Това е разказ за един свят или по точно за въздишката по един свят

Това е разказ за един свят или по точно за въздишката по един свят, непознат за мнозина. Непознат за всички, освен за онези потопени в него, ясно съзнаващи различността си и стремящи се към големите пътища. Зад оградата на недоверието и предрасъдъците има един безкраен коридор, в който любовта и омразата вървят ръка за ръка. В който болката и радостта си делят един краешник и кроят планове как ще живеят когато напуснат коридора. И никой от тях незнае, че младостта им е отпечатана на всяка врата, на всеки прозорец, на всяка плочица от този безкраен коридор прибрал стъпките им, за да им начертае пътища. За да им изплете въже, което ще им помогне да изкачат най-големите върхове в онзи, другия непознатия свят. В големите пространства има и големи битки. А техните големи мечти родени в малкия им свят не биха стрували нищо без усещането, че тези, с които си делил вярата си, нощите и дните си са около теб. Че точно с тях и благодарение на тях си се научил да обичаш, да спасяваш и да се спасяваш. И че няма нищо по-истинско от онова приятелство родено там зад оградата, в коридора, който е протегнал безкрайността си в душите на всички с които си крачил там. И ти е дал толкова сила, че когато останеш сам, запратен сред купчините от предразсъдъци, фалш и недоверие, да прошепнеш с найй-тихия глас на света. Ама така, че всички да чуят. Човешко е да си сам, нелепо е да си самотен.

 

 

Това са няколко момчета надхитрящи случая и знаещи начина да останат сухи. Вкарани в една система, по своемо безпощадна и организирана така, че да те пречупи, те умело намират начин да се промъкнат ловко и хладнокръвно между правилата и измислените съчинени никому ненужни забрани. Осъзнали, че заедно са непревземаема крепост момчетата играят играта, в която правилата се определят от по-силните и следователно по-безкруполните и сигурни в непогрешимостта си. И в този двубой се ковът характери, извайват се приятелства и се пръкват предателства. Но усещането за близостта на останалите, за съпричастността към една голяма взаимност е силата, която им помага да се справят с всяка трудност или безумна приумица на онези от другата страна. И когато коридорът свършва реалността ги блъсва в лицата без да се интересува от чувства, привързаности и взаимности. Всичките им номера предназначени да ги преведът през иглените уши на клопките в коридора, извън оградата вече неработят. Те вече приличат на хората крачещи и живеещи в големия свят и следователно вече ще бъдат длъжни да приемат и екстрите и недъзите на същия този свят за който са копняли там в коридора зад оградата. И единственото им спасение ще бъде коридора вътре в тях. Кой до колкото го е запазил и кой до колкото му вярва.