност бил като на брайлово списание. Наскоро чела брайлова книга на 10-годишна възраст и нейните точки били доста изтъркани. Попита също , защо брайловата книга не е вече приоритет на брайловото читалище, защо конкурсите по брайлово четене се преместиха от читалището на „Цар Симеон“ 110 (в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на лица със зрителни увреждания). Ваня предложи читалището да организира фестивали за художествено брайлово четене. Според нея подкрепата на читалището за художествената самодейност напоследък е поотслабнала.

Заразен от примера на Ваня, и аз се окуражих да направя някакви критични забележки към председателя, още повече, че аз съм най-големият му хвалител: написал съм две пространни похвални слова за него, публикувани в 4-5 медии. Опасявах се, че карафезовите клакьори ще неутрализират критикарския ми порив с бурни аплаузи. Клакьорите омилостивих, като дебело подчертах, че аз, като най-големия хвалител на Спас Карафезов, вероятно имам право и на две-три критични думи. Позовах се на хора, на чиято експертиза се доверявам, и според които брайловите принтери са малко в повече, отколкото са читалищните нужди. Предложих на евентуалния кандидат-председател, след като толкова драпа за работа и му се изкарват пари, да го направим читалищен секретар, та да се наработи и напечели, а за председател да си изберем отдавна готвения от самия Карафезов д-р Иван Янев. Упрекнах отново досегашния ръководител на читалището в безогледен клиентилизъм, посочвайки и съответен пример.

Въпреки преклонната си възраст, а може би и поради нея, почти четвъртвековният читалищен лидер изглежда добре помни поговорката “Керванът си върви, кучетата си лаят”!!! Кучетата (Ангел С., Ралица Я., Владислав К., Хари Х., Ивайло М.), след като са си кучета, те трябва непременно да джавкат по кервана ( Спас Карафезов). А керванът, натоварен с власт, престиж, егоцентризми, естествено, и с отговорности, си върви съвсем невъзмутимо по своя път. И дори не се сърди на лаещите особи. А ги подминава с разбиране, готов и на тях да подхвърли корички хлебец.

Артистичният стил на ръководителя Карафезов ми е известен отдавна. От времената, когато беше зам.-председател на ССБ, и аз негов черноработник. Около него пак цареше хаос и безпорядък. И нещата му въпреки това вървяха почти прилично. Изглежда и тогава той си имаше Божията подкрепа. Определено имаше подкрепата на своите началници и покровители, които си въобразяваха, че поради неговия бликащ инфантилизъм и разпиляност могат от раз да се отърват от него по всяко време. Именно това ги правеше снизходителни към всякакви негови пропуски, грешки и гафове. А масата сесебейска се кефеше, че и тяхното началство си има кусури в изобилие, и че е толкова смехотворен и забавен.

Отново нито една централна масмедия не беше зачела с вниманието си отчетно-изборното събрание на Националното читалище на слепите “Луи Брайл”. Идентифицирахме без особени усилия четирима журналисти – представители на специализирани медии от София и Пловдив. Не е изключено точно те да понасапунисат самозабравилия се службогонец Спас Карафезов. А може би е съвсем нормално нашият персонаж да търси неистово осмисляне на своето пенсионерско всекидневие посредством работа на ползу слепите хора. И така да си докарва някоя пара над пенсията, било за безработни деца, било за внуци.

Отсъствието на външни медии частично се компенсира с присъствието на някои гости, и на трети, външен дипломиран психолог. Сигурно той се е разтапял от професионална наслада поради феномените, на които се е натъкнал . Не знам къде ще бъдат публикувани неговите анализи и заключения, за да им хвърля един поглед.

С пасторския си глас, с набора си от куртоазни въпроси той успява да очарова много невиждащи хора. Помагат му също и добре отработените клиентелистки подходи – на този хонорарче, на онзи наградка, на трети дребно спонсорство. И ето ти Спас Карафезов няколко десетилетия е суперикона за много зрително повредени от София и дълбокия Прованс. И никой от тези хора като че ли не би го заподозрял за нищо на света в груб материализъм и безочлив комерсиализъм. За да схванеш неговата истинска същност, същността му на стар шмекер, и то много печен, трябва да поработиш с него по-отблизо, и то не година-две. Надали е случайно, че преди 26 години работещите в Сп. “Зари” вкупом и без колебание му гласуваха вот на недоверие. И светкавично се отърваха от натрапения им главен редактор.

