Любимото ни читалище с „ново“ ръководство

Любимото ни читалище с „ново“ ръководство

Ангел Сотиров

Снимки: Николай Троянов

 

Да, с ново ръководство, макар и не съвсем ново. Само две лица от деветте члена на настоятелството са ново попълнение: Георги Гергов и Яна Йорданова. Гергов е слабовиждащ, юрист по образование, с допълнителна магистърска степен по право на европейския съюз, работи в  Комисията за  защита от дискриминация. Яна е с нормално зрение, завършила е математическа гимназия, а след това – икономика на масмедиите. Тя е внучка на Кирил Костов, изтъкнат читалищен и съюзен деец. С почти пълно единодушие бе преизбран за девети път досегашният председател Спас Карафезов. Дори бе направено бе предложение той да бъде избран пожизнено, като  Хари Хараламбов се позоваваше  на мои някогашни идеи, за да се спестят така харчовете по организиране и провеждане на отчетно-изборните събрания. Наистина, преди 7-8 години аз се опитах да създам инициативен комитет за национално движение „Спас Карафезов – пожизнен председател”. Но ми се стори, че не получавам достатъчна обществена подкрепа (особено от младите и образовани невиждащи), а и самият Спас остро възропта като истински и отявлен демократ, демократ, както се казва ”до мозъка на костите”. Освен законовите ограничения (той е юрист по образование), него изглежда силно го е смущавала „неограничената мандатност” на моята спонтанна инициатива, понамирисваща сякаш малко на тоталитаризъм, та дори може би и на монархизъм.

 

Любимицът на препълнената зала, Спас Карафезов, с любезното разрешение на отзивчивия електорат, се възползва от своето свещено право като пръв мениджър и си посочи по-голямата част от екипа  (шест души), на който ще разчита през своя нов и доста труден мандат:  Иван Янев, георги Чернев, Керанка Милушева, Росица Милчева, Савка Кацарска  и Йордан Младенов. Председателската номинация бе гласувана анблок и получи тоталната подкрепа на благосклонната аудитория. Изземвайки почти изцяло функциите на Комисията по предложенията и  съвсем щедро, по габровски, Карафезов предостави на залата да номинира останалите двама кандидат-члена за ново читалищно настоятелство.На жеста на аристократичния габровец залата отговори също с дълбок реверанс, като се въздържа от ползването на тази възможност (Да не би да сбърка нещо и да излъчи някакво „задно” колело), проявявайки забелижителна скромност и невероятна съобразителност. Наложи се Яна Йорданова да назове осмия кандидат-член на настоятелството ( Георги Гергов), а деветият  (Яна Йорданова – самата прясно избрана),  трябваше да предлага с доста притеснение.

 

Със своите 21 години стаж Спас Карафезов вече е абсолютния шампион сред всички досегашни председатели на читалището. Той изпревари с три години дори  Кирил Костов, но все още е много-много  далеч от гинес-рекорда на Васил Панев от Съюза на глухите в България, който на 11 юни т. г. навърши изумителните 48 години председателстване. Разбира се, председателят Карафезов през тези две десетилетия вече си сътвори три неоспорими паметника – разширението на материалната база с един цял четиристаен  апартамент, електронната библиотека със своите 8 хиляди заглавия и асансьорът, за който той воюва самоотвержено и почти пожертвователно цели 11 години. Вероятно, и най-предубедените към него хора, и  най-върлите критици на неговото председателстване надали ще могат с ръка на сърце да отрекат това мое твърдение.Дори заклетите карафезофоби  трябва да признаят изключителните му комуникативни умения да размеква банкерски сърца, да отключва спонсорски и кредитни пориви у различни институции и организации.

 

Познавам Спас Карафезов почти половин век и съм дълбоко убеден, че той може би напоследък има известни притеснения относно своята коректност към Иван Янев, комуто обещава читалищното председателско кресло и когото той през последните няколко години най-искрено и безспирно навсякъде обявяваше като свой приемник. През месец май по време на откриването на дългоочаквания асансьор председателят отново го представя като свой съвсем скорошен наследник. През същия период демократът Карафезов неуморно и желязно декларира, че се оттегля на заслужена отдавна почивка. Но естествено, при такъв тотален натиск и коленопреклонни молби отвсякъде отново да спасява читалището, изглежда всеки на неговото място най-вероятно би отстъпил и с радост би пожертвал спокойните пенсионерски и интелектуални занимания. Особено ако си носител от раждането си на спасителско име и имаш пред себе си светлия пример на Христо Белобрадов, Васил Панев и Михаил Кърлин… За по-неинформираните читатели, трябва да поясня, че тези, иначе  много достойни, хора са рекордьори  по управленско дълголетие.  Само че Христо Белобрадов, който е образец на професионална всеотдайност и е създател на  пловдивския рехабилитационен център, го е управлявал до последния си дъх,  на твърде преклонната 75 години и пет месеца.

 

Но надали д-р Янев е силно изненадан, че неговото читалищно председателство пак се позиционира в неясното бъдеще. Вместо дълбока покруса, сигурно е изпитал чуства на крайно облекчение, че нему не се стовариха отговорностите на тази изключително важна културна институция. На неговите яки голбалистки плещи вече от няколко години тегне мениджмънта на друга национална организация – Федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания” . Той също оглавява и Спортен клуб за интеграция „Витоша”. А за да излиза и хляба, докторът трябва да поработва и в Министерството на образованието и науката…

 

На 17 юни т. г. ни бе докладвано,че членската маса на читалището в различни години брои между 220 и 250 члена. Към края на месец май т. г.  180 души са платили своя символичен членски внос от два лева. На това събрание присъстваха 84 човека, включително и седем пловдивски навреме отчетени члена. Слушахме с голям интерес информацията за разнообразната дейност на тази свръхполезна институция. Стотици читатели и самодейци, студенти и ученици  от София и страната са дълбоко признателни на читалището за грижите, които то полага за удовлетворяване на техните хобита и културни потребности, на техните образователни и самообучителни нужди. Повечето изказали се не скъпяха похвалите си най-вече за изумително неизтощимия председател, осигуряващ паричните дарения, покриващи до 20-30 процента от дейността на читалището. И да уведомя пловдивчани, че именно президентът Карафезов от април т. г. обзаведе с щатна бройка  нашата библиотекарка Петя Алексиева и то за цели две години.

 

Част от присъстващите бяха озадачени, че 85-годишната възраст на читалището многократно в доклада се обявяваше за юбилей. Видно е, че тази годишнина не е особено кръгла. Такива годишнини по начало не се отбелязват при организации и институции. Предполага се, че това тържество май е било организирано заради президента Росен Плевнелиев.  По-посветени споделиха, че т. нар. „юбиллей” е замислен по-скоро като PR-акция на читалището, и най-вече  на Спас I Габровски, извършващ съвсем доброволна и дългоочаквана „абдикация” от председателския пост.  Ееее, няма лошо, нека да има повече поводи за тържества, та макар и и малко набедени.

 

Поетът Данчо Данчев съобщи, че пловдивският литературен клуб „Следа” наскоро е дал за печат поредния си поетичен сборник. Председателстващият събранието Спас Карафезов светкавично го допълни,че читалището финансово е подкрепило  и това издание . Данчо предложи към читалището да се учреди Литературно обединение на слепите творци (ЛОСТ) „Димитър Пантелеев”. Непременно към читалището, защото той не вярва на Съюза на слепите в България, който захвърлял подобни инициативи след доброто им стартиране в своя заден двор. Мира Попова и Владо Желев  подкрепиха идеята на пловдивчанина, но настояха тази структура да носи името на изтъкнатият невиждащ поет Георги Братанов. На мен пък силно ми допадна самата абревиатура ЛОСТ, защото посредством този инструмент и посредствени графомани (като мен) ще могат да се набират нагоре и нагоре… Световно известният есперантист от града на седемте хълма препоръча още читалищното ръководство да определи пълномощници по места, които да събират членския внос.

 

Национално читалище на слепите „Луи Брайл 1928”е  уникална и специфична културна институция,  и това което го отличава от останалите няколко хиляди градски, квартални и селски читалища е не само националния периметър на неговата дейност. Това читалище е най-голямото издателство на брайлови книги (художествена, учебна, справочна и друга литература) – 20-25 заглавия годишно. Читалището развива успешно и друга производствена дейност – производство на брайлови етикети за лекарства. Към него освен брайлова, от няколко години функционира и електронна библиотека, която се ползва от стотици хора с нарушено зрение от цялата страна. Брайлови книги могат да се четат от всеки, независимо кое кътче на България той обитава, защото те стигат до него посредством услугите на „Български пощи и читалището”.

 