Преди четири-пет години г-н Карафезов под път и над път прокламираше своето предстоящо оттегляне от председателското кресло. Споделяше дори, че вече бил подготвил и човека, достоен да го наследи. Заявяваше дифинитивно, че неговата спасителска акция в читалището е безвъзвратно приключила. И че той е вече изцяло готов да връчи председателския жезъл на д-р Иван Янев, май малко може би поуморен от чакане на това невероятно събитие. Но през лятото на тази година, съвсем изненадващо, той стъписва даже и най-близкото си обкръжение с горещата си, почти коленопреклонна молба, да му дадат още само девет месеца, до юни следващата година. И тогава, малко преди рождения си ден, без никакви шмекерувания щял да изостави суператрактивната читалищна “баница”. Еееее, щяло да се похарчат малко пари за ново изборно събрание, но колко пари той лично през 24-те години е осигурявал. Успокоил свръхприближените си, че щял отвреме-навреме да идва в любимото ни читалище на кафе и раздумка. И те въздъхнали облекчено и силно обнадеждени.

А пък Йордан Йосифов, Адмиралът, свидетелства убедено, че нашият любим председател точно през това лято отново бил узрял за окончателно оттегляне от поста си. Синът му Светозар си бил намерил работа и не е имал нужда от неговите месечни субсидии. Но клиентелата карафезова силно възроптала, и го кандърдисала с триста зора поне за още един, макар и непълен мандат. И той решил да направи поредната своя жертва на ползу слепого брата.

Председателстващият събранието по време на избора, д-р Иван Янев, си призна чистосърдечно, че нямат никаква готовност за таен избор. Но ако сме правели таен избор, той щял да продължи чак до среднощите. А и бирата щяла да се стопли… И с тези си супераргументи той ни насочи към по-малко времеемкия явен избор. Отново в гласуванията участваха хора, които въобще не са си плащали членския внос години наред (Снежка Кирчева – 2014, 2015, 2016). Или пък въобще не са членове на читалището – фрапантният случай с новоизбрания член на Настоятелството Димитър Димитров Багера. Една териториална организация само с две хонорувани лица дава на своите отчетени членове картончета за гласуване и за кльопачката след това. Читалището със своите 17 служители силно се затруднява да предотврати участие в гласуването на лица с неуредено членство. И пак преброител при гласуванията е Яна Йорданова, която е в проекто-листата, и което не е особено коректно, колкото и да й вярваме. Впрочем, няма ли опасност това суперлежерно отношение към организирането и провеждането на избора на ново читалищно настоятелство, тези несъмнени пропуски и гафове да направят самия избор не съвсем легитимен, евентуално, да затруднят и самата регистрация на новото ръководство.

В края на краищата с груби манипулации, задкулисни игри, изобилен хленч, горещи молби и безброй самоунижения Спас Карафезов додрапа до бленуваната властова позиция и до заветния тлъст хонорар. Но не е луд който яде зелника, а който му го дава!!! И въпреки желязната режисура и свръхнечистоплътната игра, от 80-те участвали в събранието този път трима гласуваха против властово ненаситния кандидат-председател, осем се въздържаха, а пет най-демонстративно не участваха в гласуването. Избрани бяха амблок и шестимата стари членове на настоятелството, посочени от самия бивш новоизбран председател, плюс новите членове – Ваня Димитрова и Димитър Димитров Багера. От ваше и от мое име да им кажем “на добър час” в това поприще!!! И да се надяваме, че малката свежа струя в читалищното ръководство ще динамизира със своите иновации поотегчените досегашни негови членове, ще ги зарази със своя младежки ентусиазъм.

Някои от читателите не без основание могат да си помислят: “Какво се е заял Ангел Сотиров с прекрасния стар човек”? Или да го сметнат като свирепа възрастова дискриминация. Нали той все пак върши някаква работа. Има ли значение неговият морал?! Че има ли морални ръководители? Където има политика – няма морал! И аз започвам да се притеснявам да не съм пак попрекалил с тъмните краски. Но нали почти две десетилетия Спас Карафезов е зам.-председател точно по организационните въпроси на ССБ!? Изграден апаратчик и ошлайфан номенклатурчик отвсякъде!!! Нали има в екипа си и доста кадърни хора?! Тези последните да го съветват и озаптисват, да му поприкриват йезуищината и да му посмазват гьонсуратлъка!!! Вероятно събранията могат да протичат и като весели седенки, или още по-весели циркове… Но на тях присъстват и външни хора – ГОСТИ, придружители, психолози, журналисти… Какво ще си помислят за организаторите на събранието, за 16-членния екип на г-н Спас Карафезов? А и за нас самите, които избираме такова ръководство? И се сещам за крилатите думи на Фридрих Енгелс, че прусаците имат такова правителство, каквото си заслужават!!!