Според мен,  дано не  греша, знакови за това събрание вероятно бяха четири неща. Първо, всенародната, сякаш неистова, любов към Спас Карафезов, избран почти единодушно, и с бурни, дълго нестихващи  аплаузи. Интересното е, че някои от същите хора преди двайсетина години доста нахъсано му спретнаха вот на недоверие като главен редактор  на сп. „Зари”. Причината за този доста злополучен за г-н Карафезов вот бе фактът, че той наивно и свръхдоверчиво, надали от ламтеж за власт, се нагърби с с нови два служебни ангажимента – заместник-председател на Съюза на слепите в България и ръководител на неговата производствено-стопанска дейност. И тогава силно разгневени, всички до един от тази редакция, с изключение на Мира Попова, с вота си „уволниха” своя  иначе изобилно одарен, но и същевременно доста импулсивен  шеф. Второ, че в двете ръководства попаднаха млади хора –почти 60 процента. А повечето от вас сигурно знаят, че в ръководствата на други български организации на слепи младите изобщо не са в изобилие, да не кажа, че почти отсъстват. Трето, изборът и в Настоятелството, и в Проверителната комисия на хора с нормално зрение – Яна Йорданова и– специалиста по икономика на транспорта Недялка Кацарова. И така след много десетилетия се преодолява нашата изолационистична нагласа – „делото на слепите в ръцете на слепите”. Тази крилата фраза се приписва на първия председател на читалището акад. Петко Стайнов, но и академиците сигурно имат право на грешни постулати. И четвърто, свръхслабата опозиция. А знаете ли какво твърди първият чешки президент Томаш Масарик, автор на две книги за демокрацията? Той смята, че за да имаме истинска демокрация, е нужна достатъчно силна опозиция.  Изглежда, трябва сериозно да поработим, за да си отгледаме една здрава опозиция, която да ни гарантира по-демократичното функциониране и на нашето читалище. В случая, читалищната опозиция бе  манифестирана вербално само от един единствен колега – Хари Хараламбов. Бунтовният наш съсъдбеник изказа становище, че цели осем месеца читалищните органи са били престъпно нелегитимни, с отдавна изтекъл мандат. И сякаш за да не разстройва допълнително досегашния председател, той същевременно спести крайно любопитния факт, че Спас Карафезов е може би единственият читалищен председател сред няколкото хиляди, получаващ възнаграждение. Не спомена дума нито за прословутите клиентилистки подходи и практики на стария нов председател, нито пък за неговите понякога грандомански забежки.  Талантливият оратор от Студентски град не успя да изрази предположението си, че за повечето спонсори на читалището надали са особено приемливи самонаграждаванията два пъти в годината на читалищното ръководство, а също че възнаграждение получават и председателят, и секретарят. Подмина даже с деликатно мълчание не особено перфектното състояние на читалищния сайт. Естествено, правистът Хараламбов направи това не съвсем случайно. Той сякаш силно се стремеше да не предозира критиката. Изглежда и на него е било известно твърдението на  американски психолози, че една критична бележка се неутрализира минимум с пет похвали. А доколкото ми е известно, темпераментният пришелец от града на стоте войводи въобще не е щедър на похвали и ласкателства.

 

И няколко може би дребни неуредици и гафове, на които станахме неволни свидетели и съучастници. При регистрацията не се раздаваха съответните карти за гласуване, което даде възможност и на нечленове на читалището (придружители и случайно попаднали лица) да гласуват като пълноправни негови членове. Преброителите трябваше да бъдат поне двама души, и то в никакъв случай от кандидатите за органите, които избирахме. И нещо не съвсем дребно. Кандидатурата на Асен Стоянов бе отклонена, защото не бил дал своето писмено съгласие за номинация (както беше сторил Георги Гергов). Но Недялка Кацарова също отсъства по време на своя избор и в бързината беше забравила да остави писмено потвърждение, че не възразява да й бъде издигната кандидатурата за член на читалищните органи.И дано не му хрумне на някой опозиционно настроен и граждански активен  юрист да оспорва легитимността на събранието… Разбира се, и комисията по предложенията за кандидат-членове на читалищните изпълнителни и контролни органи, оглавявана от Йордан Младенов, вероятно можеше да бъде като че ли малко по-активна, защото лично на новоизбрания председател на Настоятелството му се наложи с много голямо неудобство да си посочва сам председателя на проверителната комисия – при изригналата еуфория изобщо бяхме забравили, че читалището може би има нужда и от нея. Впоследствие се оказа, след мълниеносната и безвъзмездна юридическа консултация на Хари Хараламбов, че изборът на председател на въпросната комисия хич не било наша работа… А по устав самата Проверителна комисия си избирала своя началник. Между другото, тъкмо в този контролен орган стана най-сериозното обновяване – почти 67 процента. Като трети член  в нея попадна и правникът Михаил Илиев, след две гласувания.

С една дума, не липсваха весели и забавни моменти в този наистина важен  и дългоочакван форум.

 

Казано под сурдинка, квалификациите за това събрание са доста противоречиви. Едни с умиление гледат на него като „поредната наша седянка”, други  с широка усмивка го наричат „голямата веселба, трети с нескрито възмущение го определят като „истинска пародия”. Последната характеристика,  естествено,  е доста пресилена! Въпреки някои пропуски и боксувания, събранието си свърши работата, за която бе свикано, и то в много приятна и ведра атмосфера. А черешката на тортата почти за всички беше традиционно огромния сандвич и студената бутилка минерална вода, които организаторите щедро ни поднесоха след събранието.

 

Накрая  да пожелаем на новото читалищно ръководство, на вечно ентусиазирания и неуморим негов председател, Спас Карафезов, добро здраве, достатъчно сили и спорна работа в новия  нелек мандат!!!